<-Назад | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24
Поп Грую намести окачения на сребърна верижка кръст върху коремчето си и се заслуша още по-внимателно в думите на седящото срещу него момиче.
– И тогава вече не издържах и му казах да ходи да се чука сам като му е толкова малък и… и като се празни толкова бързо. Отче, нали не съм сгрешила като му казах така, защото… ами защото аз също искам да ми става хубаво, а той… приятелят ми де… бившият ми приятел вече… ами той… той никога не ме е задоволявал, а мама ми е казвала, че татко много го бивало и всеки път я… Ами така де, тя затова не била и помисляла за любовник никога през живота си и изобщо не му е изневерявала на татко и… изобщо… Че аз няма цял живот да се оправям после насаме!
– Хм… Ами той, приятелят ти…
– Бившият ми приятел!
– Тъй де, бившият, той наистина ли има толкова малък ъъ...?
– Ей толкоз му е. – Нели вирна показалеца си нагоре.
– Вайй, то това не е работа, Господ го е наказал за нещо, ама за какво… Барем още един-два сантима да му беше отпуснал.
– Да, и знаеш ли той какво ми каза? Каза ми да ида да се шибам с поп Грую, щото на него му бил като конски и… и… с тебе значи. И още ми каза, че било все едно дали с тебе ще се… ъъ… такова… и… и дали с кон – все едно било. Ама нали не е все едно, а?
– Ма как ще е все едно бе, аз на кон да ти приличам?!
– Ами то… и аз затова дойдох. Щото… щото, ако ти е колкото на кон… ами… ъъ… ааах…
Очичките на момичето засвяткаха замечтано, а ръката й се плъзна между бедрата. Поп Грую се размърда неспокойно в удобния си фотьойл насред уютната си канцелария и за пореден пък се запита дали не е забравил да заключи вратата.
– Гледай сега какви лоши работи разправят за мене хората! Че аз съм свещеник бе, дъще, Божи служител…
– Не ми викай "дъще", казвам се Нели. И, ако искаш да знаеш, изобщо не разправят лоши работи за тебе, само дето малко… ъъ… така де, ти си знаеш… Отче, ама защо ти се вири така расото бе?
– Къде ми се вири? А, тука ли? Ауу, шивачът ми вече недовижда и… глей как се е изложил.
– Абе той може и да недовижда, обаче аз всичко виждам. Я дай да пипна.
Нели заобиколи ниската масичка и се хецна баш в скута на дядо поп.
– Ъъъ… туй, ъъ… Нели, ама… недей тъй бе, после хората пак ще говорят. Ох, сакън, махни си ръката, че дядо Господ всичко вижда и…
– Майчице, шивачът му бил виновен! Ама това… това тука хич не е като на гаджето ми! Дядо попе, ти си опънал палатката бе, кого ще заблуждаваш? Я дай да видя какво криеш тука!
– Момиченце, недей, че на хората не мож им запуши устата… Ох… Нели, недей бе, срамота е, не ми бъркай под расото… Ауу!
– Уааа, скивай кво има тука! Да не съм му бъркала под расото?! Ами на теб не ти ли се иска да ми бръкнеш под полата, а? Нищичко не нося отдолу. – Тя взе ръката му в своята и я мушна между бедрата си. Дядо поп набара нещо влажно и горещо.
– Ох, Боже, прости ми, пак ще съгреша.
– Мм, какъв е корав! И наистина е почти като на кон! Майчице, ей сега вече ще разбера какво е… Ох… помогни ми малко де, това расо само пречи… Да, да, така… Аааах!
– Олеле, Боже, прости ми, много съм грешен!
– Стига си се кръстил, виж какво има тука.
Тя пъхна ръцете му в пазвата си и поп Грую премрежи очи от досега с младата стегната плът. Чепът му се хлъзгаше в нещо много, ама много горещо и тясно и толкова влажно, че половината му расо вече бе потънало в мъзга.
– Олеле, че е хубаво! Аах, дядо попе, ако знаех, че е толкова готино с тебе… Ааах! Ааа! Олеле! Май… май че ми идва… аах, дядо попеее…
– Никакъв дядо не съм ти аз на тебе! Ама каква си фурия бее, той тоз твоят приятел голям дръвник ще да е бил като те е оставял така незадоволена.
– Мм, ти няма да ме оставяш, нали?.. Ааах, ебати!
– Не псувай в Божия храм, дъще, грехота е.
– Аах, майната му!.. Ох… Оо, не мога да повярвам, че толкова бързо свърших… А бившето ми гадже да ходи да се шиба само!
– Не е хубаво така да приказваш, дъще, той те обича. Я да ти покажа какви хубави работи може да ти направи момчето, че да не оставаш незадоволена, че то раздразнена жена е по-лоша и от дявол.
Дядо поп със съжаление повдигна Нели нагоре и чепът му се изниза от пичето й. Внимателно постави хем крехкото й, хем пищно тяло върху бюрото си и за огромна нейна изненада разтвори бедрата й и захапа влажната й слива.
– Ааах, ама това… това… аз мислех, че само по… по ония филми, мръсните, го правят… Ааах, че е хубаво! Ааах, мама ще я убия! Дори не ми е споменавала за това!
– Тя майка ти може и да не го е опитвала, ама ако я пратиш при мен, всичко ще опита.
– Олеле, отче, хората вярно казват за тебе… Ааах, много е хубаво… Олеле, с тая брада ще ме побъркаш! Аах…
– Нелии, ама много си вкусничко бее, такваз млада пичка не бях опитвал от преди да ида в Семинарията! Мм, глей сега как ще те изпапкам!
– Ама дядо Господ нали гледа? – разкикоти се Нели.
– Дядо Господ ще ме разбере… ох… Ухаа, на дяда сладкото пиче!
– Олелеее-аауу-ааа…
– Ох, какво направи ти бе?! Направо щях да се задавя… Нели, ами на дяда си поп ще помогнеш ли да се облекчи бе? Нали знайш, че то не е хубаво да се раздразниш… така… пък накрая…
– Дай, дай ми го! Дай да ти го лапна, то стана ми ясно вече, че това не го правят само по филмите.
Нели се надигна и току пред устенцата й се изпречи на поп Грую дебелия хуй. От върха му още капеше мъзга, когато момичето смело му го налапа.
– Мм, че то било много хубаво да правиш минет бе! Ухаа, вкусотийка!
– Я да не говориш мръсотии! Какво е туй нещо "минет"?!
– Минет, минет! Сперма, сперма! Давай, дядо попе, искам да пия сперма!
– Стига си приказвала мръсотии, че ей сега ще видиш, я! Оох, какво е туй дълбокото гърло бе, моме! Ааа!
– Давай, давай, отче, много искам да разбера какъв вкус има спермата!
– Ей сега… Ей сега, мойто момиче, ей сега ще разбереш! Аааа!
По къде половин кило сперма се изля в устата на Нели, но тя всичко си изгълта. Даже и се облиза накрая, когато и капка повече не остана за изсмукване.
– Мм, ще те кажа аз на мама какви работи ми направи на мен, така да знаеш!
– Въх, сакън недей!
Нели се разкикоти истерично.
– Ама аз само ще те хваля бе, отче, ти какво си помисли? Хи-хи, че тя мама, щом не ми е казвала за това там… дето ме близа по… ми че тя… той сигурно татко не й го е правил.
– Може и да ни й го е правил, но то си е тяхна работа. Щом е доволна жената… какво толкоз. Ти глей да не ме вкараш пак в грях.
– Ухаа, ще видиш ти! То било много сладко да съгрешаваш!