текст: Ивайло Нойзи Цветков & Мартин Карбовски
Големи или малки? Високи сини планини, или пък реки и златни равнини? И в двата случая небето е като от коприна. Така че колкото и планинарят Карбовски да бленува за Непалските Хималаи, а Цветков да го е страх от високото, истината остава някъде по средата
Ах, ангели са те! Големите образувания мастна тъкан върху гръдния кош на жените са единственото върхово постижение на хуманоидната програма. Просто каквито и да са едни Големи Цици (освен ако не са нарязани на пастърмени лентички), на мъжа му се ще да ги пипне. Ще му се да ги пипне, па макар и с научна цел. Първата работа на мъжа сутрин, забелязал съм, е да хване жената до себе си за циците. Ако те не са големи, той се ориентира; може би прави това, за да може да я обърне към себе си по-лесно и да види с кого е спал снощи? Може би го прави случайно, само защото няма къде да си сложи ръцете? Може би това е обикновената сексуална Сутрешна Учтивост (СУ)? Не, това е импулс. Импулс, предизвикан не само от тежкото наследство на простата инженерна ергономия: дотолкова е силен цицеалният магнетизъм на Големите, че дори учените, замаяни от него, още не са успели да го дефинират. Както е казал в първата част на знаменития си девиз Пиер дьо Кубертен:
Колкото и да обясняваме, че това е първичното желание на мъжа да бозае - за всеки е ясно, че то не е всичко. Рационално погледнато, функцията на големите цици (ГЦ) при сексуален акт е нищожна - те не са създадени, за да бъдат обладавани, както повечето части на женското тяло. Ако някои иска да спори - нека знае, че за акробатичните турски изпълнения в порнофилмите се наемат специални каскадьори.
ГЦ явно имат друга функция. Те са хормоналната тояга, която Тя държи в ръцете си и с която перфектно манипулира мъжкото съзнание. Просто ако една жени има ГЦ, достатъчно е ди ги постави на линията на мъжкия поглед и леко да ги движи. Така тя може да отведе мъжа където си поиска, стига да не го разсейва и да не му досажда с други неща, освен с циците си.
Така е то: покажи на един интелегентен мъж вагина - и той ще се обиди. "Аз да не съм за една вагина!", ще каже интелигентният мъж. Но точно тази му реплика води до едно златно Женско Правило (ЖП):
Мъжът никога не е за една вагина. Обаче за две големи цици е готов на всичко.
Въобще - носете си големите цици, момичета. Ние, мъжете, съответно падаме, както ходим, а понякога и умираме, както спим (задушени в клийвиджа, но сладка смърт е тая).
Всеки нормален хомосексуалист, кърмен от майка си, а не тъпкан с Хумана, тайно съжалява, че приятелят му няма Големи Цици. Но той лесно се примирява с това. Там е и разликата между нормалните хетеросексуални и нормалните хомосексуални мъже. Просто педалите разполагат с две нормални мозъчни полукълба в черепа си, докато при повечето обикновени мъже мозъчните цицекълба в главите пречат на мисленето.
Хомосексуалистите винаги са се възхищавали от женската красота. Те приемат ГЦ като неясен обект на желанието. Възхищават се от това творение на Създателя, както се възхищават на художника-кубист, решил до премине към по-овални форми. Финесът и красотата на хомосексуалните отношения донякъде бива смущаван от грубото нахълтване на Големи Цици в техния свят, но хомосексуалистите са изключително адаптивни и, макар понякога смутени от плясъка на хилядите чифтове женски млечни жлези, те рядко се изнервят. Напротив - ще изтанцуват още едно скерцо и ще се приберат в гримьорните си.
А животът наистина е жесток към тях. Жесток като виц - прибира се детенцето в къщи и пита:
- Вече съм на 16 години! Мога ли да нося сутиен?!
- Не! - отсича нежно хомосексуалистът-майка. - Мисля, че за теб, Гошенце, още е рано!
Може би тези дни съвършеният сексуален обект изглежда като малка пластика на неизвестен художник, където върху идеалният женски торс не е поставена женска глава, а еректирал красив гръцки фалос. В стремежа на този фалос към небето и в желанието на обикновения мъж да докосне монументалността на циците се изразява цялата унисекс-философия на следващия век. Нейният лозунг е прост: "Дръж Го за циците!"
Семпли(рани)те периодични издания са пълни с картинки и описания на Големи Цици. Обикновено циците се представят като:
"големи" (Доли Партън),
"нескромни" (Памела Андерсън),
тип "отдавна непоругавани" (Адриана Скленарикова преди да се ожени за Карембьо),
тип "обширни" (дует Ритон),
"къси" (Росица Кирилова),
"дебели", "тесни", "високи" (Сашка Васева, Глория, Нона Йотова)
От снимките в пресата може да откриете и Големи Цици тип:
"дебел депутат" (фолкпевецът Кондьо),
цици като марксизъм (Мадона),
цици като жалейка (Мила Йовович),
цици като пейка (Аня Пенчева), и прочие.
Понякога обаче се налага да признаем, че в семейството на Големите Цици се класират и някои малки, ако те са проминентни (сиреч принадлежат на известна в общественото пространство госпожица). Често се случва също така някои малки цици да ви се сторят големи, след като сте пили твърде много.
Във войната между 3D-циците и 2D-безцицието всеки мъж ще признае първото място на най-ценните гръдни образувания - тези, които приличат на медицински топки, пълни с вода.
Примерно последната гръдна обиколка на обобщената фолкзвезда, жарката Сливия. Тя има най-прекрасните ГЦ на този свят, които наистина си струва да помачкаш - просто така, като победа на поп-арта над поп-фолка.
Някои заблудени умореноръки юзъри твърдят, че хубавите цици са от 16 до 29 годишна възраст - както при всички жени, така и при някои по-дебели мъже. Това обаче не е така. Защото ГЦ, освен хубави и привлекателни, са и индустрия!
Ако някой ден животът ми се олющи и същността му се изрони, аз ще поискам от съдбата да бъда собственик на малко предпирятие за големи цицехватки и цицедържачи. Защото техническият прогрес се измерва на три части:
- от надбедрената превръзка до корсажа
- от корсажа до сутиена
- от сутиена 70 С нататък
Забележете, че най-тъмните времена на човечеството са били по времето на корсажа. След освобождаването на ГЦ от банела-решетка започва и промишлената революция. ГЦ са знаме на прогресивното човечество (спомнете си Дьолакроа!). И прогресивното човечество отдавна е превърнало това знаме в индустрия. Няма филм без ГЦ! Няма рекламна кампания без ГЦ! Няма изборна победа без ГЦ (спомнете си Мис Протест - нейните не бяха много големи, но пък станаха известни!) Във всяко обществено начинание, акт и процес, ГЦ са някъде наоколо, избиват в пукнатините на смисъла и се веят набучени на копието (а за върха на това копие все още усилено се говори, че там се намирала Свободата).
Разбира се, тази индустрия е профанизирана и зле организирана. Сутиенът се е превърнал в алегорията на Пост-Модерното Общество - той е нещо красиво и скъпо, нещо, към което се стремиш, за да свалиш, надъвчеш, намачкаш и захвърлиш в тъмното. Сутиенът обаче остава да свети в съзнанието на мъжете, защото той е и символът, който твърди, че Нещата не са такива, Каквито Изглеждат Със Сутиен. И че Сутиенът е Обществената Цензура, която хората слагат на всяко едно голямо, красиво, истинско и топло нещо, към което се стремят милиони погледи и ръце.
Добре, че е Сутиенът. Ако него го нямаше, ако я нямаше тази ефирна цицеспирачка, този еластичен мамо-ограничител - ГЦ цяха да плъзнат свободно по света и да заемат цялото обществено съзнание. Защото колкото и да не ни се вярва, ГЦ все пак са само едно добро начало в секса. Едно добро начало, което остава да си тежи на мястото и да дава храна и смисъл на поколенията. Най-вече на бъдните поколения. И ако това не е индустрия, здраве му кажи.
Хората (с изключение на Главния Редактор, който настоява, че веднъж издържал цял месец) не могат без ГЦ. Големите цици са сборна метафора на всичко това, към което си стремим и посягаме с ръка. Като децата към всеки по-обемист предмет. В началото на Великата Обществено-Сексуална Революция (ВОСР), под грохота на Големия Цицепад, в който се къпе пост-модерния свят, има три недефинирани понятия. Това са Обществената вагина, Общественото семе и Общественото зачеване. Някой ден недефинираната Обществената вагина ще ретранслира Общественото семе по начин, който прилича на Зачеване. И ако от това се роди Нещо, то при всички положения ще трябва да се нахрани с храната на атавистичния модерен Голям Цицеон, от който бозаем и сега. И този голям Цицеон по естествен път винаги ще си остане нашето знаме - на нас, Бюстителите на сексуалния ред, за които Големите Цици си остават евангелието, ножа и пищова.
(извадки от серията епостоларни есета на Цветков до Карбовски, озаглавени Les Mamelettes: историята на един минималист. Долното публикуваме със съкращения)
София, 28 април 1999
Предния път засегнахме конфигурацията "висока, слаба и без цици", а сега смятам да сложа точка на този наш на практика нерешим спор. Съзнавам, че - четейки писмото ми - разграфената ти на това-да-това-не душица би могла да ти продиктува всевъзможно странно поведение и да възбуди твоята мамиломания до степен, в която реакцията ти да се разходи по цялата скала от недоверчиво клатене на глава до гръмък смях. Не бързай да ме съдиш. Долното аз написах в пълно съзнание. В пълно съзнание, че в наши дни мнозина споделят тезата как от много глава не било боляло. Моля те да ме разбереш правилно - принципно нямам нищо против големите бюстове, нищо подобно. Просто ей така, непонятно защо, обичам по-малките до средни. Откакто се помня, е така, или пък е така, откакто се помня, вече не си спомням. Може би дори още отпреди пубертета. Докато в шести клас моите другарчета обикновено сгащваха в ъгъла най-надарената ни другарка и месеха с подрастващо усърдие под престилката й като чираци при хлебаря, аз и един-двама други естети нежно прекарвахме развълнувани и запотени длани по телца, за които можеше да се ориентираш от коя страна да търсиш гърдите само по копчетата.
За повечето мъже големите гърди са нещо като гаранция за сексуална страст, но при мен трикът по-скоро го вършат по-малките гърди. Макар че, ще подметнеш ти ехидно, има такова нещо като твъ-ърде малки - и аз няма да споря. Искам в обърканата ти глава нито за миг да не се губи мисълта, че в цялото това писмо не размахвам меч в защита на "малките", а на "по-малките"- с други думи, съгласен съм, че винаги е по-добре в шепите ти да се сгуши нещо по-голямо от копчетата, които току-що си разкопчал. Но, сега, от друга страна, разбери ме, никога не съм бил в състояние да вярвам на жена, чиито цици са по-големи от главата й.
За мен гърдите - всички гърди, целият асортимент наоколо - са перлата в короната на женствеността. Малкото уточнение, което правя тук, е свързано със сляпата ми вяра, че женската гръд, като повечето хубави неща в живота, е най-добре да се предлага пакетирана в по-малък грамаж. Наречи ме лигльо и предател на балканската идея, но аз винаги бих предпочел чаена лъжичка хайвер пред големия овнешки бут.
Малките гърди са вълшебно, подмолно еротични и пестеливо съблазнителни. Малките гърди са шик - те намекват за изтънченост и внушават елегантност, каквито за дългия педя клийвидж са просто непостижими. Ако имаш нужда от повече аргументи, спомни си за Одри Хепбърн в ролята на принцесата в Римски празник. Или за Мила Йовович в Петият Елемент. Сто пъти бих предпочел Хепбърн пред Джейн Мансфийлд. Също както винаги ще предпочитам Луис Брукс пред Мей Уест, Шарлот Рамплинг пред София Лорен, Кейт Мос пред Адриана Скленарикова и Кристи Търлингтън пред Клаудия Шифър.
Жените с малки гърди все едно рекламират скъпо шампанско и ягодки. Жените с големи цици - литрова халба бира и четворка татарски кюфтета (казвам това, за да те убедя, иначе и аз съм юзър на бира и татарски кюфтета и шампанско с ягоди не близвам). Помисли си за големи цици и няма как да не се сетиш за онази плашеща жена от Ритон примерно, която винаги създава впечатление, че все едно се опитва да прекара през граница няколко ракети томахок. Сети се и за онзи бронетранспортьор Лоло Ферари - жената с най-голяма гръдна обиколка - и пак ми отговори: наистина ли си толкова стиснат, че ако си приготвил вана с шампанско за удостоената от теб, предпочиташ да я напълниш едва до половината, за да не се изплиска останалото? Карбовски! Не беше такова момче! Съвземи се! Мисли си за малки цици. Представи си Наоми и сложи до нея обширната жена от Ритон. Поправи ме, ако греша, но просто няма място за сравнение.
Жените с малки гърди изглеждат стилни и изискани в кашмир на Блас, в коприна на Шанел, в еластан на Ив Сен Лоран и в онези тесни бели тенисчици на Калвин Клайн. При жените с големите цици няма чак такова значение в какво са облечени - просто никой не забелязва, защото вниманието на всички е отвлечено от мъртвото вълнение под повърхността, което обикновено напомня бой на живот и смърт между два добре избръснати питбула.
С малките гърди, Мартине, може да се прави всичко, което може да се прави и с големите. Можеш да ги галиш, да ги целуваш, да ги смучеш, да ги близваш или всичко това едновременно... само че малките гърди никога няма да те накарат да се чувстваш нищожен и да те смачкат психически, или пък да отвлекат вниманието ти от факта, че има и други части от тялото, на които трябва да обърнеш внимание. Спомни си старата поговорка, че големите гърди разсейват добрия любовник, макар че, ако питаш мен, добрия любовник нищо не може да го разсее. Така е, авторе Карбовски: малките гърди изпълват шепата до съвършенство, точно по мярка. Е, в някои случаи и устата също, като сме тръгнали по този път. Старите хора казват, че колкото по-близо си до кокалчето, толкова по-сладко е месцето. И малките гърди наистина са МАЛКО по-сладки. Без изключение те са по-твърди и вероятността да увиснат с годините е много по-малка. И напук на разпространените схващания, жените с малки гърди извличат повече удоволствие от тях (сигурно има някаква връзка с това, че нервните окончания са разположени по-нагъсто на по-малка площ, знам ли).
Днес предпочитанията ми вече не са на мода, признавам, макар да е имало времена, когато за минималистите като мен всеки ден е бил един МАЛЪК празник. Човешката история просто е пълна с периоди, когато малките гърди са обирали овациите. През средните векове, Карбовски, когато гърдите за първи път станали емблема на мъжкото желание, в живописта с големи гърди били изобразявани единствено проститутките и вещиците (сега знам, че си мислиш за Петер-Паул Рубенс, но той просто е от по-късна епоха, така че вървете по дяволите и ти, и твоят Рубенс с неговите гънчести тетки). По това време жените, към които природата е била щедра, трябвало да се пристягат със специални ластични ивици плат, за да постигнат по-плосък вид. Модата на малките гърди продължила и почти през целия Ренесанс (защо ли те отварям, ама нейсе), когато жените били съветвани да се търкат със сланина, гълъбови изпражнения и жабешки очи, за да запазят гърдите си "малки и твърди".
Твойта двойка фетиши дошли на мода едва през 17 век. И общо взето, за нещастие на ценителите като мен, оттогава са си останали предпочитания размер - като изключим краткотрайните капризи на модните диктатори, които от време на време, образно казано, крещят "хайде на фурмите", а прибират пъпешите под сергията.
През 20-те, в ерата на джаза например, за няколко години големите гърди са аут и жените отново се обръщат за помощ към пристягането, за да изглеждат модерни. Но през петдесетте, може би заради нарастващото влияние на киното, едрата пазуха отново била предпочитаното социо-физиологично изявление пред света. Както пише Мерилин Юм в История на гърдите, неписаният закон на киното по онова време бил "големите гърди са задължителни". Парада повели Джейн Мансфийлд в Америка, Дайана Дорс в Англия и Джина Лолобриджида (extended version - Анита Екберг) в Италия. Малко по-късно, не че ние някога сме имали нещо общо със света, ако искаш включи и Гинка Станчева. Ако съдим по киното от този период, всички са носели 80С. Какви времена.
В края на шейсетте и началото на седемдесетте моделите Туиги и Пенелоуп Трий обаче връщат очарованието на малкия, да не кажа никакъв бюст. Само че това не продължава дълго, а и модата им така и не докосва сърцето на обикновения мъж пред телевизора като теб. Оттогава насам големите цици са на почит, радуйся. В тях хляба, в тях и ножа. А през деветдесетте, с бума на козметичната хирургия и сутиените Уандърбра, женската сексуалност все повече се концентрира на горния рафт. И, така поне изглежда, всичко под 85 Д не си заслужава взирането.
Което е доста неприятно за онези от нас, които, в съгласие с Казанова, смятат, че женската гръд трябва лесно да пасва в чаша за шампанско, а не в супник. Погледни Търлингтън, Мос, Калканджиева, Йовович и ми кажи с ръка на сърце: прав ли е бил Казанова, и смяташ ли, че точно той не е знаел какво говори?
Всъщност, така е може би по-добре. Може би и аз ще трябва да отстъпя пред повелите на времето. Може би няма да ми е чак толкова трудно, защото ужасно обичам силиконови гърди, изпълнени с вещина от пластичен хирург-поет. Но засега, докато повечето мъже точат лиги по люшкащи се масиви от плът, онези от нас, ценителите, могат необезпокоявани да се наслаждават на най-добре пазената тайна на природата: онези мънички попътни клъбца към рая, който липсва в картите със забележителности на обикновените туристи като теб. Помисли за тези клъбца. Нали и без това мечтаеш да станеш клъбър. Стъпчи в прахта едиповия си комплекс, който изначално тръгва от кърменето и, образно казано, не вземай повече, отколкото можеш да носиш. Чуй само как французите наричат малките гърди: les mamelettes... Музика, лъчи. Ако се държиш добре, може дори да ти подаря снимката си на Кейт Мос.
Твой донякъде,
Ивайло Нойзи Цветков