Целуни момичетата! [за сбогом] e16 
  
 
  текст: Мартин Карбовски 
 
Репортаж, писан с призовка на шията: Мартин Карбовски най-накрая успява да се отърве от веригата и топката и пристига, макар и малко поочукан, за да потвърди, че свободата не е на върха на копието, а в чукчето на съдията. 
 
Животът - това е един голям вентилатор. 
Бракът - това е една голяма обществена тоалетна. 
Развод е, когато лайното попадне във вентилатора. 

поради что се жените, иуроди? 
Някои се женят по любов. Други - от скука. Трети - за да имат какво да чукат под ръка. Най-много хора се женят по технически причини, лоши презервативи и изпускане. Поради причината "няма как" и пожеланието "дано да е за добро". Много малко от изброените знаят какво правят. Правят нещо като "ТАКАТРЯБВА" и "КАТОВСИЧКИ". 
Свещената простота на събитието е, че си извикал всички знайни и незнайни войни от два велики рода, за да присъстват на твоето обвързване. Нищо друго! Бракосъчетанието е повод да видиш как изглеждат роднините за предпоследно - така или иначе ще ги видиш за последно и поотделно чак на погребенията им. 
Хората, който пристъпват с плахо себеотрицание прага на гражданското, са готови да издържат смешната церемония и най-вече са готови да изядат лайната на свещената институция брак. В същото време те знаят, че съществува обратното на "брак". И обратното на "брак" не е "свобода". А "развод". 

на другата сутрин... 
... разбираш, че нищо не се е променило - живееш с една жена както и преди, тя си е същата. Трудно свикваш, че непрекъснато трябва да е до тебе - досега си имал твоето си армейско "лично време" - примерно да четеш с часове книги в тоалетната и да имаш специална лавица за тях, а от днес някой е махнал книгите и е поставил там балсамите си за коса (повече от твойте книги). Опитваш се да четеш етикета на балсама за коса - не е същото. Окей, правиш компромис. Това е съвместен живот. Има обаче един компромис, който и двамата няма да направите, защото това е вашата същност и еманация като личности: проблемът е в това кой как стиска 

тубата с пастата за зъби 
Примерът въобще не е смешен. Когато ти си миеш зъбите, винаги стискаш тубата в юмрук и както ти падне, докато тя прилежно я навива отдолу нагоре с цел пълноценно използване и естетика на банята. Това е последното нещо, което би променил в себе си и е посегателство върху твоята лична свобода. Дори и да имаш добро желание, сутрин мислиш единствено за това дали ти се пикае или ти се чука. И адски се дразниш, когато някой отдава такова огромно значение на някаква наистина шибана туба с паста за зъби - впрочем купена, защото с нея от шибаната реклама знаеш, че "няма кариеси"! Един ден, докато се взираш в току-що опиканата постелка пред тоалетната чиния (това нещо никога не е било там преди) разбираш, че 

любовта си отива, когато хората ползват една и съща тоалетна чиния 
Това, което предлага бракът, със сигурност го знаят тези, които поне за малко са били в армията - предлагат ти се чанч, студ, безсмислие и лишения. Но чанчът, студът, безсмислието и лишенията не са само за тебе - разпределят се почти по равно. Това, че не си сам, наистина успокоява. Погледнато реално, животът на всеки е една малка казарма, където ако си сам, по-добре да се застреляш на пост. 
Един от двамата или двамата заедно и едновременно забравят, че ако досега са се обичали, отсега нататък трябват 
а) съжителство 
б) съдружие 
в) съучастие 
Съжителство е, когато ТЯ успее да изпере любимите ти чорапи без демонстративната марля на устата, а ти внимателно загръщаш употребяваната й дамска превръзка в парче вестник и я скриваш дълбоко в коша за боклук. Тази проклета "естетика на банята". 
Съдружие е, когато всичките ти приятели пият с НЕЙНИ пари, а ти един ден заминаваш за Волфсбург, Германия, и бачкаш като негър цяла година, за да може като се върнеш да си купите запалка Зипо [оргинална] и Фолксваген "костенурка" [на 26 години]. Тези проклети пари. 
Съучастие е, когато ТЯ те намери окървавен на стълбите и не се обажда на полицията, преди да разбере ти ли си пребил някого или тебе са те били просто ей така, както често ти се случва. Тази проклета полиция. 
Кога ти би могъл да Й бъдеш най-добрия съучастник? Разбира се, когато крещи от родилни болки. Опитай се и ти да покрещиш с НЕЯ. Поне това проклето нещо. 
Тези неща обаче не се случват във ВАШИЯ брак. Бракът ви прилича на гениално замислена космическа совалка, която не може да стартира, защото никой в екипа й не се е сетил да вземе кибрит. И тогава на един от ВАС му хрумва нещо наистина гениално и просто. И лесно. 

можеш да си отидеш! 
Всеки от ВАС си казва: "Ебати, колко е просто!" Където не ти е приятно - просто не стой там. Има възможност, нищо страшно не се е случило, още си млад, направи нещо, за да ти е по-подреден, по-хубав и по-весел животът. Ми така де. 
И двамата забравят, че СА женени. И двамата забравят, че са правили най-умопомрачителното чукане в световната история след онези две еднополови зелени еуглени, които преди милиони години изобретиха секса. И двамата забравят клетви, обещания, красиви жестове, автостопът заедно към морето. Забравят онова нейно идиотско желание ТЯ да МУ стиска пъпките по гърба, защото това Й доставя удовоствие. Забравят как ИМ стана лошо за първи път с някаква гадна трева и как СИ обещаха да не го правят повече... Не си спомнят вече за увертюрите към първата вечер, към първото чукане и първата свирка. Имат амнезия за това как решиха да го направят това нещо наречено "брак" - не по технически причини, не от скука, не за да избяга ТЯ от провинцията и не просто заради секса. Грешките се правят, за да се поправят. 
Децата често питат: защо се женят хората? 

Бракът не е причина да обичаш някого. 
По аксиома Бракът си е същият, откакто праисторическият мъж свалил жена си с бухалката, със серия от звуци Й обяснил, че не може да мърда оттук и ако не мърда много, той ще Й донесе парче от мамут. Откакто съществуват епизодите на Докато свят светува, хората се женят, за да са заедно в мъка и радост, в бедност и богатство, докато смъртта ги раздели. Какво става тия дни? На него МУ се ще жена му да е "по така", а на нея Й се ще мъжът Й да има яхта. На нея Й се ще мъжът Й да не ходи на лов за парче мамут, а да Й обръща внимание цяла нощ и цял ден. ТЯ иска толкова много неща от живота, но ТОЙ Я кара да пере с пералнята. ТОЙ иска да бъде музикант, ТЯ го кара обаче да Й закове с гвоздеи гоблените върху панела. 

Мамка му и свинщина! Те се мразят! 
Никой няма намерение вече да обича другия. ТЯ МУ заявява директно, че няма да търпи миризмата от неговите чревни газове, както и другите му миризми като крака и афтършейв. Няма да търпи ТОЙ да закъснява, да не Й обръща внимание и право в очите му казва, че е неудачник и скапаняк - докато продължава да се бъхта за парче мамут, другите мъже вече имат джип и тутурутка, дето бибипка, когато те търсят. ТОЙ изключително внимателно Й напомня, че ТЯ е твърде тъпа путка, и че ТОЙ Я е направил човек. И да не му се отваря много, щото ако сега става за нещо, само след десет години никой няма да иска да Й застане между краката. Освен влагата от Самотата и Житейския студ. 
Мамка му, те наистина се мразят! Мразят се мълчаливо и се дебнат по най-инфантилния начин. ТОЙ забелязва, че ТЯ започва да се къпе всяка сутрин. ТЯ започва да твърди, че ТОЙ не е бил на монтаж снощи в телевизията, а при три проститутки и едно куче. И подозирайки любимата му поза, ТЯ е сигурна, че ТОЙ е употребил кучето. ТЯ не признава правото МУ да получи тривиална и нечовешки болезнена бъбречна криза. ТЯ подозира, че ТОЙ е получил криза в бъбреците, за да Я впечатли. ТЯ започва да ходи на "работа" и в събота и неделя. ТОЙ вече има план как ще я проследи и как ще я хване на местопрестъплението. ТОЙ има план как ще я завари гола посред петима моряци, как ще я убие и как ще я лежи в Пазарджишкия затвор. 
Въобще ТОЙ се съсипва от страшни мисли, протичащи приблизително в следния ред: 
Наистина ли може да има НЯКОЙ ДРУГ, който вкарва пениса си Там, Където Обществото и Църквата са Му Дали Право Само ТОЙ Да Си Го Вкарва!? (нещо като право на паркиране) 
Наистина ли може да има НЯКОЙ ДРУГ, който вкарва пениса си Там, Където ТОЙ Я Целува?! (нещо като право на лична хигиена) 
Наистина ли може да има НЯКОЙ ДРУГ, който вкарва пениса си Там, Откъдето ТОЙ Има Намерение Да Излязат Децата МУ?! (прилича на право на осведоменост) 
На НЕЯ също започват да Й минават подобни мисли. Но докато НЕГОВИТЕ са за някакво илюзорно притежание, НЕЙНИТЕ са за някаква илюзорна свобода. ТЯ мисли в обратен ред: 
Наистина ли цял живот ще се въртя около (на) Нещо, Което Притежават и Предлагат Всички Мъже?! (нещо като право на по-голям размер) 
Наистина ли цял живот ще имам само онова Нещо, Което Явно Имат и ДРУГИ ЖЕНИ?! (нещо kато право на капитанската лента) 
Наистина ли цял живот ще трябва да бъда робиня (в несексуалния смисъл) на Нещо, Което Никога Няма Да Изкара Пари, (за разлика от мойто Нещо)?! (прилича на правото на луксозните белезници) 
И след като се мразят, идва мисълта за изневяра. В повечето случаи тя не съществува, но я има. Парадокс при всеки развод. 

кой е виновен? 
Статистически, математически, физиологично и като повод, за развода са виновни жените. Няма и грам сексизъм в това твърдение. Просто жените, които не са готови за брак, се възползват от свободата, която им дава Модерното Общество. Те не желаят да търпят неудобствата, житейския студ, човешките трудности и домакинските задължения така, както са ги търпяли техните майки и баби. Откакто съществува, бракът не се е променил като съдържание и принципи - единствено търпи компромиси. Но разводът не е компромис. Разводът твърди, че някой е виновен да не станат нещата. Този виновен е жената. Това се доказва лесно. 
Мъжете не са се променили - освен че в манталитета им леко нагарча мухълът. Но кажете ми коя жена подава молба за развод, защото мъжът й е мухъл? С мъжът-мухъл се живее лесно - той не протестира, когато се върне от работа и се срещне в банята с новите й приятели - негрите от Ъп Даун. Много са мили, нали?! 
Значи, а) мъжете пият колкото и преди - дори си правят сами салатата и с радост подхващат темата за мензиса, ако на жената Й се говори за това. Битовият алкохолизъм може и да е намалял - на нея не Й се налага да МУ изува опинците, когато ТОЙ се е нашошорил като животно, ала принципът остава същият и за НЕЯ двете бири са си алкохол. И за отмъщение отива при негрите от Ъп Даун. Много са мили, нали?! 
б) мъжете изневеряват колкото и преди - дори по-малко. Случва му се: напориста колежка, или на турне, или на командировка - но никога не е това, което ТОЙ разказва на приятелите си. На модерната жена не Й се налага да търпи полигамията на мюсюлманите или мормоните, не Й се налага да търпи прищевките на развратен господар, който е склонен да Я замени с книжна салфетка, когато МУ падне. В момента обаче, в който ТОЙ е отишъл сам на филма Неомъжена бяла жена, тя - йо! - веднага при негрите от Ъп Даун. Те не са виновни, момчетата. И са много мили по навик. 
в) мъжете работят повече от преди - ако парчето мамут, което мъжът е длъжен да осигури, е винаги на масата, причините за развод реално не съществуват. Съвременната жена е нахранена, облечена, задоволена, кара автомобил, има собствена работа и пари и, мамка му, пак се развежда! А отгоре на всичко има и свободата да го прави или да не го прави! Ако погледнете с очите на човек, живял през средата на века, това ще ви изглежда парадокс. ТЯ има всичко! Дори се е оженила по любов! Какво иска още след всичката власт, пари, любов, Картиета. Какво иска ли?! Негрите от Ъп Даун, какво!!? 

защо се развежда таз жена?! 
Погледнете молбите за развод - почти всички молби в съда са подадени от жени. Причините - "лошо отношение", "обиди", "посягане на бой", "нарушаване на разбирателството", "липса на внимание към съпругата" и т.н. Има и такива причини като "разходване на средства по различни заведения с негови приятели" , "непоправимо разстройство поради постоянно гледане на кабелна телевизия" и "функционално обезсмисляне на брака от действия с противоконституционен характер - нецензурни изрази по адрес на политически лидери". 
Лайното е ударило вентилатора. Съдебните бумаги се пълнят с кирливи ризи, в който внимателно са увити говна, лични тайни, човешки дефекти и много желание за неразбирателство. Нито една от изредените по-горе женски причини не е истинска. Ако съдебните формулировки бяха верни, циганските, работническо-селските и калайджийските семейства щяха да излизат от гражданското и да влизат направо в 13-та зала на съда. Но циганските семейства са трайни. И пълни с циганета. 

жената се е променила 
Никой не оспорва равенството между нея и мъжа й. Но ако ТЯ има нужда от повече внимание, той да не е от дърво. На днешния мъж като на никой друг мъж МУ се ще да го галят по главата, да му говорят на "цуцинка", да го завиват, перат, почистват. Да МУ готвят и приспиват. Да ГО чукат и задоволяват. Да не ГО занимават с глупости. Да не МУ изневеряват [често]. Да ГО смятат за велик и да пишат по стените със спрей "Гошо е Бог!". Да не ГО оставят често сам на тъмно и топло, щото съвремения мъж се разваля от тъмното, топлото и самотата. Да ГО обичат - не защото е единствен, а защото е избран от НЕЯ. ТЯ си ГО е избрала такъв. И когато мъжът убие мамут или поне полска мишка, когато го (я) донесе в къщи и го (я) тръсне на масата - жената трябва да измисли песен за него и да я пее сутрин. Ама тихичко, защото Гошо обича да спи. 
Жените наистина са се променили. 

свободата е малко в повече 
На всички ни идва малко в повече. А би трябвало свободата да е екстрата, която да ни различава от немодерните общества по един хубав начин. Ще ни се да пробваме как изглежда бракът по друг начин. С друг човек. Бракът изненадва като казармата - все очакваш да е зле, ама па толкова зле не се търпи. Цял живот се опитваме да направим нещата добри. Когато човек е сам - е трудно да ги направи добри. Дори и да успее - все ще трябва да посвети добрите неща на някого. Реално първият брак създава илюзия, че нещата могат да бъдат и по-добри. Нека направим нещата по добри! Вече ги правим по-добри: 
"затова, путко заспала, събирай си парцалите и заминавай да го духаш в родния си град." 
"я не обиждай родния ми град бе, нещастник. Педерас гърбав - по жалко копеле от тебе не е възможно да срещна" 
и така нататък. 

в този живот рядко се чувстваш добре 
Личният ти развод не е най-страшното. Поне известно време си чукал с друго усещане за нещата. Страшното е, че това нещо разводът се случва все по често и все по-близо до теб. Неприятно ежедневие и задължително събитие. Разводът ти прави впечатление чак когато разбереш, че най-добрият ти приятел се е развел. Не можеш да повярваш - че той се ожени по най-драматичния и истински начин, описан във венецуелските саги: взе жена, която беше правила аборт от друг дни преди това. Толкова я обичаше. 
Любовта, като стана дума за нея, би могла да победи дори и в най-тежките моменти от живота на човека. Обаче когато стане дума за брак и развод, забравете за любовта. 
Просто защото е трудно цял живот да стоиш с лице към вентилатора. Житейски бури, социални поледици, финансов скреж - седи си човек в Обществения Хладилник и гледа как вентилаторът му се върти. Ще му се на човек да се събере с някой, та дай Боже вентилаторът да почне да духа топло - а то какво се получава? Дойде този някой, запретне, клекне и бам - лайното във вентилатора. 
Не е хубаво така. 

P. S. В статията са визирани измислени лица и събития. 

Р. P. S. Единственото, което се отнася до жена ми е: да си ми върне вентилатора, дето го купих с първата заплата. М.К.