Сметта и прилича e40 текст: Мартин Карбовски Изпълнен с озлобление от лошия си жребий, Мартин Карбовски с остър саблен удар съсича всяка надежда, че София става за живеене. Апокалиптичен анализ на най-големия и най-желан град в България Казват, че една пустиня ражда друга пустиня. Великата рилска пустиня родила Софийската пустиня, която от своя страна родила хора-пустинници. В известен смисъл това е вярно - от Великата рилска пустиня тръгнала малка река, която със свой нрав, постоянство и липса на логика продълбала цялата Стара планина, за да се спусне към ниското на Дунава. Докато Искърот дълбаел днешното си дефиле, на мястото на София преди много, много време имало едно малко вътрешно море. После планината се отпушила, Искърот се разлял на север, а на дънцето на това малко вътрешно море се освободило много място. Едно почти равно място, където се заселили своенравни, постоянни и лишени от логика хора. Това е мястото, наречено "Средец" или "Сердец". Някои обясняват тривиалното име "средец" като средище на хора и животни. Други, по-натурални и невъзпитани, твърдят, че "сер-дец" е едно място, където на всеки дециметър някой се е изсрал и където никой не си прави труда да си зарие сраното. овечето хора в тази страна говорят за столицата като за "усофия". Най-интересното в този град винаги са били и ще си останат хората. Те са известни като "софиянци" - грозна, нищо-не-значеща и обидно-обединяваща дума. Струва ми се, че е по-добре да ги наречем "лъки лузъри" (lucky losers). Те наистина са лъки пийпъл (lucky people), защото можеха да живеят в Прищина, Дака, Сайгон, Белфаст, Виндхук, Сараево или в някой мъртъв град от забравена приказка - като Мампутра например. Или още по-зле - някъде в замъците на Ка Лелина Мупич (има такъв град в кампучийските народни приказки). Но хората в София са лъки пийпъл - те живеят тук, където не е имало война от времето на средечкия войвода бан Батил (а дори и тази война си беше една проста шопска междуособица). Едновременно с това хората тук са и отвратителни, нещастни лузъри. Не живеят в Сохо, в Християния, на Арбат даже, в града на ангелите Ел Ей или в града на педалите Сан Франциско. Лузъри са най-вече защото не живеят в Латинския квартал, в Марсилия, Ница, Верона, Монако, защо не и Венеция. Поне един Франкфурт на Майн, поне парче от Амстердам и Хамбург. Парче поне от разбития Дрезден. Лузъри софиянците са, защото са тук, а не са в The Big Applе или поне в Сидни. Да не говорим за Версай и Петродворец. Лузъри са, защото не са парижани. Това са хората средечани - те са хем късметлии, хем са обидени губещи в планетарното състезание по самочувствие. Но знаете ли кое е лошото? Лошото не е, че не живея в Латинския квартал. Лошото е, че колкото и да искам да си направя такъв квартал тук, ама точно тук, не мога. Географски София е в сърцето на Балканите. Може би затова в този град ясно си личи типичната неконтролируема балканска ентропия, която не оставя камък върху камък на всеки няколко десетки години. Не говорим само за архитектура. Ако Рим е Вечният град, то София е Временният град. Град с излъчването на опустошен палатков лагер, град с присъствието на бетонен катун, в който не е сигурно да преспиш. Град, на който не можеш да се възхитиш - откъдето и да го погледнеш. И в архитектурата, и в самочувствието на хората има нещо тотално "не-цариградско". Защото ако Истанбул е градът на царете, огледайте се в София - този град сякаш е правен от слуги за други слуги, които не са имали много време да помислят за себе си. От бидонвилите до републиканския Дворец на културата нещата нямат друго наименование - те просто изглеждат зле, на повечето места - дори неприятно, дори гадно. Мога да се хвана на бас, че нито един софиянец досега не е обикалял града по пълната окръжност на Околовръстното, като изключим момчетата с бусовете, които инсталират проститутки на определените за тази цел места. Някой ден си направете тази скучна и страшна екскурзия. Ще видите много неща. Но може би най-важното, което ще видите, е че от София сякаш не можеш да отидеш никъде другаде. Има някаква омагьосана врътка в този град. Дори очуканите, смачкани табели сочат несъществуващи посоки и градове. Примерно Елград, Алотина, Вдив, село Кр.овци и т.н. Казват, че София е едно голямо село. Не е точно така - реално градът е заобиколен от едно огромно село, така както буца масло е заобиколена от горещ тиган. Селата с имена Негован, Курило, Мрамор, Кремиковци, Враждебна, Гниляне, Понор, Волуяк, Подгумер, Войняговци, Бусманци и Ботунец са може би най-сериозната причина София и шопите да са омразни на почти всеки редови провинциалист. Иначе като всяка столица големият град просто събира силите и интелекта на всякакви хора от страната в отчаян опит да се откъсне от негованското и мировянското. А това начинание не е лесно. Направо изглежда безнадеждно. В началото на ХХI-и век на Околовръстното в София, на фона на далечен гигантски неуспешен макет на ТЕЦ или завод, един старец, който се казва Манол, оре с палешник и с кобила на име Искра. Покрай стареца Манол и кобилата Искра със стотици конски сили фучи прогресът, нещо се променя, палачинката се обръща, модите се сменят като любовници, градът се подува. Старецът Манол обаче продължава да оре. Ей Богу, дори и кобилата Искра вече усеща, че нещата не са у ред. В началото на ХХI-и век в най-съборената къща в източното полукълбо живее циганинът Стефан (24). Той има няколкоседмично бебе от жена си Лела (16). Покъщнината му представлява кюмбе с кюнци, много парцали и плакат на Каналето под небето. Пак в началото на този век бродягата Делчо от Обеля рови в кофата и намира чисто нови лъскави поздравителни картички. Чуди се какво да ги прави. Има пет деца и 15 внуци. Изглежда зле. Има нужда от козметик. И от баня, топла храна, дрехи, чаршафи, пари... Може би има нужда от работа. В същото време в Драгалевци се издига една къща, която не може да влезе в обектива на фотоапарат. Имение, което може да се заснеме само от хеликоптер. Или може би от спътник. София е алогично място. Тя произхожда от хората, които не произхождат от нея. Един класик обяснява нещата така: няма как да не се гордееш с произхода си - той просто не може да бъде друг. Ако обаче произходът ти е такъв, че си свикнал да хвърляш кокалите по земята, където кучетата ще почистят - така ли трябва да продължи? Кучетата се променят и вече не ядат от пода, а от разни пластмасови тарелки и се налага да свикваш с това. Ако произходът ти е такъв, че отвътре ти идва да крадеш табуни коне и да спиш до овце, трябва ли да гледаш конче-вихрогонче под терасата? Край на шегите, лъки лузър такъв - ако майка ти продължава да изхвърля пластмасови торби с картофени обелки през прозореца на кухнята, трябва ли ти да ги чистиш? Трябва. Ти ще платиш за това, че тя идва от село. Ти вече не си оттам, нали, софиянецо? Чувал ли си за "границата на лайното"? Това е критерият, по който всяка една нация измерва чистотата около себе си. В Бангладеш и Африка хората акат на педя от мястото, където се хранят. При тях границата на лайното е нула. Или примерно три (сантиметра). При немци, англичани и прочее културни люде границата отива до безкрайност, защото те всячески се стремят да се отдалечат от отпадъците си. У нас пък границата на лайното е изчислена на метър и половина от прага на външната врата. У нас трябва да е чисто, с ковьорчета по стените, с разкрачена и седнала кукла на "спалната" и малки "малгаритки", рисувани с латекс по цокъла. На метър и половина от прага обаче, на улицата, в задния двор, до оградата - там лежи вечното мъртво животно, което вони с цялата воня на света. Но ти няма да го махнеш оттам, защото "не ти е у дворо". Там, на първия метър и половина, изсипваш пепелта от печката Мечта. Пак там фъргаш торта на животните, отрязаните кокоши глави, мехура на рибата и пениса на прасето по Коледа (но запазваш ядките). На село тази отстояща на метър и половина граница се отбелязва с една вечна пробита тенджера, бивша алпака. В града е горе-долу същото, само дето тенджерата може да не е пробита и въобще да не е тенджера, а примерно стар, окуцял стол. Чий е дворът ще познаеш по бележката: "Грациане, купи кокоши крака, сол на буци и дуру-дуру И фърли боклука щото оная риба вече мерише Твоя Гуци" И докато на село природата търпи такова отношение и всичко това е неизменна част от пейзажа, в града има проблем. Проблемът се нарича "струпване". Просто много хора делят един и същи двор. Големият град е отблъснал природата, но в него продължават да живеят хора, които са твърде близо до нея. Те още пазят спомена за менците с вода, газената лампа, виковете от далечния хълм, заместващи телефона, липсата на под, наличието на оджак, нужника на двора, бърсането с живовляк или стиска сено... Или бърсането с пръсти, или не-бърсането. Това са хората, които са близо до природата. Няма да видиш нищо лошо в тях - дори да се вгледаш най-критично. Но когато дойдат в средището, в средеца, те продължават да живеят по същият начин. И някак не се получава. Ако приемем, че е екологично правилно един човек да се изака (образно казано) сред природата и да се избърше с живовляк, то обратното на екологично правилно е 1 500 000 да се изакат (образно казано) по местоживеене - на едно и също тясно място. И дори да не си го зарият. Точно това се случва с този град - милиони хора спят, пърдят, ядат, пият, повръщат, пикаят, готвят, мият колите си, ебат се на едно място, голямо колкото котловина. Дотук както и да е. Но в основата на градската култура стои нещо съвсем елементарно - не изхвърляй презерватива през прозореца, защото някой ще те напикае отгоре. Не си мисли, че някой е длъжен да ти събира гумичките, не си мисли, че някой ще те търпи да си миеш таксито на поляната пред блока с кофи и сапун, не си мисли, че твоите битови, човешки и шопинг отпадъци трябва да се хвърлят по земята - защото оттам няма да мине гладното овчарско куче на дяда ти и да обере след теб. Не смей и да си помисляш, че чистотата е грижа само на някой квалифициран пич с име от рода на Волф или Дитц. Не е. На първо място е именно твоя грижа. Знам, че ти е трудно. И аз обичам да ям на вестник - после просто го събираш и го хвърляш през прозореца. Напоследък обаче поне гледам да е The Wall Street Journal Europe. В София има хора, които се хранят на толкова дълги маси в малките си замъци, че се налага да си звънят по телефона, за да се попитат дали да не си сипят още от ордьовъра. В същото време други се гъчкат на площ, по-малка от разгънатата площ на тоалетна чиния (изчислена с интеграл от общата й повърхност). Единствено по това София си прилича с Рио. По бедните и богатите. Но пък в Рио и бедните са по-бедни, и богатите са къде-къде по-богати. От друга страна София се риоризира - в смисъл, че все повече жени почват да работят като проститутки, а все повече мъже стават наркодилъри. Петнайсе френската, трийсе ебане, пет лиева половинката, пидисе коката. Разбира се, нещата не започват и не свършват с Околовръстното и неговите тарифи. По квартали картинката е различна. Но пак не иде някак да кажем, че е цветна. Почнете от Центъра. Как само звучи, а? Центъра! Центърът е едно прекрасно вяло място в триъгълника Попа-Аптеката-Света Неделя. Толкоз. Надолу към джамията и Лъвов мост идва пълната селяния, а след кошмара на Централна гара - ужасът на работническите квартали. Нагоре към НДК и Лозенец по замисъл трябваше да има баровски квартали, но освен липса на парно и недостроености нищо не се е получило. На югоизток има парк, а на северозапад са Опълченска и бандитските махали. Центъра е непроходим - автомобили, кучешки лайна, смрад, разбити улици и вмирисани входове. Витошка е задръстена от лъки лузърите, които са върха на гъза в този град. Личи им по това, че спират на единственото платно, пускат габарити и ходят да пазаруват в Бициани. Останалите лъки лузъри го духат. Впрочем лъки лузърите са принципно два вида - пеша и с кола. За пешеходците няма място, а за колите има паяк. Честито на общината, която е закупила чисто нови паяци, без да отвори нито едно ново място за паркиране. Честито на хората, които живеят в този град и се прострелват, когато някой заеме паркинг-плаца на някой друг. В този смисъл лъки лузърите, живеещи в София, наистина са пълни идиоти - те сами си платиха паяците и са твърдо решени да стрелят и псуват за място на паркинга, но не и да протестират срещу голямата несправедливост. В центъра сме на гмеж от лоши нерви и неприятно объркани хора. Днешният герой на някой софийски Йовков сигурно щеше да се казва Коканина, щеше да продава хероин на цяло едно стадо хора, щеше да гледа премрежено към паяка, който отнася поредната бричка към НДК и щеше да промълви "боже, колко много мъка има в този град, боже..." Това е Центъра - дори не съм го снимал. Нищо ново няма да мога да ти покажа. Новото е единствено на подметката ти. Току-що го настъпи. Надежда, Орландовци, Малашевци. Какъв град само - един ден на някой му хрумнало да прави промишлена революция. И наредил на дивите шопи да зарежат ралото, Белчо и Сивушка, и да правят електрокари. Да работят в ЗММ. Да стават работници. В т.нар. "работнически квартали" е пълно със селяни от Петърч, които просто не се чувстват на мястото си. Нещо ги гложди цяла седмица, докато бръмчат на струга - и в петък като зомбита се качват на който им падне москвич и отиват да орат, да копат, да гърлят, да бучат колове и фиданки. Та това им е в кръвта и в него няма нищо лошо. Лошото е, че са се наблъскали на такава градска площ, която и за гробища няма да им стигне, та камо ли за живот. Тях ги влече да окат от баир на баир и да се подсмиват на гражданята, преди да почнат да ги замерят с буци. Жителят на Обеля 2 например е симпатичен чудомиров герой, поставен в клетка и накаран да се изхожда в ъгъла. Първото фрийкшоу на социализма - да създава работническа класа от шопски селяни, бе огромна грешка, която му струва скъпо. Ако Обеля е просто изродът на работническия квартал, то Люлин е нещо друго - това са децата, адаптивите на селяно-работническата класа не само от околоградското пространство, а и от цялата страна. Най-лесно е да се заселиш в Люлин. Трудно е да се "загражданиш". Единственото, което може да се прави в този квартал, е да се спи. Люлин е като крепост между Суходолската река и река Какач. Една крепост, плячкосвана от ордите на варвари-цигани от племето филиповци. Всяка сутрин Люлин става и наводнява с тела Центъра. Имам надеждата, че една сутрин на Люлин ще му омръзне да се бута по тесните софийски улици, ще погледне на северозапад по булевард Европа и всички люлинци ще заминат към Калотина с групов паспорт. Ще заминат, та няма да се видят. Дали има такъв военачалник, който, без да се гнуси, ще атакува населено място, наречено Овча купел? Най-малкото заради това, че този квартал е пълен с озлобени слависти, които са загубили идея за шампионата, но пък са намерили лесни жертви по тъмните улици. Овча купел, Красна поляна, квартал Гевгелийски, Лагера, жк Славия барабар с Горна баня са място, в което не би искал да се загубиш. Там все още се намират милозливи стари софиянци (макар че това е оксиморон), които продават в малки грозни дюкяни пластмасова посуда и отрова за мишки (макар че мишките отдавна са изядени от големите горнобански плъхове, които водят войни с тези от Перловската река). Това е почти една четвърт от цяла София, за която се чува само в полицейските сводки и в разговорите за минерална вода между пенсионери. А Павлово, Бъкстон, Красно село и Емил Марков? В тези квартали сякаш е навята претенция откъм Витоша или не знам откъде. До квартал Витоша и Иван Вазов никнат къщи с кули, със зъбери, къщи-кокетки, къщи-официози. Там се намърдва републиканската буржоазия - с цел да й повярваме след години, че има благородна софийска брънка в гените си. Както можеш да си купиш титла, така можеш да си купиш и мезонет, да платиш на хубаво провинциално момиче да живее зазидано в него, а ти, новоизлюпеният лъки лузър, да се харчиш по Центъра. Всичко можеш да си купиш - само дето не успяваш да намериш кой да те отучи да се попипваш за оная работа през панталоните, когато говориш с хора. Студентския град напоследък го пишат по картите като Студентски комплекс. Така е - този град има един много тежък комплекс и това е студентският. Това е люпилнята на лъки лузъри. Оттам започва животът им и дано не завърши по същия начин. Там хиляди пришълци за първи път се сблъскват с голямата мръсотия, с проблемите, с туморите на големия град. Там те научават какво трябва да правиш, за да оцелееш в него и как да приличаш на съседите си. Там много от тях губят девственото чувство, че София е най-хубавото, което може да ти се случи. Като завъртиш бинокъла, ще видиш, че докато Дианабад, Изток и Гео Милев са кварталите на бивши военни и партийни соц-връзкари, то интересното се случва в Дружба и Младост. В Младост преди време настаняваха бедни, но проспериращи млади семейства, а в Дружба облагородяваха цигани. Двата квартала днес са еднакво нещастни. Единият - защото прилича на Пазарджик, а другият - защото от "бедни, проспериращи и млади" остана само първото. Специално Дружба 2 е местност, която навява сравнения със смъртта - уж мислиш, че е далеч, а като стигнеш там, изглежда познато, черно и пълно с некъпани дяволи. Това накратко е градът, който провинциалистите наричат с омраза и надежда "Софията". Сякаш като го членуват, някак ще се сближат с него. София е град-изрод: той расте, но не старее. Реално е адски стар и инфантилен. В Софията през лятото е горещо и смрадливо като в пъкъл, през зимата ледът и кишата са навсякъде; когато духат ветрове, не могат да спрат, но затова пък когато падне мъгла, нищо не може да я разсее. Това е Адската чаша - там, където метеорологията и геологията като в пица калцоне са увили нещо, което ти се налага да преглъщаш цял живот. То е уж до болка познато, пък винаги те изненадва. Уж те отблъсква, но никога не се отказваш от него. Някои го наричат начин на мислене, други - столица, но то все си остава един прост сердец и нищо повече. Иначе лично аз нямам и капка омраза към мястото, където съм роден. Обичам този град. Само дето докато правех този репортаж, получих три предложения за секс от циганки, пет пъти ме спираха ченгета като престъпник, два пъти по десет лева дадох на пътни полицаи, девет пъти ме напсуваха, единадесет пъти ми поискаха пари, един път ми извадиха пушка, един път ми играха кючек и един път хвърлиха камък. Е, това наистина е моя град.