Да живееш в София е начинание граничещо с желанието за самоубийство. И едновременно с това начинът на живот в столицата просто те кара да се сещаш всеки ден за старото Нероновско желание да подпалиш града. Строен недостроен, ремонтиран недоремонтиран, нетодам сив и недотам лъскав - за град София се говори, че е един от най-некинематографичните градове на планетата. Ако на холивудски режисьор с малък бюджет му потрябва филм за след Апокалипсиса - той винаги идва тук и снима това, с което се опитваме да се гордеем - примерно Орлов мост и Университета. Ако съществуваше класация на най-неудобните градове - нашия център щеше да обере всички награди включително специалната и най-важната: за най-неергономичен град.
В такъв град ако караш кола - веднага я счупваш, ако ходиш пеша - навсякъде се препъваш, ако вземеш такси - ти свалят ризата от гърба, ако ти се пикае, просто обръщаш гръб на останалите граждани и гузно бележиш своята позната и обичана територия - територията на пост-социалистически мегалополис организиран така, че неговите граждани да умират един по един от нерви, дискомфорт и дистрес. А на тяхно място да прииждат други.
Факторите на себеунищожението и урбанистично-патриархалното безумие са неизборими, но със сигурност долните шест са причинени единствено от човешко недомислие и нежелание този град да бъде удобен извън панелните чертози. В София "вън от дома" е едно понятие, което всички мразят. И еднакво добре не се грижат за него. Първото нещо което пречи на хората в този град да се чувстват нормално е
С кола или автобус, с ракета или делтаплан в София вие никога няма да стигнете навреме. Трафикът е организиран така, че бронята на автомобила ви да плаче и крещи винаги, когато минава по Витошка, винаги когато се опитва да се провре през милионите мъртви автомобили по Раковска и винаги, когато се опитвате да влезете и да излезете от този град. Ако някой ден някой гений на трафика бъде поканен да реши нашите проблеми той пак няма да се справи. Просто защото проблемът не е в тесните и стари улици, а в това че ние винаги ползваме само една трета от тях - можете да отидете да видите новият булевард Евлоги Георгиев - там отново няма място за две коли една до друга, защото както навсякъде едното платно се ползва за паркинг. И ако на Евлоги Георгиев това е поносимо - кажете ми как човек да не иска да взриви Витошка, която е вечно запушена от коли на баровци с пуснати габаритни светлини. За техните габарити в новият правилник вече пише: "BMW габарити - означава че баровец пазарува в бутик на Витошка и трябва да го изчакате ( ако не искате трамваят да ви влачи до Съдебната палата)"
Пред очите ми полудял вартбургер (гражданин, който кара Вартбург) излезе пред колата си на Витошка и крещеше "Къде е Паяка?! Къде е Паяка?!" Сюрреалистично, антиутопично, налудничаво и колко близко.
Повече за трафика няма какво да се напише. Само ако може да помоля за последно отговорните фактори: махнете старата неподвижна черна волга, около която расте трева ( на ъгъла на Раковска и Хан Аспарух) - там, винаги когато завивам, се удрям в нея. Молбата ми е наистина сериозна.
Ако има нова социална революция, тя пак ще тръгне от София и ще се дължи в голяма степен на Паяка. Той е най-ненужното и корумпирано животно в градската фауна. Градската управа е поставила Паяка и шофьорите в ситуация, от която само той има полза. В този град явно места за паркиране няма достатъчно - винаги се налага да паркираш по фантастичен и забранен начин. Неравностойното положение, в което са поставени хората работещи в центъра, ги прави наложници на държавния бюджет. Паякът ще е нужен и справедлив само ако има достатъчно места за паркиране - тогава той ще вдига именно колите по Витошка и Раковска. Днес той просто си набелязва тиха улица, прочиства я, събира молби, сълзи и подкупи с небрежен жест, а неусетилите се жертви плащат по двадесет и един хиляди лева. Твърде жестоко наказание за това, че си се возил до центъра и НЯМА, наистина НЯМА къде да се паркира. Някой ден на някой безименен гражданин няма да му издържат нервите и като фанатизиран палестинец ще натъпче колата си със тротил. След това ще я паркира там, където не пречи много, но е лесна за вдигане. Искам да съм там, за да видя възмездието и справедливата смърт на паяка. Сигурно съм твърде разстроен, но наистина ми се иска да го видя.
И отново една сериозна молба към отговорните фактори - нека следващия път когато си плащам за наказателен паркинг 21 хиляди лева - нека служителите да ми се усмихват. Нека не се държат като мутри и нека не се заканват да ме набият. Аз изключително съзнателно и гордо пълня държавния бюджет и единственото, което ми се ще да видя в този момент е усмихнати градски служители, които ми връщат колата и ми пожелават приятен ден. Нищо друго не искам от този град.
Някой трябва да ги спре. Огромната част от такситатата са моторизиран градски башибозук, който е над Закона и над Правилника за движение по пътищата. И над заглавието в учебника по психиатрия има глава за техният поведенчески модел. Устремени в лова си на клиенти, те са в центъра на всеки уличен конфликт, на всяко допиране на броните и на всяка трета дума за майките на обикновените граждани. Всеки който е карал поне една седмица по улиците на София се е сблъсквал с бакшиша-бандит, който размахва радиостанцията като боздуган и заплашва със манивелна саморазправа света около себе си. И ако клиентите вътре са длъжни да си траят и да си плащат, време е поне другите, обикновените шофьори да престанат да ги търпят и да обединят клаксони и усилия, за да смирят второкласните моторизирани гробници и да ги натикат там, където им е мястото - в усмирителната риза на строгите правила на градския транспорт.
"Не взимайте градския транпорт, за да не ви вземе той здравето" - това са графити на задната врата на автобус 94. Градският транспорт има един единствен проблем: ( като изключим това че машините му са стари, не стават да нищо, неудобни са, бавни са, социалистически са и не са евтини) проблемът със третата възраст. По обяд в работен ден човек не успява да се качи на трамвая, защото двумилионното застаряващо население на този град се качва на същият този трамвай. То отива на женския пазар или в Люлин, където сиренето е със 75 лева по-малко отколкото в Младост. Градският транспорт се ползва от гражданите със селско самосъзнание като транспорт за зимнина, железария, талпи и прочие обемисти предмети, за които никога няма да ви хрумне, че могат въобще да бъдат транспортирани. Не знам кое е по-жестоко - да изриташ старците от трамваите или да ги оставиш в душегубката да пукнат сами от нерви и клаустрофобия.
Градският транспорт в този град отдавна трябваше да е мъртъв и погребан в скрапните гробища. От трамвайте падат често едни такива извити и омаслени големи железни части, приличащи на калници, които никой не събира. Градският транспорт е опасен за духа и здравето и поради това, че е в тролеите бие ток и са лесно запалими - пламтящите тролеи излизащи от подлеза на НДК вече не учудват никого. Ужасът да изгориш в тролей се засилва и от това че го караше и един особен човек: докато БНТ показа шофьора на изгорелия тролей като герой, НТВ пусна хладнокръвното му евангелско послание, че горящият тролей е знак за Апокалипсиса. Едно е да те е страх от лесно-запалим градски транспорт - друго е кормилото на лесно-запалимият градски транспорт да е в ръцете на евангелисти.
Тя е навсякъде. Опиканите и наповръщани ъгли на къщите не учудват никого. Когато гражданите на този град настъпят лайно, те с утеха мислят и се надяват то да е кучешко. Тоалетните на повечето заведения са такива, че мъжете излизат навън да се облекчат, а жените стискат и не могат да се съсредоточат от позивните на природата. Никой от населващите този град не иска да работи на тоалетната - затова и всички живеем в нея. Ситуацията, в която изпадат нуждаещите се, ги кара да мечтаят за красивите футуристични кабинки по немските градове и паркове - тоалетни за всички: без оглед на малцинство, сексуална ориентация, неравностойно социално положение и прочие. Символиката на платената тоалетна е и типичният софийски синдром - в този град срещу вашите сто лева може да си изпикаете във всяко кино или кръчма, но пък от своя страна навън е относително по чисто, можеш да зъвържеш запознанства и не струва пари. А заведенията който взимат 10% сервиз - поне те биха могли да отделят един процент от печалбата при продажба на бира, за да я канализират по естествените й пътища след изпиването.
Колко много мъка има на този свят, нали?! Катаджията е богът на урбанистично-рустикално-патриархалният град какъвто е София. Те са заели нишата на обществения игнорант облечен във власт и не прощават никому. Те изказват в прав текст законите във градската джунгла - ако уредът за алкохол показва някаква цифра на прекомерна употреба, просто сложете четири нули зад нея и всичко ще бъде наред. Със собствените си очи съм виждал полицаи, на които не им стигат пари да си платат масрафа в кръчмата - те просто казват на келнера да почака и излизат с вдигната стоп палка на пътя. Митничарите ряпа да ядат пред малките, но редовни, суми на пътя през ноща, когато водачите или са пили една бира, или нямат пожарогасител или просто са адски несимпатични, щото са от провинцията. Катаджийското и полицейското издевателство превръща този град в Джурасик парк за шофьорите, то е е метастаза за тънките им джобове и камък на източените им градски шии. Никой гражданин обаче няма да се лиши от книжката си, за да докаже че го рекетират катаджии. Щом играта е такава, гражданите я играят губейки всичко друго освен самообладание. И последно за катаджиите - отговорно мога да се хвана на бас, че те никога не са имали в колата си пожарогасител и рядко излизат трезви на пусия. А винаги когато пускат сирената и нарушават правилата на движение - то е за да си купят едно бързо кафе от съседната пресечка, без да им се пречкат останалите участници в движението.
На отговорните фактори може да бъде предложено само едно нещо - амнистия за водачите, които докажат че катаджиите ги изнудват. На сутринта, когато в катаджийската смяна бъдат намерени белязаните грешни пари - тя просто трябва да бъде уволнявана, а пийналият водач да бъде награждаван за проява на гражданска съвест. Може да ви звучи пошло, но няма друг начин за озаптяване на транспортните заптиета.
В класацията на първите шест и дори първите сто причини, който правят града такъв, какъвто го виждате всеки ден, няма да срещнете архитектурата и това, че градът е стар и неудобен за живот. Ако вдигнете глава нагоре в този град ще видите сгради, които не остъпват на къщите в Залцбург и Линц. Капители и кариатиди, фрески и фронтони - центърът на София ще бъде красив и удобен просто ако махнете вековния слой мръсотия, неподдържаност и лошо отношение един към друг. Лошо отношение, създадено от милионите граждани с мужишко съзнание. Те продължават да изхвърлят боклука си през прозореца, водени от атавистичния спомен на прадедите. В този спомен, под прозореца на прадедите се намираше една малка неподдържана свинеферма, която всички тогава наричаха кочина.
Хората в този град не знаят или непрекъснато забравят, че не са сами. Ако на едно място, по неведоми причина са решили да живеят адски много хора - от това не трябва непременно да произлиза истински ад. И докато усмихнатия кмет прави всичко възможно да изравни дупките и да намести автомобилите фантоми в софийската теснотия, софиянци трябва да престанат да мечтаят и да уволнят едни два бакшиша, едно две ченгета, да се разберат с Паяка и да се уточнят къде да пикаят по-малко. После ако искат - нека пак да седнат и да помечтаят за един град, в който всичко е наред. Толкова е наред, че дори каналните шахти винаги съвпадат с нивото на уличната настилка.