GAYMERZ CLUB МИКС ГАЙД 2000 e47 
  
 
  текст: Мартин Карбовски 
 
Обзет от присъщата си любознателност, Мартин Карбовски обикаля тайните и явни гей-образни заведения, за да разбере къде и как се веселят хомосексуалните и да открие, че и хетеросексуалните им братя всъщност могат да се веселят чудесно по същите места. Един бърз пътеводител на гейлактическия стопаджия 
 
Седя си и си мисля: ако усещам онази чувствена двойственост или двойствена чувственост на манталитета, ако ме дразнят жените, ако усещам вълнение от изпъкнали чатални повърхности, ако търся себе си и желая да намеря някой друг, с който да се търсим заедно, ако реша да ползвам половата си гражданска свобода на личността - къде да отида? Отиди в микс-клуб, е отговорът. Това просто е заведение. Другото е тъпа хетеросексуална фантазия и балкански комплекси. Пък и истинските педерасти не са в микс-клубовете - те са на Централна гара, знаеш. 
Чаршията на микс-клубовете в София като че ли е бул. Александър Стамболийски. На мустакатия земеделец земята ще му се делне, ако види картата на "различните", които са обсадили неговата улица. Те не се показват, не се рекламират. В отсечката от Света Неделя до пл. Възраждане разбирам, че има цели четири гей-микс-клуба. Е, единият се оказва просто чалга-кръчма с чалга-пички по масите, но подведени от желанието да има повечко такива клубове, хората (които ми обясняват кое къде се намира) просто понякога се объркват. Принципът на съставянето на имената, викам си, е прост - ако има думичката "гей" в името на клуба, значи е микс-клуб. Това е и поредната лоша шега - ресторант Апогей (Позитано 20) е просто, ама много просто и шумно място с кючекчийки, които могат да отвратят всеки обоист. Затова пък там явно е Содомът и Гоморът на хетеросексуалния разврат - девойки танцуват в салатите, гънат дупета и тресат некърмили цици. За едни - отврат, за други - рай, в който кеманетата са радиоточки. 
Обичта е различна. Това моето е помагало не как да го правиш, а къде можеш да отидеш. Никой не харесва педерасти. Но като се съберат на едно място, наистина, уверявам те, изглеждат мили. За едни. За други - ад, в който никога не биха участвали. 

Gayzer 
се намира на ъгъла на Раковски и Симеон. Представлява издълбана отдолу къща, огромно тъмно мазе с малки маси. Ще познаете къщата по малката като кутия за обувки светеща реклама. Изписани са буквите G-A-Y-Z-E-R, на фона на няколко цвята - не от дъгата, в дъгата няма истинско тъмнолилаво. Вратата е черна, желязна, с червена лампа над нея. Има звънец. Сервитьорите са малки момчета, словоохотливи и смущаващи. Има и приятни момичета, както и програма към 2 часа - мъжки стриптийз. Управителят ще ти каже, че това не е сегрегиран гей-клуб. Това е микс-клуб. Така казват всички управители. В него можеш да видиш приятно изрусени мъже, жени със стегнати задници и един перхидролен старец. На бара стоят мъже и си приказват сладко. Адски тъмно е, стените са груби, баровете - дървени. Прилича повече на истинска кръчма за освинване с лоша компания, отколкото истински евро-микс клъб. Вход 2 лв., има томбола към 3 ч - някаква бутилка, две бири са три лева. Не е лошо за хомосексуалисти с недотам съвършен месечен бюджет. Определено става да заведеш чужденец, за да му покажеш хомосексуалните потайности на древната и не много млада на вид Улпия-Сердика. 

Why Not 
Дали ще повярваш? Това е чалга микс-клуб. Държи се от турчин, което се отразява положително на обслужването. Намира се срещу KFC на Стамболийски, но в началото може да го пропуснеш, защото музиката отвътре яко бичи Кати и Панко. Отново черна врата и звънец, но и стълби, които водят надолу. Звънецът всъщност е лампа, както навсякъде. Турчинът посреща любезно всички гости лично, а дори и една кока-кола да си поръчаш, той ти носи фъстъци free и пита дали да смени музиката. Турчин, който се притеснява от чалгата в заведението си! На малкото пространство в бара мъжете се движат с характерната педалска походка - със скръстени ръце и въртящи се рамене. Убийствено е да видиш как две млади, фини момчета се държат за ръце в ъгъла. И когато звучи някаква източна мелодия с текст "обичам те, обичам те-е-е...", как единият пее тази песен на другия и го гледа в очите, докато над двамата се вие цигареният дим на неразрешените желания. Ако си с момиче в този бар, при тази гледка тя казва, ма моля те, виж ги колко са сладки! По масите седят малки компании и приказват оживено. Има един телевизор в ъгъла, който дава фашън-чанъл, но може би е запис, защото непрекъснато по него се разхождат мъже по бельо. Това място е мечтата на ултра-устроените същества и би могло да бъде десетката в таргета на всеки фашист: на едно място турчин, хомосексуалисти и чалга. 
Иначе там може и да се напиеш, без да забележиш, че се намираш в микс-заведение. Всичко е наред освен чалгата. 

George 
Той е на Лавеле. Черна врата, отворена, ноу фейс-кънтрол. На вратата с шпионката някой е залепил канцеларски лайц, в който е втъкнат бял лист, а на него с извит шрифт пише GEORGE. Фирмата е поставена така, сякаш ако утре заведението има проблеми с имиджа и името, може в канцеларския лайц да втъкнеш друг лист с друг шрифт. Примерно JOHN, или JAMES, или JEREMIAH, или ПРИ ГОШО. Слизайки по стълбите, пак надолу, попадаш в адски тясно и задушевно пространство. Няма място за педали, та камо ли за хетеросексуални. Първото, което се набива на очи, е синьокос, светлоок травестит, с чудно красиви крака и непринудено държане. В приглушената светлина, сред силуетите и силната музика, можеш да видиш дизайнера Констатин да общува с момичета, които може би са мъже. Явно това е мястото, което е приютило травеститите след изгонването им преди месеци от SPARTACUS. Има свестни физиономии, повечето са момчета без онзи хомосексуален имидж - приличат на байкъри и скейтъри. Ако въобще ще започваш своето хомосексуално приключение - почни го оттук. В GEORGE травеститите са далеч по-приемливи от хетеросексуалната идея за хомо-мъже. Карнавалът привлича повече, отколкото едно чукане, винаги е така. А може би го и поражда. Притеснително е само, че на изхода/входа е застанал едър черен травестит, който пробва късия си бич за езда върху обувките на свой нелошо облечен като мъж приятел. И някак плашливо, по женски пита дали го е ударил твърде силно. Барът е в дъното на заведението и има риск да не успееш да стигнеш до него. Затова пък музиката е добра - новият албум на Мадона и яко романтични парчета. Къщата, в която се намира GEORGE, е на ъгъл, влиза се първо във входа й, така че отвън въобще не се познава и чува за някакъв купон долу. GEORGE има своя чар и за освободени хетеросексуални хора, както и за почитатели на сексуалния карнавал. Такъв клуб не може да не съществува - ако го забраниш, той ще се появи във вашия вход. 

Oscar Wilde 
Това е "варненският SPARTACUS", въпреки че варненски SPARTACUS има - със същото име - срещу катедралата. OW е заведение на плажа, на два етажа, с програма и дансинг. Пак има томболи, игри, надпивания. Има обаче и травестити. Защото травестит е едно, а ТРАВЕСТИТ - друго. Ако решиш да ставаш травестит, трябва да знаеш, че дебел и лошо поддържан травестит не е хубава работа. Ако пък имаш заведения за травестити, горното за теб е още по-важно. Танцът на едрите отпуснати травестити може да възбуди само силно объркан и отчаян хомосексуалист, страдащ от напреднала булимия. Иначе купонът не е лош, ако изчакаш програмата. За радост на обикновените клиенти, травеститите са дошли с гаджетата си. Така остава време на хетеро и би-ориентираните да забият някоя свястна варненка на име Боби. Не можеш да объркаш чутовните варненски пички с травестит от OSCAR WILDЕ. Което за някои травестити от нашия си SPARTACUS преди не важеше. 

Kаio 
Това, така да се каже, е твоето заведение. Намира се почти на ъгъла на Юрий Венелин и бул. България. Този път стилна черна врата, модерен звънец, пак шпионка. Знакът на вратата KAIO е като истински - малки цветни ленти, залепени в реда на цветовете от дъгата. Изключително добре декорирано място - малък бар, готин барман с вид на хетеросексуален фронтмен на хардкор-група. Всичко е черно, с изключение на светлината. Тя е зелена и не е тъмно, а мега-дискретно. На бара седят двама обикновени мъже на христова възраст и един едър, изрусен. Някак естествено си говорят на "ма". В другия край на бара изтупан джентълмен на вид и възраст като Йошка Фишер си говори с младеж, чиито бакенбарди са дълги, извити, остри и стигащи до средата на бузите. След минути те се разделят, като се целуват внимателно, сякаш носят червило. Достолепният господин пие кола с коняк, пуши стилни цигари и не зяпа никого. Яката на бялата му риза е с особено закопчаване, прилича на яка на протестантски пастор. Ризата явно не е каква да е. Тримата мъже от другата страна пък си говорят на шега нещо за свирки и митници. Нормален мъжки разговор, ако не си говореха на "ма". Иззад сервизните помещения излиза приятна жена на средна възраст, тип "американска баба", примерно Глен Клоуз. Тя си говори с клиентите като всяка една жена зад бар. Приятно е - KAIO е мястото, където вече именно хетеросексуалните трябва да потърсят спокойствие от хомосексуалистите. Лошото е, че няма да има място за всички. Всеки свободен човек би ходил често в KAIO, ако тайно не се страхуваше, че в такива заведения някой може да почне да се подиграва на хетероориентираните или пък да му излезе "лошо" име. Усещането е, че в малкия черен клуб наистина няма значение какъв си. Намери спокойствие и пий едно. Алкохолът няма пол. 

Spartacus 
Тези дни легендата е подновена. Старият одимен и сякаш уморен SPARTACUS го няма. Вътре няма бутнати стени, но дизайнът и светлината са други. Символът е оранжев и ако питате, ще ви кажат, че е Слънце. Любителите на травестити могат да извият от мъка, но карнавалното начало вече не е същото. Днес SPARTACUS е типичен прото-европеиден микс-клъб, където има място за всеки (за гостите на столицата - намира се в подлеза на Университета). Купонът започва както преди, към 00:30 ч. Вътре винаги е било необичайно приятно да видиш слаби момчета и момичета, облечени като във фашънмонитор и размахали сексуалните си предпочитания. На вратата седи нов фейс-контрол - ниско момче, което явно още не познава никого. Облечен е с рунтавко жакетче, на врата му има пера от някакво борило се до последно какаду, а с черните си очила прилича на леко друсан извънземен. Приятен и твърде словоохотлив човек, фейс-контролът те въвежда в подземието на подлеза. SPARTACUS е единственият клуб, който наистина се грижи за сигурността и дискретността - проверка за оръжие. Ако носиш фотоапарат обаче, е доста по-лошо, отколкото ако носиш пистолет. Досега нито една медиа не е снимала вътре през нощта. 
SPARTACUS всъщност е място за жени - там е пълно със страшно готини и модерни млади момичета. Микс-клубът ги влече именно с това, че няма да се натъкнат на нахални потни маймуни. Всъщност може би не е точно това - въобще не е ясно защо още от самото начало на SPARTACUS толкова много и толкова убийствени пички ходят точно там. Единственото място, където преди време хетеросексуалната женска красота беше повече от в SPARTACUS, е бар Домби на Графа - където цинизмът на болезнено силната женска красота кършеше кръст пред грозотата на мъжката ошкембена простотия. В подлеза на Университета това не е така - ако седите към 0 ч на горния етаж, като на каданс ще видите как заведението се пълни с хора, които иначе срещате поединично на улицата. В образа на нито един от тях сексуалното предпочитание не е най-изявеното. Калейдоскоп от млади, стегнати дупета, които лесно те объркват от какъв точно пол са. Мъжки подстрижки върху момичешки лица, женски гел и миризма върху доста момчешки на вид пич. Когато купонът започне, колкото и да ти е криво, трябва да признаеш, че едно от малкото места, който ти приличат на не-тукашни, е SPARTACUS. 
Тоалетните са унисекс. Освен за физиологични нужди, стават и за натискане. Единственото заведение впрочем, в което има darkened-room, е именно SPARTACUS. Това са малки местенца за двама, където нещата се вършат бързо. Няма дискриминация какъв секс искаш да правиш. Просто го прави с презерватив. 
SPARTACUS има един-единствен недостатък - много е скъп. И подвеждащ - докато се усетиш, излизаш на червено. Иначе през цялото време това място те кара да мислиш за него като за последно. Нещо като - един път се мре, много пъти трябва да се чука тази нощ. И - о, ужас и сладост неземна! Не бива да забравям най-важното: единственото място, където можеш да видиш две целуващи се с много любов и много език девойки, е SPARTACUS. Ерекцията ти я гарантирам (или ти връщам парите до 26 дни). 
Бъди хетеросексуален, иди в SPARTACUS. Бъди хомосексуален - иди в SPARTACUS. Какъвто искаш сексуален бъди и ходи където искаш, само се размърдай. 

Та така. В повечето случаи българските гей-заведения са като българските геи - българска работа. Има обаче и места, където, макар и да помага, не е задължително да си гей. А просто да бъдеш себе си. Хомосексуалните - те ще те разберат. 
Впрочем местата като горните в София - поне които успях да открия - са към 17 на брой. Има и по кварталите Младост, Толстой, Обеля. 

Не, не ходи там