притчи от книгата "Ще ви чакам да умрете!"
за Питър Шафър и театъра
Ако Питър Шафър беше български автор, то неговата пиеса "Еквус" щеше да изглежда така:
Двама български красиви млади театрали се съблекли и решили да се чукат. Обаче все нещо не ставало, защото докато театралите били голи и се опитвали да се чукат - тях непрекъснато ги наблюдавали едни коне от Министерство на културата. Наблюдавали ги и пръхтели недоволно докато красивите млади театрали остарели и започнали за нищо да не стават. Така театралите умрели преди конете от Министерство на културата да умрат. И това е цялата история с две думи.
За щастие Питър Шафър е английски автор. Ако четете докрая ще разберете какво става с конете, които пръхтят и гледат когато двама в английска пиеса се опитват да се чукат.
След като ви дадох пример с английски автор (Питър Шафър), колкото и да ви е кофти ще ви дам пример с български автор - Недялко Йорданов. Съжалявам, това е.
за Недялко Йорданов и театъра
В известен смисъл в момента Българският Театър прилича на жената на Недялко Йорданов. Тя е възрастна, страшно гримирана, играе лошо и играе едни и същи неща. Тя се казва Ванечка и най-добре играе жена на Недялко Йорданов. В този смисъл Недялко Йорданов наистина е женен за театъра.
Притчата за него е проста като готварска рецепта - вземете две щипки интелектуалщина, една кофа опозиция (безцветна), малко рими от типа "чичка-ръчичка, но никога пичка", разбъркайте добре, прибавете струни от китара, три акорда на вкус и един Хайгашот. Този театър е нещо, което пълни залите - той не се различава от литературните четения, но се продава добре. Продава се добре не защото Йорданов е добър, а примерно защото Костов е лош. Това обаче не е Български Театър (БТ). Това е пост-социалистическия реализъм на Недялко. Той е пропит с тъга по все по-неставащия хуй, безотчетните банкети и патетиката на търсените рими:
Рими търсени
като театрални прими,
с които Недялко
никога няма да спи защото...
защо Ванечка?!
защото - така!
Довиждане, господин Йорданов, до след малко където сте положителен пример. След като дефинирахме какво не е БТ, редно е да постановим какво е БТ.
за Мариус, Морфов, Москов и театъра
Дали не обидих някого - тези имена случайно са заедно и са подредени по азбучен ред. Но театралната пирамида МММ е единственото, което си заслужава да се гледа и което ще остане в историята от постната епоха на театралната реформа. Страх ме е да ходя на техни работи защото тези тримата са и синя птица, и света троица, и златна паница за мен. И ме е страх за тях, и недоверие ме тресе, и пак вярвам в тях като разпнатия разбойник в Иисус. Сиреч и аз имам нещо общо - бях там и се настрадах.
Ако сте забелязали обаче никой от тях не се оплаква от нищо. Няма "Боже, защо ме изостави?". Няма плач и липса на ангажименти. Как го правят тия хора?!
Само веднъж Морфов отбеляза, че поставя Шекспир, защото няма свестни български автори. Ебати, колко е прав Морфов, не можете да си представите колко е прав! И Мариус е прав - този човек непрекъснато поставя себе си, просто защото с друг автор със сигурност ще се преебе.
за авторите и театъра
Българските автори с единствено изключение светеца Радичков са задници. Те се опитват да кодират посланията си в реверанси към Бекет, Йонеско и Мрожек. Техните персонажи са неразбираеми идиоти, изметнали се шаблони и мухлясали човешки лайна, които не съществуват и следователно е невъзможно да се изиграят. Ако приемем че средният зрител в "интелектуално отношение" е потомствен овчар, то българските автори са недосетливи препаратори на овце, които показват препарирана в интересна поза театрална овца. И после обидчиво се фръцкат, защото единствената реакция на потомствения овчар като види препарирана овца е да вдигне рамене. Добре че потомствените овчари си играят на сноби и се стараят да не обиждат много авторите. Трябва да наблюдавате лицето на публиката - тя се старае да разбере посланието с неистово усилие. Тя търси фабула, някakва връзка да захване, някой цитат да я накара да се усмихне. Авторите пък неистово се нуждаят да си кодират посланието. И добре го правят защото най-добре се кодира това, което не носи смисъл.
Авторите, българските автори в българския театър се страхуват от публиката. Те никога не могат да напълнят НДК поне един път като Недялко Йорданов. В този смисъл Недялко е най-добрия български автор. Жалко, че не прави театър, а семейно-приятелско джамбуре с добре кодирани (и той!) политически послания.
за актьорите и театъра
Въпреки ВИТИЗ нашите актьори са едни от най-големите на света. Големи, защото:
а) играят квото им дадат, не отказват
б) търпят да се излагат заради други
в) стават известни чак на бенефиса си
г) и всичко това за 120 DM на месец
Всъщност българските актьори са луди за връзване. Те, заедно със сценичната прах гълтат с години отровната атмосфера на театралния Клюкариат. Заедно с лошия алкохол преглъщат мечтите си и стават това, което им позволява Системата. Влизали ли сте в барчето на Народния театър?! Там вони на Арда качак, умрели мечти и гноясали амбиции. Идете и помиришете. Не стойте дълго защото ще загубите част от сетивата си.
Проблемът на актьорите е, че са много и че са приятели. Никой не иска да се състезава с другите. Проблемът им е че са стари и похабени от липсата на състезание. Проблемът е че "млад актьор" у нас е човек на 35 години. Проблем е че новобранците в големите театри играят борчета докато им окапят игличките. Проблемът им е, че се страхуват да се самоопределят като Мариус - хомосексуалиста, като Баташов - нервния работохолик и като трупата на Армията да се разграничат от племето. А актьорското племе е племе на канибалите-педофили-копрофаги. Първо изяжда децата си. После изяжда кофа с лайна и отива да спи. Тихо.
за Системата и театъра
Никой не знае каква е Системата. Когато стъпих на сцената на Пловдивския Драматичен Театър за пръв път - тогава всички ми говореха за Магията на театъра. За повече от година разбрах със сигурност, че магията в БТ е толкова колкото в кучи гъз. Никой в БТ не е сигурен за нищо. В БТ никой нищо не решава. В БТ е най-добре нищо да не се случва. Всяка година почти се сменят директори, които от своя страна сменят
а) персонала,
б) репертоара и
в) секретарките.
Ако някой е направил нещо свястно - почва се отначало. Ако някой е сринал театъра до основи - пак отначало. Краде се. Печатат се фалшиви билети, крият се бройки зрители. Фалш, лицемерие и рядка сперма - това е нормално за всеки театър от античния насам. Но далавера с ламарина, гвоздеи и плат-американ - това го има във всеки български държавен столичен театър.
Ако магията на театъра е малко ръкопляскания, много нерви, никакви пари и тонове лицемерие - значи за това е ставало дума.
за Мениджмънта и театъра
Има такова животно в БТ. Живее като тумор в мозъка на млади хора, които ще умрат от тумор в мозъка преди да успеят да направят каквото и да е. Когато фирмата "Камен Во" направи "ХII-та нощ" всички казаха, че това нещо е тъпо. Инерцията на журналистическото свинство, към която принадлежа и аз - тя просто не забеляза че театърът е пълен. И че това се случва не един път в НДК като при Недялко Йорданов, а сто пъти. И друго не успя да забележи журналистическото свинство - че някой намери някакви пари и направи театър. Вместо всички да пляскат на Студио Мобиком щото даде пари за театър - всички вкупом казаха, че Мобиком са се преебали.
Ех, копелета, Мобиком знаят много добре, че не са се преебали. Обаче Мобиком
повече пари за театър няма да даде, защото никой не се намери да каже добра
дума за начина по който порасна първата нормално
менажирана и финансирана и "както си требе" театрална продукция.
В Българския Театър просто би трябвало да има малко хора, които да правят много театър, които да гледат много хора.
Ако в сегашната система на менажиране и финансиране на БТ има един преебан, то този преебан е направо заклан. Това е побърканият данъкоплатец. С негови пари се прави боза, а не БТ.
Когато стане дума за менажиране се сещам за Пловдивския театър. Там директорт беше луд човек. Смени репертоара, набра млади актьори на по 20 години, направи две комерсиални постановки (Молиер и Карбовски) и три трудни за гледане (Чехов, Калин Илиев, Стефан Цанев). Единственото признание, което му стигаше на този човек-директор е, че вкара осмокласниците да гледат Чехов - и то не насила! Покрай "скандалите" на Карбовски и "акробатичния прочит на Молиер" децата се заинтересуваха от актьорите и актрисите и отидоха да гледат Чехов като хипнотизирани. Не им хареса, обаче вината си е само на Чехов.
Този директор точно в момента лежи болен от хипертония и тежка форма на пропаднали надежди. Той ще си отиде неразбран заради поредните рокади на Министерството и финансовите игри с Европейския месец на културата в Пловдив. И заради последните сводки на театралния Клюкариат.
Заедно с него ще си отидат Молиер, Карбовски, Чехов, Цанев и Калин Илиев. Ще си отидат актьорите на по 20 години от които сега децата искат автографи. И ако Министерството каже, че акробатичният Молиер и фрагментарният Карбовски трябва да си ходят - нас с Молиер въобще няма да ни пука.
И ако Министерство на Културата отново след година успее да напълни салона с неорганизирани деца - нас с Молиер кучета ни яли.
Но министерство на културата и Ема Москова няма да успеят да направят това. Защото децата искат акробатичния Молиер и фрагментарния Карбовски. Те наистина харесваха тези две пиеси. Аз ги питах.
за Ема Москова и театъра
Ема Москова е културологичен труп. Тя е неадекватна в политиката си, в държането си пред камера и всуе се старае да представлява с авторитет институцията си. Ако театърът в момента представлява държавна гора, госпожа Москова е като голия чудомиров горски стражар, с който и без който гората си расте и ако не я запали някой - гора ще има. Въпреки чиновниците и аркашките и Поляков и всички.
за Поляков и театъра
Абе кой е тоя Поляков дето коли и беси в българ-
ския театър и всички под сурдинка му произнасят името и се плашат като андрешковци
от секретар-бирника?! Толкова ли е голям този Поляков?!
за себе си и театъра
Много ми беше приятно да получавам аплодисменти. Направих либретото на мюзикъла "Бог е невинен" заради две неща - заради хората на 14-24 години и за пари. Пари нямаше, но хората дойдоха. Опитах се да си създам критерий за стойностните неща в театъра. Създадох си 46 критерия и на 47-ия се спрях. Четиридесет и седмият критерий е Аналоговия Критерий (АК 47). Цифров критерий е по-добре от никакъв критерий. Броя хората, които не са ангажирани с театър и които харесват мюзикъла. Много са. После броя хората които са ангажирани с театър и не харесват мюзикъла. Пак са много. И всички са ходили са го гледат. Театърът - пълен. Или съм много добър либретист, или не съм. Друга възможност няма.
Театърът ме напълни с омерзение. Както си личи от целия материал за театъра - аз малко съм заприличал на всичките тези театрали, за които вече нямам обидна дума. Станал съм скучен и единствената ми идея в този материал беше да оплюя театъра. Аз съм негов продукт. Сега разбрах защо в БТ всички се обиждат на "некадърници". Те просто си говорят истината.
Надеждата обаче остава. За мен също има надежда. След тази статия малко по-трудно ще ми дадат да направя втора пиеса. Пак ще стана нормален човек и ще пиша по-малко за себе си и за пиесите си и по-малко ще приличам на тях. Надеждата остава. Има хора, които се вземат в ръце и си правят театър. Не е само Мариус. Запознах се с едно прекрасно момиче, което играе по три представления на ден - кара декорите си със собствения си Трабант и играе с кукли в детските градини. Тя си продава билетите, тя си мъкне декорите, тя си прибира парите, пак тя си радва децата по един нов начин. Тя вижда надежда за БТ, а аз си мисля че тя е БТ.
И други такива хора има - голата Шани в "Еквус" на Питър Шафър. Това момиче го обидих преди да успея да й кажа колко я харесвам. В тази пиеса голата сцена с английските коне е наистина като самият БТ - сцена на някакъв неуспешен секс. Обаче Шани и момичето с Трабанта са хубави. Все някога сексът ще се получи. А на конете на Питър Шафър или ще им избодат очите, или ще умрат прави от естествена смърт.
Аз лично явно ще ги чакам да умрат.
пловдив 150499