Земята, майко, черната e46 
  
 
  текст: Мартин Карбовски 
 
Мартин Карбовски наобикаля Югозападните територии, където без изненада открива, че го мразят и да говори родния си език е опасно. Съдбата обаче бърза да го компенсира с някои интересни неща: униформени негри чукат бели славянки, фашън-мониторът на Тетово, гроздето не е кисело, литро виски, грам кокаин, хубави "пичета" и жива свирка  
 
Македония не е българска, както си мислят повечето българи. Македония просто е страна, населена с българи, които абсолютно не желаят да бъдат такива. Което е разбираемо. Точно както у нас много хора са убедени македонци. 
Това, моето, е едно пътуване, пълно май повечко с политика, отколкото със суров материал за разтърсващ пътепис. Просто защото по време на пътуването Македония се оказа там, където България беше през 1996-та. По другото измерение - пространство - Македония винаги е била там, където е било България. Неприятното е, че картата на Велика Македония е всъщност Самуилова България, която македонците смятат за своя държава. Отгоре на всичко - забележете - македонците имат примерно таксиметрова компания на име "Дунав". Имат кръчма в Скопие, която се казва... "Черно море". И ако у нас някаква сладкарница се казва "Виена" и това се смята за прозадпадно и леко екзотично, то македонците смятат наименования като Дунав или Черно море за свои - едва ли не като бащини и фамилни. 
В Македония всичко е обратно на нашия политически живот - комунистите имат сини знамена и се казват СДС на Македония. Обратно, демократите развяват червени знамена с жълти лъвове на тях - това са ВМРО. Тяхното ДПС е албанско и е разбито на няколко фракции - няколкото подвида албанци все не могат да се разберат и често се стрелят. Другото - навсякъде в Македония изниква KFOR. В Скопие - явно там е съсредоточено командването - навсякъде си личат арийските европеидни физиономии на гордите умиротворители, които се мотат като заблуден добитък по пазарчетата и се опитват да не попаднат в трала на македонските дребни търговци. В Охрид пък са съсредоточени обикновените дихатели - тъмнокожите редници. 
Ако някой ви каже, че има какво да видите в Македония - в смисъл, че не може да го видите у нас - излъгал ви е. Освен за едно - че тук, в Македония, живеят други българи. Автентични. 

Гюешево 
Когато в автобуса ти пътува ревизорът Емил Димитров-Ревизоро, българските митничари въобще не помислят да ти правят проблем. Още един повод да разбереш, че когато човек е лош с лошите, те започват малко по малко да се страхуват от него. Някой от шефовете на митническата смяна дори прати неуниформен човек, който поиска автограф от Ревизоро върху книгата му Митници. Митничарите явно четат за себе си. 
Границата се минава лесно. На фрийшопа се продава "тиламоре деу", според думите на продавача. Било ирландско уиски, светва ме той. "Да не е Тъламор Дю", викам. "Същото, същото", грейва той - съгласен е и да е Карамел Му, ако така ми харесва, само и само да купя. Далаверата с фрийшопа не е ясна - цигарите там са по-скъпи и от Метро. А марката "Луцку Стрике" - не се шегувам, точно така пишеше - можеш да намериш само и единствено в този фрийшоп, върху ничията земя между България и Македония. Продавачът беше българин и горните стоки едва ли се произнасят точно така на македонски. 

Македонският пейзаж абсолютно няма нищо общо с революционната романтика на изречението "ой те тебе, земьо македонска". Цялата земя македонска е като вакарелските ниски възвишения. Гората, македонската, комитската - хич я няма, каквато се среща у нас в планините. Единствената разлика по пътя към Скопие е, че в Македония неистово се строят пътища, по-точно се разширяват. Парите са на ООН. Предполагам, че тези пътища се правят с една-единствена цел - да може умиротворителите да пристигнат в Сърбия и Косово на бял танк, просто за по-комфортно. Ако се наложи, да пази Господ. 

Скопие 
Обичайте София, моля ви. Има и по-смотани градове от нея. Скопие е като онези железничарски квартали към Илиянци, където всичко е старо, олющено и социалистическо. Освен социалистическа, за македонската архитектура важи и определението "сръбска". Там, където след голямото земетресение е паднала цялата скопска жп-гара, още стои надпис, кълнящ се във вярност на Тито. Голямото земетресение наистина е сринало целия град, часовникът на гарата е спрял точно в часа на труса преди години, а оттогава явно е строено набързо. И да впечатли туристите на архитекта явно не му е било много належащо. 
Обаче всеки град си има чар. В Скопие това е войната на графитите. В София почти сме забравили вече, че имаше "сини нощи" - когато целият град осъмваше надраскан с революционно-капиталистически лозунги. Ясно е само едно - ако продаваш цветен спрей в Македония, ще забогатееш яко. Всички стени са надраскани на кирилица, а върху първите надписи е драскано поне още два-три пъти. В началото надписите са логически неясни, но ако постепенно се запознаеш с подробностите от македонския политически живот, ще разбереш, че бъкат от литературен и всякакъв смисъл. 
Такива са и политическите лозунги - на големи билбордове по пътя предизборните плакати на ВМРО за местните избори навяват сексуални помисли. В тях се казва: "Имате право да барате, да сакате..." 
Трите дни на македонска земя съвпаднаха именно с местните избори. За разлика от нас, румънците и сърбите, македонците досега демократичен бой с полицията не са имали. Още не им се е наложило да провеждат типичната менструална българска революция - в смисъл, че пускането на кръв минава без жертви. 
Без жертви е добре, но без митинги не може. На днешния софиянец му изглежда адски тъпа екзалтацията на хора, който все още силно вярват в своите политици. И дори ги обичат. Присъствахме на митинг на ВМРО. Когато чуете музиката и видите хилядите развети червени знамена, ще се объркате. Млади хора с червени знамена за нас звучи зловещо. После ти обясняват, че знамето на ВМРО е червено и черно. Страшно много народ на малък площад. Събират се от всички страни, еуфорията е пълна и смразяваща като на футболен мач. Гласовете на ораторите се чуват отдалече, тълпата реве, млади яки момчета с червени фланелки гледат лошо и диво. Митингът е детската болест на демокрацията. Тълпата разкъсва българската група, но ние, като истински представители на по-висша европейска нация, се разбираме да се срещнем пред Макдоналдс. Докато с Ревизоро търсим къде е скопският Макдоналдс, на няколко пъти задаваме въпроса на български. Дори ченгетата не искат да ни упътят и се правят, че не знаят и не разбират. От трибуната някой нещо говори за "бугари" и "бугарско". Явно не е наред работата. Няма какво да се лъжем - тук не обичат българи. И то точно на принципа на балканеца, който не може да понася себе си дори. Находчивостта на модерния човек обаче е навсякъде - спирам три приятни млади момичета в начално-репродуктивна възраст и на американски английски ги питам къде е скопският Макдоналдс. (Не друго, ами моят английски е толкова лош, че често минава за американски.) Тия момичета направо потрошиха фалангите на красивите си пръсти, за да ни обяснят къде е Макдоналдсът. От този момент насетне в Македония говорих само на карбовски английски. 
Митингът свърши бързо. На всички страни като топчета живак се пръснаха автобуси, явно докарали митингуващите от провинцията. Нито един обектив не може да хване мръсотията, която остава след един такъв митинг. С Ревизоро си купихме от възрастна госпожа черно, ароматно и силносладко грозде. Купихме си и минерална вода, а аз си купих самобръсначка, която поисках на немски. Повярвайте ми - на български не желаят или не могат да те разберат. Но знаят немския глагол "разийрен" (бръсна се). Предполагам, че се дължи на честия културен обмен с войници от напреднали държави. 
Старата жена, която ни продаде гроздето, ни пита защо се връщаме от митинга "без моми". Ревизоро прие раздумката и каза, че моми няма, но пък ако има грозде и минерална вода, "момите сами ке додат". На Ревизора много му се отдава македонския, пък и внушава доверие на жените в средна възраст. В късната скопска вечер моми не намерихме, но когато минахме покрай един щанд за списания, единодушно заключихме, че ако си вземем и един италиански Плейбой, македонските приключения могат да започнат. Плейбой не си взехме (8 германски марки), но пък гроздето беше хубаво. 
В късния следобед преди митинга се опитахме да се срещнем със СДСМ - бившите комунисти. Въпреки че срещата беше уговорена от България, те отказаха да се срещнат с българи. Напсувахме ги напоително - така, както трябва да бъдат псувани бившите комунисти по цял свят, и си тръгнахме. На митинга видяхме абревиатура - според подръжници на ВМРО съкращението СДСМ означава "Секс, Дрога и Сръбска Музика". Техният кандидат-лидер бил известен с това, че друсал яко кокаин и пиел хубави питиета като смок. Може би затова имаше и такъв графит: "Литро виски, грам кокаин!" Става дума за предпочитанията на лидера на бившите комунисти. Иначе като предизборна платформа не е лошо - аз бих гласувал за такава платформа. 
Най-хубавата платформа обаче си изрязах от един македонски вестник: 
"ГЛАСАJТЕ ЗА ПРЕЗЕРВАТИВНА ПАРТИJA 
единствено нашите кандидати после употреба можете да ги смените!" 

Тетово 
Македонският език е чуден. Това е нещо като музей на българския език. В него са запазени онези звуци и думи, които у нас са забравени, изтрити или са се поддали на влияние отвън. Цялата технология е с едни и същи думи да се наричат различни неща. "Барам" у нас е неприлична сексуална дума; на македонски обаче репликата "Тебе те барам!" е поздрав по телефона. Означава, ако не се лъжа, "Точно тебе търся!". В менюто на македонски всичко изглежда познато, но като си поръчаш едно познато ястие, ти носят друго, също така познато. Когато наше момиче от групата попита сервитьора в хотела защо е толкоз слаб, пичът отговори по най-естествения начин: "Таков ми е разсада!". На една витрина пък пишеше "Безболно бушиме уши". Върху сергия с памучни женски гащи: "ГАКИ - 3 пара за 100 денара". 
Смешен и велик език, като отшелникът на българските езици. 
Обаче отидохме в Тетово. Малък като Пазарждик град със запуснати църкви и ремонтирани джамии на 35 километра от Скопие. Нещо не е наред в менюто - написано е на латиница, и то албанска латиница. Ако в Скопие не искаха да чуват български, тук не искат да чуят и думица на македонски. Имахме среща с една албанска партия, която се нарича, без майтап, "Партия на демократичните шиптъри". Това ми се видя елементарен оксиморон - в моето съзнание "шиптър" (албанец) и "демократичен" са две доста раздалечени думи. Българските журналисти и хора от групата на Гергьовден обаче слушаха внимателно напевния глас на шефа на демократичните шиптъри. Той се оплака от терора над неговата партия и боя до смърт, който отнесъл негов сподвижник. Аз си излязох след неговото твърдение, че, цитирам: "...един ден, постепенно, бавно, полека и без насилие идеята за Велика Албания ще бъде реализирана". 
По този повод си купих кестени от един тъмен човек, който не говореше никакви езици. Питомни кестени, печени ей така, на улицата, и увити в горещ албански вестник. За да е пълна страшната картинка, над порутената и явно затворена православна църква наблизо мина военен хеликоптер и пръсна някакви позиви. Сигурно позиви за религиозна и етническа търпимост. Същите позиви хеликоптерът пръсна и над свръхмодерната като архитектура джамия. Това е положението. 
Вместо да отида на среща с Арбен Джафери (той е нещо като Ахмед Доган, обаче е болен от рак и едвам говори), се отдадох на непринудена разходка из тетовските улици, съпроводен от една красива сподвижничка на Гергьовден от Благоевград. Чак сега разбрах кое не е наред. Въпреки, че момичето от групата искаше да види магазините за злато, направени по подобие на турските, тя самата по едно време започна да се моли да се върнем при групата. В началото е трудно да се забележи - жените в Тетово ходят с дълги шлифери и забрадки. Мъжете на Тетово гледаха момичето от Благоевград с неговата къса пола като отдавна чакана секс-туристическа атракция. Навсякъде звучеше радио на непознат език. По-старите хора ходят светски облечени, но на теметата им е кацнала по една бяла ислямска плетена шапчица. Тетово е ислямски град. Дори манекените по витрините следват фашън-монитора на Тетово, който се отличава, как да кажа, с тетовска функционалност и ергономичност - нещо като "колкото по-затворено, толкова по-добре". Истински жени не се реших да снимам. Но ако искате да усетите погледа на мъжете мюсюлмани върху настръхналите косъмчета на тила си, ако решите да се усетите наистина чужденец на собствения си континент - идете в Тетово и Гостивар. 
Балканите имат само един проблем - че в едни и същи държави основният етнос се размножава по-бавно и по-зле от малцинствените етноси. Бебетата са най-силният етнически коз. И с бомби, и с ножове да се бият помежду си различните етноси на Балканите, ще победи този, който прави повече деца. Нещо като бомба със 100-годишев закъснител. 
Върнахме се при групата, която беше възхитена от разговора с македонския Доган. Човекът направил "ихтибар" за българите, дошли да го видят отдалеч. Превежда се като "голям жест". Настина - щом едва говори от болестта си, а се е дигнал да се среща с нас, значи наистина е ихтибар. Номерът на бронираният му джип беше съставен от три еднакви числа - три шестици. Просто отбелязвам. 

Охрид 
Кой казва, че Македония не е красива страна? Не само че е красива, но е и чиста. Охрид е вашият град, истински приятен, смътно познат. Още първия път, когато ходих в Охрид, пийнах црвено вино и веднага започнах да крещя, че "Македония е бугарска!" Адски просташко. Беше на Нова година, пяхме българския химн и попрекалихме с национализма. Прави чест на македонците в кръчмата тогава, че не ни набиха заслужено, а ни оставиха да се опием до главовъртеж с тежкото охридско "пиче" (питие). Никой нищо не ни каза тогава, дори не ни упрекнаха. 
Този път в Охрид започнахме по-културно. След вечеря една група отидохме на кей в езерото, попяхме малко македонски песни на български и после всички си заотиваха по стаите на хотела. Хубавата сподвижничка на Гергьовден в Благоевград се прибра и скуката разпиля сивите си мъниста в балканските ни души. Така поне казват поетите (или нещо подобно - Ред.). Нормалните мъже обаче към 12 през нощта казват "Пизда! Нема да си легам, ако ще турско да е..." Краставите магарета се надушват - един пич от Варна, Боби, както се колебаеше дали да си ляга, така ме нави да отидем до града и да видим нощния живот. 
Има нощен живот! И то много нощен живот. В автобуса на идване слушах с половин ухо нещо, което Учителят Кашеров - един от лидерите на Гергьовден, ми обясняваше. Разказа ми кой е най-проспериращият бизнес в Охрид. Познайте! Това е берберницата, бръснарският салон! 

KFortune 
Много е просто - от година вече Охрид е пълен с американски солджърс ъф форчън (което означава именно "наемници", а не "войници на съдбата", както десетилетия твърдеше родният рок-фолклор - Ред.). Американските солджъри създават нов лайфстайл на забутаните балкански охридчани и охридчанки. Има неистово състезание между македонските момичета за вниманието на американци, норвежци, германци, датчани и прочие хора от обетовани територии. Което от своя страна създава мода - всички войници от KFOR са подстригани в стил "америкън труупс", което си е нещо като добре окосена канадска ливада. Няма да повярвате - и аз не повярвах на очите си - но всички млади момчета в Охрид, нормални местни младежи също са подстригани KFOR-ската. Аман от маймунджилък! Какво ли не правят мъжете, за да ходят по акъла на жените. И понеже тази прическа изисква поддръжка поне два пъти в седмицата, в Охрид непрекъснато се откриват нови берберници, а старите се пръскат от клиенти. 
Нали се сещате за тази прическа - слагаш една купичка на главата на момчето, минаваш с машинката и всичко под ръба се стриже до голо. Под купичката на косата й се оставят три-четири милиметра дължина - останалото се реже. 
Тъжна история. На малко място като Балканите хората са толкова различни и чешитски устроени, че само кока-колата и макдоналдсът им трябва да са едни и същи. 
А жените ни са продажни. Това е логически извод - след като има песни за жени, отказали на турците, значи повечето от другите не са отказвали. Защото народни песни се пеят и измислят при изключителни обстоятелства, а не за нещо обичайно. 
Отрих единствената песен, в която се пее, как една македонка харесала турчин: 
Я излези, стара майко, на пенджерето, 
па да видиш кой помина, умрем за него. 
Ми помина Осман бегот, мила майчице 
ми помина Осман бегот, умрем за него 

Ке се гърчам, ке се турчам, мила майчице 
ке се гърчам, ке се турчам, умрем за него 
ке го земам Осман бегот, умрем за него 

Ке ме носи свети Наум, мила майчице 
ке ме носи свети Наум, умрем за него 
Ке ме шета со каичето по езерото /2 

Такива песни обаче днес рядко се пеят. Политическата конюнктура и това, че руснаците освобождават България, оставя тези песни настрана, като издига другия вид: за жени, отказали на турци секс, поради което по доста мъчителен начин умират техните братя. 
Моята теория се потвърди в един нощен охридски клуб - Ъндърграунд. Още от вратата дъни черна музика, вътре черно, танцуват едни черни негри, а в душите на охридските момчета - видимо само черни мисли. Въобще - земята, майко, черната. Затова пък белите македонки с кеф си търкаха пълните задничета в увисналите предници на американските панталони. Сега разбрах защо Съветският блок загуби студената война. Трябва да видите тези американски войници в градска отпуска - да видите тяхното самочувствие, свобода, тъпа и чужда нам гордост от това, че са афро-американци. Трябва да си спомните как изглеждахме ние в градска отпуска - смотани, нещастни войничета, във вехти униформи, вмирисани на сапун МНО. Беше ни забранено да пием, да танцуваме и трябваше да се прибираме до 20 ч в поделението. Мисля, че ме разбирате прекрасно. 
Дъни музиката, ние двамата с Боби отебаваме кафето и си поръчваме Будвайзер (така де, Бъдуайзър), а се чувстваме като в сцена от сайгонски филм. Откъде сте, питам първото негро до мен. "Фром Сиеъл" (от Сиатъл), казва пичът и така силно се гордее с неговия Сиеъл, че ти иде да му разбиеш бръснатата северозападна тиква със собствения му Бъд. Защо не мога и аз така да им кажа, като ме питат "уер ар ю фром, миста Къъбоуски?". И аз с кеф и разлагане да им отвърна: "Оу, ам фром Тютръкаан!" 
Какво го е подгонило това негро да идва накрай света да чука македонки, един Господ знае. Знам само, че едното негро си тръгна, целувайки се с две бели ученички, а другите негра обраха де що имаше нещо за ебане в бара. Не, не е мъжка и балканска ревност. Просто женска и балканска продажност. Цяла една холивудска индустрия петдесет години внушава на жените, че американските пишки са два пъти по-дълги и три пъти по-твърди. Е, те ти сега резултатът. Ленин беше прав, че киното е най-важното изкуство, но май само за това беше прав: социализмът прееба и киното, и градските отпуски, и самочувствието ни централно. 
А ние двамата с Боби сменихме заведението - отидохме на техно-парти. Там ни предложиха кокаин. Отказахме с тъпия предлог, че сме на работа. Интересно, питат ни - каква работа в 2 сутринта в Охрид? Говорим си на английски. Оу, казва Боби - ние сме милитъри джърналистс. Ама па как се сети този Боби - точно така се прави. Пичовете с вид на дребни бандити викат "аха, милитарски новинарци, аха... а жени не искате ли?" Жените в Охрид са евтини като в София - до 150 марки. И жени не искаме. Преди да ни предложат и бой, си тръгнахме и отидохме на стрип-бар. След кратки валутно-финансови операции похарчихме: аз - 150 марки, Боби - 100 долара. Затворихме бара, но пък се запознахме с красивата Инна от Украйна. Тя ни даде и телефона си: ++0872 39 62 23. Обадете й се - много е красива и не го пази само за себе си. 
На следния ден, въпреки тежкия махмурлук, с Боби приехме предложението на групата и се повозихме с лодка из Охридското езеро. Красотата на това място е обикновена, но пък чистотата е учудваща. И язовир Искър би приличал на Охридското езеро, ако софиянци не серяха, не пикаеха и не хвърляха пластмасовите си боклуци по бреговете му. 
Водиха ни и в манастирския комплекс Св. Наум. Явно като наказание за греховете ми от снощи, цели четири пъти си треснах милитъри-журналистическата глава в горния праг на храма. Вярвайте в Бога - винаги съм твърдял, че има нещо в тази работа. В старата черква на Свети Наум повечето от очите на нарисуваните светци са изчоплени. Не е верска провокация - има поверие, че ако жена издълбае мазилката под окото на светеца и я сложи вместо сол в манджата - по-лесно ще добие деца. 
И последната забележителност - плавали ли сте с лодка по повърхността на кристална вода, която може да се пие направо с шепи? Това е разходката по изворите на Охридското езеро. Чудно място, сладкодумен лодкар, дъното се вижда, а от малките избухвания на пясъка по него си личи абсолютно ясно откъде извира водата. Лодкарят черпи с малки чашки ракия и ни кара да пием с шепи от езерото вода, защото ракията и водата били "као две сестри" - едната люта, другата - блага. Купих си от него цял литър от едната сестра. Предполагам, че в "море, люта одринска ракия" Яворов е имал предвид тъкмо нея. 
Върнахме се със смях, закачки и песни. Всеки си беше купил някакъв сувенир. И аз си купих. Само че за да не поставям в неудобно положение младата продавачка, си го поисках на английски, т.е. на карбовски. Тя се отнесе към клиента си наистина с уважение. Ако нещо трябва да се иска от Македония и да се направи по отношение на Македония - това е просто да започнат да ни приемат като нормални хора. Затова - ходете по-често. И се дръжте прилично. Нали сте от по-висша, европейска нация. 
Другото... То е като надписа на македонски пред една кръчма: 
"От 20 до 23 часа - жива свирка!". Сиреч - музика на живо, нищо повече. 
Заблудата идва от разликата в езиците