Моите приятели, наркоманите (Обществен експеримент 1) e17 
  
 
  текст: Мартин Карбовски 
 
регистрация 1: първото, което усеща човек, когато чака да дойдат пичовете с дозите, е страх от смъртта и от болести.  
 
регистрация 1: първото, което усеща човек, когато чака да дойдат пичовете с дозите, е страх от смъртта и от болести. 

протичане: След няколко тенекии моите приятели, наркоманите, най-накрая идват на Орлов мост. Отпуснати са, говорят много, ама за други неща. Единият е изрусен с много къса коса, от този тип, дето хората казват, че стават за ебане. Другият е с тъмна коса на черта, малко скапан и нервен. Девойката мълчи през цялото време, в началото човек може да си помисли, че се притеснява. 

регистрация 2: и тримата са хиперслаби, унисекс типове. Дебели наркомани няма. 

протичане: Началото е, когато русия пич ме пита "ще вършиме ли работа?" 
Бавно схващам, че те са дошли на срещата без дозите, и че тепърва ще трябва да ги купуваме. Питам къде. Там и там. Качвам ги всички на мойта кола. Карам ги там и там. Района на Пирогов, до хотел Родина, стара кооперация. Русия пич се качва да купи. Момичето най-накрая казва нещо, с което ми става симпатична: "Дано да се забави, щото ако се върне бързо - значи няма..." 
Мистър Блонд се връща бързо. Няма. Чак сега си приказваме колко дози иска да вземе. Три. Давам му пари за моята. Питам за момичето. 
"тя е на фолио..." 
Означава, че не си слага хероина венозно, а го пуши. (вж. по-надолу технология на фолиото) 
Пичовете мълчат. Питам ги кво ще правим сега. Отиваме на Аптеката, казват те. Карам ги на Аптеката. Пред НДК този път слизам с тях, щото ме гони нездраво любопитсво как изглежда дилърът. Дилърът обаче се оказва дилърка - руса, захабена, като от филм. Казват ми, че не е типичен образ на дилър. Аз не вярвам. Дилърката хвали стоката като циганка. 

Дилърката: "Пичове, материала е супер, направо чук, ше паднете, ше колабирате направо от него... Нема да ви бутна пръчка, я... Земете си, кво мислите, в тоя дъжд другите я ги фанеш, я не..." 

регистрация 3: Нищо не разбирам от сленга на пичовете и жената. "Чук", обясняват ми после, е определение за чиста доза, много хубав материал. "Пръчка" явно е обратното - кофти материал, който не те хваща. Нещо като дърво или дръвце, перифраза на обикновения жаргон. Всички си говорят високо, мотат се под ръка и ми се струва, че вече в службата на майка ми са разбрали как сина й се опитва да си купи "чук"... 

протичане: За мое учудване пичовете отказват "чук"-а на дилърката. Явно в бизнеса има традиции и те го потвърждават. Русия пич вижда отдалече някого, когото наричат Хихо, или Хохи, или Дуби, ебеш ли му майката как му викат. Изчезват за малко. И русия се връща с цъфнала физиономия. "Имаш ли?!" пита го черния. Русия вика: "Аре!". 

регистрация 4: Колко малко му трябва на човек, за да се чувства щастлив. Пичовете стават разговорливи и приятни хора. Обясняват ми мерките и теглилките - за 15 бона сме взели три половинки. Половинката не е половин грам, ами някакво количество за нормална доза. В един кантарен грам има десет половинки. Пичовете вече ме чувстват зарибен и ми обясняват, че като почна да "дигам на доза", ще ми трябва половинка и половина. Сега засега ще ми стигне половин половинка. Не съм сигурен, че съм разбрал, обаче ми е приятно да си говорим. Навивам се да си сложа. Като гледам как се оживяват заради половинките, си мисля, че това е последният купон преди началото на 21 век. Така изглежда. 

протичане: Какво ни трябва още? На изключително тъпия ми въпрос се отговаря с поредица предмети от бита. За "да се оправим", трябват цигари, лимонтозу, вода и желязна капачка от шише. И помпи. Какво са "помпи"? Помпи означава спринцовки. Откъде помпи? От Попа, от санитарната аптека. За 380 лева, които пак давам аз, пичовете взимат три спринцовки, две тънки и една дебела игла. Питам дали дебелата игла е за мене и си спомням за страха си от игли. За мене е. Забравям за страха от игли, когато разбирам, че пластмасовият предпазител на иглата се нарича "капут". От бакалията на ъгъла "Графа" и "Левски" си купуваме лимонтозу (100 лв.) и минерална вода. Питам дали се качваме на колата. Пичовете викат - не. Сега следва най-трудното. Да си намерим капачка. Желязната капачка, в която се разтваря хероинът. Няма да повярвате. Търсиме капачка около половин час по всички кофи на Попа. Искаме от магазините наоколо и от денонощното кафе Коко, на спирката на 94 - железни капачки няма. 
Обяснявят ми, че така е по центъра. Просто твърде много наркомани стоят по ъглите и дебнат кога някой ще изхвърли празната си бутилка от ракия, за да й вземат капачката. Не мога да повярвам. Пичовете вече се изнервят. Питам ги това не се ли прави в лъжица като по филмите. Отговорят ми: рядко. Обявяват ме за луд, когато им предлагам да купим бутилка ракия или водка, за да вземем капачката. Смеят ми се. Като се сетя, че ще похабя цяла бутилка ракия за една капачка, и на мене ми става смешно. Отивам до кръчмата Македония. Сервитьорката ми е позната. Дава ми капачка, за която пичовете казват, че е суперкапачка. 

регистрация 5: Хората знаят какво се прави. Аптекарката не гледа в очите. В бакалията само аз правя впечатление, именно защото не съм кльощав като пичовете и не искам лимонтозу, а го плащам. Най-хубаво е, когато надничам в кофите за боклук. Старецът, който събира хартиите, ме гледа накриво. Обяснявам му, че търся капачка. Той ми се усмихва и ми казва да опитам при другите кофи на ъгъла. Връх на урбанистичната симбиоза. 

протичане: къде да отидем? Понеже ме гони дивно шубе, аз им казвам да отидем на чист въздух в Южния парк. На тях им е все едно. Иначе го правят по входовете, на последния етаж. Има случаи, когато ги хващат с помпа в ръката. Псуват ги и ги гонят. Най-честото словосъчетание явно е "мръсен наркоман". Забивам колата дълбоко в някъква кал между дърветата и излизаме. Въздухът наистина е чист. Момичето си приготвя фолиото. 

технология на фолиото 
От цигарената кутия се изваждат цигарите и тя се напълва с вода. Вътре фолиото се накисва добре и се вади без да се скъса. Обелва му се хартията. Изглажда се много внимателно, направо прецизно. Въпреки че момичето е с несигурни ръце, накрая се получава нещо като блестящ изгладен свръхтънък лист метал. В неговия улей се изсипва половин пакетче хероин. Отдолу фолиото се нагрява със запалка, чийто пламък е поставен на минимум. Хероинът се стопява веднага и заприличва на капка кафява менструална кръв, която дими, кипи и се движи. Димът се засмуква през тръбичка от навита 50-левова банкнота. За да не се развива на банкнотата, се поставя жълт хартиен пръстен от филтъра на обикновена цигара. 

регистрация 6: снимките. Опитвам се да снимам, но заради запалката момичето настоява да е вътре в колата и да затворим вратите. От тези снимки нищо не излиза. Колата ми се осмърдява на тапа. Горяла тапа с екзотичен вкус. Момичето става все по нервно. Не го хваща материала. Смуче дима от хероина до последен дъх и после затапва с обикновена цигара. После не диша около минута. Ако някъде се провежда световен шампионат по затаяване на дъх - със сигурност тая жена ще вземе първо място. 

протичане: Пичовете се изнервят, защото аз ги карам да го правим един по един. Кой е пръв? Русия вика - аз. И слава богу. Изважда пакетчето. Сипва го в капачката. Преди това я е разкривил и е направил нещо като дръжка. Русия пич се кефи, че кашето изглежда добре. Питам кво е "каше". Каше е доза, която е скрита някъде. Обикновено наркоманите не носят нищо у себе си. Снимам, обаче повече се оглеждам. Ако дойдат ченгета, иди обяснявай, че правиш журналистика. 
Хероинът не е бял. Леко розовее, в кафявите оттенъци. Русият му слага няколко кристалчето лимонтозу и му сипва малко вода. Без лимонена киселина хероинът няма да се разтвори. Давам си зипото, за да нагрее. Кипва бързо, почти веднага. Питам ако нямат вода, кво правят. Теглят от локвите. Не се майтапят. Теглят водата за хероина от локвите. С помпите. 
Русия го е страх, че на снимката ще му се видят калците. Така си нарича изпокрилите се вени. Ръцете му са като женски, бели, слаби и не се разбира къде са му вените. Русия псува: "Как да се нашила с тая дебела игла, да му еба майката!" 
В капачката с разтвора пуска парче от цигарен филтър. Опира помпата на филтъра и изсмуква течността. Всичко изсмуква, "за да няма фири". Освобождава капачката и слага иглата. Иглата е без капут и всички я пипаме. Снимам помпата като на ревю. Ръката на русия е толкова женствена, че го питам защо е станал наркоман, а не педераст. Другия пич гепва капачката и другите атрибути и отива навътре в гората да се целне. Стига тъпи разговори. 

регистрация 7: Наркоманите говорят спокойно за наркоманите. Като за себе си. Повече им дълги изречения са посветени на това, че са на отказване и са го решили твърдо. Почва да ми става зле. Страхът от ченгета е преминал. Обаче идва друго. Не мога да повярвям, че отворения пич Карбовски, тежащ 86 килограма и висок 184 сантиметра, може да му стане лошо от каквато и да е гледка. Разсейвам се с информация за коктейл от кокаин и хероин. Нарича се "speedball", но това си го знаете. 

протичане: Малката още се опитва да не диша с минути и смуче кротко фолиото си на задната седалка. Пича с дългата коса клечи далече от колата навътре в мокрото и зеленото. А Русия се опитва да се уцели пред мене. Винаги съм мислел, че мястото на уцелване е на сгъвката на лакътя. Пича опитва на няколко места, дори си събува дънките, за да види как са му вените между краката. Загащва се и с колана си пристяга ръката над лакътя. Кара момичето да му помпа, сиреч да му стиска ръката, за да му изскочат вените. Тя отказва. 
Русия си помпа сам и забива помпата някъде в средата на ръката. Неопитно око ще отбележи, че там няма нещо по-голямо от капиляр. Пича вика "вътре съм". Предполагам, че е вътре във вената. 
И пак изведнъж Русия казва "аспирирай!" Леле боже, какво значи това? Виждам го, че се мъчи и почервенява. И на кого вика "аспирирай!"? Питам какво значи. Означава да дръпна буталото, та влезе кръв във помпата. Викам "кой, аз ли да аспирирам?!" 
Русия вика, ти, ти! Казвам му, чакай бе пич, как аз, ще се преебеш нещо... Оня пак вика "аспирирай!" Бахму майката и експеримент! Слагам фотоапарата между краката си и с ноктите на двете си ръце дръпвам леко буталото. Влиза кръв. 
Пича казва "вътре сме!". Да ти еба съпричастието. Пуска си колана и си освобождава ръката. Слага си го бавно, усърдно и целенасочено. Опитвам се да снимам, за да не залитам. Въздушното мехурче в помпата аха-аха да влезе във вената. 

регистрация 8: емболия. Думата емболия ми клечи в главата и се чудя дали да му я кажа. По-добре да дойдат ченгетата. Не мога да повярвам. Пича си го сложи и аз му помогнах. Всичкият детски страх от игли ми е в главата. Сигурно точно това състояние се нарича уплах. Лошо ми е, ама толкова ми е лошо, колкото всичкото повръщано на Земята. 

протичане: "Копеле, размазах се!", казва Русия. Мисля си, че иска да каже "ей сега ще умра". А той искал да каже, че му е много гот. Идва Черния. Русия го пита "оправи ли се". 
"Оправих се", вика другия и сяда в колата. "Аре са ти!", казва Русия. Аз съм забравил. Експериментът е замислен така, че да опиша първата доза и как влияе тя на човек. Абсолютната ми увереност винаги ме карала да мисля, че един път за експеримент може. И втори път няма да ми се случи. 
Сега обаче това не ми е важно. Единственото ми желание е да се откажа. Страх като една човешка длан ме държи за гушката. Ако бях пръв, сигурно щях да го направя. Обаче като съм го видял - ебава ми се малкия мозък от страх и отврат. За секунди главата ми направи цял оборот. Не мога пичове, не стаа, лошо ми е. 
Удивително как и двамата започват да ме убеждават. Размазани са наистина, зениците им са свити, правят паузи между внимателно артикулираните изречения. Русия вика "нали щяхме да вършим работа..." и "аре бе, ебаси, искам да го усетиш..." 
Убедителни са, мамка му. Изкарвам целия си синдром "напук", за да им отвърна. Казвам им, че са готини. Обаче с мене не може да стане. Щото се ужасявам. И ме е страх. И това, което видях, ме съсипа. Не ги лъжа въобще - наистина са готини. Обаче не мога като тях. Като съм видял за какво става дума - вече ми е ясно, че човекът, дето беше решил да експериментира с хероин, явно е бил друг човек. Не е този Карбовски. Прощавайте, драги зрители, експериментът е неуспешен. Мишката е уплашена и не тръгна по лабиринта. Балсъму майката. Страх ме е. 

регистрация 9: ужасен страх. Мисля си, че ме спаси по-точно страхът от иглата. И това, че не бях първи. Ако бях първи, нямаше да гледам помпата и - предполага се - щях да опиша за какво става дума и какво е усещането. Това, което четете, трябваше да изглежда като реклама(ция). 
А в момента пичовете ме убеждават яко. Регистирам усещанията на дърта девственица, която мъжете се опитват да съблазнят. Минават дори през "ти обеща!", "мноо е гот, чесно...", "аребе, кво толко", и "не се страхувай, де". Усещането, че не съм пич, се засилва до степен, при която ми се иска да ги напсувам и наритам. Кипва ми, като правя асоциация с въпроса на Русия дали съм бил искал "той да ми го сложи". Не, не искам той да ми го сложи. Сега разбирам какво усещат жените, като ги убеждава човек "да го направим заедно". 

протичане: Отказвам. Те не се чувстват много преебани. Все пак животът е пред мен, мога да го направя, когато си искам. Както те могат да спрат, когато си искат. Стигаме до консенсус. Оставяме разхвърляни спринцовки, капачки, фолио - всичко, употребено или не, се изхвърля, за да не те гепат ваште или ченгетата. Качваме се на колата. Минавам през някакви дървета и ми пада десния фар. На бензиностанцията го оправям. Пичовете седят и не им е скучно. Отдавна не съм виждал хора, които толкова много не бързат. Очаквах да им стане весело. На тях им е просто нормално. 
Питам ги какво правим сега. Можем да правим всичко. Момичето ни кани у тях. Пичовете отказват. Разбираме се да отидем пак на Аптеката, за да вземем още за нея. Тя е малко недоволна. Когато пушиш хероина, ти трябва по-голямо количество. Леко съм й благодарен - тя ще изпуши и мойта доза. Отиваме на Витошка пред магазина на Палмърс за луксозно бельо. Момичето слиза и направо тича по алеята към чадърите на НДК. След малко се появява с цяла тумба пичове. Викам си - колко много от наште (пардон, техните), ква тълпа наркомани. Русия ме поправя: "Тва са дилърчета, всичките... някои от тях дори не се друсат. " 

регистрация 10: образът на дилъра. Между 13 и 16 години. Разпуснати панталони и шушляци. Винаги съм ги мислел за скейтъри, примерно. От този момент за мен всички, които седят на пейките пред НДК, са продавачи на дрога. 

протичане: Става нещо страшно. От тумбата се отделя един пич с червено яке и се качва в колата. Разбрали са се. Обаче трябват още два бона. Давам му. Днес съм спонсор и медсестра на софийските дроги. Иска ми още двеста лева. За лимон. Пак му давам. И тогава наглото му копеле извади пакет, по голям пакет от всички пакетчета, които бях виждал, и започна да го прави на дози на таблото на шибаната ми кола. Настръхна ми косата, а добре възпитаното момче в мене почна да крещи. Ама само вътре в главата ми. Ако прекъснех деленето на дозите, щях само да забавя човека. Вместо да гледат за куки, както правех аз през цялото време, пичовете гледаха дали дилърчето няма да ги преебе с количеството. 

регистрация 11: Все едно да крещиш на публично място песента "Ела да ме арестуваш, тъпа куко!" Тези деца въобще не се притесниха, че може да изскочи отнякъде някое съвсем случайно ченге. Просто така да се разхожда, например. Дилърчето говори през цялото време на висок глас, няма шушукане, няма притеснение. Като го помолиха да отбие от цената, дилърчето каза "не мога, трябва да се отчитам..." 

протичане: Пичовете са доволни. Забелязвам как им се ще да се отърват от мене. Оставят ме с момичето. Проблемът сега е да си намерим запалка. Тя иска да продължим да пушим заедно. У тях. Това не е предложение за секс, както го разбира елементарният ми мозък. Просто човек и наркоман да е, пак не му се ще да седи сам. Купуваме запалка. Отиваме у тях. Тя пуши. И мене ме научава. В началото почти не дърпам, обаче после си викам, кво толкова. Дърпам няколко пъти здраво. Освен горчив вкус и мирис на застояла изгоряла тапа - друго не усещам. Купувам си водка. Почти не са ми останали пари. Пием водка и си говорим. Пушим хероин и не дишаме. На нея и става гот, аз леко й завиждам - не е ясно кое точно ни хвана - пушенето или водката. Тя ми казва, че от пушене не може да ти е толкова гот, колкото като се убодеш. "Трябваше и аз да се целна", казва. 
И аз трябваше да се целна. Обаче всъщност водката е добра. Доколкото разбирам вече от наркотици, хероинът просто те връща обратно в нормалното състояние. Докато водката от нормалното състояние те прави весел и смел. И красив и интересен. С момичето стигаме до консенсус - хероинът е добър, който има нужда от него - той да си го взима. Обаче и водката е добра. Направо чудесна. 

регистрация 12: На сутринта се събуждам. Някъде към четири следобед. Леко ме боли глава. Друг път така не ме е боляла глава. Една особена болка. Нов вид болка в главата .