Молба

вх. № 240, дело VI
Получено на 30.01.1957 г.

ДО
др. Инспектор по охрана на труда
При ОКПС – Здравни работници
ПЛОВДИВ

МОЛБА

Другарю Инспектор,

Работя като служител при околийска болница с. Ген. Николаево. До 1954 г. Получавах семейни добавки за деца за сина ми Йозо, а оттогава насетне такива не ми се изплащат от болницата.

Моля Ви, наредете на управителя да ми се изплащат семейни добавки, като имам предвид следното:

През 1942 г. се ожених за една възрастна вдовица, която имаше голяма дъщеря. Последната непосредствено след брак, осинових. Баща ми, вдовец, често посещаваше семейството ми и в резултат на това се ожени за доведената ми дъщеря. По този начин дъщеря ми стана втора майка, а баща ми – мой зет. Жената на баща ми, т.е. моята доведена дъщеря, която същевременно стана моя втора майка, роди момче, което сега е на 12 години и което, разбира се, ми стана брат и същевременно – внук.

Понеже съм мъж на майката на доведената ми дъщеря, то жената ми стана и моя баба, тъй като е майка на жената на баща ми.

По този начин аз съм същевременно мъж на жена си, а също така и неин внук.

Обаче и жена ми роди от мене едно момченце, което сега е на 10 години и което стана щурей на баща ми, а на мене пък вуйчо, тъй като е брат на мащехата ми майка, която ни е дъщеря.

По този начин станах сам на себе си дядо, тъй като жена ми е баба, а аз съм неин мъж.

Моля да ми отговорите, имам ли право за сина си, сиреч вуйчо ми, да получавам семейни добавки?

С поздрав: /п/ Л. Барбов