Hard e36 текст: Мартин Карбовски Трудно ли е да намериш участници в порно-филм? Задачата се оказва почти непосилна, научава Мартин Карбовски, чийто пореден обществен експеримент е в набирането на актьори за мащабна секс-продукция Бавно, постепенно некоректната идея се оформя. Животът ми и без това минава в четене на обяви за работа, колекциониране на листчета, които "работодатели" ми подават по ъглите на софийските улици и обещават да спечеля от 200 до хиляда и не знам си колко марки месечно - дори докато спя. Решавам да проверя колко и какви българи биха се отзовали на подобна покана - казано образно, да спечелят някой лев, докато спят един с друг. Обявата, която искам да пусна във вестниците, изглежда така: "Италиано-гръцка продукция набира мъже и жени за участие в хард и софт филми. За записване: тел. 048 ХХХ ХХХ" Една наистина некоректна идея. Но това се разбира по-късно. "Порно" е мръсна дума у нас. Думите "хард" и "софт" уж не са ясни на много хора, но в контекста си звучат срамно за съзнанието на служителките, които приемат мaлките обяви във вестниците. Те, предполагам, са чували какви ли не неща, но любезните им физиономии се удължават, когато записват обявата. Питат ме: "Тaзи обява за коя рубрика е?". Предлагам им рубриката "работа в България". "Не става", отвръщат служителките. Можело само в един нощен вестник. Евтино е, може и в каре със син фон. Чудно, викам аз и пускам обявата да тече цели пет дни. Голяма грешка. Междувременно се опитвам да обясня на служителките, че моята обява е далеч по-малко гадна от обявата: "Продавам парцел в Орландовци с право на ползване за вечни времена. За контакти тел ХХХ ХХХ." Съмнявам се, че ме разбират правилно. Затова пускам обявата да тече и в Нощен магазин. Lights! Бях забравил кога трябваше да излезе обявата за първи път. Една нощ към 1 часа телефонът се раззвъня като бесен. Мъже и жени в надпревара се опитваха да разберат кога и къде да се явят. След петнадесет минути канонадата затихна, за да може към 3 часа един далечен мъжки глас да ми каже, че досега се е колебал, ама накрая решил да се обади. Къде да се яви. Наругах го и му казах да се обади на следващия ден. Звъняха страшно много хора и от провинцията. Не че нещо... Досега не са се занимавали с това, ама нали са без работа, та ако може да опитат. Бяха смели, прями и знаеха какво да питат. Разбира се, имаше и такива: - Ало, за кастингът съ обаждами да питами... - Да, кажете. - Ми ний сми две момичета от Лоич... Ше трябва ли да са събличами? - Разбира се, това е порно кастинг. - Ма докаде ша бъдим голи? - Докъдето решите, кастингът е свободен. - Ама ако ни са събличем, ша ни вземат ли? - Може и да ви вземат, обаче като почнат снимките, вече ще трябва да се събличате. - Ма на снимките чисто голи ли ша ни снимат?! - Добре, вие нали се обаждате за порнокастинг? Става дума за секс пред камера... - А-а-а, ясно, разбирами...(пауза) - Занимавали ли сте се някога с такова нещо? - Нйе... обаче мойта приятелка тука е мис Лоич на пйето място! - На какво място? - На пйето, на пйето! - А, много добре, супер, заповядайте на кастинга тогава! - Ми ше мислим... пари ша има ли? - Ще има... много пари ще има... - Щото ний тук нямами много работа... а къде ша бъди тва... И т.н. Мъжете бяха адски делови. Къде ще бъде кастингът и колко пари ще се вземат. Основният въпрос на всички беше къде ще се работи - у нас или в чужбина. Неясно защо за чужбина нямаше навитаци. За петте дни, през които течеше обявата, нощем ми звъняха по десет човека, а денем по още двама-трима. Очаквах да се обадят какви ли не шантонерки, мутри и прочее заети в бранша. Нищо такова - по държанието и гласа на всеки кандидат си личеше, че за пръв път му хрумва да опита късмета си в порно. Едно момиче на деветнадесет се обади да пита "това сериозно ли е?". Не се поинтересува от адреса на кастинга. Най-сериозното обаждане обаче тепърва предстоеше. На четвъртия ден ми звънна човек на име Траев. Предавам дословно разговорите ни. - Ало, може ли да ме наберете на телефон ХХХ ХХХ, щото не мога да говоря на мобифон... Имам едно предложение за вас за кастинга, за порното... - Сега не мога да ви набера, дайте си телефона, ще ви се обадя по-късно... - Телефонът ми е ХХХ ХХХ, ще ви чакам между 16 и 17 часа да ми се обадите, разполагам с 40 класни момичета за вашата продукция. - О, това е интересно. - Обади ми се, ше бъдеш доволен. Към 16.45 ч. се обаждам на Траев. Представям си го като порно-барон, човек с тъмно минало, тъмно бъдеще и черни дълги дрехи, около който пърхат класни пички. Вместо него вдига жена, която явно не е в час. - Търся Траев... за кастинга... - За кво го търсите?! - За кастинга... той знае... - Ми не знам... той сига слези ду мазету за бурканити... - С кого говоря, прощавайте?! - Ми с майка му! - Добре, предайте му да се обади на 048 ХХХ ХХХ... за кастинга... - За какво да се обади? Зaтворих. Търсих го четири пъти. Накрая си уговорих среща с него пред кино Витоша. Нямахме определен знак, по който да го позная, пък и закъснях. Camera! Човекът, когото срещнах, за пореден път показа, че нещата на тази планета въобще не са наред. Траев имаше вид на изпаднал професор по обществознание. Мръсно старче с чанта и плик пуканки в ръка, което явно е върл юзър на порното, но по нищо не личи, че е и производител. Ако беше жена, най-точното определение би било "дърта кифла". Но пък какво се оказа и какво ми показа този човек! Нямало порнобизнес у нас ли? Дръжки. - Ти ли си Траев?! - Аз съм. - Извинявай, че закъснях. - Няма нищо, обаче не разполагаме с много време... Искам да ти покажа нещо. - Чакай, кастингът е другата седмица... Италианецът идва другата седмица, иска да гледа, да снима, може да иска да пробва. Няма какво да ме водиш да ми показваш... Трябва ти да си доведеш момичетата. - Не, няма да стане така... (старчето се стяга) С кола ли си?! - Да. - Айде да влезем в колата, да не седим тука така. Влизаме в моята кола. Оказва се, че това, което носи, въобще не е чанта, а вехт калъф на полупрофесионална камера DV-формат. Ебати пича - с вещина и операторско майсторство вади камерата, включва нещо и ми ръга окуляра в лицето. На екранчето започва да се гъне една наистина готина пичка, леко облечена, която очевидно иска да изчука обектива. Българка. Балканската курва се познава от сто километра. Пичът превърта. Друго момиче. Още по-курвенски се държи, вади си циците от пазвата и се опитва да ги стигне с език. Не успява, малки са. Или езикът й е къс. Нещо циганско има във второто момиче. Третото е русо и се търкаля по тревата в някакъв парк. Операторът явно е пишман, защото непрекъснато хвърля сянка върху тялото й и съвсем непрофесионално се опитва да й завре камерата в оная работа. Русата наистина възбужда. Осъзнавам aбсурда на ситуацията - седим с дъртия мръсник в центъра на големия град, а той ми е пуснал да гледам момичета, готови да правят свирки пред камера за пари. Но това всъщност беше и целта на екперимента, нали? - Кво ми пускаш сега...какво е това? - Тия момичета са мои... 40 класни пичета, които могат да работят за твоя италианец... - Окей, доведи ги в понеделник... Ако трябва, за тебе и твоите четирсе момичета ще направим отделен кастинг. Само за тебе... (Въобще не успявам да го съблазня с това.) - Няма да стане... Кажи на твоя италианец, че искам да говоря с него. (А така, къде сега да му търся италианец...) - Виж, пич, имаш 40 пички и имаш право на специално отношение. Италианецът може и да се заинтересува. Аз само му правя кастинга. Така че дай ми я тая касета да му я покажа, пък той ще прецени. Според мен той веднага ще поиска среща с тебе, щото твоите пички са адски готини, разбираш... - Няма да стане... Искам среща с италианеца или нищо. - Виж, пич... (Той ми се тросва изведнъж.) - Не, ти виж, пич!. Ако си сериозен, от тая работа можем да изкараме кинти толко, колкото не си и мислил, като си се захващал! Обаче искам среща с твоя човек... Трябва да говоря с него за нещо... - Не мога да те разбера защо прецакваш работата, не мога да говоря с когото и да е, след като не разполагам с нищо... Италианец е това, утре ти може да изчезнеш, а аз да се издъня. Или доведи момичетата, или дай касетата - нямаш никакъв проблем нататък... - Няма да стане... Виж сега, бързам, ако искаш ми се обади, знаеш ми телефона. Аз няма да изчезна, бъди сигурен... И слезе от колата. Сигурен съм, че човек като него не може да изчезне току-така. Егати дядката, дори умее да се пазари. А може и да е усетил, че съм неубедителен. Разкара се и отнесе всичките 40 страшни родни пички, готови да правят свирки пред камера за пари. Просто си ги взе и ги отнесе в неизвестна посока. Жалко. У нас този бизнес е познат само от лошите филми. И там ще си остане още дълго време. Една нощ, докато лежах до някаква жена, телефонът звънна и аз проведох поредния разговор, който се стори на момичето до мен доста особен. Тя ме попита с какво всъщност се занимавам. Без да мисля много, й отговорих, че организирам порно-кастинг. Как се разсмя това момиче... Въобще и не помисли да повярва, че такова нещо е възможно да се случи край нея. Action! Денят на кастинга. Усещам единствено лека уплаха да не се издъня с организацията. Е, издъних се. Търсих италианци под дърво и камък, навих една актриса да дойде да помага в порно-шетнята. И тримата, които обещаха да ми помогнат да организираме тази долнопробна шега, се отказаха два часа преди кастинга. На мястото дойдоха само фотографите. Срещата ни беше на един ъгъл, близо до едно тв студио на едни хора. Беше обявена за 18 ч, a едно момиче трябваше да посрещне кандидатите. Нямах такова момиче и затова отидох да ги посрещна сам. Голяма грешка. Когато си казал на всички, че ще ги посрещне момиче, а ги посреща 96-килограмов човек с очила и кожено яке, нещата просто не са същите. Видях как около 35 минути минаваха разни хора, забавяха крачка и отминаваха бързо-бързо. Страх. Чист страх. Двама пича се оглеждаха безпомощно на мястото на срещата. Най-смелите. От провинцията. Евала. Дадох на единият от тях да държи табелка, изпечатана на принтер. На нея пишеше с големи букви: ЗА КАСТИНГА. Тъпо, тъпо. Седи един пич, държи притеснено табелката, до него друг подсмърча и се оглежда с наведена глава. А покрай нас така си преминава земната слава. Тези двамата с чантите идват направо от гарата. Поспират, тръгвам към тях. Те забързват. Две похабени млади жени се оглеждат. Дебел мъж не иска да ме погледне в очите. Ученици горен клас - сръгват се и изчезват. Стара чанта тип лачена минава уж небрежно, подминава. Още две момичета. Тичам и ги заговарям. Не, не сме за кастинга, викат те. За кой кастинг не сте, питам аз. Изчезват. Айде стига бе - половин час седим на студено и имам само четирима кандидати. Само мъже. Не мога да повярвам. Лоша организация, явно не ни бива за порно-кастинги. Иска ми се да мисля, че повечето хора, които уверено говореха по телефона, просто са преекспонирали надеждите си и наяве всичко им се е сторило по-страшно, отколкото е. Взимам четиримата доброволци и ги водя в студиото. Пълен провал. Нито една жена. Докато влизаме в студиото, телефонът ми звъни и едно момиче иска да се яви. Казвам й: - Ми в момента тече кастинга, госпожице, ако искате, вземете едно такси и елате в студиото. - Оo, не мога, не съм готова... - Вaша си работа, аз имам достатъчно кандидатки... (в отчаянието си човек просто лъже безогледно) - Обаче си нямате такава, дето досега е работила такива неща, нали? - Мu, нямам, верно е... Ванина, ти ли си? - Не е Ванина... - Окей, който и да е... Адресът е .... Чакам те. Разбира се, и тази не дойде. Явно няма българки, навити за порно. Влизаме в студиото. Пичовете са притеснени, аз им обяснявам, че днес са малко, но вчера са били много повече. В апаратната на студиото всички вече са разбрали какво става и викат: от тия четиримата поне трима са ченгета. Отивам при пичовете и ги питам, бе вие да не сте ченгета? Не сме ченгета, отвръщат обидено. О'кей, тогава започваме. Първо е момчето с много акне и много жълто яке. Казва се Филип, от София. На 27 години, живее в Красна поляна. Отслужил. Статист във френска продукция със сложно име. 184 см, средно образование, техникум по електротехника. Знае малко английски. Безработен. Отказва да се съблече гол. Може наистина да е ченге. Вторият е нисък, набит, притеснен. Нарече се Стейси. Хубав псевдоним. На 25, от София, квартал Враждебна. Отслужил, със средно образование. Държи малко заведение. Играл футбол в ЦСКА. Не знае езици. Безработен. Третият е красавец. Висок, самоуверен, точен пич. Завършил радио-техникум в Плевен. Отслужил, на 20 години, 186 см, 116 см гръдна обиколка. От три години тренира културизъм. Не ползва презервативи. Имал един час ерекция. Безработен. Четвъртият е от Сливен. Пак на 20, пак отслужил, 102 см гръдна обиколка. Занимавал се с плуване и фитнес. Майка му била учителка, баща му пенсионер. Завършил техникум по машиностроене. Безработен. Така безславно завърши порно-кастингът. Момчетата бяха извадени като от статистически профил - абсолютно една и съща съдба, едни и същи желания, едни и същи мечти. Четирима, които просто се бяха осмелили да експериментират с живота си, който така или иначе явно не харесваха. Единият ми звъня цяла седмица, за да разбере дали е одобрен. Прости ми, пич. Наистина започнах да съжалявам, че кастинга не е истински. Неприятно е, но италианецът, който ще дойде дотук, за да ни направи порно-звезди (и теб, и мен, и всеки мъж, който тайно мечтае за това) - този италианец още го чакаме. И най-неприятното, и най-гузното е, че хората, които се явиха и които се обадиха, направиха това от немай къде. Просто за момент им се е сторило, че това е някакъв шанс. Е, вече знаете, че не е. Следващата седмица пуснах още една обява - този път само за жени. Пак не се яви нито една. Браво. Българските жени или са много горди и си знаят цената, или са адски ретроградни и задръстени. Едно от двете ще е. Нито една мутра, ченге или инстанция не се появи и нямаше нищо против абсолютно незаконния кастинг. Нито една. Така и трябва да бъде. Хората продължават да ми се обаждат