Колко съм тъп! Сега като се сетя как очаквах “TDKR” с интерес и даже разтръбих на всеослушание, че няма да пиша ревю за него, защото щял да бъде… добър?!… и ми призлява. Що за наивно копеленце съм бил? Да не напиша хейтърско ревю за катастрофа, която заслужава две-три такива? Не, не и не! Ревю ще има и ще бъде също толкова отегчително, лишено от емоция и предвидимо, колкото беше и самият филм. Забравете за всички простотии от рода на „епичен финал”, „краят на легендата” и други такива бомбастични трейлъризми. “TDKR” е гръмотевичен фейл, скопяващ достойнствата на трилогията с един замах, а изгражданата с години атмосфера и персонажи са категорично обезличени и то не от някое неуко добиче, а от самия Нолан. Целият потенциал, цялото това очакване, надежди и ресурси, целият този талант – нахалост. Въпреки умереният ми хайп, няма да си кривя душичката, нито ще си замълча, докато световните форуми и сайтове повръщат суперлативи за тази вкисната боза – “TDKR” е непростимо разочарование и това са най-меките думи, с които мога да го опиша. Твърдите идват след малко.

По дяволите, Христофоре, как успя да се осереш така обилно? Как съумя да се качиш толкова нависоко и да се спънеш баш на последното стъпало? Откога започна да фаворизираш политиката, а не добре разказаната история? Ти и брат ти сте за трепане. Поехте идеята за мрачна трактовка на origin story-то за Б. Уейн и се справихте блестящо с първия филм. Да, блестящо. “Батман в началото” беше идеално структуриран, логичен и смислен, с подходящо избран злодей и адекватен финал – сам по себе си, той бе завършен и нямаше нужда от продължение. Но трябваше да има, нали? „Черният рицар”. Там вече се усетиха претенциите, усети се егото, започнаха да се усещат и мръсотиите. Играта на Леджър го спаси… на косъм. Жокерът го направи гледаем, направи го провокативен и оправда съществуването му. Реално това бе моноспектакъл на Жокера, отколкото отделен филм за Батман. И там някъде Нолан трябваше да се ориентира към приключване. Два филма бяха напълно достатъчни – модерната визия лека-полека започна да писва, атмосферата се разводни, персонажите показаха необходимото развитие и мрачната тема бе изчерпана. Нямаше нужда от трети филм. Дори Бъртън не направи грешката да продължи след „Батман се завръща”, въпреки че това бе един от шепата сикуъли, по-добри от оригинала си. Не, той спря навреме. Докато Нолан реши да се прави на Лукас и се провали също като него.

Но не е тук мястото да сравнявам версията на Бъртън с тази на Нолан. Първо, защото подобно сравнение би било обида за Бъртън, чиито „Батман”-и са безпрецедентни класики и показаха Готам такъв, какъвто трябваше да бъде – нереално шантав, сюрреалистичен, абсурден и колоритен комиксов свят на герои и злодеи в най-чиста форма, без затормозяващи сетивата предистории, в които миналото им е обяснявано на всеки пет минути, мотивите им се аргументират на всеки три реплики, а моралните последици от действията им се натякват във всяка втора сцена. Хипер-реализмът на Нолановата версия щеше да е добър ход, ако беше опериран с мярка и тази мярка бе премината в „Черния рицар”. Оттам насетне, това вече не бе филм за Батман, не бе филм по комикс, а някакъв адски сив, урбанистичен трилър, в който на преден план са взаимоотношенията между обществените институции, а Прилепът е загубен измежду по-интересните от него персонажи. Нещо повече – името на „Батман” спря да присъства и в заглавието.

В “TDKR” нещата не се оправят, а влошават. Главоломно. Сюжетът е напреднал с осем години, Харви Дент се е превърнал в околийски идол, докато Брус Уейн е развалина, продължаваща да тъгува за смъртта на възлюбената си крава /сериозно, осем години мъка за Маги Джиленхол – що за реализъм?/ и да се държи арогантно с „приятеля си” Алфред. /техническият термин е „слуга”, но нека бъдем коректни/ Батман пък е аут почти изцяло. Реално погледнато, човекът-прилеп /върху чиито действия се корени цялата трилогия/ се появява за около десетина минути /от общо 160/ и единственото, което прави, е да ръмжи гърлено пред хора, които отдавна знаят, че зад маската е Брус Уейн. Батман вече не е героят, не е и анти-героят – по-скоро е станал фон за действията на новите лица. Естествено, казвам „нови” съвсем условно, имайки предвид, че “TDKR” е препълнен с орда от познати актьори под път и над път. /половината взети директно от “Генезис”, така че не се стряскайте – не сте изпаднали в „сън-в-съня”/ Като изключим камеотата на стари познайници като Лиъм Нийсън и Килиън Мърфи, първият от които се появява, за да направи конекция между „Батман в началото” и сегашните събития, а вторият защото е супер красиво плашило, новите действащи лица са три: Селина Кайл, Джон Блейк и, разбира се, мистър Бейн.

Селина Кайл е Жената-котка, въпреки че никой не я нарича така, защото всички я виждат повече като „жената-патка”. Ан Хатауей си е екранна палавница /не е редно до вчера да изгряваш във филми на „Дисни”, а година по-късно да си показваш тлъстите цици за щяло и не щяло/, но това изобщо не й помага за ролята на крадлата Селина Кайл. /интересно дали й е помогнал фактът, че е играла с покойния Леджър/ Жената-котка е дразнещ персонаж, зле реализиран, с много слабо представяне от страна на Хатауей. Мотивацията й е противоречива /както и на Бейн, но затова след малко/, а отношенията й с Брус Уейн са смехотворни и явно писани, след гледането на немски романтики по Diema Family. /милионерът я залюбва, въпреки че през целия филм тя го лъже и предава доверието му!?/ В нея няма нищо мистериозно, нищо тайнствено или възбуждащо, репликите й се изговарят като от някаква ученичка, която за сефте се е нанизала на вибратор и е придобила самочувствие, че е голяма мацка. /“Оле, пък майка ми ме предупреди да не се качвам в колите на странни мъже!” Че тогава защо се качваш ма, тъпа ли си?/ Най-голямата хвалба по неин адрес е, че изпълнението й беше осезаемо по-добро от това на Хали Бери в същото амплоа. Но нека бъдем сериозни – това наистина ли може да мине за хвалба?

Друг излишък, отговорен за ненужно дългото времетраене, е ченгето Блейк. /Джоузеф Гордън-Левит/ Освен всички клишета, Блейк е нереалистичен герой, изтъкан от досада. Той действа на базата на някакъв полицейски усет, липсващ даже на ветерани с по 30 години стаж, но ето че той – леке, назначено малко преди началото на филма – има в изобилие. Той е лоялен, стриктен, справедлив и отговорен. Той е това, което никой друг полицай не е. Честито, това е новият ни Батман. /или Робин, или там какъвто се пада/ Не, не се шашкайте, никой не говори за още една трилогия /поне не и в следващите пет години/, но начинът на представяне на Блейк /”Ако работиш сам, носи маска!”, му казва бащински Батман… уау, колко subtle message/, а и последните секунди /където The (New) Dark Knight буквално се rise-ва/, директно сочат какво е имал предвид Нолан, а именно – създаването на сурогат, който да продължи делото на Батман. Защото, както добре знаете, Батман е символ, следователно при него е валидна приемствеността. Ако един супер-гризач падне, друг ще надене гуменото му костюмче.

И тук идваме до истинския провал. Името му е Бейн и не се обърквайте от външността му на охранител в дискотека – той е як като планински як, но за сметка на това не е толкова интересен. Бейн трябваше да е скритото оръжие на “TDKR”, заместникът на Жокера по култовост на злодея и най-опасният противник на Прилепа. Но Бейн се оказва най-голямата подигравка. Нека направим кратка равносметка. В първия филм имахме Раз Ал Гул – умен, безпощаден и методичен лидер, действащ чрез хитрост и манипулация, но едновременно с това излъчващ физическо надмощие, без да парадира с анаболени деформации. Във втория имахме Жокера – садистичен социопат с висок интелект и липсващ морал, задвижван от едничката цел да създава Хаос. И накрая, след този build-up имаме… какво? Обикновен тероряга, който е попрекалил с ходенето във фитнеса; носи маска, наподобяваща facehugger от „Пришълец” и ораторства с дикцията на британски иконом от Йоркшир. Мотивацията му е противоречива и на места нелогична – защо му бе да атакува мегаполиса? За да създаде анархия във фондовата борса, подкрепяйки по този начин движението „Окупирай Готам”? Как да ме е страх от него, при условие, че военната му стратегия е да се крие по шахтите като костенурка-нинджа и накрая да примами цялото РПУ на Готам в канализацията за няколко месеца. Това ли е Мастър Планът, шефе? О, Господи, колко сте умен!

Бейн иска да разруши Готам /същото искаше и Раз Ал Гул/ и да създаде световен хаос /същото искаше и Жокера/, така че даже целите му не го отличават. Той е просто стандартен терорист с фиксация по ядрени глави. Всички негови действия създават паралели с 9/11 до такава степен, че за нуждите на тройката, Готам е преместен в Ню Йорк, терористите действат с „контролирани експлозии”, а тук-там из новинарските емисии се чуват заучени реплики от рода на „най-великият град на Земята ще издържи отново” и „не преговаряме с терористи”. Плюс това, Бейн е трениран буквално в дупките на Близкия изток, така че…. не, не е много очевидно. Единствената сцена, в която злодеят е на ниво, е първата схватка между Бейн и Б. Уейн, където ясно се чува пукотът от скършени гръбни прешлени. Там Бейн е животно и всява непринуден ужас, но тези мигове на първичен страх от чудовищната му сила се изчерпват набързо. Останалото е поредица от мускули, вълнени кожехчета и комичен английски акцент, чак до финала, където бива гръмнат от Жената-котка, ей така, между другото. В крайна сметка, Том Харди не успява да блесне в ролята, но не защото не иска, а защото тази шибана метална зурла го ограничава да работи единствено с очите си, а те, горките, не са особено изразителни.

Музиката е другата колосална грешка. Човек би помислил, че след няколко филма с Ханс Цимер, Нолан е стигнал до извода що за паразит държи в пазвата си, но акълът е като месечния цикъл – няма проблем да е малко, стига да Ви идва навреме – и в случая на Нолан явно не му е дошъл навреме. Цимер пак е застрелял цялата емоция с генеричните си тракове, от които лъха само малко повече живец от този в гробище за домашни любимци. Мамка му, дори Бременските музиканти щяха да се справят по-добре от него, нищо че са тъпи животни. Ханс е лишил сцените от критично нужния им заряд, за сметка на стандартните си синтезирани булшитове, които си звучаха по същия начин и преди десетина години. И като капак – този депривиран от всяка форма на талант индивид се е направил на социално ангажиран и е композирал песен, посветена на жертвите от масовото убийство в Аврора. Евала, хер Цимер – слушането на какафониите Ви е прекрасен начин за оцелелите да съжалят, че са останали живи.

Не ме разбирайте погрешно – нямам причина да мразя “TDKR”, но Нолан със сигурност не ми даде причина и да го харесам. Сценарият е най-повреденото му звено, а това е иронично, като се има предвид, че точно сценарият трябваше да е на висота, бидейки дело на дуото Нолан & Нолан. Все още не мога да си обясня как хората зад „Мементо” и „Престиж” са навързали такива безумия и то облепени с някаква претенциозна грандиозност. Не съм очаквал, че това ще е поредният mind-fuck на Нолан, тъй като “TDKR” не е от този род филми /следователно не ни трябваше нескопосаният туист с Марион Котияр/, но не съм очаквал и че сценарият ще бъка от титанични пробойни, които са срамота за Дейвид Гойър, а камо ли за Джонатан Нолан. /нищо, че последният се орезили достатъчно с “Person of Interest”/ Как може, бе? Как може ултимативният тактически ход на лошите да е селска маневра, в която всеки един полицай на Готам /повтарям, всеки един униформен полицай в целия шибан град/ е затрупан в канализацията в продължение на месеци. Момент, месеци ли казах? О, да, месеци! Само шизоид би приел това насериозно. Нали гоним супер реализъм, нали искаме правдоподобни действия, какви са тези предучилищни тактики? Не, извинявам се, в предучилищните тактики има някакви наченки на здрав разум. Това тук е обида за интелекта не само на зрителя, но и на средностатистическия милиционер от САЩ. Понеже град, чиито органи на реда са толкова слабоумни, заслужава да бъде заличен от лицето на Земята. И това не е всичко – „TDKR” е наблъскан с толкова неумишлено комични моменти, че ако фразата „смехът лекува” е вярна, то този филм трябва да се използва вместо химиотерапия.

Не съм достоен да коментирам режисьорските похвати на Нолан, но винаги съм бил убеден в едно – че той има усет да разкаже добра история, по време на която обаче, човек може да умре от скука. /или от огнестрелни рани, както показа случаят в Колорадо/ С „Генезис” Нолан показа друг негатив – че не разбира нито от хумор, нито от екшън и “TDKR” отговаря изцяло на този му профил. Това е скучен филм, ограбен от каквато и да е емоция, без грам запомнящи се визуални моменти. Поне в „Генезис” имахме нестандартни решения, като например огъването на парижката улица и битката в коридора на хотела, докато тук динамичните сикуънси са като заснети от аматьор в NU Image. Бойните сцени са издоени от енергия, в тях няма реално напрежение, а някои са по-фантастични и от тези в епизод на 007. Плюс това, екшънът е ситуиран едва в последните минути, така че на влизане в киното се запасете с кофеин, за да не го проспите. През останалото време се влачат протяжни монолози на второстепенните герои, все едно не гледаме филм, а сборник от философски притчи. И нещо, което не разбрах – Батман и Бейн се млатят през цялото време с голи ръце. Да не сме на ММА среща, бе? Том Харди да не мисли, че още играе в “Warrior”? А Батман не носи ли там някакви харпуни и бластери по гащите си? Един точен изстрел и драмата щеше да приключи много по-бързо.

Накрая имаме напрегнати сцени, изпълнени с „несигурност”, в които публиката е оставена да гадае дали Брус Уейн е оцелял след нуклеарна експлозия в открито море. Напълно предвидим и банален край, който да отъждестви нуждата от трагичен изход за героя под маската. Доста по-напрегнато щеше да е, ако три пъти преди това не беше натъртено, че видите ли, самолетът на Батман имал автопилот, но карай, това да му беше кусурът. Напълно закономерно, след цялото ходене по мъките, заключението на интригата е в гробищата. Елементарен завършек на претенциозна трилогия, която започна добре, но после се нагълта с хапчета и умря. Всичко, което харесвах в предните части, биде затрито и то напук на пълната свобода, с която е разполагал режисьорът. Това означава, че поне този път, студиото не е виновно. Нолан сам трябва да понесе отговорността за тази трагедия, а аз сам трябва да забравя чувството, че някой е прониквал в мен от срамния вход. Нямам идея защо и кога Кристофър се е продал в името на бизнеса, а не в името на креативността, но фалът му е позорен.

Действията на психопата Джеймс Холмс подействаха като меч с две остриета за реномето на Нолан – от една страна циментираха името му като „кино-убиец” /първо трупа на Леджър, а сега и това/, но от друга – направиха така, че „TDKR” да остане завинаги в учебниците по история, колкото и малоумен да е. И make no mistake – “TDKR” е малоумен. Той е не само най-слабата част от трилогията, но и в ТОП 3 на най-слабите филми на Нолан – някъде около „Безсъние” и „Following”. /точно така, дори “Doodlebug” е по-стойностен/ По време на прожекцията ходих три пъти до тоалетната – не защото имах нужда, а просто защото исках да подишам малко чист въздух. „TDKR” е атрофиращо мозъка guano, което пращи от „епика“, но не притежава собствена душа, нито индивидуалност. Знам какво ще кажете – Нолан нямаше как да надкачи „Черният рицар”. Така е. Точно затова не биваше да се старае да го прави. Но опита и се провали. А аз вече съжалявам, че гледах “TDKR”. Но още повече съжалявам че никой не влезе в залата, за да открие огън по публиката. Така поне щеше да има нещо, с което да го запомня.

3.9/10