Когато на Гоген му довели една туземка и му казали, че тя ще му бъде жена,
художникът без да спре да рисува й казва:
- Аз ще те бия...
- Знам, - отвърнала му тя - как иначе ще разбера че ме обичаш...
"Всичко, което в секса и обществото се харесва и на двамата (респ. тримата, четиримата и т.н.) е нормално".
Това е основната доктрина Конфуций - Фройд - Карбовски. Дискретното ми наблюдение върху хората в състояние на сексуална възможност и върху техните сексуално-обществени прояви рядко регистрира извращения и ненормални неща противоречащи на доктрината. Тя важи още от времето на Менделеевата таблица, когато всички елементи освен инертните газове си направили групи, за да създадат живота. Тази доктрина е точно толкова вярна, колкото и постулата, известен на всички учители по химия и пазен в тайна от тях: Химията - това е секс на елементарно ниво.
Има обаче едно наистина отвратително нещо, едно сексуално отклонение, което се прави от мъжа и жената докато стигнат до кревата, във самия него и след това:
Едно безмилостно доларизиране и валутизиране на отношенията! Едно грешно и ненужно обезпаричване, наречено в трудовете на икономистите с нежни имена като "комерсиализация на половите отношения" или "изключителна меркантилност в обикновеното сношение"! Едно харчене на пари, изкарани с кръв или пот, с акъл или задник!
И ако то беше двустранно и равностойно всички щяхме да спим спокойно. Но харчи пари мъжът (изключително той!). И то харчи пари не когато става дума за момиче за един час, не когато става дума за собствената му жена, не когато става дума за сексуално-колегиални отношения с шефката на офиса, а когато реши, че е влюбен. Влюбен като арктически пингвин, купуващ аржентинските аеролинии (ще ги намерите в Аржентина), само и само за да стигне до Антарктида и да си хвърли там яйцата.
Кой кара мъжът да хвърля грешни пари по крилати дамски превръзки, тампони с конец, чорапогащници с ластик и прочие ползвани от нея неща (ще ги намерите в малките магазинчета по Графа)?!
Кой го бие по главата да купува и кафе, и кола, и шишчета, и кебапчета, и кюфтета, и гарнитури даже, когато е сигурен че ще чука чудесно в хотела, който пак той е платил (кебапчета и кюфтета ще намерите на ъгъла)?!
Кой казва, че това е импулс: да ти замирише на пичка и да се набуташ с BGL 25 за букет, наем на самолет, костюм на авиатор с дълъг бял шал и цял телевизионен екип, които да заснеме това (ако нямате импулс няма къде да го намерите)?!
Който и да е този, дори за това да е виновен Новия Световен Ред - той заслужава китайски военен съд и разстрел в тила от упор.
Народът във вечната си мъдрост е измислил чудната дума "подкокоросване", която ние от благоприличие не изговаряме правилно - думата е "путко-куросване". Макар и фриволна тази етимология е изключително верна: думата означава, че там някъде в предварителното стиковане на първичните полови белези мъжете полудяват и са готови да си продадат воденицата и воловете, но да имат тая и тая мома. Момата обаче не се сеща за какво става дума, вдига си цената всячески, и когато бива "путкупена" се оказва, че няма вече воденица и тя сама ще мели семейния хляб, че няма волове и "...познай кой ше упрегнем днеска да орем!?"
Гигантската машина портфейло-изпразвачка реално не е жената. Съвременният свят е тотално комерсиализиран и докато крепи световната икономика от глупост, мъжът е тотално експлоатиран едновременно от: правителството, търговците, рекламите и обикновените капиталисти. Жената, като другар на мъжа, би трябвало да се досети за думи като СИВ (Съюз за икономическа взаимопомощ), мирно съвместно съществуване, спортът за един мирен свят и други. Вместо това тя се нарежда до горе изброените икономически чуми, увисва на джоба и се сърди че не я обичаш, понеже не си й купил да смуче онези бонбонено-желирани-гнусави гумени мечета в пликче от рекламата, които ти не би настъпил даже, а тя иска да си ги слага в устата (има ги по сергиите и будките).
Мъжът трябва решително да разбере, че бартерът "гумени мечета срещу секс" е неизгоден за него. И то не само финансово неизгоден, а психически. Защото след гумените гнусави мечета за смучене идват едни шоколадчета с Кума Лиса (на Илиянци), други с кравата Милка (има ги на Калотина в безмитния), трети с пеперудка (на Женския пазар), докато накрая се стигне до вечното женско желание - палто от гладни сибирски вълци. Ама много гладни! Иначе тя няма да го носи...
Тогава идва мъжката
Дори мъжът да е богат до смърт, на него му писва, защото започва да забелязва, че от сладки животински удоволствия жената е напълняла. Ако не му писне и все пак отиде до Сибир на лов за гладни сибирски вълци, бъдете сигурни че той от Сибир няма да се върне. Истинският мъж ще остави жената да се радва на застраховката му срещу гладни сибирски вълци (а него ще намерите щастливо хълцащ и пиян в бърлогите им мърморещ нещо важно за неговият приятел Ницше).
Другият вариант е да откажете на подкокоросването още в началото. Никакви глезотии, сръбска музика и дисциплина (сръбска музика и дисциплина ще намерите в специализираните магазини на БАрмия). Състезанието с жената и закачените за нея финансови проблеми е спечелено още на старта. Но мъжът като че ли е обречен. Оказва се, че има една друга мъжка глупост.
Мъжът е заложил в себе си един особен произвол и надпревара спрямо другите мъжкари в човешкото стадо - той винаги иска да надбори, наскочи, надсвирка и надделее спрямо останалите мъже. Съвременното общество се е отказало от тези елементарни гореизброени начини на мъжко себедоказване. В днешно време мъжете се себедоказват мерейки си паричните пишки като деца. Правят го без особена злоба към конкуренцията и без особено опиянение от победите. Правят го пред новите и по-младите женски в стадото, защото там излиза най-евтино и е по-лесно - младата женска е неопитна и меркантилна. Независимо дали става дума за бельо, автомобил или някакъв скъп, наследен от баба ви спомен ("на баба ви хвърчилото"), тя си иска своето. Ако вие не й го купите, ще се намери Някой Друг да й го купи. Ако този Някой Друг й купи "на баба ви хвърчилото", все ще се намери Друг Някой Друг да й купи самолет. После идва Трети Някой Друг и й купува кораба Касини, отлетял тези дни към Сатурн и струващ 3,5 млрд долара. Междувременно тя не отказва романтиката от едно подарено пръстенче, стига то да е поднесено с любов от Някой Друг N4 (ще го намерите без да го търсите).
Това иде да докаже, че
Преди сто години те дадоха граждански, избирателни и финансови права на всички които претендираха и държаха на това - освен негрите и жените никой друг не се сети да поиска избирателни права. Който и да беше поискал по това време разни права със сигурност щеше да ги получи от чиста мъжка добронамереност. След раздаването на правата жените почти забравиха женската си същност и започнаха много да искат от живота. А от това, доказано е теоретично, страда домакинството. Затова мъжете се стегнаха след началото на века и измислиха ютията, пералнята, прахосмукачката, хладилника и прочие целия прогрес в служба на жената. Този прогрес говори с думи прости, че мъжът от любов фабрикува женското свободно време, което логично би било да се употребява пак с Този Именно Мъж (ще го намерите в американските филми). Технологичния прогрес, бялата и черната техника (по магазините) донесоха повече свободно време на жената, но това не донесе повече женска любов на мъжа. Горното идва да докаже, че жената не просто бърка с безразборно неблагодарие в мъжките джобове, а че колкото повече бяла техника купувате на една жена, толкова повече ще бъдете свидетели на черна неблагодарност. Освен черната неблагодарност жената държи у себе си и неуважение към материалните блага без значение дали са съградени с честен или нечестен мъжки труд. Но изхождайки от доктрината Конфуций-Фройд-Карбовски всичко това е нормално, щом така се харесва и на двамата (респ. тримата, четиримата и т.н.)
Така в тезата на разделение на правата
Мъжете биват богати и бедни. Жените се делят на красиви и грозни. В съчетанието на тези четири категории и в безбройните им нюанси процесът на "путкупване" се романтизира, става красив и като че без него не може. Жената разбира, че я обичате като й купите романтичното КАКВОТОИДАЕ, само то да е изключително скъпо и функционално. А най-скъпото и функционално нещо, за което се сещам, е платинено биде със сифони от волфрам и молибден (ще ги намерите в Менделеевата таблица). Купете й го, и осъзнайте, че я "путкупвате". А тя, ползвайки го, също усеща че е путкупена, но ако изпитва и лека благодарност (и лека обич) - значи всичко е наред.
Просто тя е разбрала, че вие я обичате. А когато останете насаме с платиненото й биде (ще го намерите в банята) проронете една сълза за Изгубения Свят. Не този на Спилбърг и Артър Конан Дойл, а този на Гоген - там жените разбираха, че ги обичат по друг, по-различен начин.
По-романтично някак си. Честно и буквално. По гогенски. Защото жената без мъж е нищо, а мъжът без нея е сам.