Годно до: виж опаковката e34 текст: Мартин Карбовски Жените прекарват твърде много време в консервация, вместо да се отпуснат, да хлопнат зад гърбовете си вратите на своите тесни апартаментчета и просто да изживеят живота си - който впрочем лети край тях с бясна скорост. Най-честата форма на размножаване във Вселената е чрез яйца. И мъжете имат яйца, и жените имат яйца, даже се знае, че и малките космати същества от Алфа Центавър имат яйца. На тази планета обаче, както на повечето места във Вселената, яйцеклетките у жената са като оризови зърна в супа - уж са невъобразимо много, но все някога свършват. Гладното време ги изяжда една по една, докато жените свръх-притеснено си говорят за чукане, целулит и бръчки. Нито една жена досега не се е сетила, че остаряването не е физиологичен процес, а просто едно неприятно незнание: какво точно да правиш през отделните части на живота си. мъжете и сиренето Мъжете също имат проблеми с проекцията на времето върху Нещата от живота. Всеизвестен е примерът как мъжът слага една буца сирене в хладилника: той прави това с убеждението, че тази буца сирене ще се запази безкрайно дълго време свежа и годна за ядене. Просто защото мъжът се е погрижил за нея! За тази буца сирене мъжът нищо повече не може да направи и от нея си зависи нататък колко време ще издържи. Релацията "мъж-буца сирене" важи и в отношенията "мъж-съпруга" и "мъж-стара любовница". Просто защото мъжът един ден отваря хладилника и вижда, че буцата сирене (респ. съпругата или старата бройка) са се променили. И за съпругата, и за старата любовница, пък и най-вече за сиренето, промяната се изразява с една дума, изразяваща хем емоционално състояние, хем ферментационна повреда. Думата е, че те са се "вкиснали". Станали са тъжни, леко пожълтели, дрождите на живота и времето са ги облазили и са получили по повърхността си онези типични при сиренясването петна, от който на мъжа му става лошо (ако е сит). Но както за всеки влак си има пътници, така и за всяка буца сирене си има гладни. Ако мъжът е гладен, няма такава буца сирене, която да му се опъне: въпреки усещането за застоялост, мъжът се превръща в кучето на Павлов, което винаги е предпочитало сиренето да не е прясно. Но това са си мъжки състояния - нека видим защо и най-хубавите неща в този живот се повреждат безславно и се превръщат в храна само за гладните мъжки кучета на Павлов. сиренето и джуджетата Нали знаете как по тези географски ширини се получава киселото мляко. Като оставите прясното мляко без надзор през ноща, на сутринта идват едни малки джуджета. Понеже на малките джуджета сутрин много им се пикае, те скришом вдигат капаците на млякото, пикаят в него, а то се вкисва и от цялата тази работа се превръща в кисело мляко, в сирене и кашкавал (в зависимост от това колко алкохол са пили снощи джуджетата). Но! Основната причина едно мляко да стане на сирене не са джуджетата - това е погрешната славянска теза. Истинската причина, поради която едно мляко се вкисва, ни дава само англо-саксонската теза - тя твърди с укор, че млякото е оставено без надзор, никой не го изпил навреме и то сега е станало на сирене, което непременно трябва да се сложи в хладилника, ако въобще искаме нещо от този живот. Ето това е цялата притча за живота на жените, населяващи планетата. Млякото, сиренето, младостта и женската красота, както и всичко друго на този свят съществуват в този си вид само за един кратък период от време. Сравнени с вечността на Вселената, млякото и земната красота са просто един кратък бял проблясък, нещо като тишина, нарушена от недовършена музика, или свистенето на бързо догарящ огън, стъкнат от неупотребени диригентски палки. Как започва всичко? Ето така: Жените ( особено красивите жени на 23, по инерция добита от доскорошното им момуване) непрекъснато се държат като същества, които ще живеят вечно. Като мляко, което никой никога няма да изпие и като капан, в който сиренето е забранено. Много добре, казват мъжете и си тръгват леко развеселени, просто защото нямат много време за губене. Или защото има мач. На сутринта жената се събужда сама и вече на 24. Въпреки, че не е гледала Левски- Ювентус, на лицето й проличава ПЪРВАТА БРЪЧКА В ЖИВОТА. Никога не бъркайте "първата бръчка" у жената с "първата бричка" у мъжа - въпреки че се появяват горе долу по едно и също време (за сравнение и дума не може да става). Просто докато красивата млада дама е спяла (сама!), са минали джуджетата и са й пикали в белотата на млякото. Така или иначе джуджетата в твоя живот не са нещо, което можеш да промениш. джуджетата и хладилника Вижда се на сутринта жената и изкрещява. Първата бръчка е тук! Това е все едно буцата сирене да бие тревога, да развява червени флагчета и да издига транспаранти с надписи "Искаме 3 градуса по Целзий завинаги!" Не, сестро, няма спасение - сиренето трябва да се яде преди да се сбръчка. Друг начин няма и не може да бъде измислен. Но вместо това какво прави жената? Хубавата млада жена започва да лекува симптомите. Прави го като всеки човек, сериозно разбрал, че един ден ще умре. Но лекувайки симптомите, всеки забравя за причините. Жената наистина е като буца хубаво сирене - тя се взима в ръце и се поставя в хладилника на живота - започва да спи повече, маже се с крем против бръчки, ходи на фитнес, пуска си дълги нокти, деколтета, сменя си фризурата в неистовото си желание ДА НЕ РАЗБЕРЕ как стоят нещата в тази Вселена. Тя не иска да признае, че съществуват джуджета, чиято основна функция е да набръчкват и вкисват нещата от живота. Тя си мисли, че колкото по-модерен е нейният житейски хладилник, колкото по-дълго седи във фризера на женското старание, толкова по-дълго ще се запази за... За какво?! Ами защо просто, докато беше решила да се наспиш (за да нямаш сенки), не отиде на онзи ужасен гуляй с ескимоси, на който всички бяха голи до кръста и никой не се интересуваше от самите ескимоси?! Защо просто не спести един от трите часа за гримиране и не го използва да пощипваш минаващите по улицата млади момчета пред НАТФИЗ!? Те нямаше да ти откажат. Защо точно когато трябваше да срещнеш своя принц (не този с алените платна, става дума за истинския, с черния потник и шапката, направена от вестник Сега) - ти беше на фитнес и го пропусна? (За тази случка джуджетата наистина ще те накажат!) Е, сестро, докато спеше, за да си свежа на сутринта, ти вече стана на 28! А на 28 вече хората са мъдри - кой построил къща, кой посял дърво, кой родил деца... Друг в бързината посял недвижими имоти и родил дърво - няма значение. Всички вече са стигнали до една от великите сентенции на живота. Тя твърди, че ако удължаваш живота, правиш грешка. Не за друго, ами просто няма да стане. При мъжете това е Сентенцията за размера: "Докато ти удължаваш живота, животът те скъсява." При жените това е Сентенцията на отлагането: "Докато отлагаш остаряването, животът те отлага тебе." Аман от притчи, обаче след като вече си разбрал, че джуджетата могат да отварят хладилника - просто ги пусни вътре. Няма как. Мисли как да изядеш сиренето и дали няма да ти дойде много, а не как да го запазиш за утре. хладилникът и козметиката Кога една жена вече е стара мома? Когато в хладилника й козметиката стане повече от колбасите. У всеки мъж има някаква дива омраза към козметиката, точно така както всеки мъж търси и уважава колбасите. И когато един ден си хванеш гадже, готино гадже на възраст, и когато видиш, че у тази жена има опит, желание, грижа, кеф, приятно прекарване и чуден секс - тогава просто отиваш до хладилника, режеш си филия хляб, намазваш я с каквото ти падне и се опитваш да се чувстваш добре. Но няма да стане. Защото твоята нова приятелка е една стара мома, а това, което преглъщаш трудно в момента, са едни залци, намазани с един нов лосион против челни бръчки. Този лосион, от своя страна, е изготвен по специална рецепта на народната медицина, съдържаща пикоч от първокласник. Стига толкоз за хладилника и козметиката. Казвам ви, свестната жена по колбасите ще я познаете. козметиката и звяра Всички мъже харесват гримирани жени, но нито един мъж не харесва гримове. Това, в което влиза 30-годишната жена, е един омагьосан кръг от неприлични предложения и много, много грим. Малко след това една жена на 33, неомъжена, бяла, осигурена, се чука седем пъти повече, сравнено с възрастта й преди седем години. Нявсякъде тя вижда с подсъзнанието си не мъже, а Пришълци, които неистово се страхуват да снесат яйце на нейния космически кораб, превозващ главно козметика, грамофонни плочи от средата на 80-те (много са гадни) и много, много мъка, каквато има само на този свят и на никой друг. За съжаление изследванията сочат, че след една възраст (35), животът на жената се завърта около кола на мъченията, наречен "този-дали-пък-няма-да-иска-да-са-ожени-за-мени". Старите моми биха ми извадили едното око с лакирания нокът на малкия си пръст, но няма как да не признаем и още нещо - след 35 години жената, ако никога не се е женила или развеждала, се превръща в звяр. Добре гримиран звяр, захапал крайчеца на живота си и опитващ се да го удължи. звярът и мъжете Страховете на мъжете рядко са свързани с жени. Един от най-големите страхове на мъжа избива, когато е сам и си бели чесън. Това е емблематичното състояния на стария ерген. Първо: няма кой да му обели чесъна, и второ: няма защо да се притеснява, че ще мирише на чесън - няма на кого. Дори момчета на по 25 години изпадат в дълбока депресия, докато белят чесън и си представят, че това може да им се случи по същия начин и на 55 години. Настина си е страшно. Но нека да ви разкажа коя случка успокоява мъжете. Тя е непосилна за която и да е жена, а камо ли стара мома. Имам една приятелка - П.(28), която си има за гадже един 55-годишен мъжкар. За проблеми с потенцията въобще не говорим, за години също - просто П. (28) си има гадже на 55 години и е адски доволна от него. Но вие още не знаете защо. Един ден двамата, П.(28) и нейният 55-годишен, отишли на пазара и си купили грозде - големи хубави чепки кехлибарено грозде с "ей-такива" зърна. Като се прибрали, яли малко грозде, после се чукали, после пак яли малко грозде. По едно време 55-годишният така разместил позата, че П.(28) седнала върху гърдите му и опряла лотосовия цвят върху адамовата му ябълка. П.(28) била много учудена що за поза е това (а тя ги разбира нещата), докато с ужас и благоговение не видяла как нейният 55-годишен приятел започнал да къса гроздови зърна и да ги гълта цели. Да ги гълта цели, така че твърдата му адамова ябълка да подскача с така нужната за всеки женски оргазъм амплитуда. П.(28) твърди, че се побъркала от кеф и обожава 55-годишния си приятел. За което вече всички й вярваме. Това е. Нито една стара мома на 35 няма да измисли, предложи и направи такова нещо на който и да е мъж. А ако го направи, то тя вече за мен не е стара мома. мъжете и притчите Разказът за старите моми ми се щеше да звучи една идея по-уважително и затова излишно се напълни с притчи. Но когато стане дума наистина за стари моми или "момi second hand", се сещам за яйцеклетките и супата от оризови зърна. Да си жена, да си красива жена, да си умна и красива жена и да пропилееш с претенция, изчакване, незнание и обикновено житейско неведение живота си - това е квинтесенция на женската ( и мъжката) глупост. Онова, което си мислят мъжете за самотните жени на 35, е колкото жестоко, толкова и честно. Честно и жестоко като библейска мъдрост. Това е просто венецът на житейската глупост, утайката на човешкото нещастие и най-вече незнание накъде да поемеш по житейските коловози. Нищо не може да оправдае седенето в чакалнята на живота и ненужния флирт с пияните му регулировчици. За нито един такъв човек няма да ми е жал, бил той мъж, жена или малко космато същество от Алфа Центавър. Жал ми е само за техните яйцеклетки. Чудесни яйцеклетки, които отиват по дявола. Те, както знаете, са като оризовите зърна в супата - уж са невъобразимо много, но все някога свършват