Естествено закъснях за работа. Мислех си да си взема болнични, но нямаше как – имах важна среща. Бях в окаяно състояние – недоспала, едва ходеща и с ужасните синьо-червени белези от камшика по кожата. Между бедрата си чувствах само пулсираща болка. Единствено ледения душ успя донякъде да спаси положението. Трябваше да облека делови костюм с панталон и дълъг ръкав за да успея да скрия целувките на камшика.
-Закъсняваш хубавице! Тежка нощ, а? – не ми стигаше всичко останало, ами и тази хиена Димитър все ме дебнеше заедно с колегата ми Даниел. Когато ме видеха и им потичаха лигите. “Колежке това, колежке онова…” Не можех да ги понасям с постоянните им умилквания и тези влажни очи като на пребито кученце. Знаеха, че е невъзможно да ги огрее и въпреки това непрестанно опитваха недодяланите си свалки. Сигурно е забелязал тъмните кръгове под очите ми:
-Ами да поостанахме до късно и май прекалих с алкохола…
Чувствах хищният му поглед забит в задника ми след като го подминах, така и почти долових мислите му: “Ех, да ми паднеш само веднъж прекалила с алкохола.”
През целият ден не можах да се съсредоточа. Мислех за изминалата вечер. Това което се случи ме караше да се срамувам от себе си. Та аз бях изнасилена и измъчвана. Бита и унижавана. Защо обаче това ми харесваше? Защо? И най-лошото беше, че тази вечер ТЕ пак ме искаха. Май най – добре да отида в полицията… Но пък мъжът ми – никога не го бях виждала в това състояние – обезумял от възбуда, гледаше ме с нескрито възхищение – аз неговата жена, курвата, робинята, която други мъжете използват за собственото си удоволствие. Та не бях ли търсила това цял живот? Не, не, нямаше начин да се върна пак там. Или пък имаше…
Сутиена ме измъчваше ужасно, гърдите ми бяха подути и болезнени. Всяко мое движение потъркваше твърдите ми зърна в дантелата и ми причиняваше трудно поносимо страдание. Реших да отида до тоалетната и да го сваля. Няма да личи толкова, че съм без сутиен под ризата нали имам и сако отгоре. Опитвах се да ходя непринудено , но краката ми ме предаваха и потреперваха едва доловимо.
Срещата премина ужасно, мислите ми бяха другаде. Не бях прочела целия проект, за малко да се изложа. И пак този навлек Димитър на излизане от конферентната зала:
-Разсеяна си днес, колежке, да не би да са онези специални женски дни в месеца, а?-Боже какъв тъпанар. И това ми го казва с ехидна усмивка и дебелашко намигване. Този път направо го подминах.
Разбира се, че съм разсеяна. Колкото повече наближаваше края на работния ден толкова по неспокойна ставах. Притеснението ми май започваше да се забелязва. Разгръщах някакви папки и документи на бюрото пред мен, но нищо не разбирах и не виждах. Очите ми минаваха по редовете без да прочета нито буква. И този телефон не спря да звъни цял ден:
“Добър ден, аз съм Георги Кирилов, говорихме за одита във понеделник.”
“Обаждам се от “Инкомтрейд” интересуваме се още колко време ще отнемат анализите на пазара?”
“Здравейте, имахме уговорка да получа документите по мейла, Атанасов съм от банката.”
Клиенти, колеги, мениджъри и разбира се дъщеря ми:
“Маме, тази вечер няма да се прибирам, ще спя у една приятелка. Целувам те!”
Отговарях механично със заучени клишета. И края на работният ден дойде…
Когато се прибрах мъжът ми вече беше започнал да става нетърпелив. Не искаше да закъснявам, а и аз също не исках да закъснявам… Да, точно така – не исках да закъснявам. Вече бях решила. Влязох в банята – хладните водни струи галеха изтерзаното ми тяло, като ръце на нежен любовник, стичаха се по гърдите ми и се събираха при венериният ми хълм за да започнат да се спускат по бедрата ми. Усещането беше чудесно. След това разрових гардероба си. Избрах черни чорапи със жартиери, закопчани за малък кокетен корсет отново черен, с отворени чашки на гърдите и множество дантелки и малки панделки в тъмно синьо и виолетово. Това беше най-курвенското ми бельо с което устройвах малки изненади на мъжа си. Исках да съм красива и съблазнителна тази вечер. Прашките бяха излишни и без това щяха да ми ги свалят още първите минути. Червени лачени обувки с 12 см ток и няколко капки парфюм завършиха картината. Отсреща в огледалото отново видях познатата жена – самоуверената прелъстителка, която си играеше с мъжете. Отгоре облякох къс тънък шлифер от изкуствена кожа със спортно-елегантна кройка, който ми беше много удобен и често го използвах в ежедневието особено в хладните есенни дни. Опушен грим, ярко червило – ето я истинската курва. Интересно ми беше ще го оценят ли… Във всеки случай мъжа ми ахна – на излизане ме целуна така страстно, че се наложи да се връщам за да слагам отново червило. Искаше да ме закара лично до адреса сякаш се страхуваше, че ще се откажа. Спряхме долу пред блока и той ми подаде дамската ми чантичка, без да гаси колата. Очите му бяха влажни и усещах борбата в него. Стояхме около минута и той не успя да каже нищо просто слезе и ми отвори вратата. След това изчезна с мръсна газ.
Отново пред същата врата, ръката ми сама натисна звънеца. Отвори ми плешивия:
-Знаех, че ще се върнеш. Свали си дрехата искам да видя как си облечена отдолу!
Трескаво заразкопчавах шлифера. Свалих го и му го подадох заедно с дамската ми чанта. Той ме огледа изпитателно отгоре до долу и ме пошляпа по голия задник:
-Много добре! Започваш да схващаш. Мислех че си доста по-тъпа, като повечето курви.
Притворих очи. Аз не съм “повечето курви” исках да му го кажа, но чух отново гласът му:
-Корсета също го свали!
Излишно беше да питам тук на стълбището ли, но аз така или иначе стоях полугола точно тук където можеше да мине всеки съсед. Не ми пукаше. Той ми помогна да го разкопчея и сваля. Разкопчах и жартиерите, които сега нямаше къде да се захванат. Плешивия се замисли за момент и отново потъна в апартамента. След като ме остави около още минута гола на стълбището излезе с някакви малки щипки в ръка.
-Ето. Закопчай си жартиерите с тези за путката, за да не ти падат чорапките. – сарказмът му беше излишен и без това изпълнявах всичко безмълвно. Взех малките метални щипки и закачих халките им за жартиерите. Изхълцах от болка, когато назъбените им челюсти се впиха в срамните ми устни. И това си го причиних сама… За задните се наложи да ми помогне и ме накара да се наведа силно за напред за да закачи щипките.
-Разкрачи се! Още!
Усетих как жартиерите опъват настрана срамните ми устни и отварят путката ми. Болката се търпеше. По-лошото беше, че като ходя май щеше да е по-зле.
-Така ми харесва. Сега има малка изненада – в ръцете му видях малък кожен повод, каквито използваха за по- дребните кучета, той завършваше със същата малка метална щипка каквито вече познавах добре… Ръката му се спусна между краката ми и започна да ме гали нежно. Пръстите му влизаха в мен. Усещах, че путката ми е мокра, а не след дълго и клитора ми започна да реагира на ласките. Когато реши, че съм възбудена достатъчно постави щипката точно на набъбналия ми клитор и това ме накара да изпищя от болка и изненада.
-Тихо путко, нали не искаш всички съседи да излязат да видят какво става. С този повод ще те водя като послушна кучка, нали сега като ти сложа превръзката на очите няма да виждаш къде ходиш. – докато ми говореше намести кожената лента отново на лицето ми и заключи ръцете ми с белезници зад гърба. – сега вече си готова. Хайде да влизаме.
Най-накрая. Беше си чист късмет, че никой не мина през стълбището докато плешивият ме държеше вън гола. Всъщност както казах вече не ми пукаше… Леко подръпване на повода прекъсна мислите ми и тръгнах по посока на болката в нещастният ми клитор. Нищо не виждах, и ходех трудно на високите си токове. При всяка крачка чорапите и жартиерите разпъваха срамните ми устни болезнено. Наближавахме вътрешните стаи и ми се стори, че чух плясъци на камшик и нечии сподавени стонове. След като преминахме вратата вече бях сигурна, в стаята имаше и някоя друга нещастница, която биеха в момента. Писъците и бяха глухи все едно имаше нещо натъпкано в устата. Спрях някъде, може би в средата на стаята защото господарят ми пусна повода и усетих как тежестта му увисна на клитора ми. Чух гласа на друг мъж, но кой беше от другите двама не познах:
-А! Ето я и другата! Харесалото ти е снощи, путко. – след това се обърна явно към плешивия – Вземи ей тая кожена палка и напляскай здраво циците на курвата (май ставаше въпрос за другата), че се изморих. – сега вече бях сигурна, че това е гласът на дебелия. Интересно дали в стаята беше и кльощавия.
Плешивият отвърна:
-Само циците й ли останаха? – и след кратка пауза – Ха-ха кога успя да и зачервиш толкова путката! Докато бях навън ли? С какво я би, скоро не съм виждал такава ярко червена путка, направо тлее, пари на пипане, добре си я подпалил, ха-ха.
-Еми с тази палка, широката кожената, която ти дадох. Наскоро я купих и си заслужава – хубава, дебела половин сантиметър естествена кожа широка 10 сантиметра и дълга 25 с удобна дръжка. Много им пасва на робските путки. Направо ги подпалва като я пляснеш директно. Опитай я – и за вимето става. Дай да видя дали можеш да й зачервиш така циците като мен.
Въздуха изсвистя и чух й и беше здраво натъпкана с нещо – чувах само тежкото и дишане подобно на хриптене. Неволно потреперях – дали ще ме бият толкова жестоко и мен? За миг страхът ме обзе – панически страх от болката, която тези мъже причиняваха на жените. Вълните на страха минаваха през тялото ми като ледени и горещи тръпки… Ледена… Гореща… Ледена… Гореща…
-Ей! Ей! Ей! Спокойно моето момиче! – усетих потната прегръдка на дебелия. – Тази робиня е по-тренирана от теб и може да носи доста повече. Тя е истинска painslut. Нали знаеш какво означава думичката на английски. На нея й харесва, точно както и на теб ще започне да ти харесва. Ще желаеш неистово да те насилват, унижават и подчиняват господарите ти. Това ще бъде по-силно от теб.
След това усетих как ме пусна и явно започна да ме разглежда, защото ме въртеше насам натам.
-Не са избледнели много белезите от камшика, и още личат ясно следите от белезниците по циците ти – явно снощи сме се престарали. Нищо, тази вечер ще караш по-спокойно с други тренировки. Задника ти беше доста тесен и неудобен – трябва да поработим върху това. Приготвил съм ти един специален стол! – изгрухтя дебелия – Най-обикновен оранжев конус какъвто си виждала често по пътищата. Намазал съм го с лубрикант и сега ще те сложа да седнеш върху него.
Усетих как ме хвана за дясната гърда и за косата и ме натисна надолу. Започнах бавно да клякам, докато не усетих върха на нещо твърдо.
-Така, внимателно моето момиче, намести си задника. – продължаваше да ми говори бащински дебелия и това ме вбесяваше и унижаваше още повече. – Отпусни си ануса, така ще те боли по-малко.
Неволно от устните ми се отрони рязък стон, когато тъпия дебел връх на конуса потъна в задника ми. Дебелия ме пусна. Ръцете ми бяха заключени с белезници зад гърба. Краката ми бяха събрани пред мен. Цялата тежест на тялото ми беше отпусната върху конуса който беше явно добре смазан с лубрикант, защото продължавах да се нанизвам надолу.
-Как ти харесва стола за робини? – хилеше се дебелия- Ще се плъзгаш надолу под собствената си тежест, докато задника ти не се разпъне докрай и когато не може повече – ще спре. Може да се опиташ да преместиш малко тежест върху краката си, но те скоро ще отмалеят и ще те предадат. Тогава остава пак нещастният ти задник. Конуса ще влезе поне педя в теб. Ако те тренирам редовно след 2-3 месеца ще мога да бъркам с ръка в разебания ти задник. А това ще ми хареса… А и не само на мен. Сега за да бъде още по-хубаво ще подгрея малко циците ти, но ще ти сложа един голям наустник в устата за да не викаш много.
Устата ми се разпъна до край, когато топката на наустника едва влезе в нея. Според усещането ми имаше размер поне на топка за голф. След това усетих ужилването едновременно по двете ми гърди, но този път не извиках – опитах се да захапя наустника и да устоя. Няма да викам – ще му покажа че съм инат. Това с което ме удари не беше камшик, по-скоро някаква жилава пръчка която се увиваше около циците ми при всеки удар.
-Хм. Интересно, решила си да мълчиш? Това ми харесва – усетих задоволство в гласа на дебелия след няколко удара – Само че аз ще те накарам да стенеш! Писъците ти са музика за ушите ми!
Жилавата пръчка отново се заувива около циците ми, по едната, по другата, по двете едновременно, по твърдите ми болезнени зърна. Имах чувството, че в задника ми е вкарана футболна топка, а путката ми беше така разпъната от жартиерите, че имах чувството, че щипките ще раздерат срамните ми устни. Не след дълго започнах да скимтя като малко кученце въпреки усилията ми да стискам зъби. Дебелия удвои усилията си. Ударите зачестиха – отгоре, отдолу, по страните на беззащитните ми циците и ребра. Зърната ми пулсираха и гърдите ми подскачаха лудо от учестеното ми дишане. Исках да викам, исках да му кажа да спре, исках да го моля да спре, щях да направя всичко, което поиска само да спре…Но не можех – топката в устата ми пречеше. Оставаше само да чакам той да реши кога се е наситил. И да крещя зад наустника…
Не разбрах точно кога спря. Може би беше спрял преди минута или две, нямах представа. Аз продължавах да скимтя. Задъхвах се зад наустника. Не ми стигаше въздухът. От устата ми, по брадичката ми и по гърдите ми се стичаше слюнка и сополи. Вместо путка и анус имах една голяма болезнена дупка. И тогава, той махна щипката от клитора ми. Кръвта нахлу с туптене обратно в разранения ми клитор и той изпрати вълната на удоволствието през изтерзаното ми тяло към мозъка. Оргазмът беше светкавичен и силен. Оргазъм без нито едно докосване, без нито една ласка. Изтерзан, болезнен и едновременно с това прекрасен и успокояващ. Дебелият ме вдигна от “стола” и ме постави внимателно на студения под където продължих да потръпвам и да стена тихичко сама в тъмнината на завързаните ми очи.
Не знам колко време съм лежала така когато чух плешивия:
-Казах ли ти, че тази е талант. Искам да я регистрираме и татуираме още тази вечер.
-Да, може и двете робини едновременно, но нека да накараме и другата да свърши, ще и хареса след толкова мъчения.
-Да, хайде да я наебем. Все пак е по-млада и ще ми направи по-голямо удоволствие да я насилвам. Искам да усетя как ануса й пулсира около кура ми.
Двамата отидоха при другата робиня, защото чувах разговора им някъде встрани от мен и след малко тя започна да стене сластно. Вече не говореха чувах само сумтенето на плешивия и грухтенето на дебелия, може би я ебяха едновременно. Кльощавия тази вечер определено го нямаше. Виждах ги в съзнанието си потни и зачервени как ограбваха нагло красивото тяло на другата. Как мачкаха до болка гърдите и задника й и как вкарваха жестоко и докрай надървените си курове едновременно в путката и задника й. В зачервените й путка и задник, които доскоро бяха шибали за забавление. В путката и задника, които бяха използвали като инструмент за мъчение на нещастницата…
-Оооо, не мога повече, ще се изпразня дълбоко в тази курва!
-Даа и аз, задника й е толкова топъл и удобен!
Когато явно свършиха седнаха някъде встрани и настъпи тишина, за първи път тази вечер. Бях отпусната и доволна въпреки всичко, дори щях да заспя… От унеса ми ме извади грубия глас на плешивия:
-Легни по гръб, сега ще изчистиш другата курва – беше ми настъпил лявата гърда и ме буташе нервно с крака си.
Наместих се по гръб върху студения, твърд под и усетих как другата робиня ме надкрачи, помагаха й да клекне точно над лицето ми. Влажните устни на путката й докоснаха устата ми.
-Лижи я добре, искам да изсмучеш всичката сперма от ануса и путката й. Хайде!
За първи път лижех друга жена. Освен това, от нея течеше сперма с тежка миризма, примесена със соковете й. Усещах как срамните й устни направо парят, може би заради “подгряването” с камшика или от възбудата. Лижех я плахо с върха на езика.
-Хайде по-сериозно, налапай и цялата путка! Искам езика ти да е като миксер в задника й! -викаше плешивия докато натискаше робинята да се отпусне изцяло на лицето ми. – Напъхай си езика до където можеш и почисти спермата, не искам да видя и капка след това.
Удар с камшика напряко на незащитения ми корем допълнително удвои ентусиазма ми и аз започнах енергично да лижа робинята над мен и да преглъщам каквото изтече от нея. Пъхах и въртях езичето си ту в путката, ту в задника й. Нещата започнаха да се получават естествено и усетих как жената над мен започна да се движи в такт и да стене тихо.
-Точно така! Накарай я да свърши! Ще ви карам да се лижете всяка вечер мръсни курви!
Робинята се разтресе, изстена и силно притисна срамните си устни към лицето ми. Путката й се овлажни обилно и соковете й се стичаха в устата ми. След минута я вдигнаха и на мен също ми помогнаха да застана на колене на твърдия под. Все още усещах вкуса на солените й сокове и неволно облизах устни. Това не остана незабелязано от дебелия:
-Хареса ли ти, курво? Хареса ли ти да лижеш собствената си дъщеря? – и ми махна превръзката от очите.
Знаех че е вярно… Някак си го знаех… Но не исках да го повярвам. През мъглата на собствените ми сълзи и размазания грим, докато очите ми свикнат със светлината отново, виждах много познато лице. Да, това беше дъщеря ми! И на нея й бяха свалили превръзката, но устата й беше все още затапена с наустника, който не й позволяваше да изрази бурните си емоции. Колкото и да се опитваше от гърлото йи излизаха само нечленоразделни звуци.
-Ама как… -чух собствения си глас.
-Да, курво, това е истина. Дъщеря ти е робиня от около 2 месеца. И вече е много послушна. Надявам се обаче , че ти ще я надминеш! Това снощи с чата не беше случайно. Доста време проучвах разни неща за теб, за да мога да те хвана. Знаеш ли колко са ценни двойка робини като теб и дъщеря ти? Знаеш ли? Години ми е отнело да издирвам такива като вас. Каквато майката, такава и дъщерята, ха-ха, или по-точно каквато дъщерята, такава и майката във вашият случай! Но, вече роднинската ви връзка няма значение. Ще бъдете най-висша класа робини. Когато няма кой да се забавлява с вас ще ви карам сами да си причинявате болка една на друга! Ще спите заедно в едно легло голи и ще се лижете, ще се ебете сами всяка вечер! Ще споделяте болката и униженията!
“Не е възможно! Това не се случва наистина!” Мислите ми се блъскаха лудо в главата ми. “Не мога да направя това…”, “Дъщеря ти е робиня”, “През цялото време е била само на крачка от мен…”, “Хареса ли ти да лижеш собствена ти дъщеря?”, “Painslut, курва, путка…” Тъмнината отново обгърна съзнанието ми все едно някой пак постави превръзката на очите ми. Изгубих съзнание…