<-Назад | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24
Наговорили се бяха Бонка-магазинерката и Елена-млекарката да стопят лагерите на поп Грую и туй-то. Речено-сторено, такъв младичък хубав поп, с голям корав кур, пък и като загъделичка тая негова брада баджаците и дупетата им, щото поп Грую много обичаше да ближе путчици, аха, много обичаше… Отидоха една вечер по къде 9ч. Елена и Бонка в църквата и сбараха отчето в канцеларията му пак да се чеше, където не го сърби. Всъщност, бая го сърбеше отчето на това място и му беше голяма мъка, не беше хич никак праведен тоя поп.
– А добър вечер, попе, дойдохме да се изповядаме с Ленчето.
– Добър вечер, отче, много сме грешни и затова дойдохме да се изповядаме.
– Аха, ей тука съм толкоз много грешна, че… – Бонка се зачеса между бедрата.
– Помагай, отче, спасявай ни душите, че много сме я закъсали.
– Добър ви вече, ама… вий мене за какъв ме мислите? Аз съм Божи служител! Знам аз каква изповед искате, ама няма да стане вашта.
– Попе, не се прави на улав, щото расото ти те издава.
– Вярно, ма, глей как му се е издуло отпред. Смъквай расото, попе, и почвай да ни изповядваш!
– Чакайте малко бе, какво ми налетяхте такива! Аа! Ей, луди жени бе! Ох, ще ми скъсаш дрехата, ма, Бонке… Ауу!
– Ленче, хванах го за сопата – знаш к`ва му е корава!
– Дай и аз да пипна… Ухаа, хубава изповед ще стане.
Двете жени изхлузиха роклите си през глава. Бяха голи отдолу. Налегнаха поп Грую върху дивана, Елена приклекна над главата му, а Бонка чевръсто заголи чепа му и го затърка по разгорещената си пичка.
– Ближи ме, попе, ближи, че да знаеш в какъв грях ме вкара с тия твойте мурафети! Аах, а, баш там, олеле… ааах… Божке, Божке, какво хубаво нещо било това, пък мъжът ми не ще да ми го прави! Ааах, попее!
– Ленче, ами ти мене ще ме оближеш ли?
– Мълчи и върши работа, попе, не сме на пазара! А стига си мърдал де, че не мога да се наместя на тоз твоя кочан… Ох… Олеле! Аауу, майчице, влиза ми! Ааах!
– Бонке, кат` те гледам как ги друсаш тез твойте цици ми иде да ги стисна, че мляко да пуснат.
– Айде сега, да не съм ти някоя от твойте крави… Ох… Пусни ме, ма! Ленче, осъзнай се, да не сме някои… Аах… Олеле, Боже, прости ми, само това не бях правила.
– Ааах, попее, така да ни вкараш в грях ти нас! Ммм, много ще има да се изповядваме, така да знаеш!
Бонка се нацепи до макарите на поп Грую и на свой ред хвана циците на Елена. Двете замачкаха доста големите си цомби, а отчето почти се задушаваше отдолу им. По едно време Бонка зяпна с уста и опули очите си.
– Олеле! Ох! Ааах… Умирам! Ау! Ааа…
– Ще ми смачкаш члена, ма, жено, не се стикай такваз! Аа!
– Олеле, Боже! Ааах… Ааах… Ленче, вече съм готова, давам ти го на тебе.
Тя се изниза от чепа на попа, а Елена като видя какъв е блеснал от мъзгата й и какъв е зачервен, не можа да се сдържи, наведе се и го налапа.
– Мм, че то вкусно било бе… Мм, попе, сега вече ще ти го налапам целия!
– Ленче, че като ти е толкоз вкусно, що направо мене не ме оближеш по… по, нали се сещаш?
– Мм, както съм се разгонила, като едното нищо мога и да те оближа. Обаче сега… сега първо ще… ей това ще направя. Оох… Олеле, да не повярва човек, че може да има такъв голям кур нашият поп.
Елена се нахендри колкото можа, позавъртя задницата си насам-натам както си беше с гръб към попа, той пък й хакна един пръст в гъза…
– Ау, какво правиш бе?!
– Ей тука ще те опъна аз тебе, така да знаеш! Ох, ще ме повредите вий, ей! Ох, мамка му, Господ ще ме накаже, знам си аз.
– Ти млъквай, че да не те накажа аз! Аах, ей сегичка, Бонке, ей сега свършвам и ти го давам пак на тебе… Ааах, мамооо! Аа!
– Ахааа, ама и аз свършвааам! Ей ви, на, ей ти, Бонке! Сега ще видите вие! Ей сега! Ааа!
– Въх, Ленче, махай се бързо, ма, дай да му изпием спермата!
– Сега, сега… Мм, глей как е напращял… Олеле, опръска ми косата!
– Ох, какво гъсто потече бе! Мм, вкусотийка! Ей това е мляко, Ленче, не като онова, де го доиш от кравите си.
Подивелите жени бяха хванала чепа на попа и с двете си ръце, лъскаха и мачкаха, че да източат всичкото му семе, но алената главичка на могъщия кур пак стърчеше гордо нагоре, без да може да бъде обхваната от ръцете им, и плюеше ли плюеше порция след порция.
– А тъй, а тъй, я как сте можели… Охаа, на дяда поп женичките бе! Ще ви дам аз една изповед като ви изтаковам и двете отзаде. Елено, както си го забелила тоя задник пред очите ми…
– Попе, не ми се заканвай, че да не ти строша набързо, я!
– Ленче, недей тъй, ма, мене единият от мъжете ми ме напъна веднъж отзад и опищях махалата от болка.
– Ба, ша му простя! Попе, я да те видя сега мъж ли си или не си!