нощен труд e35 
  
 
  текст: Мартин Карбовски 
 
Това е един репортаж, писан на другата сутрин, когато неотрезвеният ти мозък неистово се опитва да вдигне тънката пелена между тебе и света. Пелена, за която класикът казва, че се стеле като котешка пикня. Онова, което изпитва един мъж, след като е обикалял цяла седмица стриптийз-клубовете, прилича на тънката кафява линия по бельото на изпаднал в немилост аристократ. Освен това изпитва страшна гузност, неудовлетворение, лек срам... И малко тъга. Има защо - в една прекрасна Вселена, населена с милиарди цици и вагини, миришеща на крехки женски тела, населена с живот и гърчеща се по онзи сексистски начин, за който всички мечтаем, мъжът разбира, че това не може да се повтаря всяка вечер. Или ако се повтаря - ще свърши бързо. Стриптийзът е животно, което изяжда клиентите си. 
 
Когато човек реши да обиколи Sofia by night, той тръгва с тоталното предубеждение, че нощният живот, животът по нощните барове и клубове с момичета, е нещо абсолютно аматьорско, профанско, страшно криминално и нездравословно. От зората на никому ненужната демокрация тези места се ползват с онзи отвратителен имидж, свързан с мутри, убийства, изнасилвания и въобще някаква ужасна принуда, която кара циците на повечето момичета по баровете да се удължават от мъка, а клиентите - нормалните клиенти - да си мислят, че непременно ще бъдат ако не изнасилени, то поне бити добре. Е, това вече не е така. 

История на стриптийза (в България) 
В началото бе Шоуто. Така му викаха. Първото пийп-шоу на Централна гара. Някой се осмели да превърне мъжката чикиярност в доходен бизнес, обаче го направи по най-гнусавия и непростимо лош начин. Всъщност въобще не е лесно за който и да е бизнесмен да успее да направи от желанията на мъжа един светъл и проспериращ бизнес, за който хората като чуят, веднага да им става приятно. Но пък си мисля, че щом общественото съзнание може да приеме примерно бизнеса с дамски превръзки, то всичко във воайорския бизнес също е въпрос просто на реклама и PR-стратегия. В началото тази стратегия се изразяваше в едни прости картонени отрязъци, закачени с тел на вратата на кабинките, на които пишеше с химикалка: 
"ПАЗЕТЕ КЪБИНКАТА ЧИСТА!" или 
"ИСХВЪРЛЯЙТЕ САЛФЕДКИТЕ САМО В КОШЧЕТО!" 
Не, не си измислям - това се случваше някъде през отвратителната 1992-а, в отвратителния бар Фламинго, на още по-отвратителната дори от сега улица Цар Симеон, когато никой нямаше нужда да мастурбира, но всички неистово се нуждаеха от придобивките на никому ненужната демокрация. Любопитните секс-кибици с трепет и отвращение отиваха дотам, за видят как изглежда първичният бульон на прото-стриптийза. Гадно изглеждаше: на втория етаж имаше една стая, не по-голяма от кенеф, в която бе сложен един телевизор. Момичето зад щанда тогава (щото там се продаваха и първите секс-пособия) приличаше на онези любезни циганки, които са се научили неприятно да говорят книжовен български език. Тогава тя просто предлагаше на клиентите си да им пусне пет минути от един филм, за което клиентът задлъжняваше с пет лева от най-старите пари. Разбира се, по този начин за такова дело е трудно да съблазниш дори и трудовак, така че любопитните секс-кибици отказваха гордо и продължаваха да разглеждат вибраторите с бучки и бучици, и да цъкат с език кво хубаво нещо е демокрацията. Сега, когато сайбър-сексът плува като жива риба из модемите, човек разбира, че всъщност онази кабинка на Цар Симеон наистина е неговото недотам сайбър и недотам добре миришещо начало. И че най-важното в бизнеса с воайори е нещата наистина да са чистички, добре затъмнени, приятно миришещи и леко гримирани. На горните категории отговарят абсолютно всички представи на мъжете за приятно прекарване - каквото и да означава това. 

Бумът на стриптийза (в България) 
През 97-98-а само в София има над 30 заведения. Днес едно село като Кранево продължава да се фука с нещо, което нарича "Рlayboy bar". Доайени на този бизнес стават оправни момчета от низините, които успяват да спечелят протекции от мафията. Те са ходили в чужбина, видели са как става и правят всякакви подобия на стриптийз-барове по квартали, гаражи и трафопостове. Момичета се набират по всякакъв начин, но най-вече с придърпване от конкуренцията и от патриарсите в бранша. Никой не е наясно по това време дали тези заведения са публични домове, пийп-шоута или класически стриптийз-барове. Липсата на точна класификация, както и лошият имидж на тези места довежда до криза в жанра и половината заведения в края на 1998-а фалират. Отиват си и чудесни места, и гадни дупки - поради простата причина, че никой не се сеща да рекламира тази услуга наистина на принципа на дамските превръзки - там всичко е адски чисто и свежо, а кръвта е синя и се превръща в гел, без да пречи никому. Пишман-мениджърите в бизнеса с воайори с трясък се провалят, защото се опитват да продават повехнала плът, фалшиво и скъпо уиски, силна музика и лоша миризма на застояли ерекции. 
Днес стриптийз-баровете са еволюирали по естествен начин - дупките по кварталите са сведени до една-две, а истинските стриптийз-клубове тръгват към центъра на големия град, за да направят добро впечатление и да заприличат примерно на френските си събратя. Бях изненадан - някой от тях успяват. 

Абсурдът на стриптийза (във Вселената) 
Всички знаем, че мъжете са адски балъци по отношение на собствените си пениси, но съществуването на добрия или лош стриптийз-бар доказва, че глупостта на долната глава е все още недобре изследвана. Всички ние обичаме да гледаме. Зъркелите първи щръкват, казва един добър мой другар. Официално очите донасят 98 % от информацията до главния мозък, който обаче не иска да гледа каквото и да е. В стриптийз-баровете у нас, на планетата и въобще във Вселената, обичат да гледат и мъжете, и жените. Онова, което най-вече мъжете искат да видят, е доста неясно, но целта е една - да ти омекнат коленете от онази сладка преприятна възбуда, от която ти омекват коленете. Ако погледнем на стриптийза с очите на извънземно същество, ще видим тоталния абсурд един мъж да седи на тъмно и задимено, да се налива с етилов алкохол, разреден с кубчета твърда вода, и да гледа, без да чука. Мазохизмът на цялата ситуация се засилва и от това, че мъжете ОБИЧАТ ДА СИ ПЛАЩАТ ЗА ЦЯЛАТА ТАЗИ РАБОТА! Пълен абсурд. 90 % от ходещите на такова място не правят секс същата нощ, защото в сексуалната тарапана така се напиват, че наистина забравят за какво са дошли. Но забележете - никой не си тръгва тъжен от едно такова място. Няма как! 

Имплозивната смес на стриптийза 
Стриптийзът просто те засмуква в себе си. Този, който е измислил съчетанието от силна музика, приглушена светлина, хубав алкохол и гола млада жена, е просто гениално копеле. Алкохол и цици, алкохол и вагини, алкохол и дупета, алкохол и събличане, алкохол и флирт, алкохол и обещание за секс - няма значение, че целият този свят е един фалшива проекция на незадоволените емоции. Там, в този свят, просто е гот. Е, не навсякъде е гот, но си заслужава човек да опита. Ако в един чудесен момент от Вашето-Хипер-Приятно-Прекарване някой ви освети със силна светлина и ви извади от алкохолната локва, в която толкова приятно си мокрите перушината, вие веднага ще креснете, че всичко се е развалило. Защото стриптийзът е нарочната фалшива приказка, където всичко е измислено, но пък е точно така, както си го представяте. Най-готиното е, че на такова място жените не се правят на оглупели бетоновози и ТИ ОБРЪЩАТ ВНИМАНИЕ! Ура, най-накрая човек може да си говори направо, да си иска, да получава, и най-вече да не си губи времето с разговори за еманципация, лайняни мнения за Дунав мост и догадки "с-кво-бельо-е-таз-пичка?!" (майка му стара, така ти се иска да разбереш!). А в бара бельото на "таз-пичка" е просто пред очите ти. И ти още не можеш да повярваш, че става толкова лесно. Това не е комплекс, проблем с играчките в детството или проблем със жените в старческа възраст. Който твърди, че мъжете в стриптийз-бара избиват комплекси, е просто дързък и безрък чикиджия. Мъжете в един готин стриптийз-бар просто избиват рибата на Приятните Усещания, Събрани На Едно Място. Стриптийзът е просто краят на женската глупост, краят на загубеното време и краят на една девственост, чиято ципа се намира в предния дял на мъжкия мозък. Мъжете имат нужда да гледат, имат нужда да бързат, имат нужда най-вече да са клиенти, който тази вечер наистина знаят какво искат. Искат алкохол и цици, алкохол и вагини, алкохол и дупета, алкохол и събличане, алкохол и флирт, алкохол и обещание за секс - стига глупости, вземи най-добрия си приятел и отивайте в Playboy Bar - нищо, че е на Централна гара! Ако нямаш приятели, вземи охраната си, за да намаже и тя нещо. Ако нямаш охрана - просто вземи такси и това е. 
Да не си забравиш обаче парите. 

Експлозивната смес на парите 
Ако в стриптийз-бар заснемеш и пуснеш действията на клиентите на бърз каданс, те ще ти заприличат на адска машина с часовников механизъм, която се взривява на хиляди малки зелени хартиени късове с правилни размери, серийни номера и портрети на американски президенти. Другата метафора за клиента на стриптийз-бара е, че като влезе вътре, той започва да прилича на слънце - от него струят лъчите на деноминирания лев и всички познати на човечеството валути. Защото, за да ти е гот, трябва да си платиш. Ако не си платиш, всичко се разваля. Стриптийзът трябва да е скъп, защото иначе почва да намирисва. Кинти, кинти, кинти - наистина има такова място, където оценяваш потенциала на парите да се превръщат в приятни изживявания. Два типа хора няма да отидат на стриптийз - бедните и страхливите. Бедните едва ли ще можем да убедим в каузата на стриптийза, но на страхливите трябва наистина да се предложи да опитат. В технологията на стриптийз-бара има един момент, където парчето на диджея свършва. Свършва и танцът на голото момиче пред теб и следва ритуалът на ПЛАЩАНЕТО! У нас е прието парите да са към 10-20 DM и да се слагат в бикините, жартиерите или просто под ластичето около бедрото. То е като чукането - отстрани изглежда адски тъпо, обаче като почнеш да го правиш, просто не можеш да спреш. Ами не спирай тогава. Стига да ти се отдава и да се чувстваш добре. 

Двата вида стриптийз: бар и клуб 
От написаното дотук абсолютно не личи първоначалното предубеждение на Карбовски към гадните дупки, наречени "стриптийз-бар". Това е просто защото от любопитство и не само от любопитство, докато човек си живее нощния живот, той непременно попада на някакви случайни места с това гръмко име. Обаче трябваше наистина да се заинтересувам и да обикалям една седмица, докато разбера, че има два вида стриптийз - барове и клубове. Понятията са условни, но са за удобство. Онова, което се зове "бар", е просто едно западнало място, където човек се чувства герой на лош американски филм. Има обаче и места, където още от входа ти става спокойно и приятно. Пак става дума за пари - скъпите барове като Виагра клъб срещу Народното събрание, Плейбоя в ресторант Чевермето, Мерилин и други, са просто клубове като всички други клубове в София - с тази разлика, че жените в тях се разхождат голи. На места същите тези жени го докарват почти на алтернативни тийнейджърки от микс-клуб, пак с това преимущество, че се разхождат съвсем леко облечени. Не повярвах на очите си, но момичетата във Виагра клъб си имаха хореограф и репетираха цяла вечер, преди да влязат клиентите. Виждал съм малко от репетициите на Мис България, примерно, но определено тази във Виагра клъб беше по-интересна. 

Момичета, момичета, момичета 
Когато човек повтаря дълго време една дума, тя започва да губи смисъла си. В стриптийза не е така. Смисълът на момичетата е толкова ясен, че дори добрият бърбън се изпотява в чашите с лед, докато замъгли семиотиката. Освен че са голи, момичетата от клуба са и РАЗЛИЧНИ! И са МНОГО! И са МЛАДИ! И приветливи, и секси, и разговорливи, и освободени, и танцуват, и имитират секс, и те вълнуват... и въобще няма такива жени на друго място. Това е едното впечатление. 
Това впечатление, еуфоричното, се разваля само за един миг. Аз ви казах за светлината. Не осветявайте! Когато правех снимките на тези страшно красиви девойки, светкавицата развали всичко. Проличаха си бенки, синини, възпалената кожа при бръсненето под мишниците, целулит, остеопороза, тендовагинити, цистити и други скрити дефекти, които мъжът не може и не иска да забележи в атмосферата на стриптийза. Оттам се получи и контрапунктът между явлението "стриптийз" и ужаса на снимките. Едно страшно красиво момиче на 19, което ти го дига само като ти каже "здравей", ми се стори отблъскващо на снимка. Не можах да повярвам. Фотоапаратът лъже. Оставам убеден, че истински са били усещанията ми в онзи клуб, а не химията на светлочувствителните елементи от Менделеевата таблица. Пък и винаги съм знаел, че красивите неща на този свят са в резултат на добрата работа на професионални осветители и гримьори. 
Не гледайте снимките - момичетата наистина са чудесни! Говорих си с Линда. Тя работи само от две седмици. Нейната история е проста: работила като манекен, била на конкурси за красота, опитали се да я чукат, за да спечели примерно едно трето и едно пето място. Накрая й писнало и си намерила тази работа. Работата й в скъпия клуб я кефеше като човек, който накрая си е намерил мястото. Има си приятел, някакъв младок, който продължава да живее в родния й град, майка й и баща й знаят онази история за бингото, която е легенда между момичетата (за пред родата: "нашето девойче работи до късно в идно бингу в Софията"). Попитах я дали понякога не се възползва от предложения на мъжете. Тя ми каза, че доскоро го е правила, но откакто работи, вече няма нужда да се чука за пари и подаръци. 
Това ме съсипа. Оказа се, че преди време чувствените й детски устни са правили свирки на някакъв бизнесмен-турчин, който дори общувал с нея чрез преводач. Тя била на 18, той - към 60-те, и Линда с усмивка си призна, че й направил подаръци на стойност около два хубави автомобила. Питах я не се ли е чувствала като проститутка (окей, въпросът е тъп). Тя каза "не" и се засмя като ученичка от природоматематическата гимназия. Радваше се, че при тези нейни доходи в клуба вече няма да се налага да ляга под сплутото тело на бизнесмена - че и турчин, че и с преводач. 
Гледах я и въпреки че друг път бих написал пасквил срещу упадъка на нравите, тя някакси ме убеди, че всичко в живота й е нормално. Лошото е, че докато говорех с нея за личния й живот и се опитвах да направя репортаж от тази водевилна история... лошото е, че адски ми се доеба. Какъв репортаж, какъв водевил, каква история - това беше момиче, което без да си пил и без да си поет, наистина можеш да сравниш с прасковен плод, с прасковен мъх, с прасковен цвят, с прасковено дърво и всички неща, свързани с праскова и праскане. Без да съм пил, веднага ми се прииска да й взема телефона тайно от шефовете й, да й се обадя, да я заведа на кино, на KFC, да я натискам по безистените и да я употребявам, докато от нея остане само костилката на прасковата. Употребяваха ми се жени, наистина. 
Ето кое кара мъжете да изскачат от парите си. Ето кое. 
В Рlayboy bar пък се оказа, че повечето момичета са студентки. В Икономическия. Нямах причина да не им вярвам. Говорих си с една от дисциплина "индустриален мениджмънт". Работела от две години. Приличаше на девственица, като девственица се и държеше. Интересното беше, че и танцуваше гола като девственица, девствено се усмихваше и по най-девствения начин благодареше за бакшиша. Страшна девойка, за която би било обидно да кажеш примерно "пичка". Нейните родители знаели какво работи, гаджето си била намерила в същия този Рlayboy bar - бедно момче с богат татко. Само колегите в Икономическия не знаели нищо за нощните й занимания. 

На всяко едно от тях - момичетата, с които говорих - предложих секс. Срещу лична симпатия? Усмивка. Срещу сто долара? Не става. Срещу двеста? Не става. Триста на час? Тц, усмивка. Казаха ми, че украинката в Рlayboy bar отказала $ 5000 от някакъв луд ценител. Тя наистина струваше пет хиляди долара. Наистина. Изпълняваше някакъв номер с белогвардейски кител, сабя и еполети. Имаше страшно красиви гърди. Дали пък тия пари, дето съм ги събрал за кола, да не й ги предложа, мина през акъла. Поне за един час. 
На едно от местата, които посетих, до мен седна момиче тип "мутреса". Такава жена, която никога не се случва на учители, доктори и журналисти (освен ако учителите не я срещнат на родителска среща, докторите - на магарето в АГ-то, а журналистите - на задната страница на Нощен Труд). Дълга руса коса на изкуствена опашка, тънки като английски хумор вежди, устни за около $ 250 на минута, средни цици от хубавите, и крака, крака, много крака. Още веднъж разбрах какво означава стриптийзът. Докато си говорехме, тя беше облечена с къса лятна рокличка и държеше дългите си крака леко разкрачени. Аз непрекъснато гледах между тях, а тя ми се усмихваше. Помислих си, че и друг път ми се е случвало. Случвало ми се е друг път - виждал съм го в няколко американски филма, признавам си. 
Аз й говоря, гледам я в чатала, тя ми говори и ми се усмихва. А на мен ми гот, гот... Не мога да разбера защо Господ е програмирал мъжете така. Предполагам, че отстрани изглежда малко тъпо. Но нищо не може да се направи. 
Стриптийзът съществува, защото мъжете са глупави, каза ми едно момиче. Толкова пари ли имат, толкова ли не могат да ебат нещо, чудеше се тя. Обясних й как стоят нещата. Мисля, че ме разбра. 
Аз разбрах обаче друго. Мога да си поръчам момиче. Има такива момичета наоколо. Адски са скъпи. Опитах се да разбера защо ли са талкова скъпи и как е възможно една пичка да струва повече от BMW на старо. Лесно е да се разбере: ако само танцува, на вечер една девойка получава заплата 20 DM. Това прави 440 DM за 22 работни нощи. Бакшишът на вечер е между 60 и 500 DM - зависи от момичето. Ако реши да се чука, взима $ 100 на час. Доходът на една 18-годишна девойка на месец излиза към 5000 DM, като не е длъжна да прави неща, които не харесва и с когото не харесва. Поне така е в добрите клубове. Нито една от тях не спестява серизно - дори тези, които имат дете. 
Тези момичета наистина нямат нужда да проституират. Колкото и да е абсурдно, именно това, че си показват задниците и циците на всеки, прави техните задници и цици неприкосновени и донякъде независими. Линда ми каза, че ако хареса някого (което се случвало рядко), може и да си легне с него за $ 200 на час. Никой никога не я е карал да го прави насила. Казват й, че един клиент "я желае", тя го оглежда и отказва. Е, понякога не отказва. Стана ми мъчно. Много мъчно. Не за нея, разбира се. Аз наистина не мога да си позволя Линда. 

Стриптийз-синдром 
Пазете се от него. Този синдром е обикновена психична реакция у обикновения леко пийнал мъж, когато се освободи от задръжките си и реши, че вече се чувства добре. В такива случаи 90 % от мъжете решават, че момичето на кола е жената на неговия живот. Синдромът може да се нарече и "хубава жена". Защото в такъв момент всеки нормален мъж започва да изпитва огромно и благородно желание: приисква му се да направи нещо красиво, нещо филмово за избраното момиче. Пиян като задник, мъжът отива и фъфли думичките на Ричард Гиър от филма, в които твърди, че той има големи финансови възможности и иска да направи нещо за Джулия Робъртс. Момичето от стриптийза, разбира се, слуша такива неща всяка нощ, но не реагира с лошо. Казва просто, че му вярва и че отдавна е чакала своя принц. Той я пита: "Имаш ли нужда от нещо в този живот? Само го поискай и е твое!" Момичето знае, че в този живот нещата не стоят точно така и иска само едно - голям бакшиш и нищо друго. 
Мъжът, разбира се, е разочарован, но дава колкото може. И опитва пак. Така до края на нощта, когато героите на красивия пиянски театър, наречен стриптийз, се уморят и решат да забравят въобще какво са говорили. 

Как завършва всичко това 
Завършва с адска умора - такава умора, каквато предлагат само истинските райски кътчета във Вселената. Аз наистина така си представям Рая - красиви, леко облечени млади жени с добро отношение към теб. Надявам се обаче, че в Рая алкохолът и бадемите са доста по-евтини. Междувременно разбирам нещо много простичко - мъжът има нужда от стриптийз, защото това удължава каишката в живота му. Каишката, която го държи социално забит в работата си, приятелката си, проблемите си. Лошото е, че у нас не нравите, а кофти местата, където се прави стриптийз, провалят цяло едно изкуство. Лошото е, че това е просто един бизнес, но хората у нас гледат на него като на морален ад. Лошото е, че у нас не е просто забавление от луксозен тип, а лек страх от лоши момчета на бара. 
Обаче и това ще се оправи. Нещата ще се подредят, грозните пички ще отидат в бардаците, чудесните момичета ще си дойдат на мястото. 
Само дано и ние да сме там. Пожелавам ви го. Добре дошли в нереалния свят, който е доста интересен, макар на този етап да ни изглежда страшен. 

И си пазете главите