<-Назад | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24
Бяха минали 3 часа откакто поп Грую бе опънал щерката на Елена-млекарката, хуят му отново се виреше и дядо поп се чудеше дали да оскверни някоя от иконите като я полее със спермата си, докато си прави чекия, или пък да провери късмета си и да види дали мамчето ще дойде да му търси сметка що е наебал щерката й. Е те тъкмо когато бе надървил хуя си до пръсване, вратата на канцеларията му се отвори без почукване и вътре нахлу Елена-млекарката. Косата й бе разчорлена, роклята й – раздърпана, а половината от пищната й гръд се показваше навън.
– Ах, тии! Ах, ти, копеле мръсно, дето се водиш за Божи служител! Ще учиш дъщеря ми на разни мурафети, дето аз… аз никога през живота си не съм опитвала, Господ да ме прости…
– Чакай бе, Ленче, какво толкоз е станало, я се успокой.
– Какво е станало ли? Два часа мъчих мъж ми да ме оближе… да ме оближе отдолу, даже баня си взех преди да… преди да…
– Ама той не пожела ли… таквоз… да те оближе отдолу?
– Не щя! Каза, че се погнусил от мене и… и язък, дето толкоз години съм му лапала… съм му лапала… Даже и на Нелито, дъщеря ми, не съм казвала, че… че съм му го лапала и… и че съм му изпивала всичкото.
– Че ха де, и аз тебе ще те изпия до капка!
– А? Какво?.. Ама аз мислх, че щерка ми майтап си прави…
– Няма то майтап, щом си дошла при мене… Господ всичко вижда и… и така го е наредил.
– Попее… Попе, то, Господ всичко вижда, ама да ме прощава, щото… щото…
– А да ми я покажеш, че да ти ударя един език, пък той, Господ, нека всичко си вижда.
– Ама… ама това ти ли го казваш?!… Че аз… аз какво да ти покажа?
– Е те това!
Той я награби зверски и я тръшна на бюрото си. Леката лятна рокля на мамчето току се озова запретната до циците й, а дядо поп вече потапяше гъстата си брада в мъзгата й.
– Аах, отче, ама тя… тя Нелито вярно казвала… Ааах… Ти… ти наистана ме ближеш отдолу! Ммм-ааах…
– Навсякъде ще те оближа аз тебе!
Поп Грую запретна расото си и отривисто започна да масажира хуя си. Майката на Нели усети, че става нещо нередно и протегна ръка. Това, което набара, хич не беше меко, ами…
– Аах, отче, да знайш, че досега не съм пипала на друг мъж парчето, щото се омъжих честна, ама… ама…
– Пипай, пиай… Ооох… А баш там ме пипни, пък аз ще ти дам едно "честна"!
– Мм, отчее, ама то щото…. Ах… щото нали е грехота и… и…
Дядо поп заби езика си възможно най-дълбоко в пичката на Елена-млекарката.
– Ааах, грехота, не грехота… аз… аз… аааа, колко било хубаво!
– Вий всичките ли жени сте такива у ваш`та фамилия бе?! Ох, аман, Ленче, не знам вече на коя е по-вкусна – на тебе ли, на щерка ти ли.
– И аз, отче, не знам, обаче… Аах, Дево Марийо! Ааах! Обаче ей сега ще разбера на тебе ли ти е по-вкусен или на мъжа ми! Аааа… …
Елена се замята като риба на сухо, рипна още веднъж-дваж нагоре-надолу и замря. По едно време усети, че държи в ръката си на дяда поп боздугана, че като се надигна, като му го видя, като се опули…
– Какво ти стана, ма? Що зяпна тъй? Хуй не си ли виждала?
– Виждала съм аз, ама кат` туй нещо… Олеле, да ме прости Господ, обаче… Аамм…
– Ох… Ох, Боже, виж каква научена жена… Аууу-ох… Ленче, недей тъй, ма, не мож го лапна целия… Ааа…
– Мога, мога аз, на мъжа ми толкоз години съм му го лапала целия, че на тебе ли… Ммм…
Обаче колкото и да се напъваше, не можа да побере целия чеп на поп Грую в устата си.
– Ох, майчице, заболя ме гърлото! Попе, ти само на таквоз нещо ли си расъл бе?!
– Ленче, дай да ти го мушна, душичке, дай да ти го туря, където му е мястото, че много се измъчи, ама и на мене тежко ми стана.
– Давай, отче, където искаш ми го слагай, само да не се мъчиме двама!
Той я обърна с гръб към себе си, запря пети в пода, гепи я за циците, че като натисна…
– Ааах, олеле майкооо-ааа…
– Въх, Ленче, да не те заболя нещо, а?
– Ааа, олелее…
– Какво ти е, ма, жена?
– Давай, попеее, ръгай, не бой се! Ааах… …
– Ръгам, ръгам, ей сегичка… сегичка… Ааа… Опаа… оооо…
– Попеее, Господ да те поживи! Ааах… Ааа, не, не вътре, дай ми го, дай да ти го изпия аз на тебе всичкото, ти по заслужаваш от мъжа ми… Мм, ох, че ме опръска! Ох… …
– Олеле, Боже, пак съгреших, прости ми, прости на мен грешния…
– Попе, я не се стискай и не си го крий, ами дай да ти го оближа целия, какво ми се кръстиш тука? Ммм, че на всичкото отгоре било и по-вкусно от на мъжа ми млякото бе!.. Пък щерка ми ей сегичка я завеждам в магазина на Бонка, че да си избере какъвто ще подарък – заслужило си го е момичето затуй дето ми отвори очите на стари години. Въх, Боже, благодарим ти, Боже!