<-Назад | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24
Мартин Коев беше висок, красив мъж и приличаше повече на рейнджър отколкото на учител по география, но безграничната му любов към пътешествия го доведе в географския факултет. След дипломирането нямаше намерение да става учител, но още в първите няколко седмици на задължителната педагогическа практика срещна толкова красиви момичета, че реши временно да се отдаде на професионална кариера. Още след първия срок се превърна в абсолютен хит сред ученичките от горните курсове, които даваха мило и драго да пийнат едно питие с учителя по георафия. В повечето случаи мероприятието завършваше в мансардата на учителя Коев. Впрочем да споделят диванчето на чаровника нерядко се опитваха и някои от учителките, но с тях Марто Коев се държеше сухо и кавалерски, което до голяма степен ги обезсърчаваше. Учителят Коев предпочиташе да преговаря уроците по география с палавите и безгрижни второкурснички като редовно ги осведомяваше колко ма-а-алко е по-висока Пирина от Рила и колко е дълбо-о-ока урвата при Белоградчик. По време на урока учителят не спираше да гали твърдите възвишения и да целува нежните падини на ученичките, като нерядко се стигаше до бурно вълнение в Черно море, завършващо с корабокрушение и сълзи по отминалата девственост. За една година учителят географ успя ловко да отстрани девствеността на една дузина красавици и да затвърди сексуалните познания поне у двайсетина момичета от горните курсове. Мартин Коев не можеше само да си обясни твърдостта и непоколебимостта на едно момиче по отношение на неговите опити за близост. Казваше се Лора и бе едва на 15 години, с крехки рамене и почти детско лице. В ъгълчетата на устните й сякаш още лепкаше мед от закуската, а учителят Коев имаше чувството, че половината й зъби още са млечни. У него се разгаряше невиждана страст само когато я зърнеше да играе волейбол с пъпчивите си съученици. Изтръпваше при мисълта, че вечер тайно целува някой отличник с тесни рамене и широк задник, а по нощите сънува как я чука Брад Пит... Страстта на учителя обаче много скоро бе уталожена по един вълнуващ начин. В един мрачен зимен следобед, в голямото междучасие, което учителят Коев обикновено използваше за спонтанни акции в горните класове, в пустия и затъмнен кабинет по военно обучение, географът бе затиснал едно напращяло 17-годишно девойче на име Ива. Беше си въобразил, че момичето е опитно и няма да има проблем с едно бързо чукане за разтуха. Бе си въобразил също, че е залостил добре вратата с дървения чин, но и двете му предположения се оказаха неверни. Първо, момичето се оказа девствено и започна да се дърпа още докато му сваляше гащите, а сетне се оказа, че и вратата не е затворена добре, та през пролуките наздъртаха любопитните носове на две ученички. Коев бързо се измъкна от ситуацията като блъсна леко Ива назад, запали осветлението и извика към вратата:
- Я, я ако обичате елате да помогнете да потърсим шнолата на вашата приятелка - и се шмугна под катедрата уж да търси изгубения артикул.
Девственото момиче се изхлузи от стаята тихомълком, а двете любопитни ученички без свян влязоха и клекнаха до учителя Коев.
- Ами, тя избяга, господин учител - Лора го гледаше изпитателно и иронично, а близостта й силно го смути.
- Лора. Нали така се казваше! Би ли ми помогнала да й намерим шнолата. А ти, мойто момиче, си свободна да влезеш в час.
- Ние свършихме, господин учител, нямаме повече часове.
- Тогава си върви вкъщи да си пишеш домашните - Коев ставаше раздразнителен, толкова силно му се искаше да остане насаме с крехкото създание, от чието тяло струеше готовност и женственост. Лора наблюдаваше с усмивка разговора между учителя и приятелката си и без да се намесва я подхвана за лакътя.
- Тръгвай, аз ще остана за малко - прошепна тя на другата ученичка. Когато останаха насаме Коев понечи да направи крачка към Лора, но тя го спря с поглед и му посочи катедра. Той веднага я разбра и примъкна тежката мебел до вратата. После седна властно върху нея и между плътните му устни изгря оная вълшебна усмивка, която омагьосваше всички гимназистки. Удари звънецът за влизане в час.
- Господин Коев, имате урок, трябва да влезете в час - с едва сдъражана усмивка подхвърли Лора.
- Вече съм в час, Лора, освен това ти имаш урок, не аз.
- Мислите, че вече всичко сте научил!
- Не съм подготвен за академичен спор. По-скоро искам да те попитам, защо ме отбягваш толкова време.
- Сигурно защото ви мирише устата... - тук детското в Лора изби през тънките прегради на женствеността и тя се разкикоти като малко момиченце.
- Не бъди глупава - Коев бе разтревожен от посоката на разговора. Той нямаше чувство за хумор, а младата госпожица очевидно добре си служеше с езика.
- Аз още нямам 15 години, господин учител, мога да съм глупава, нали!...
- Какво нямаш? - Коев съвсем се обърка.
- Защо затворихте вратата, учителю! Коев вече дишаше тежко. Той искаше да целува нежните и пухкави устни на Лора, да усети детинския й дъх, да поеме неумелия й език, да я целува навсякъде. Дали изобщо има косми по тялото - изведнъж се запита Коев и усети, че ерекцията му се усилва. - Защо бутнахте тая тежка катедра пред вратата - за да не мога да бягам ли! Ами ако викам! Какво ще стане, ако се разкрещя с пълен глас: "Коев ме насилва. Помощ. Чукат ме отзад"! Коев бе загубил ума и дума и седеше като препариран върху катедрата. Лора пристъпи към него, протегна ръка и го докосна. С другата ръка разкопча роклята си и някак неусетно, мигом, остана чисто гола. Беше без бельо, без сутиен дори. Кожата й беше прозрачна и край гърдите й ситно тупкаха малки венички. Устните й бяха леко разтворени и езичето й се мяркаше между белите зъби приканващо. Беше изваяна като статуя, а гърдите й заплашително контрастираха с крехкото тяло. Бяха големи, красиво изваяни, с едва забележими розови зърна. Лора изведнъж се завъртя и изчезна от погледа на учителя си - като видение в есенна гора. Коев седеше като паметник на безсилната мъжественост. Лора се появи зад гърба му и обви тънките си ръце около врата му така, че гърдите й се притиснаха силно в него. Той използва цялата си нежна сила, за да се обърне и я обхвана. Искаше да я прегърне цялата, да я почувства близо, в себе си. По-скоро - себе си в нея. Беше объркан и безпаметен. Тя го целуна и Коев пропадна в дълбока пропаст от видения и желания. Наистина не умееше да се целува, но тъкмо в това се състоеше цялото очарование на жеста й. Дъхът й бе свеж, езикът й - твърд и палав, а зъбите й равни и гладки. Учителят не можеше да чака повече. Страстта го заля като гореща магма и той не можеше да мисли и да вижда. Имаше натрапчивото чувство, че се превръща в огромен фалос, с който чувства, мисли и чрез който живее. Лора качи единия си крак върху раменете му, а с другия го обхвана през кръста. Беше гъвкава като змиорка . Разкопча сама панталоните му и без да съблича нищо от него успя да го обладае с едно движение на кръста. Беше прекалено тясна, за да поеме нарасналия до пръсване пенис. Коев трябваше да вземе нещата в свои ръце и се опита най-напред да я повдигне във въздуха. Тя обаче не отлепяше устни от неговите, сякаш се срамуваше да го погледне в очите. Тя беше жена. Истинска - от плът и кръв, жена каквато бленуват всички мъже. Нимфетка от сънищата, фея на мечтите. Знаеше как да накара мъжа да се чувства щастлив, достоен и доволен. Започна да върти тясното си задниче толкова бързо, че Коев почувства спазмите на преждевременната еякулация. Успокои ритмите й с широките си длани, но тя продължаваше да го чука неистово. Беше захапала долната му устна и я смучеше възбудено, докато пенисът му бе проникнал вече наполовина в тясната й вулва. Коев бе изчукал доста млади и немалко девествени ученички през последната година, но толкова уютна и тясна вагина не бе го приютявала. Пенисът му навлизаше все по-навътре с едно проскръцване, което го караше да затаи дъх. На Лора очевидно също й харесваше, понеже прошепна в ухото му: "Приятелят ми има много малък член. Ти ме разпори, направо ме изкорми, учителю." И продължи да се клати върху члена на Коев като подивяла. Той обаче не искаше магията да свършва толкова бързо. Когато усети чувственото дъно на ученичката, понесе я във въздуха, а тя лежеше отпусната на рамото му като ранена сърна и само спазмите на влагалището й подсказваха, че е още жива. Оргазмът й беше див и агоничен, мократа й от пот коса бе скрила лицето на учителя, а ръцете й драскаха болезнено гърба му. Коев бе паднал по гръб на пода и дишаше шумно и тежко. Бе свършил в момичето... Погали я с трепереща от възбудата ръка и понечи да я целуне, но Лора се наведе над него и прошепна: ”Устата ви наистина мирише, господин Коев...”. После стана, нахлузи си рокличката и излезе от кабинета.