Този път ревюто ми ще бъде сериозно. За разлика от „Прометей”. Ще бъде и кратко. Защото искам да забравя час по-скоро какво гледах. А аз със сигурност гледах нещо, но какво? Филм за извънземни ли беше? Или за силата на вярата? Или просто документален филм за теориите на Ерих Фон Деникен? „Прометей” иска да бъде много неща едновременно, но претърпява поражение на всеки фронт – поругава наследството си, не показва нищо революционно и деградира култовостта на първия „Пришълец” толкова леко, толкова категорично, че ако сте истински почитатели на класиката от 1979-та, то Вие със сигурност ще се почувствате не по-малко обидени от мен.

Няма да крия, че очаквах „Прометей” с нетърпение. Имах пълно доверие на Скот и гледайки трейлърите доверието ми бе циментирано, а надеждите – мултиплицирани. Не ми дремеше дали ще е очакваният от феновете прикуъл, дали само ще гравитира около вселената на „Пришълеца” или ще е съвсем самостоятелен сюжет – тези неща не ме вълнуваха. Просто исках да гледам качествен научно-фантастичен филм, правен от хора, които го могат. А Ридли Скот го може. Или поне го можеше. Защото „Прометей” не е това, което очаквах и определено е под нивото на режисьора си. Въпреки количествената си съвкупност от „теории” и „идеи”, „Прометей” е плашещо елементарен и подигравка с феновете на оригинала. Той е празен. Без съспенс, без атмосфера, без стряскащи ситуации, без провокативни послания, които да се обсъждат месеци наред и без каквато и да е стойност за киното като изкуство.

Помните ли „Пришълец”? Как няма да го помните, по дяволите. Такива неща не се забравят лесно, още повече ако ги гледате в прясна детска възраст, а после ги гледате още и още, докато пералнята системно се задръства с гащите Ви. 33 години по-късно филмът на Ридли Скот продължава да е феномен и един от най-добрите сай-фай ленти на всички времена. Защо? Напук на дебилния си премис /общи работници биват убивани от извънземна чурка/ ”Пришълец” все още въздейства на психологическо ниво. Той генерира първичен ужас, не само с вцепеняващия дизайн на самото същество; не само с потискащата си атмосфера, която на моменти задушава; не само с реализма в действията на героите и техните отношения, но и заради мрачния си минимализъм. В „Пришълец” няма зрелищни космически преследвания, огромни експлозии, пищни схватки с бластери и десетки планети за посещаване – действието се развива в една малка кутийка в празния Космос, в която няколко нещастника са изправени пред най-големия си кошмар. Без ненужни детайли, без локуми, без излишни разяснения. Точно този изчистен, но брутален survival тон превърна „Пришълец” в класика, копирана и имитирана през последните три десетилетия с дразнещо перманентен неуспех.

Подобен неуспех е и „Прометей”. И тъжното е, че точно той трябваше да е изключението. Той трябваше да бъде правилният наследник /или в случая прародител/ на „Пришълец”, защото включваше в себе си най-големия коз – бащата на франчайза, сър Ридли Скот. Човекът, направил оригинала, щеше да направи и предисторията, а след толкова години Скот не само е станал по-опитен, но може да разчита и на последните кино технологии. Тогава защо се обърка всичко, мамка му?

Т.нар. Space Jockey, който екипажът на „Ностромо“ откри в  „Пришълец“ и чиято раса е център на настоящите събития

Грешка 1: Сценаристите /да ги вземат дяволите!/

Нямам идея под влиянието на кое упойващо вещество е бил дядо Скот, щом е поискал от отговорника за „Когато падне мрак” да напише сценария на „Прометей”, но Джон Спейтс се отзовава начаса. Първият му драфт е даден на личната кучка на Джей Джей Ейбрамс – Деймън Линделоф – за добавки и корекции и Линделоф прави единственото, което знае – влошава нещата. Личи си, че Скот не е гледал финала на „Изгубени”, иначе нямаше да се довери на темерута, заради когото сериалът вони по-зле и от бангладешка клоака. Присъствието на тези некадърници в екипа светна една сигнално червена лампичка в дъното на мозъка ми, но замаян от очакванията и потенциала на филма, а и успокоен от присъствието на Скот, аз я игнорирах. Едва ли има нужда да пояснявам, че на излизане от киното, същата тази лампичка светеше още по-ярко и този път беше с надпис: „Предупредих те, тъпако!”

Грешка 2: WTF гледаме?

Първоначално „Прометей” щеше да е буквален прикуъл на „Пришълец”. После нямаше да е прикуъл на „Пришълец”, а щеше само да се базира на събитията в него. После нямаше да е и това, а щеше да е напълно индивидуален сай-фай. Гледах го преди броени часове, а все още не съм убеден какво точно е „Прометей”.  Знам, че не беше прикуъл, понеже много от събитията нямаха конкретна връзка с оригинала, но знам че не е и самостоятелен филм, защото накрая има едни ужасяващи няколко секунди, точно преди финалните надписи, които ме накараха да споменавам срамните части на жените от фамилия Скот с пяна на уста. „Прометей” страда от неориентираността на сюжета си, опитвайки се да угоди на всички – хем на хардкор феновете, хем на новите зрители, хем да зашие някак празнотите, като комбинира бълнуванията на Ерих Фон Деникен за „извънземните астронавти” /вж. „Колесницата на Боговете” – б.а./ с търсенето на Бог и могъществото на вярата. Спейтс и Линделоф имат самочувствието, че казват нещо нечувано, а възгледите им за началото на човечеството, привързани към сюжета на „Пришълец”, са по-насосани и от теориите в „Махалото на Фуко”. Последното, което феновете на „Пришълец” искат да гледат са два часа креационистки мотивационни речи за това колко много трябва да се вярва в Инженерите и за ползата от носенето на разпятия в космоса.

Грешка 3: Пришълецът срещу Хищника Всевишния.

Има една група от зрители, които ще бъдат хипнотизирани от посланията на филма и това са креационистите. Креационистите са смирени добряци, сляпо вярващи че Господа ги е създал от кал, ребра и други подръчни материали, а не че произлизат от маймуните, въпреки умствените им прилики с последните. Точно те /креационистите, не маймуните/ ще изпаднат във възторг от „Прометей”, защото той лесно може да послужи като техен агитационен материал. Почти всяка сцена в „Прометей” съдържа трактати за вярата и коментари за Бог, а някои от диалозите са си направо смехотворни за рационалния човек. Още в началото наблюдаваме сън/спомен от детството на главната героиня Елизабет Шоу, където имаме следния разговор:

 – „Тате, тате, къде отиваме, когато умрем?”

 – „На небето, скъпа. Там е голям купон!”  

– „Тате,  тате, откъде знаеш, че е така?” 

– „Не знам, но ВЯРВАМ в това, значи е така”.

Исусе-шибан-Христе! Ако това беше друг филм, щях да подмина тези мозъчни промивки с насмешка и пренебрежение, но тук про-религиозните мотиви лъщят по-ярко от темето на Брус Уилис в слънчев ден. Обърнете внимание, че Шоу постоянно носи някакво кръстче с +10 точки протекция срещу уроки, искрено вярвайки, че то й върши работа и злобно мъмрейки всеки, опитващ се да й го отнеме. Ироничното е, че накитът май не е бил адекватно осветен от поп, понеже точно Шоу се оказа най-голямата „мъченица”. Нещо повече – в даден момент насмалко щеше да /из/роди плода на Лукавия, но благодарение на супер модерна медицинска капсула, успя да си направи напрегнато цезарово сечение. /science wins/

Грешка 4: Холивудизиране

Първият „Пришълец” бе никому неизвестен проект на TV режисьор, а се превърна в неочакван хит, еволюирал целия жанр след появата си. Той не разчиташе на големи актьорски имена, на стотици милиони бюджет, модерни лафчета или 3-D шмекерии. Той беше кино в най-чистата му форма. От онези филми, които вече не се правят. Класика. „Прометей” е нещо съвсем друго. Той е скъп епос, очакван от милиони, правен от визионер и наблъскан с ефекти. Той е летен блокбъстър и като такъв, страда от недостатъците му. Сценарият е писан от хора с дисфункционални мозъчни полукълба, персонажите са малко по-двуизмерни от графити върху стена, а отношенията им граничат с теленовелата. Отделно от това, холивудските стандарти повеляват героите да са излезли от страниците на модни списания, поради което 80% от екипажа на звездолета са безбожни красавци. Спомнете си оригинала, където всички бяха грозни до припадък, ала точно това ги правеше правдоподобни персонажи и зрителите неусетно се индивидуализираха с тях. Докато тук имаме най-обикновен звезден подиум, където полу-божествените Шарлийз Терон, Майкъл Фасбендър, Логан Маршал-Грийн и мъжествения Идрис Елба излъчват сексапил, феромони и нищо повече.

Друго нещо, което ме подразни бе, че реакциите на самите герои бяха постни и откровено театрални на места. Не че се случва нещо кой знае колко интересно, на което да реагират, но когато от тях се изисква емоционална реакция, повечето изпадат в състояние на запек. Сцената, в която палавото пришълче излиза от корема на Джон Хърт в оригинала е еталон, понеже никой от актьорите не е знаел какво ще стане и реакциите им са абсолютно неподправени. Екипажът на „Прометей”, напротив, е толкова заспал, апатичен и стереотипизиран, че направо е чудно как вътре има хора с Оскар и Златен Глобус. Дори екипажът от „Смъртоносен хоризонт” беше по-интересен за гледане, а когато нещо на Пол WC Андерсън е по-интересно от нещо на Ридли Скот, това лесно може да се окачестви като Дъното.

Корабът се пилотира от чернокож, следователно в даден момент ще катастрофира. Това не е спойлер, това е факт.

Сюжет няма да преразказвам, тъй като спойлерите са по-силни от мен. Вместо това ще наблегна на видяното още от трейлъра. В близкото бъдеще на Земята са открити доказателства за съществуването на древни извънземни, наречени Инженери, посещавали ни преди хилядолетия и екип от учени заминават за планетата LV-233, за да се запознаят с тях и пият по едно кафе. Там се натъкват на огромна каменна глава, която може да крие истината за началото на цивилизацията. Звучи супер яко, нали? Има само един проблем. Гигантска хуманоидна глава на чужда планета и извънземна намеса в произхода на човечеството вече гледахме преди 12 години в „Мисия до Марс” на Браян Де Палма. Та, какво точно е иновативното в „Прометей”, г-да сценаристи? Не и началото, плахо имитиращо „2001: Одисея в Космоса”. Не и втората половина, изпълнена с поредица от вкочаняващи сетивата простотии /накрая Шоу обикаля със секира като в евтин slasher/, които ме накараха да осъзная, че космосът не е единственото място, където никой няма да те чуе как викаш. Празното кино също е такова.

Актьорите, горките, се мъчат и пъчат, превземат се и се престарават, но неизбежно издишат. В космоса трудно се диша, няма как. Отличава се само Нуми Рапас от „Милениум”, която при подходящо осветление и под правилния ъгъл може да съперничи на всеки ксеноморф. /на моменти ме беше страх повече от нея, отколкото за нея/ Рапас вкарва доста драма в ролята си и на моменти даже ми стана мъчно за героинята й – тя толкова вярваше във Великденския заек, а накрая получи неизмит курец. Другата жена на борда е Мередит Викърс /Шарлийз Терон/, с която е свързан най-баналният туист в „Прометей”, макар че „туист” е силна дума за нещо, ясно още в първите десет минути. Майкъл Фасбендър също прави запомняща се роля на андроида Дейвид и е много по-добър представител на артифициалната раса, отколкото беше Билбо Бегинс в първия „Пришълец”. Всъщност, Дейвид бе единственият персонаж, чиято мотивация ме заинтригува и чиито действия следях с интерес. С него Скот отново поставя въпроса за отношенията и връзката между биологичния и синтетичния човек, коренящи се още в „Блейд Рънър”. /малко е странно, че Дейвид прилича на слаботелесна версия на Рутгер Хауър, нали?/

Не всеки ден се случва андроид да държи целия свят в ръцете си

Естествено, в „Прометей” има визуални благини и технически съставки, заради които си струва да се види, макар че те са изцяло второстепенни. Скот отново режисира на ниво и някои от сцените /особено тези в началото и част от външните кадри на планетата/ са спиращи дъха. CGI ефектите са изпипани и не се натрапват, а оригиналните декори на Х.Р. Гигър /колкото и два-три да са/ все още впечатляват и носят приятни носталгични вълни. /минус кораба на Инженерите, който мязаше на нагризан геврек/ Само не успях да разбера защо филмът е в 3-D. То не помага по никакъв начин, а което е по-зле – придава изкуствена дълбочина на картината, което пък отнема от усещането за клаустрофобия, а то беше витално за първия „Пришълец”. Музика също имаше… вярвам.

В заключение, „Прометей” е едно разочароващо преживяване и е наситен с толкова глупости, че има голяма вероятност да съм излязъл от киното по-тъп, отколкото бях на влизане, ако това изобщо е възможно. Негативите му /в това число и множеството plot holes/ са болезнено очевадни и не виждам как фенбойчетата ще успеят да го защитят, колкото и превъзбудена слюнка да отделят. Бай Ридли не е правил свястно заглавие от седем години и отчаяно исках „Прометей” да е combo breaker-а му, но уви. Въпреки натрупания през последните месеци хайп, „Прометей” не си струваше нито чакането, нито направата. Двадесетият филм на Ридли е по-кух и от черупката на току-що излюпил се facehugger. Той е позор за биографията на Скот и не ми е ясно как ветеран като него е опропастил с такава лекота и решителност собствения си завет. Ясно е само това, че сюжетът на „Прометей” е планиран за още две продължения и колкото и грубо да звучи, се надявам Скот да не доживее да ги снима. Защото никой не би искал да го запомни с тях.

5.0/10