Молба

вх. № 240, дело VI
Получено на 30.01.1957 г.

ДО
др. Инспектор по охрана на труда
При ОКПС – Здравни работници
ПЛОВДИВ

МОЛБА

от Лаврен Йозов Барбов, служител
при окол. болница с. Ген. Николаево,
Пловдивско

Другарю Инспектор,

Работя като служител при околийска болница с. Ген. Николаево. До 1954 г. Получавах семейни добавки за деца за сина ми Йозо, а оттогава насетне такива не ми се изплащат от болницата.

Моля Ви, наредете на управителя да ми се изплащат семейни добавки, като имам предвид следното:

През 1942 г. се ожених за една възрастна вдовица, която имаше голяма дъщеря. Последната непосредствено след брак, осинових. Баща ми, вдовец, често посещаваше семейството ми и в резултат на това се ожени за доведената ми дъщеря. По този начин дъщеря ми стана втора майка, а баща ми – мой зет. Жената на баща ми, т.е. моята доведена дъщеря, която същевременно стана моя втора майка, роди момче, което сега е на 12 години и което, разбира се, ми стана брат и същевременно – внук.

Понеже съм мъж на майката на доведената ми дъщеря, то жената ми стана и моя баба, тъй като е майка на жената на баща ми.

По този начин аз съм същевременно мъж на жена си, а също така и неин внук.

Обаче и жена ми роди от мене едно момченце, което сега е на 10 години и което стана щурей на баща ми, а на мене пък вуйчо, тъй като е брат на мащехата ми майка, която ни е дъщеря.

По този начин станах сам на себе си дядо, тъй като жена ми е баба, а аз съм неин мъж.

Моля да ми отговорите, имам ли право за сина си, сиреч вуйчо ми, да получавам семейни добавки?

С поздрав: /п/ Л. Барбов