„Днес е добър ден за умиране!” Цитирам, разбира се, писъкът на последната ми мозъчна клетка, която след края на „Flatliners” се покатери върху претенциите на режисьора Нилс Арден Оплев, хвърли се върху реалния му потенциал и си счупи врата от височината. Самият филм е еквивалент на „преживяване, близко до смъртта”, понеже на няколко места почти щях да умра… от срам. Нищо че разказва за красиви младежи, които се самоубиват без да оставят 13 аудио касетки, което, както добре знаете, е любимият ми жанр. Просто „Flatliners” е предназначен за хора в мозъчна смърт и тук даже не говоря за персонажите му.
В общи линии, „Flatliners” е ненужен римейк/сикуъл на Джоуел Шумахер и то дори не на този филм на Джоуел Шумахер, който наистина има нужда от римейк. В далечната 1990-та година, когато оригиналът излезе по кината, той включваше каст от красиви идоли и превърналата се в любима проститутка на САЩ след „Хубава жена” – Джулия Робъртс. До нея Кийфър Съдърленд, Уилям Болдуин и Кевин Бейкън – прекрасни полубогове, които никой не искаше да види мъртви. С други думи, героите бяха симпатични и, малко или много, на зрителите им пукаше за тях. Сега, римейкът/сикуълът на „Flatliners” е оплоден с расово обезпечен каст, включващ извадка от семейството на Мадона – лесбийка, чернокожа, мексиканец, британец и европейка – толкова невзрачни, че не само ще искате да пукнат, но и често ще се разочаровате, когато бъдат съживени.
Вече поясних, че режисьор е Нилс Арден Оплев, известен с шведското момиче с драконовата татуировка и както добре знаете, на езика на индианците от племето команчи името му означава „one hit wonder”. Първоначално се уплаших, че Оплев ще наблъска каста с ударно грозни актриси – една от запазената му марки, след три филма с Нуми Рапас – но с щастие установих, че най-грозната актриса във „Flatliners” е Диего Луна. Останалата част включва няколко добри актьора и Нина Добрев, която доказва универсалната истина, че разликата между добрия хорър и лошия хорър, е една българка. Знаете Нинчето от кратките откъси на „Дневниците на Вампира”, на които сте попадали инцидентно, докато сте търсили хубав сериал по телевизора и не искам да говоря лоши работи за „нашето момиче”, но с тази нейна стряскаща липса на талант е цяло чудо, че е успяла в Холивуд, където пробиват само евреите и дълбоките гърла, а Добрева може да е много неща, но със сигурност не е евреин.
Очевидно Оплев е търсил жени, отговарящи на плоската гръдна обиколка на Джулия Робъртс, поради което в главната роля е шампионката по кунилингус – Елън Пейдж. Най-известната й роля е в един малък трилър, наречен „Генезис” /не знам дали сте го чували/, където обикаля рамо-до-рамо с най-красивите мъже на Холивуд, като Леонардо Ди Каприо и Кристофър Нолан и сънува, че е жена. Може би затова, малко след филма, Пейдж конвертира сексуалната си ориентация и излезе от килера като горда лесбийка с надеждата да разшири актьорските си ангажименти, без да предполага, че и като гей, Пейдж си е еднакво посредствена.
Във “Flatliners” играе и арийската надежда Джеймс Нортън, чиято кариера следя още от времето, когато за първи път видях филмографията му в IMDB преди няколко минути. Пичът наистина иска да пробива с някакви стереотипи на активен женоебец, но имайки предвид типичните му англосаксонски хомо-маниери съм почти убеден, че и вулвата на Лейди Гага е по-мъжествена от него. Обаче не искам да звуча негативно, затуй ще се концентрирам върху добрите страни на този младеж и какво да Ви кажа… човекът наистина говори правилен английски.
Последните двама от каста също са от малцинствата. Горе споменах Диего Луна, който вече е утвърдено име като Мексиканец №1 в Холивуд и като казвам това имам предвид факта, че на кастингите си винаги му дават да чете репликите на статиста „Мексиканец №1”. Проблемът при Диего е, че човек с излъчването на неуспял аборт не стои добре в централни роли, а и продуцентите можеха да намерят много по-магнетичен латино екземпляр и то без да надвишават предвидения в договора хонорар от $20 и бутилка текила. Завършвам дефилето с Кърси Клемънс, която е еквивалент на „Н-думата”, с която никой бял не бива да нарича чернокожите, а именно – Некадърна. Хубава негрица е, спор няма, но единствените филми, за които е подходяща, са от онзи карнален жанр, след който снимачната площадка свети в бяло на UV лампа. Нищо чудно, че съвсем скоро ще я гледаме в полюцията “Justice League”.
Сюжетът на “Flatliners” е толкова медицински некоректен, че най-вероятно може да се използва за обучение във ВМА, а дори и да са били търсени услугите на консултант, то това сигурно е била сестрата, която сменя катетрите в близката поликлиника, което донякъде обяснява защо сценарият вонеше на болна урина. За тези от Вас, които са пропуснали първия “Flatliners” на VHS, четирима студенти по медицина се убиват и възкресяват, за да проверят какво е времето във вечните ловни полета, като с всеки свой експеримент удължават престоя си в клинична смърт, друсайки се със собствените си NDE, без да подозират че докато се шляят из вечнозелените пасбища, са разтурили крехката бариера между Тоя и Оня свят. Последиците идват под формата на притеснителни халюцинации, които спохождат главните герои и не отговарят на действителността, като например – че участват в напрегнат филм.
Освен, че се реинкарнират супер възбудени и търчат по улиците, като child actors след първата си доза хероин, младите медици не само не остават с увредени мозъци, а даже напротив – стават много по-интелигентни. /?!?/ Ала след връщането им в света на живите, студентите започват да се изправят пред старите си прегрешения – Кортни /Елън Пейдж/ е причинила смъртта на сестра си в ПТП, Марло /Нина Добрев/ е убила пациент след лекарска грешка /класическа BG докторка/, а русият Джейми /Джеймс Нортън/ е осеменил някаква жена и сега тя го гони с нож, за да му отреже онуй-що-виси. Следва визуален разстрел от генерични страшки и „Последен изход”-изми, каквито видимо не фигурират в онлайн дипломата на Оплев, а емоционалният клаймакс не е и наполовина толкова задоволителен, колкото беше този от старата версия.
Новият “Flatliners” е сниман в Канада, защото съживяването на трупове не е включено в „Обамакеър”, ала вместо да събуди някакви спиритуални, теологични и екзистенциални въпроси, филмът не успя да събуди дори чичката до мен в киното, който захърка малко след смъртта на Нина Добрев, явно сломен от силните патриотични фантазии. Любопитното е, че за последните два месеца, това е втори римейк от 1990г. за тъпи парчета, плашени от отвъдни видения, след „ТО”. Разликата е, че в „ТО” имаше повече деца, докато в „Flatliners” има повече клоуни. Най-големият е Кийфър Съдърленд, преиграващ ролята си от оригинала, но вече ъпгрейднат до беловлас даскал, защото „Those who can’t do, teach“, както е написал Джордж Бърнард Шоу. /не знам дали сте го чували/ Всъщност, появата на Съдърленд е просто превъзнесено камео, без никаква причина, освен да напомни на публиката, че все още е жив и продължава да е звездата в собствения си сериал – „24”… роли, с които да разочаровам баща си.
Първият „Flatliners” не е някаква класика, но беше атмосферичен и добре заснет за времето си, благодарение на Ян Де Бонт, но което е по-важно – съдържаше някои наистина ужасяващи моменти, като например всички близки планове на Оливър Плат. Този от своя страна съдържа добродушен PG-13 рейтинг, отблъскващи персонажи и унизителни клишета, които дори братята Уеянс щяха да спестят в епизод на „Страшен филм”. Музиката е писана от Нейтън Бар, познат с хобито си на композитор, като „Flatliners” се отличава с онзи специфичен машинен стон, който животоподържащите системи издават, когато Ви свършат здравните осигуровки, докато сте в кома, а именно – би-и-и-и-и-и-и-и-и-и-ип… Това технически не е музика от филма, но беше музика за моите уши и със сигурност по-запомняща се тема от останалите. Сценарият също не е особено променен и по него още има мазни петна от вазелина, с който SONY са прониквали в Бен Рипли, за да му платят труда, тъй като е почти сигурно, че след всичките си флопове за последната година, студиото вече е фалирало.
Току-що осъзнах, че няма какво друго да се сетя за тази студентска зомби-драма, без да звуча като повреден грамофон. Скандално кух кинематографичен позор, който не слага нищо ново на масата /за аутопсии/, не смогва да надкачи предшественика си в нито едно отношение и в момента заслужено грее с 0% в RT. Тъжното е, че наистина се бях подготвил да харесам този съвременен шедьовър на некрофилията, но ъшърът в киното ми забрани да си вкарам патрончето с ракия. А без огнена вода за замъгляване на преценката, единственият начин да харесате прожекцията на „Flatliners” е, ако си тръгнете след трейлърите. Защото „Някои граници не бива да бъдат преминавани!”. Цитирам, разбира се, бордър патрула, когато е заловил родителите на Диего Луна да пресичат границата между Мексико и САЩ.
1.3/10