В КАКВО СЕ ПРЕВРЪЩАТ МЕЧТИТЕ

Имали ли сте приятелка?!

Отвратително е. Никога не си и помисляйте повече за нещо подобно. Или поне я дръжте далече от себе си, каквато и да е тя: принцеса, капитанска дъщеря или изчезващ вид северно-сакарски муфлон. Ама няма “тя беше красива и исках да се оженя за нея”! По добре идете в Чуждестранния легион, запишете се в МЕИ или си направете операция за бюст - само и само да се отървете от нея. Няма такива работи “искам да имам деца от тази жена!” Вие просто сте луд човек - с децата се случва само едно в продължение на 40 години броени от акта на зачеване: първо ти си ги биеш у главата (защото не знаеш какво да ги правиш), после те тебе те бият у главата (щото не знаят какво да те правят). Край на илюзиите! Ако бяхте по-интелигентни хора, докато ви течеше последната връзка, сами щяхте да си записвате 7 фази, след които никой не иска да бъде с никого.

фаза 1 - сексуално омръзване

Тъкмо разбереш къде е клиторът на една жена и тя вземе да ти стане безинтересна. Общо взето мъжете, ако се постараят, наистина могат да накарат една жена да крещи. Страшното идва когато жената се научи да крещи, почне да си изисква оргазмите, а мъжът се вибраторизира. В началото на връзката ти й викаш: “Обичам те!”, а тя ти обяснява че няма да стане така лесно тази работа. После тя ти вика “обичам те!”, и ако ти й кажеш че “тази работа не става така лесно”, тя се чуди какво искаш да кажеш. Въобще списанията и вестниците, които пишат как мъжът трябва да задоволи една жена трябва да бъдат забранени. А редакторите им - мъже, задоволявани до припадък. Получи се напоследък обратен сексуален разисъм - всички жени вече знаят как могат да бъдат задоволени и непрекъснато правят рекламации, щото “не се правели така нещата в живота!”, пишело го в списание “Блясък”. Ало, баба ти без оргазъм девет деца е родила, ти от девет оргазъма една умна мисъл не мож да родиш. Къде дават така, викаш ти! Ето в какво се превръщат мечтите, казва ти тя...

Така идва първото скарване. И вместо двамата да се разделят като хора на свободната любов, вместо да се срещат само когато един от двамата много е закъсал, те решават че ако заживеят заедно - нещата ще се подредят от само себе си.

фаза 2 - от-само-себе-си НЕ СТАВА!

Или се женете веднага и емигрирайте, или въобще не я докосвай с пръст! Тя идва в твоята бедна квартира и почва да подрежда. Тя репетира заедно с теб семеен живот, който смята да води с някой друг! Ужас! Жените са като автомобилите - никога не остават нови и лъскави. Минават от ръка на ръка и имат един период когато са “любими”. Ужасът идва от това, че рано или късно всяка жена и кола полягва в двора на мъжа и почва да ръждясва. И никой вече не я кара! Ето за тази репетиция става дума! И ти, и тя си губите времето!
Тя репетира за първите наченки на ръжда, а ти се чудиш това ли е щастливо съжителство?! И къде ти е по-приятно да лежиш: под нея и да й сменяш маслото, или само да лежиш под нея.

Тук е особено важен “въпросът за властта”. След като двама човека се изхождат в една тоалетна, теоретично има вероятност да им се приходи до тоалетна по едно и също време. Съвременното общество несправедливо дава път на жената, а кенефът във съвременното общество и архитектура обикновено е само един. Въпросът за властта е решен отново погрешно и несправедливо от-само-себе-си. Тя ще ака първа. О'кей, обаче поне да можеше да пере - о'кей, нека да не може да пере, но поне да не се присмива - о'кей, къде ми е вестника, отивам да се разхождам.

Познавам един човек, с когото това се случи. Той се изсра в асансьора на блока си, защото жена му се беше опнала в кенефо-банята и не излизаше от 45 минути. Ето в какво се превръщат мечтите.

фаза 3 - забележимите гадни дребни неща

В истински мъжките квартири никой не мете и не събира косми. Спомням си двамата млади братя Терзийски, които веднъж лежаха върху губера на ергенската си квартира и по космите вплетени в него си направиха викторина, кой кого е ебал на това легло. Славни времена! Обаче когато живееш с една жена нещата са различни. Космите й почват да пречат! Ако искате ги пребройте - нейните опадали косми са повече от косъмчетата на всички жени, с които си спал. А ти с плешиви жени още не си спал, рано ти е, нали?! Значи това е парадокса на космите:

падащите косми на настоящата ти приятелка, винаги са повече от неопадалите коси на бившите ти приятелки.

Е, проблемът не е нерешим. Човешки й предлагаш да си обръснете главите, но тя нещо не е навита и ти вика че се шегуваш. Когато ти леко развеселен бръкнеш в канала на банята и оттам извадиш животно като Джар Джар Бинкс и Чюбака, но много по-космато, тя се обижда и казва че ти миришат краката. Окей. Тя победи агейн.

Хак да ти е! Ако беше спал с нея само първия път, тя никога нямаше да разбере, че ти миришат краката. Сега обаче вече го знае и това я кара да бъде още по-нагла: вече си изхвърля еври-дейчетата в тоалетната чиния. Тези еври-дейчета са с крилца. Обаче, трябва да им направят и опашки защото не щат да плуват. И ще запушат кенефа. Окей - ти ги вадиш. С пръсти или с единствената си вилица. При това положение, по-добре е ти да миеш и приборите, нали?!

Ето, в това се превръщат мечтите.

фаза 4 - храна

Когато човек живее с една и съща жена - той пълнее. Ако всяка вечер си поръчва проститутки - отслабва. Просто и ясно като физика на пещеристите тела. Вече е късно, но все пак да ви предупредя: тя започва да готви. Или да носи храна. Тя се грижи, това е част от репетицията и това е добро. Настина вярвам в това добро,
което прилича на добре обмислено убийство - да запушиш на един мъж сърдечните клапи с помощта на сметана, шоколад и тесто. Ако това продължава цял живот, о'кей: нека напълнеем заедно и умрем в един и същи ден.

Но пак ви казвам - това е репетиция, а храната е реквизит. Никой няма намерение да ви гледа като писано яйце. Съвременната жена чака да й дойде настроение - за да сготви, за да почисти, за да попере и прочие неща, които майките правят с неудоволствие, но редовно. Съвременната жена се поддава на настроения и това променя ВАШАТА схема на живот и ритъма на мозъчната ВИ дейност. Отваряш хладилника един ден и виждаш - красота: зареден е с тънки холандски сирена, дебели бански старци, бразилско родицио, патладжани пълнени с пъдпъдъци, желирани свински езици. Има даже шарена сол расла на връх Перелик и пресно обелен петрохански чесън! О, тя чудесно знае, че без чесън истинските мъже трудно могат да преглъщат коравия залък на камамбера и пълнозърнестия хляб потопен в соса на яхнията от чучулигови езици.

Колко е хубаво това да се случва! Обаче за мъжа това е играта, наречена “пълнен хладилник”, която наподобява играта на червея пред останалия кожа и кости неженен дунавски толстолоб. Ако това е всеки ден - нека да бъда осъден на тази смърт! Но това е само два пъти в годината. През останалото време в хладилника ТИ има парче салам Камчия (нагризано от нея - по захапката се познава), миризлив плик с маслини, продупчен от нейните малки пръстета, парче атрофиращ лимон, много мръсни прибори и много джин. Тя обича джин.

Когато й намекнеш, че самостоятелното ти съществуване по нищо не се различава от съвместното ви съществуване, тя ти напомня рязко един важен за тебе довод. Че тя те е измъкнала от лайната на ергенската ти самота и хладилна празнота. Тогава ти й разказваш приказката за умрялото от студ птиче. Едно птиче умряло от студ и паднало на пътя. Минала една грозна крава и го посрала. От топлината на говното птичето се съживило и почнало да чурулика, че е живо. Чула го една котка и го извадила от говното. И го изяла.

Няма значение колко е стара тази история, важно е че: не всеки, който се посере, ти прави лошо. Не всеки, който те вади от говното, ти прави добро. И още нещо имаше като поука: когато си до шията в говна, недей да чуруликаш много.

След тази история твоята приятелка те гледа с погледа на майка ти и ти очакваш да чуеш от устата й най-честите майчини думи. Знаете, те са: “...от парче месо съм те отгледала”.

Вместо това тя те пита в какво се превръщат мечтите.

И ти не знаеш още, но това, в което те се превръщат, явно не мирише добре.

фаза 5 - сън

Когато спи, тя хърка. Ти мразиш това. Обичаш до полуда нейното детско хъркане, обаче мразиш тя да спи. Затова и онова, в което я обвиняваш всъщност е, че когато хърка - тя спи! Тя заспива върху всичко - върху канапе, стол, върху разтворена книга, върху теб пред телевизора. Заспива върху Набоков, пред “Годзила”, на “Първа кръв” даже, въпреки че режисьорът му ти е съученик от гимназията. Тя обича да спи. Ти заспиваш винаги към 03 часа, след като са минали по-интересните сцени по порно канала. В такива моменти ти идва да я събудиш с крясъци и нежно да й посочиш какво правят случайно срещнати жени на далеч по-отвратителни от теб мъже. Има го на филм документирано и го пускат всеки ден след 1.30. По това време обаче тя спи облегната на ръката ти и топлата й детска слюнка бавно се изстудява върху кожата на лакътя ти. Вярно това е идилия и на теб ти харесва. Но тогава защо гледаш това гадно порно и не спреш да преглъщаш слюнката си? Поне се опитай и ти да правиш балончета от нея.

В тази фаза друго за разказване няма, просто защото едно разказът за едно спане е твърде авангардно начинание.

Проблемът си е само твой. Докато тя спи, а ти се пипаш тихо, на екрана едни непознати и интересни жени правят нежности на едни неприятни и безинтересни мъже. Никога не мастурбираш докрай, просто защото винаги те е страх, че от екрана лелката изведнъж ще се обърне към теб и на чист английски ще те попита:

-”Пич, в това ли се превръщат мечтите? А?! Питам те - в това ли се превръщат мечтите?!!!”

После ще се обърне и ще продължи както е по сценария.

фаза 6 - мъртвата истина

Тя винаги спори с теб. Тя обикновено е художничка, манекенка от умните или режисьорка в НАТФИЗ. Тя започва изреченията си с думите: “Един Шекспир… Един Булгаков… Един По…(Едгар Алън б. а.)”. Никога не говори за “Един Стоичков… Един карданен вал… Едно педерасче от казармата….”. Което е нормално. Обаче когато се стигне до сърдене, рев и викове заради проблема “естрада - чалга”, тогава разбираш че си сбъркал понятията “концепция” и “контрацепция”. Никога вече не ти се иска да зачеваш спорове! Иска ти се да използваш концепция само при нейното забременяване, докато контрацепция да прилагаш само що се отнася към Фелини, Гротовски, театъра на пълния екшън и някой си Спазмалгон, за когото тя твърди че е гръцки лекар. Ти твърдиш, че е аналгетик, но явно си се объркал, защото тя твърди че е апологет. Какво нещо, човече - с нея вече не може и да се пие спокойно, примерно защото българското кино е в упадък. Не, това за нея не е повод за пиене, а било повод да се замислим!

Никога не ти дава сърце да я обвиниш, че нейното изкуство е просто очерупчено и самодостатъчно. То си е за нея и й пречи да се научи да готви. Няма да й го кажеш нали?! Наистина не го прави.

Тя е художничка просто. Всичко, което тя рисува у вас, самата тя нарича “репетета”. Малки художествени репетиции с молив, въглен и пръсти, които се въргалят по паркета като люспите на едно голямо Духовно Израстване. Ако ти си честен човек и истински мъж, един ден ще събереш нейните “репетата”, ще ги дадеш на вторични суровини и ще й покажеш парите на длан.

Ти обаче си чувствителен като нея, като Песоа и като Гог едновременно. И никога няма да й кажеш колко ти струва всичко това.

За да не превърнеш нейните мечти в това, в което вече са се превърнали твойте мечти.

Със сигурност ще го направи някой друг. Ти недей.

фаза 7 - светът

Светът е просто поредната неприятна ситуация. Излизаш от себе си, влизаш в света и ти се ще да не си сам. Тя е с тебе, обаче рядко иска да има нещо общо с теб, така както е във филма “Американско сватбено одеало”. Ти се държиш прилично в заведението, тя те пита какво ти е. Тебе ти става гот и зачакаш сервитьорките, тя ти вика “кво ти става?!”. Ти сваляш нейни приятелки, тя вика че това е само твой проблем. О'кей, какво още не сме правили?! Аха - не сме се сбили с охраната!

О'кей, сбиваш се с охраната. И знаете ли какво прави тя?! Тя е на тяхна страна! Тя твърди че количеството бой, употребено върху теб, не е равностойно на неприличното ти държане. Трябвало е още да те бият. Тя ти казва: “Заслужил си си го (боят)!”.

Ти си предаден, брат. Ти, който си готов да ръкопляскаш и да го изядеш, когато тя се изсере на масата, тебе те предадоха. Ти, който си очаквал топли думи и компреси, целувки по подутата ти уста като в wild at heart и песен за лека нощ, тебе те предадоха. Не е голяма работа, но все пак важно е как се чувстваш.

И това не е краят. Прибирате се като гръмоносни облаци в йоносферната си кошара и между вас прескачат болезнени волтови дъги. Тя си взима раничката тип “плюшена играчка” и казва че не може да живее с такъв идиот. Това си го чувал често и не това е най-страшното. Най-страшното е че се опитваш да я спреш. Е точно в този момент, докато ти я спираш да не си отиде “от теб”, тя така те пребива с малките си юмручета, зъбки, ноктета и фини ритници, че синините по теб определено вече не са дело на момчетата от оная кръчма. Ти, разбира се, не смееш да я удариш. Защото ако я удариш, тя наистина ще се махне или в по-добрия вариант - ти ще влезеш в затвора. Всъщност всички знаят много добре, че не я удряш, защото много ще я заболи - това е единствената ти причина.

Е, това вече е краят. Сдобрявате се, обаче не се сдобрявате всъщност. На сутринта гледаш синьо-зеленото си тело и решаваш да се хвалиш пред приятели колко много са те били. Какво друго да измислиш?!

После преглеждаш щетите в твоята квартира и виждаш че една от пръчките-дъги на матрака е счупена.

Ето, в това се превръщат мечтите. В счупена дъга на матрака, който е бил ползван за тепих, не за чукане. Трябва ли да чакаш докато ти и тя счупите всички дъги на матрака от бой? Повтарям - от борба и ритници, не от чукане.

Не трябва. Защото никой човек не си представя мечтите си като изтърбушен и хлътнал матрак, под който се предполага че е изкопана дупка или пропаст направо? Защото никой не си представя една колекция от счупени по различен дъсчици, замислени като конструктивна част от матрак, който от своя страна е бил замислен като за чукане?

Твърде е тривиално, пък и твърде зловещо някак.

последна фаза

Мъжете рядко обичат жени. Истината е, че в каквото и да се превръщат мечтите, ако човек обича една жена, той винаги ще й се обади и ще й каже думата “липсваш”. Не “липсваш ми”, а “липсваш”. Мисля си днес, че е редно всеки мъж да го направи, нищо че мечтите на този свят винаги се превръщат в дяволзнаекакво и са си ебалипуткаталелина.

Иска ти се просто да излезеш от репетиция и да разбереш в какво се превръщат мечтите - без да се отказваш от тях.

Това, честито! - отново са мечти.

софия 290999