КАЗАРМ АГЕДОН e21 
  
 
  текст: Мартин Карбовски 
 
СТАРШИНА @-ОВ проговори. Взе думата и не я остави, докато всички ние - отслужили, неотслужили - искахме да викнем "стига". Сред цялото безсмислие, престъпно изгубеното време и жесток реализъм, лъхнал ни с ужасяващия си дъх, Мартин Карбовски намира сили да твърди в своеобразния си декалог, че Армията е нашият малък Апокалипсис - репетиция за онзи, който се молим да не ни се случва.  
 
1. "...здравейте малки, големи и още по-големи капути и капутчета, мамини синчета и некадърковци, абсолютни градски боклуци и нечистоплътни селинджъри с лайняни тикви! Добре дошли в родната казарма, която ще изтрие девствения мъх от детските ви задници, ще направи ръцете ви корави от бачкане и чикии, ще вкара вечната мъжка кал под ноктите и ще направи така, че да ви боли. Да ви боли не като в песента, а да ви болят сфинктерите и ректумите, така както ги е боляло ваште майки, когато сте си подали меките глави на този свят! *а което от днес нататъка ще има да съжалявате! Дупе да ви е яко, копеленца нещастни, кой говори в строя - аз ше му еба пичката лелина... И майка му курва също! 
Много ви харесвам, много сте ми красиви и нещастни - такива като вас ги ям на закуска с дузини - с грозните си обръснати глави, размъкнатите си чисто нови непремерени въшкарници и с тесното телено копче на адамовата ябълка! Насирайте се от страх, защото от днес нататък вие, некадърници, ще имате нещо, което досега не сте имали - имате си ново братче и сестриче, което ще ви запази живи и ще ви кара да се пазите и да не преебете УВОЛНЕНИЕТО! Вашето братче се нарича Страх, а вашата нова сестра, която ще си представяте, докато се пипате нощем, се нарича Погнуса! Насирайте се от Страх и Погнуса сега, защото след малко ще усетите първия симптом на влизането в Армията - запек! Запек, копеленца - чист, невиждан запек - мога да се хвана на бас, че няма да отидете до кенефа поне десет дни, колкото и да ядете и да се напъвате. Стресът от вида на Кенефите, от Старшината и Старите, които вият в тъмното - всичко това едва сега започва - започва първия ден от Службата, в който никой няма да спи... Първият ден от вашите 274.5 дни за висшисти и 365 дни за среднисти! Ако зависеше от мене, щяхте да служите три години! Като едно време. И със Задръжка за всички, капути нещастни! 
Слушай първа команда: Падни! 
Казах "падни", бомбе, не ме гледай с тия дебели лупи... Казах "падни", нещастник! 
Остави!" 

2 "... Регистрирам изпускане! Защо е нужно да се служи ли?! Някой да ме пита мене защо е нужно да се служи?! Къв е смисъла ли?! Кой пита?! Който пита: газ! Газ, бегом до лавката и обратно докато не кажа да спреш, бухал! Ясно ли е! Бегомарш! 
Къде се намирате бе, чифути! Много се обяснявате нещо - нужно е да се служи и точка! Който пита много, ше го духа сополив... през цялата Служба, казах! Нужно е да се служи... поради една изключително проста причина - ако ти, баща ти, и баща му... и така нататъка, не служите и се скатавате като говна на пост - ние всички, дето ни виждаш тука, и майка ти, и сестра ти, и гаджето включително в това число ще правиме свирки на турци с бради по три педи! Това ше ви го каже най-вече Доктора на Поделението. 
Няма по-лоша войска от тая, дето е живяла в мирно време! Абе бомбенца, розови и нежни новобранци, ми вижте бе... Всички покрай нас, по границата, водат идеалните си малки войнички... Гърци с турци, албанци със сърби, сърби с резняци, турци с кюрди и всички заедно се мразят... Мразят се, за да имат с кво да се занимават ли, мислиш?! 
Вижте кво ше ви кажа, бомбета - на тоя свят житието определя битието. Армията, нещастници, е концентриран израз на този свят - ако в света враговете ти са омешани между много хора и за говната, които се налага да ядеш, все се намира някой да ти помага - в Армията нема такова нещо! Представи си - всеки в тоя живот (включително и майка ти) иска да те убие, да те съсипе, да те направи на кървав пестил и да те просне да съхнеш! Това дето сте го чели за хуманистичните работи, просто не е верно - всеки гледа в тоя живот да те наебе на момента, в който си сваляш ципа да пикаш! Аха да пикаш и вече ти го вкарват! А камо ли на този свят човек да клекне, без да се огледа... Както казва Доктора на Поделението: "Прави ше ви наѓбът, ей!" 
Затова повтарям: всичко онова, дето са ви турили в главата за разни хуманизми и за "спорта за един мирен свят", ще ви излезе през носа! Кво ме гледаш? Всеки води по няколко войни в тоя живот и всяка война си е негова! Не искам да чувам, че тая война, дето ви я организират в Армията, е наужким, не е нужна и не е вашта война - въдят се напоследък пацифисти на килограм - само и само да не служат Службата! 
Просто не можете да приемете нещата насериозно, бомбенца келяви! И ако някой от вас не знае - аз ще му кажа: това, дето го държиш в тънката си като на пичка ръчичка... АК-47 - това нещо стреля и убива... Като влезе оловото от едната страна, прави дупка, може да се каже - естетика има в тази дупка... Обаче като излиза от другата страна на главата не прави дупка, а отнася тила, част от кожата на гърба, поне едно ухо и целата фронтанела на черепа... Ясно ли е?! Тука, копеленца нещастни, нищо не е наужким, колкото и да изглежда така... И като дойдат турците с брадите по три педи и поискат да им правиш цял живот свирка - тогава ли ще се сетиш да питаш откъде и как стреля това нещо? 
Какво сте се разприказвали - прави едно! Атом отвсякъде! Падни! Пълзешком напред! Всички утре сутрин в пет и трийсе голи до кръста на плаца... Не ме интересува снег - мег, дъж - мъж... Ефрейтора: слушай моята команда! Четири километра марш на скок с пълно бойно (какво като са голи до кръста), патешко ходене два километра, всеки по шейсе лицеви... и сто и дваесе коремни... Кой казва, че патешкото ходене е забранено - искам ги потни и влажни за закуска!" 

"Първо ще ти смъкнат дрехите, но няма да свършат с това. Ще изсмучат и най-малкото достойнство, което имаш, и ще изгубиш и онова, което смяташ за свое рождено право, правото да живееш и никой да не ти се набърква в живота. Ще те накарат да живееш, да се храниш, да спиш и да ходиш по нужда лакът до лакът с други хора. И щом те облекат наново, ще бъде невъзможно да се разпознаеш от другите. Нямаш право дори да си вържеш едно парцалче или да си боднеш на гърдите бележка "Това съм аз, различавайте ме от останалите"(...) Току-виж, намерил се някой, който не желае да върши онова, което се изисква от него. И знаеш ли какво става? Цялата машина хладнокръвно се посвещава в смазването на неговото своеволие. Ще налагат духа ти и твоето търпение, твоето тяло и ума ти, с железни тояги ще ги налагат, само и само да изкарат от тебе това опасно желание да бъдеш по-различен. И ако накрая не им се поддадеш, ще те изповърнат и както си вонлив, ще те изхвърлят навън - нито част от тях, но още не и свободен. Нещо тъй тържествуващо нелогично и тъй красиво безсмислено, каквото е една армия, не би допуснало да бъде отслабено от нечие несъгласие." 
"На изток от рая", Джон Стайнбек 

3 "Между вас може да има много учени - хора, дет са прочели повече книги от мене! Може и така да е... Само едно ше им кажем! Всички сте ми еднакви като пушечно месо, като песен на Виолент Фемес и Масиве Атак, така сте ми еднакви, както вие самите не можете да различите кравешко от говеждо месо... и говно! Вие, путки майни, знаете само едно - че армията е пълна с говнари! И тва е верно! Не може само да си представите колко е верно! И съм го казвал много пъти - как може новобранеца да уважава Армията, като всички военни изглеждат, държат се и са... абсолютни капути! Капути ли са?! Не чувам "тъй верно!"... Ами вижте примерно Доктора на Поделението... От кво е, от заплата ли е, от манталитет ли е, от простотия ли е, обаче като видиш шапкар - първото нещо което си мислиш, е за продупчен капут, за смотан до костите мозък, за череп, пълен с гола вода, в която некой е повръщал! Военен - това звучи гордо друг път - звучи точно като професионален капут! Много малко военни приличат на войници, такива дето можеш да разчиташ на тях, че ще те защитат от турците, като дойдат с брадите по метър и нещо и ни карат да им праиме свирки... Именно затова, бухалчета, вие, не друг, трябва да поемете отговорността, ако стане нещо - от 111 хиляди войника поне половината щикове да са си на местото, когато дойдат ония с брадите... 
Ясно ли е?! Не чувам "тъй верно"! Продължавай да се обучаваш!" 

4 "Яжте лайна, бомбета! Аз много добре знам какво се говори за Армията в цивилния живот! В Цивила си разказвате страшни случки - че в Армията е като в Затвора и там ше ви бият до ебане и ще ви ебът до припадък! И тва е верно! Има Извращения в тая Армия и това си е! 
Ебът ли ги войниците в Армията?! Ето това требва да се разясни на новобранеца... Докторът на Поделението е написал цела книга за това... А има ли такива случаи?! Има! Коскоджами ти танкист го хванали и го наебали някакви от КЕЧ-а... Войниче-българче му се изредили десет бивши циганета с криминално минало - Старите винаги ебат младите... или поне много им се ще... Ама с ебането шега не бива - не може двама стари да фанат млад войник и да го надуят с компресора... или поне не бива! 
Аз обаче ше ви кажа друго - ебът тези, които дават да ги ебът! Армията, бомбенца, не променя характера - който си е влязъл лайно, ше си излезе още по-големо лайно. Който е пич, се втвърдява и излиза още по-пич! В Армията мухъла се разваля, а желязото става все по-калено... Как мож да му дадеш да те наебе, бе - нали и ти, и той имате достъпа до огнестрелно оръжие! Ми нали утре го застрелвам, бе... Вижте кво, хората са страхливи, колкото и да им се ебе - просто не се давайте на Старите! И в Армията, и в Цивила - никога не давайте на Старите дори и да си помислят за това... Ако обаче ви надушат що за жалки типове сте - пишете се вече наебани отвсякъде... 
Човек требва да има воля. Иначе страшната история от N-ското Поделение винаги ще бъде верна - хваща Стария едно бомбенце и още от началото го съсипва психически - това Доктора го нарича психическа зависимост със страхова невроза. Малко бой, шок и психоатаки - и ето ти готов за секс новобранец. Като му каже Стария "бомбе, прави едно!", новобранеца знае и му прави чикия. Като му каже "прави две!" - прави му свирка... "Прави три!" - това е команда да го наебат всички Стари от взвода. Така може да продължи през цялата Служба и дори накрая да се разделят със сълзи, разбираш ли... И на двамата накрая може да им стане приятно... Има го и това... Ами този, дето дал да му наврат компресора отзад и да го подуят с увреждания! Това човек ли е?! Просто ако се наложи, човек трябва да избира - или влизаш в затвора за убийство, или си с разкъсани от шланга дебели черва и други такива..." 

5 "Какъв си ти бе, другарю редник! Директор ли си, къв си?! На къв се прайш?! Тука си, за да опознаеш унижението, болката, съсипията, гнаста и мизерията! Армията е Учебното поле на Живота! По време на Службата като никъде другаде в тоя свят можеш да бъдеш от двете страни на барикадата - просто ставаш Стар след само 6 месеца! И си връщаш веднага за всичко, нали! Връщаш и за обидите, и за извращенията, и за целуването на кенефния под, и за боя, изяден в спалното и на други, определени за тази цел места... Връщаш, обаче както и на тебе са ти връщали - всичко връщаш на невиновните за твоето унижение, извращение, болка, гнас и мизерия! Връщаш на непознатите по-малки копеленца като тебе... Ако имаше поне един свестен войник в тая държава, щеше хладнокръвно да запамети името и адреса на човека, на който има нещо да връща, да го намери след Службата и да му разтури живота... Това е най-нормалното нещо, това е отмъщение, нещастници, а не едните да съсипват другите и така от набор на набор, от урва на урва и от век на век... Падни! Прави "делфин"! Правиш "делфин" - като потна и хлъзгава риба пълзиш над креват, под креват и пак над креват, докато обереш мръсотията под тях... Най-обичам команда "изчезни като вятър" - често я казвам на жена ми... "Изчезни като вятър" - трябва много внимателно, с тихо подсвирване на уста, като имитирате вятър, да се изнесете от помещението, където се намирате едновременно със Стария... Ясно ли е?! Свободно!" 

6 Гаджето ме чака на портала - 
моли всеки срещнат офицер: 
Пусни Гошо (Пешо, Мишо) за минутка, 
за да види що е путка! 
ой, китаро, чуй тъгата ми! 
"Я внимавай, мирно! Когато Обществото иска да накаже някого, винаги го лишава от ебане. *атворът и Армията си приличат най-вече по това нещо. И никой не знае това нарочно ли е така, или случайно се е получило. Истината е, че всяка жена разваля дисциплината и е обект на спор. По време на Службата обаче вие ще се научите да цените сексуалната си свобода, ако ме разбирате кво искам да кажа... Всяка божа нощ като си легнете, и бомбета, и Стари, настъпва един етап, който Докторът на Поделението е нарекъл "Широко-Фантазионен Етап Преди Сън" (Ш.Ф.Е.П.С.). Ш.Ф.Е.П.С. е като КПП-то пред всяко Поделение, като ГСМ за осведомените и като Генщаб за всяка уважаваща себе си Армия. По време на Ш.Ф.Е.П.С. всички се правят на заспали, но никой не спи: всички колосват чаршафите с рядката си войнишка сперма! Като валяци ще се въртите в креватите (тип русенски) - бавно, тихо, с наместване на образ и картина, докато несменяния с месеци чаршаф се втвърди, опъне и на него, ако имате талант, може да си направите кавър на "Великия Мастурбатор" на Салватор Дал... нали така беше?! Или Лопе де Вега беше?... 
Единствената постоянна величина на глава от населението в Армията са чикиите... Ако съществуваше едно Всевиждащо Око, то щеше да се затвори от ужас, виждайки кулминационния момент на Ш.Ф.Е.П.С., хиляди потулени и полуприкрити войнишки тела и пениси се гърчат и газират децата си като невидели женска ласка и докосване... което в техния случай си е точно така. 
Каква заблуда за Командването само, а?! На всеки пост, пред складове с муниции и скривалища, пред караулното и пред *намето, тайно от всички, всеки войник си прави манипулации от ръкоблуден тип. *нам ви аз вас - всичките си ги правите и няма някой да е пропуснал!!! И то не с цел да се задоволите, а с тривиалната идея да оскверните с жалката си телесна течност всичко свято, което трябва да бъде пазено. И ние сме чели Фройд, не се подсмихвай в строя... да не ти зема колана, копелдак! Точно по Фройд е тая работа: нещото, което трябва да бъде опазено от войника, след края на караулната смяна "де юре" изглежда опазено. Но "де факто", ако потърсите следи от пот и сперма, ще забележите, че нищо свято не е останало в нашата Армия. И то е защото тя доста прилича на затвор. Поне що се отнася до ебането и Широко-Фантазионния Етап Преди Сън (Ш.Ф.Е.П.С.) 
По въпроса за чикиите слагаме точка. В Армията никой не говори за тях. От фантук фантатък - фантазирайте!" 

7 "Свободно! Повечето от вас за първи път едва тук, в Армията, ще подхванат някаква работа. Много съм щастлив и доволен за вас - длъжен съм да кажа, че по-гадна работа от тази, която ще ви накарат да вършите в казармата, няма и не може да има. Бъдете сигурни - когато се наложи да се копае канал, точно на вас ще ви се падне асфалта и ще счупите сто кирки, докато се стопите от пот. И докато започне да префърква първия сняг. Много съм доволен и мед ми капе на сърцето, като се сетя за първото ви дежурство по кухня, което се нарича "работно". Работи се в Помиярника - там, където се изсипват двете хиляди чинии за миене след всяко ядене! Сърцето ми рипа от радост, като си ви представям в работни дрехи, които смърдят така, че най-добрите ви казармени другари - съседите по легло - ви хващат и ви изхвърлят през прозореца на спалното. Отритнати и безчувствени, отивате да спите пак там - в Помиярника, където подът не е ремонтиран от триесе години, мозайката се е изронила и от триесе години в шуплите, дупките и фугите на този под се събира вода. А в тая триесегодишна вода, също от триесе години лежи и се разтваря войнишка храна или поне парчета от нея. Утайката в тия дупки, шупли и фуги представлява зелено-кафява лигава пелена и се нарича "гнас". Ако не знаете, това е една крайна форма на понятието "гнус". 
Е, та това искам да кажа - че ще ви се наложи да спите в гнаста. Гнаста собствено не мирише на гадно, а на нещо гадно, което отдавна вече се е развалило. Което е добре за вашия жалък и много отворен характер. 
Скопявали ли сте прасета?! Не сте?! Бегомарш да скопявате! Косили ли сте трева, тесали ли сте плевели, събирали ли сте сено?! Бегом да го правите и да знаете че такава работа се полага само на вишисти с късмет. Защото има и друг вид работа за хора с две виши: запушило се е не кое да е, а отходния канал на цялото поделение и някой трябва да влезе и да го отпуши. Интересно защо това се случва на всеки набор - поне по два пъти. Ако Стария реши да си прави вино в туба, той ви кара да намачкате гроздето и да хвърлите чепките в кенефа, като ги затъкнете добре с лайняния прът. После се оказва, че кенефа на батареята е запушен. Всички бомбета - ходомарш на долния етаж да отвъртат тапите, за да се направи разследване с какво е запушен кенефът. Вие много добре знаете с какво е запушен, но когато отвъртате тапите на долния етаж и истински, застояли, човешки лайна се изсипят върху вас, всички бомбета ще бъдете учудени пред Командването. Защото трябва да се скатае Стария. А Големия отходен канал на цялото Поделение, където човек може да влезе целия, но леко приведен, също така по някое време се запушва. Там има две положения - заповедта е да влезеш до кръста в една не много течна течност, която си виждал само по филмите, но си бил сигурен, че е бутафория. В твоя случай не е бутафория, щото адски смърди - по това се познават истинските неща. Като си до гуша в тях и смърдят. 
Ако си хитър пич обаче, преди да влезеш, ще си поискаш пет дни домашна отпуска. Командването е благосклонно да раздава отпуски само когато има реални бойни действия и реални лайна. В случая печелиш от находчивост и имаш полза от най-отвратителните неща в този живот. На това, не забравяйте, ви е научила пак Армията. Интересно е само докато ползваш петте си дни и чукаш с кеф некоя пичка, дали ще й признаеш как си спечелил тези твои пет дни свобода?" 

"Откак напуснах кретенското даскало, все някой ми крещи. (...) Но ще ви кажа нещо: тия от армията крещят по-силно и ме обиждат повече от всички предишни. Те никога не са доволни. И още по-лошо, не ти викат като терньорите, че си тъп или глупав - май че повече се интересуват от интимните ти части или от разхлабените ти черва, затуй винаги предхождат крещенето с думи като "хуй сплеснат" или "задник". (...) През следващите месеци просто правехме каквото ни казваха да го правим и все ни крещяха. Учеха ни да стреляме с пушки, да мятаме ръчни гранати и да лазим по корем. Когато не правехме тия работи, търчехме напред-назад или чистехме тоалетните и плаца. Единственото нещо, дето си го спомням от Форт Бенинг, е, че май другите не бяха особено по-умни от мене, което определено ме успокои." 
"Форест Гъмп", Уинстън Грум 

8 "Ако някой не знае, вече трябва да е запомнил - в Армията има военна тайна. Много военна тайна. И то такава, че могат да ви настръхнат всички косми по тялото. Военната тайна може да бъде издадена на противника по много начини, но онзи начин, по който ще я издадете вие, ще ви се случи само на вас. Просто ще бъдете на пост и страшно ще ви се досере. Такова досиране се случва на човек само един път в живота и то когато е на пост в Щаба през нощта, тоалетните (те са за офицери) са заключени и пред вас е блеснал лъскавия под на щабните коридори и просто няма къде да се изсерете. Това е пост номер 1, а напускането на всеки пост е пет години затвор по военните закони. Но животът и Армията са ви научили да се справяте във всяка ситуация. И понеже в момента имате Ситуация, просто си подавате задника през един от прозорците в коридора и като засрамена гаубица изтрясквате снаряда някъде в тъмното навън. Понеже сте културен войник и човек - намирате по кабинетите некаква хартия и се избърсвате с нея културно и малко гузно. Животът ви отново е хубав, защото вече знаете - може да е кофти в Армията, но да си в Армията и да ти се сере - това е няколко пъти по-кофти. 
Което се оказва и вашата трагедия веднага на следващия ден. Изчезнал е свръхсекретен документ, на който са били дешифрирани, примерно, позивните на II-ра българска армия за стрелба към Одрин и Солун. Тоя документ наистина е свръхсекретен и вие си давате сметка за това със спокойствие. Докато не се разчува партенката, че точно с този документ (позивните), някой си е избърсал гъза и го е захвърлил в храстите. 
Животът вече не е чудесен и лек. И то не само за вас. Военното контраразузнаване нарежда целия личен състав да се строи пред лечебницата, за да дава проби. Проби, не от къде да е, а от космите на задника. Щото докато сте се бърсали, един косъм-издайник от задника ви се е залепил за омазаните хартишки, които (както вече и Врагът разбра) са суперсекретен документ. Просто вас ще ви разкрият по космите на задника ви - а в тях, както знаете, се съдържа повечето генетична информация на човека. 
Така или иначе ще ви хванат - хубаво е да дадете проби от космите си на задника едва след като цялото поделение вече е дало. Не за друго, а защото Армията ви е направила философ и тъжен регистратор на живота. А да регистрирате такова нещо си струва - четиристотин епруветки с четиристотин криви мъжки косъма в тях. Косми от задника. 
Сега вече се досещате защо Докторът на Поделението е такъв идиот." 

"Военно разузнаване" сам по себе си е абсурден термин, защото никой военен няма достатъчно ум в главата си да разузнае каквото и да било" 
"Дългото сбогуване", Реймънд Чандлър 

9 "Вече сме приятели, май, а?! Оправи строя! Всяко Поделение, момчета, си има свой Царски път - там, откъдето се бяга. Защо бягат войниците?! Докторът на Поделението пак има свое мнение по тоя въпрос - щото им е скучно. Скуката, такава, каквато ще я изпитате, болезнената, взривяващата скука, в която няма какво да правиш. Или всичко, което ти се прави, е забранено. От такава скука човек се подува, става идиот, започва да фъфли и да не си уцелва устата с лъжицата. Войникът бяга, щото му е гот да си открадне часове свобода - да си я заслужи, да не го хванат и да измами системата, самата Армия. Когато войникът започне да бяга и вече не го хващат (често) - той вече може да се уволнява. Повече от това в точно тази Армия той няма какво да научи. 
Бяга се най-често до близкото село за Алкохол. Той е причина Старите да те признаят за пич и да престанат да се ебават с тебе. Който от бомбетата донесе една мешка с алкохол от селото без да го хванат, печели правото на бухалясване - ритуал, в който бухалчето става стар бухал, стар бик - въобще Стар! Ритуалът представлява да минеш през шпалира на Старите и всеки да те съсипе от бой с квото е хванал в ръце - с възглавници примерно, но и с лопати, кубинки, дръжки на брадви и прочие твърди предмети. 
Бяга се още, щото гаджето ти се е наебало с друг. Това е най-неуважителната причина за едно бягство. За такова нещо аз пращам в затвора. Разбира се, че ще се наебе с друг. И при нея да си, тя пак ще си намери да се наебе с друг. 
Бяга се също, защото в близост до всяко Поделение има по една ПеСеКа (Приснодева Селска Курва - обикновено се казва Дишка), с която половината от личния състав осъществява сексуални контакти, а другата половина още не, защото не знае за нея. И тази Дишка е единственият начин да станеш близък със Старите и особено с Ефрейторите, ако изключим възможността да се сбиеш с тях (по-добре дъщеря - манекенка, отколкото син - ефрейтор). 
Бяга се, защото не се издържа на простотията на себеподобните. В Армията, ако някой иска да те пита дали си имаш приятелка, той се изразява по армейски. А по армейски въпросът звучи така: "Имаш ли си путка?!" 
Бяга се, защото затвореният човек има цел. И тя е да избяга. Нищо, че ще го хванат. Бяга се заради спорта, просто заради един дъх Цивилизация. Най-честите бягства са само на няколко метра от оградата - самият факт, че си извън Армията и Поделението, вече те прави друг човек." 

10 Изправи се гора от стомана 
насочете се бойни дула 
насочете се в гневна закана 
към Врага, който носи Война... 
"Никой да не мърда! И всички по спалните помещения! 
Никой не иска Армия. Никой не иска Война. Обаче Война има. Не може без Война, както не може без жени, ебане, алкохол и американско кино. А Войната не може без Армия. Не може да си представите какво щастие е за всички ни, че имаме една отвратителна Армия, която не ни се налага да използваме в една чудесна Война. 
И който се скатава от Войната и от Армията - той става жертва на себе си. Знам, че няма да го разберете сега, но един ден ще го усетите - онова нещо, което те кара да пееш в мирновременна обстановка. Такова нещо откриваш, когато пееш заедно със още сто човека. А със сто човека ти се удава да пееш единствено в Поделението. Нито един от вас не може да пее добре, обаче понеже сте много, понеже се стараете и сте уверени, понеже краката ви отиват някъде и ви правят ритъм - песента, пичове, се получава. И от песента усещаш онази животинска гордост, че не си сам, че няма да се дадеш лесно и ако се наложи, може да убиваш, понеже... Понеже така се налага - както при всяка Война. Защото Армията е вашият малък, нужен, тренировъчен, имитиран Апокалипсис. Апокалипсис сега, като малка тренировка, в която си губите времето, за да може като дойде истинският Апокалипсис, като дойде отново времето за мъже - да сте мъже в оня смисъл, в който малко мъже го могат. В Армията ставаш мъж не защото вече си готов да посрещнеш Апокалипсиса утре, а защото по най-безопасния начин разбираш как изглежда той. Който не е минал оттам не само че не е мъж, ами като му дадеш автомат, започва да си играе на войници. Което винаги е едно взривоопасно упражнение за всяко едно Общество. 
Понякога Апокалипсиса не идва с години и с поколения - той се появява в някакъв неведом цикъл. Молете се да не се появи, докато сте живи. Налага се да се молите. 
Налага се да мразите и да пиете кръв от циците на Самотата, да се справяте и да се напъвате, да се страхувате и да плашите, да слушате Възхвала на простотията и да треперите от безсилие и ярост, от врява и безумство. Никога не сте мислили с тийнейджърския си мозък, че има място, където всичко свързано с мисленето трябва да бъде предоставено на други. Трябва да се подчините. Малко по-късно, сред хилядите случаи на подчинение и компромиси в живота разбираш, че единствено първия път си е заслужавало да се подчиняваш. Пък и няма как. 
Има, верно е - има неподозирани глупости, има ужас и загуба на време, която никой не може да прости - обаче си заслужава. Понякога си заслужава материално, морално, физически и психически да паднеш толково ниско, колкото не си и предполагал, че можеш - просто защото това е Светът, това е лайняният ви Живот, това е Война и това е Армия все пак. В тези четири неща няма победители. Има само оцелели." 

"Имаше само една засечка и това беше параграф 22 - според него онзи, който при действителна и непосредствена опасност е загрижен за собствената си сигурност, има напълно здрав разум. Ор беше луд и можеше да бъде отчислен от летателния състав. Единственото, което трябваше да направи, беше да поиска да го отчислят; но щом поискаше, той вече нямаше да бъде луд и трябваше да участва в полети и занапред. Ор щеше да бъде луд, ако участваше и занапред в бойни полети, а щеше да бъде здрав, ако не участваше, но щом беше здрав, трябваше да продължи да лети. Ако летеше, щеше да бъде луд и нямаше да трябва да лети; но ако не искаше да лети, значи беше здрав и трябваше да лети. Йосарян бе дълбоко развълнуван от абсолютната простота на тази клауза в параграф 22... " 
"Параграф 22", Джоузеф Хелър