интеликендзия e33 
  
 
  текст: Мартин Карбовски 
 
Защо тъй наречената Интелигенция в България е разпокъсана група некадърни, импотентни паразити? Много просто - защото Интелигенцията би трябвало да е продължение на Аристокрацията с други средства. 
 
Има такива отвратителни дни, когато човек си върви по отвратителните улици в отвратително настроение, а всички хора минаващи покрай него му се струват крайно отвратителни. Приличат на неприятни изроди от хорърфилм с малък бюджет. В него хубавата руса жена, която трябваше да бъде заклана след много пищене, не се е явила на снимките. В него нарочените да умрат още в началото несимпатични статисти са главни действащи лица и ти с недоумение разбираш, че те ще умрат чак след тебе дори. В него ти се иска да си главен герой, да размазваш хрущящите черепи на уличните зомбита, за теб да се разказват легенди, където шептешком те наричат "Ел Масакре" или "Блъдбат" и те изобразяват като малка фигурка от кал, косми и фъшкии (пак поради липса на бюджет). В такива дни човек наистина вярва, че мястото, където е роден, е едно от най-гнусните. Че светът по принцип е погрешно и грозно сглобен, така че да скърца в главата ти... И въобще Вселената наоколо е просто още един цирей върху мазната плът на Съществуването. 
Не е важно дали в такива дни човек е прав. Важно е, че в такива дни като в китайско мъчение се раждат чудовища. И понеже у нас няма бюджет за масови и серийни убийци, се раждат трите типа хора. Първият са хомункулусите на бита, пред чийто светоглед стои страница от вестник с малки обяви. Вторият са питекантропите на удоволствието, от всяка пора на които стърчи по един работещ вибратор и ги кара да настръхват. Третия тип са най-страшните. Третият тип персонажи у нас са най-големите изроди. Поради ужасяващия си вид и същност, самите те са се кръстили с едно име и са мимикрирали до там, че името им да бъде женско. Наричаха ги и продължават да ги наричат Интелигенция. Ако трябва да бъдат нарисувани, тези хора биха приличали на хилядоглавата ламя от приказките, но главите биха били заместени от хиляди ануси. 

Гьобелс 
Когато чуел думата култура, Гьобелс, така да се каже, се хващал за кобура. Когато у нас някой някъде каже думата "интелигенция", нормалните хора, казано неинтелигентно, се хващат за кура. Казано интелигентно, "интелигенция" у нас е един от най-свободните от съдържание резултати на индивидуалистичното съзнание, съчетано с неосъществено желание за отборен дух. Гьобелс е един от широкоизвестните аутодафисти на книги, лош нацист и неприятен фанатик. Но Гьобелс е резултат, враг и противостояние на една култура, в чийто речник няма да намерите обща дума за интелектуалния елит на нацията. Напротив, ще намерите думата "бюргер". Наличието на истинска и неоспорома културна идентичност не предполага назоваването й с една дума, напротив - определя термина за обратното, "не-интелигенцията", какъвто термин е "филистер" (според старите немски студенти това е младеж, който е решил да не учи). Както казва осененият А. Жеков, колкото по-голям е един човек, толкова по-големи и страшни са враговете му. И затова Й. Гьобелс е антипод на една култура, която освен че дотогава има Гьоте, има и наглостта да произвежда машинки за самозадоволяване с фигурката на Гьоте. Защото тя е свободна по дух, необяснена по предназначение и толкова голяма, че е трудно да бъде назовавана. У нас, за разлика от Германия, Интелигенцията не произвежда нищо. Дори фигурки на себе си. 

династията Мин 
Докато Европа се опитвала да опази задника си поред от слабокултурните азиатски племена, чумата и неприятните селджукски турци, в китайската империя божествените императори Мин се чудели как да се забавляват. Понеже били безсмъртни и нямали много работа, те изобретявали пиана, пълни с котки, чиито клавиши задействали механизъм, който биел главата на определена котка и тя мяучела жалостиво (в различна тоналност от другите котки). Изобретението по-късно е взаимствано от свръхинтелигентния и жесток испански инфант Филип, чието любимо занимание като дете било да къса крилцата на мухите и да хвърля кучета отвисоко. Но династията Мин се прочула не толкова с котката-до-диез, колкото с най-интересното си забавление: човекът-бонзай. Вземате едно двегодишно дете и го поставяте във ваза. Оставяте му отвор за дишане, хранене и дефекация и го зазиждате така във вазата, че то да расте и да я изпълва. Да живее там докато след пет или седем години я изпълни окончателно - тогава императорите Мин счупвали вазата и оттам излизал урод, който Уес Крейвън не може и да сънува. Така божествените императори получавали човеци в най-различни форми. Изкуството в това забавление бил причудливият вид на вазата, в която да бъде поставено детето. С малко търпение можело да получите човек-жираф, човек-кубче, човек-топче, пирамидка или примерно човек с формата на прост олук. Като повечето произведения на изкуството, и тези човеци-забавления се отглеждали трудно и не живеели много дълго. Защото след счупването на вазата земното притегляне, деформираните вътрешни органи и изчанчените кости не служели по предназначение. А само и единствено по начин, който карал династията Мин да се залива от смях. 
Интелигенцията у нас е също такъв един бонзай. Ако се вгледа човек, ще види, че дори самото понятие "интелигенция" е създадено в глинен съд, напомнящ стол или престол. 
От друга страна, въпреки че е била ограничена от географски и исторически фактори, въпреки че е расла в тъмната ваза, опечена от перверзните Велики сили, за нашата култура все пак не може да се говори като за хората-бонзаи. Напротив - всеки от нас се гор дее, че всичко онова, което имаме, може да бъде наречено с една дума от фитопатологията: плевел. Як, здрав, нелогичен културен плевел, уникален сам по себе си. Но както е ясно и на децата, Културата на плевела и бонзайната интелигенция са две ужасно различни неща. 

Ким Ир Сен 
Един северокорейски патриот бил кръстен от баща си с името "Интелигент" (както и да звучи това на корейски). Той от своя страна имал една дъщеря и един син, който кръстил с имената "Стимул" и "Концепция". С това било сложено началото на цял един северокорейски интелигентски род, за който се предполага, че щял да направи велики неща в световната и корейската култура. Обаче нещата не са се получили, както са били замислени: цялото семейство измряло. Едни от глад, други - защото яли отровни корени, вместо картофи. Историята не е измислена. 
Покойният Любим ръководител най-добре си организирал нещото, наречено "интелигенция". Той построил блок на северокорейските писатели, които имали режим. Стават в 06.30 часа и си правят сутрешен тоалет. В 07.00 часа имат физзарядка и пеене на химни. Химна на Северна Корея, Химна на Любимия Ръководител, Химна на писателите плюс там северокорейската ода на радостта. После, в 8.30 часа, Писателите влизат в едни стаи с по три бюра всяка, сядат и почват да пишат романи, поезия, новели, есета, химни и други жанрове. В 12.30 часа Писателите дружно слизат в столовата на обяд и се хранят с картофи, варени корени и, ако има, различни ООН-помощи. В 13.00 часа се строяват пред блока, правят развод, на който им раздават едни малки мотики. С тези малки мотики Писателите един час тесат тревата в околоблокното пространство. После от 14.00 до 18.00 пак пишат. След партийното събрание си лягат, защото лампите се гасят централно, пък и има дежурен от щаба. Той може да те вкара в ареста на писателския блок, ако те завари буден или гладен (защото, както виждате от режима - в него вечерята въобще не е предвидена). 
Искате ли да потърсим нещо в библиотеката, или в Интернет, или в световната културна съкровищница, или където и да било, създадено от северокорейските писатели през последните 20 години?! Няма такъв сайт! У нас е същото - пет писателски съюза тесат тревата на националното съзнание, а книги - ниц. Защото интелигенцията страшно дълго време беше създавана и обучавана да обслужва. За нея целта беше да спазва гънките на глинения съд, в който да расте и после с кеф да си отърква подлакътниците в лактите на конюктурата. Затова и тези хора имаха съюзи и бяха заедно. Защото сами и за тоалетната не стават. Защото думата "интелигенция" у нас е оксиморон. Означава 
-"глутница единаци" 
-"индивидуален колективизъм", 
- "несамостоятелен онанизъм" 
или Бог знае още какво, но не и това, за което е измислена. 
Ако бях поляк и някой ме попиташе: "Нa какво служи интелигенцията?", щях да отговоря просто: "Нахуй служи интелигенцията!" 

Пушкин 
Кой е този смелчага, който ще нарече Пушкин "интелигент"? Извадете нашия шаблон и го наложете върху сродния руски. И дума не може да става за съотношения. Защото интелигенцията би трябвало да бъде простото продължение на аристокрацията с други средства. Когато зад прозореца на твоята дача се виждат три ТВОИ села, с по триста ТВОИ крепостни селяни, тогава ТВОЯТ единствен и самотен проблем остава ТВОЯТ ръкопис! Той е посветен на "Либералният структурализъм в края на феодалната епоха, заченат от разпада на нравите". Или на подреждането на химичните елементи в таблица, според тяхното относително тегло. Или на конструирането на бомбички, които да хвърчат нагоре и да ги наричаш "ракети". Или пък просто играеш карти цяла нощ в компанията на леки жени, пиеш като хохол, пушиш като вълка в Ну, погоди! и повръщаш, но не много. И когато младият Лермонтов похлопа на вратата и попита къде е Пушкин, Пушкин трябва да е по долна риза и да му каже: "Аз съм Пушкин!". Лермонтов, разбира се, няма да повярва, защото Пушкин в този момент прилича на всичко друго, но не и на образа на интелигента, приет от нас и от Лермонтов. За младия поет образът на аристократа и интелигента твърде бързо се е променил след тази среща. У нас това и досега не се случва. 
Това е и основният проблем на "интелигенцията". Какво работи тя? Как се издържа? Можел ли е Пейо Крачолов да пише книги и да се издържа от тях, без да зарязва телеграфо-пощенската си служба край морето? Щеше ли Йовков да напише каквото и да е, без да е консул в Браила? Смирненски и Вапцаров могат ли просто да пишат за кеф, или трябва да работят като редактори и огняри-интелигенти? Щяха ли да бъдат написани Записките, ако Захари Стоянов не беше едновременно и "пристоен болгарин", но и депутат?! 
Ако приемем, че "интелигенцията" е едно добро намерение и поставим условието, че тук никога не е имало аристокрация, се оказва, че художникът, поетът, писачът, музикантът у нас никога не са успявали да си продадат творческия задник за толкова пари, колкото им струва едно добро пиене. У нас всеки, който "твори", яде хляб и сол! И мечтае за лук! Хлябът и солта са навсякъде в нашата култура, сякаш ние цял живот само това ядем. И ако сега някой напише стихотворение за кокала в чевермето или за феродото на Опел Вектра, веднага хората му казват, че не е поет и че не е интелигентен човек. В повечето случай хората са прави, ама защо да е така?! 
Защото "целата интелигенция" винаги е търсила да си продаде "творбата" на чорбаджия, на партия, на офис или на чужденец. Знаете ли за художника, който 91-ва година нарисува една жена (стил Дьолакроа) със син плат през едната гърда и ръка, вдигната нагоре във V-образен знак и с надпис Viсtory - СДС? И знаете ли, че той се опита да продаде тази картина като предизборен плакат на синята партия? Чух, че му се смели и съм леко обнадежден за "интелигенцията" в тази страна. Защото колкото и да е тъжно, у нас човек може да прави каквото си иска в изкуството и живота само тогава, когато дава да го ебат и да оставят банктотки на нощното шкафче след това. Но наебат ли го, забравя какво е искал да прави - и в живота, и в изкуството. 
Замеряйте ме с камъни, но причината за наличието на това славянско изчадие "интелигенция" е тоталното национално слабокултурие и с векове граденият не-интерес към всичко не-битово. В този смисъл и всеки читател си заслужава писателите, всеки зрител - телевизията, всяка путка - кючека си. 

Бах 
Едно пиле го хванала лисицата да го яде. А то пищи и вика, пусни ме, ще те заведа да изядеш и майка ми, и баща ми, и братята ми пиленца. Лисицата се замислила, решила, че е на далавера и го пуснала. А пилето подхвръкнало на едно дърво и й казало: "Ебати как се прееба - аз съм от инкубатор!" 
Ако кажете на англичанин, че сте интелигент, той ще ви попита откога работите в разузнаването. Кажете му, че и баща ви е интелигент, и той ще поклати глава - а-ха, стар род шпиони. 
Вие обаче ще сте го излъгали. Не, не за това, че вие и баща ви сте шпиони - вероятно сте. А за това, че сте стар род квото-и-да-е. Когато човек гледа френски театър, вижда милиардите променени ДНК и Х-Y хромозоми на стоте поколения пилигрими, менестрели и глумци, работили и живели като артисти. На Бах баща му бил капелмайстор и известен композитор. Братята му - също. Децата му - и те. Дядо му на Бах бил главен конструктор на катедрални органи в Северен Рейн Вестфалия. А праправнуците му направили група и се кръстили на името на кучето на дядо им - примерно Лайбах. Така че когато някой интелигент ви говори за Бах, попитайте го за кой точно Бах става дума. 
Е, у нас не е така. Инкубаторът на "интелигенция" преди Освобождението били Одеса и Петербург, Букурести и Будапеста - това е Близкият Североизток. След това до 1945-та била чужбината, Западът, "Вената" и Лайпцигът. A-ха да стане работата и да се излюпи нещо свястно - и пак сменят инкубатора на Североизток. Донасят съветски, партиен инкубатор. Извратена работа, подобна на династията Мин. Днес пак хора заминават да се учат по Вената и Нюйоркът. След двеста години дано най-после в онази инкубационна и интонационна среда се излюпи първия real интелигентски сперматозоид, който да бъде загънат внимателно в кърпичка. За да изчака и намери първата real интелигентска и българска яйцеклетка. 
Дотогава горният виц няма да бъде верен. Къде сте чували за пиле, което е родено в инкубатор и може да хвърчи? 

Вонегът 
Вонегът казва: "Ние никога не създадохме американска литература. Американска литература няма. Обаче създадохме американски писатели..." 
Американската интелигенция (!?) от кого се състои? От няколкостотин имена, които не искат и нямат нищо общо помежду си, освен че работят заедно и светът им се кланя (с основание) като на американци. Българската се състои от няколко съюза, които никога няма да работят заедно. Ще изпушим една цигара, ще изпием едно кафе, ще се опитаме да накараме две студентки да ни духат, докато им говорим за сър Франсис Бейкън. Както виждате, все "американски" неща. Ние сме "интелигенцията" не защото сме интелигентни, а защото ни мързи да бъдем различни по друг начин. И защото ни мързи по принцип. Ние сме "интелигенцията", за да не правим нищо. Ние сме "интелигенцията", за да има за какво да протестираме. Ние сме "интелигенцията", за да гледаме неразбираемо елитарно кино и после да помълчим по темата. Ако тръгнем да говорим, ще вземем да се сбием както последния път, когато си говорихме за Левски и Миньор Перник. Ние имаме собствен свят, той е много подреден и много вътрешен. Външният е неинтелигентен, той ни потиска като османско присъствие. (Бих искал онзи, който се съгласи да заменим термина "турско робство" с "османско присъствие" да го хванат петима турски граничари и един по един да присъстват активно в гъза му, но това е друга тема - Ред.) Ние искаме някой да дойде, да ни разбере, да ни понасили, ние да се подърпаме от кумова срама и после да му се оттдадем всецяло. Искаме някой да дойде да ни попита какво ни е на нас в душата, а ние с мека китка да махнем с ръка върху грижите и полугордо, полускръбно да кажем, че "просто се ла ви..." и "кво ше почерпиш тая вечер?". Ние пишем, защото няма кой да ни слуша. Тъкмо хванем някого за слушател, пък той иска да ни ебе. Какво да се прави - объркан свят, неподреден и грозен и като филм на ужасите - с малък бюджет. Я по добре да се прибера аз в моя си малък, подреден, кокетен и удобно сегрегиран свят. Ще се обгърна с мълчание и трима пияни приятели и цяла нощ ще говорим за ненаписаните си книги. Мразя неподредени светове. 
А Вонегът беше казал: "Не мога да сложа ред в хаоса наоколо, но мога да подредя идеално поне това платно, поне този лист хартия, поне този каменен къс..." 
Последно за него: През 1983 година Кърт Вонегът получава международната награда на СБП за хумор и сатира в литературата: това е наградата "Хитър Петър", Габрово. Браво! Трябваше да се досетя, че единствената награда за американец, която може да излъчи "интелигенцията", ще се казва "Хитър Петър"! 

Кристо 
Това е единственият ГОЛЯМ, за когото си заслужава да се говори в тази страна. Нашето стадце излъчи убийствен ултра-индивидуалист. Нашата немодерност излъчи най-модерния. Нашата изостаналост се конкретизира в хипер-напредничавост. Нашата тъпа нормалност и битова душевност се преекспонира в инфра-авангард. Сложете плевела в благодатна почва, не го преполивайте, за да не залинее и вижте за какво става дума. Защото в културата на тази смешна планета няма малки и големи, както в природата няма плевели и полезни растения. 
Има просто добри условия за всички, които се опитват да растат. 
Понякога мразя задочно този човек Кристо. И това не е омразата и завистта на еснафо-проекто-бюргера от Западния Балкан - това е една друга завист. Как с лека ръка да отречеш всичко, което ти пречи на този свят, дори страната си и езика си, само и само да имаш свободата да правиш каквото си искаш. Да опаковаш (например). Иска ми се всеки от нас да можеше така. Настина ми се иска. 
А ние от себе си да се откажем не можем. Ние сме интелигенцията, която напълнява и губи и малкото си мозъчни клетки от лош алкохол и кофти храна. Защото за "интелигенцията" е характерно всичко, което важи и за бедните хора: тя дава всичките си пари за храна и алкохол. Прекалява и се подува. Основни спонсори на това Подуване си остават Славянското Безсмислие, Балканският Чорбаджилък, Личният Мързел и явно сам Господ Бог. 
Забравих, че ни пречат и: Българският език, Лошите Телефонни Връзки, Бавният Скъп И На Път Да Бъде Лицензиран От Държавата Интернет и Вечната Война на Балканите. Забравих и факта, че в тази държава хиперкомплексирано се казва "ние да не сме по-лоши от тях". Да, по-лоши сте. Заради образованието, родовата и обществена своя история вие просто няма на какво да стъпите, за да се мерите с тях, затова се смирявайте на малката си посрана площадка. 

интелигенция - без имена?! 
И последно: когато става дума за българска "интелигенция" - тогава няма дори един достоен да бъде посочен с пръст, наплют или похвален. Злорадата ми чуждопоклонническа кампания срещу т.нар. "модел" би онанирала с удоволствие върху няколкото имена, който наричат себе си "интелигенция". Но така или иначе "eнтелегенция" си остава само едно понятие. Зад него няма никого. Или поне нито един нормален и леко пиян умен човек. Една вечер пиех в Студентския град и чувах разговора на двама опърпани олисели човеци с дълги коси отзад, които говореха за "концептуалистика" и "несправедлива културна конюнктура". Попитах единият опърпан плешив човек с дълга коса: "Чиче, има ли интелигенция в тази страна?" Той ми отговори следното, цитирам: "Нали затова работим, бе момче, за да има! И ти да си от интелигенцията на тази страна..." 
Щях да повърна. Тези хора наистина работеха за мене. 
Никога не наричайте нормален човек "интелигент". Наричайте го по име. Защото иначе има опасност да ви изрита в главата. Просто не на мене тия. Аз например се казвам Мартин