“Девствеността е лечима, стига да се открие навреме.”
из реклама на Pepe Jeans London
Лято е, сезонът на дефлорациите, сезонът на ципокрилите. Сезонът на гордите мъже, които някои наричат Ловци на ципа. Това се невидимите полови скаути на свободна практика, джин-гиби-тата на т.нар. “първи път”. Това са мъжете (или предметите) стоящи на границата на момичешкото и женското. Това са те - армията на
Те са една особена порода мъже. Самотници, които жените помнят и люто мразят. Степни богатири, на които често им се налага от женската неразорана целина да създадат колхоз, в който има място и блага за всички.
Ужасно е да си дефлоратор. Само вятърът свири в косите им, само небето е техния покрив. Те преследват с настървение и упорство жената още от прокурорска възраст. Обграждат я с внимание и нежност (по посока на вятъра). После правят най-трудното: създават условия за оставане “насаме”. Малкото минути, когато и мама и татко ги няма. Моментът, когато може да дойде полиция. Тук е
мигът между писъка на момичето и викът на жената.
До този миг тези мъже (или предмети) са изтърпели най-тежките изпитания, сравними единствено с изпитанията в Doom, онези на няколко митични героя Персей и част от Изпитанията на Градския Транспорт. Нерядко тези мъже (или предмети) не успяват. Нерядко наистина някой вика полиция. Често им се качват на главите или в най-лекия случай на неуспех момичето продължава да подскача върху пружината на кревата и да крещи:
” нъцки, нъцки, нъцки… пак съм си детенце, пак съм си детенце… нъцки!”
А те стоят със засмъдели от житейския вятър очи и пак дебнат сгодния момент за нанасяне на един-единствения удар, от който зависи всичко по-нататък. И всичко това: заради едното кърваво ебане. Те наричат това “свой дом”.
Ако имаше такъв дом, на вратата му щеше да пише:
Първият път е свързан с изпотяване, дистрес, неудобно място за лягане (или сядане) и едно (предполагам) чудесно очакване, което жената никога повече няма да изпита. Иначе няма нищо по-комично от паникьосана девойка, която antre portas се опитва да отложи Екзекуцията на Ципата. Или след това звъни за справка на Телефонни услуги, за да попита колко кръв може да загуби човек без да припадне. И понеже оттам й казват някаква бройка в литри, тя се успокоява и пита: ”Сега трябва ли да пия някакво хапче?!”
В този случай й дайте един аспирин и я оставете да поспи.
Няма нищо по-красиво от това: двамата, дефлоратор и екс-девица, екзекутор и потърпевша, инструмент и повърхност, момче и момиче - заедно да си нарисуват на стената нещо. Нещо с кръв, водни бои и малко слюнка. Ей така - за спомен. Въпреки, че
Поетите, които възпяват девичите сърца, души и перушина отдавна са разобличени като неодухотворените ретро-чикиджии на фалшивия стар свят. От тях е останало само едно вярно сравнение - за “прасковения мъх по кожата на девицата, необран от груба мъжка ръка”. Освен този мъх, при жените с предстояща дефлорация се регистрира и онзи кисело-сладък мирис като в кофти китайски ресторант. Наблюдава се изключително женско скудоумие (в чистия му вид), неориентирана активност в пространството, както и обикновено акне. Към това се добавя и основния
женски синдром: ”не знам какво искам!”
Жените разбират какво искат едва към 70-тата си годишнина, но не го помнят много дълго, защото после веднага навлизат във възрастта на склерозата. Незнанието какво ти предлага светът и какво да вземеш от живота сублимира точно на тази възраст: 12-14 г. (данните са от деветдесетте години). Това е и часът на дефлоратора: идва баткото (или чичкото) и ти казва: “животът е такъв, такъв и такъв - искаш ли да го направим?!”.
Обикновените мъже (мъжете, които не са отворили нито една жена) се стряскат при вида на девственицата - за тях тя е опасно животно, с което не само че няма да спят, ами може и да ги ухапе. Тогава си личи истинският дефлоратор: той веднага обръща посоката, без да се плаши, започва да говори за:
а) звездите,
б) морето,
в) луната,
и г) ела ми в кревата.
Дефлораторът трябва да демонстрира пред момичето целия живот в образи, такъв какъвто е:
част от баща й - който никога не е виждала гол,
част от вуйчото - единственият, който я е опипвал досега,
част от “Кораба с алените платна”,
малка част от порнофилм (не прекалявайте),
малко от мръсотията и красотата на света.
И накрая - частица болка и частица кеф. Защото
Също като при раждането има сълзи, кръв, слуз, много мъка и много радост.
И досега големите мозъци спорят защо му е било на Господ Бог да конструира
ципа в половата система на жената, след като тази
подробност я няма при другите божии животни.
От една страна хименът пречи - нещо като да затвориш чудесно френско вино
с кофти тапа: вкусът на корк и дървения ще те преследват до сутринта.
От друга страна обаче, предполагам, на Твореца му се е искало да се подпише под най-красивото си и несъвършено творение. А както сме чели по книгите, винаги когато Господ се подписва, той го прави чрез болката и напомнянето за първичния грях. Затова да си дефлоратор, независимо дали си мъж (или предмет) са нужни чисти ръце, смело сърце и хладен чекистки ум. Дефлораторите поемат върху себе си цялата омраза и ненавист на женския пол. Още татко Фройд беше казал, че жената рано или късно намразва дефлоратора си, както кучето мрази човека от санипид-станцията. Макар и със закъснение, всеки мъж трябва да прочете фройдовите “Анатомии на чувствата”, за да разбере защо не трябва да се жени за жена, която собственоръчно (донякъде думата е неподходяща) е дефлорирал. Просто човек не може да нахрани Звяра от клетката, без да му бъде отхапан пръст или цяла ръка.
сякаш древните са чели Фройд - всички примитивни народи са извършвали акта на дефлорация извън семейния, сексуалния и обществения живот. С това са се наемали стари жени, жреци в немилост, каменни богове с ей-такива пениси и вечна ерекция (спомнете си Приап). Също така в ритуала са се пробвали мореплаватели и конкистадори (познай чии е тоя сифилис), кумове, феодали и прочие жертвоготовни люде, на които от пръв поглед елементарното съзнание може да завиди. Вгледайте се обаче: ако вие бяхте жена и някой ви причини това:
1. знанието за сексуално и обществено подчинение, гарнирано с лошо отношение,
2. синдрома на не-гарантирания оргазъм,
3. усещането, че цял живот ще ви върви по женски - някой ще иска да ви чука, а вие не трябва да му давате,
4. болка.
...е как жената да не намрази и дефлоратора си, и дефлорацията! Почти съм склонен да оправдая красивите девственици на по 22 - 25 години, които се носят като бетоновози из живота на мъжете! И винаги когато ти подадат задница, има риск да прекараш остатъка от живота си в добре поддържан бетонен саркофаг.
Като стана дума за девици на средна възраст иде и най-важният въпрос на сегашната студия, а именно -
защо трябва да се дефлорираме?!
Защото нямате много време. Направете си сметката: жените правят много по-малко секс от мъжете. Трябва да ви е страх, да се разтичате, и да гепите първия балък на улицата. Направете го ваш дефлоратор, момичета, защото вече сте осъзнали в прости цифри ужасната истина: имате само
30 години сексуален живот = 10 950 дни / нощи
Знаете ли колко са 10 950 дни?! Измерете ги в пари, в килограми, в тухли, сравнете ги със стоте дни на правителството и ще видите - тези 10 950 дни около света са свръх малко, ултра нищожни, и хипер недостигат. Какво правихте снощи? А онази вечер? Къде бяхте на Нова година? А утре?! Ако утре Слънцето не изгрее?! Ако падне комета в две части?! Или дойде Денят на Независимостта, когато ще ни накацат зелените човечета и ще искат да дефлорират наред?! Защо, за бога, повечето хора и жени не подозират как им минава времето - в откази от това-онова?
Ти си девствена! И още четеш тези тъпотии?! Марш навън - избери дефлоратор! И след 15 минути да си на мястото на събитието за това лято :
манифестацията на Дефлорираните!
Всяка от вас е длъжна да носи със себе в едната ръка презерватив, а в другата - химен на клечка! Химен, който да развява в прослава на свободната любов, не-изгубените дни и в името на едно по-добро бъдеще!
Добре дошли на Тържеството на Началото!
Купонът на Широките Порти!
Приемът на Разкраченото Съзнание!
Коктейлът на Осъзнатото Желание!
Шествието на малките, които пораснаха.