"Пепино, Пепино, къде си червей проклет?… Къде си парче от лайно, остатък от парче, което никой никога не пожелава?!!"
Паниката го изненадала отново. Късият молив в задника му изскочил веднага от там. Треперещите му ръце, видели се в чудо, почнали да рисуват с него по стената. На осем години човек така или иначе си бърка в задника с разни неща. Обаче стресът да не го хванат на него му доставил онази доза адреналин примесена с божествена креативност, която веднага му докарала желание след употреба на тъпата част, да ползва и острата. Докато драскал нервно по стената продължавал да души края на молива. Повечено моливи в този град миришат на запотени детски ануси. В другия край обаче се получила картина - пейзаж с обесени на пружини животни. Животните били закачени за небето и облаците. Типични детски облаци като дърпани до умора пружини.
Нервротичното бъркане в ануса при децата отшумява с възрастта. При него е продължило да звучи през цялото време. Може би защото след първата картина с обесените за облаците животни някой е решил, че момчето има талант и го е карал да рисува. Вместо това малкият Пепино редовно е извършвал ректални действия върху себе си, а като му омръзнело измислял някаква смешка или трагична история за да го пуснат навън.
Когато го заварили с последните му жертви ченгетата се вцепенили - заварили го да бърка с молив в извадената очна кухина на мъртвото момиче. Като че разсеяно бъркал кафе. От стреса започнал да пее онази песен за червейчето Пепино и веднага се втурнал към стената да рисува. Не го оставили да довърши. Започнатото на стената се разчита трудно - това са първите драски на неприятно красив женски задник, който те гледа втренчено. Анусът е очна ябълка. Или Циклоп, чиято глава е направена от чудесна женска задница, която сере през окото си - това е най-честата тема намерена в прашасалите му скицници отпреди…
Най-големите психопати са добре вградилите се в обществената система индивиди. Никой не може да повярва, че Пепино е убил онези две деца пред училището. Малките идотчета са го видели и са започнали да му разправят обикновените детски обиди, които говорят децата виждайки любимия си клоун. Червейчето Пепино и други работи…Всички в града го познават и без грим. И разбира се очакват да ги разсмива навсякъде където го срещнат. Качваха му се на главата, а той се усмихваше смутено и молеше са спрат. Беше си създал репутация на тих идиот, живеещ сам. И само на арената. Беше адски смешен клоун - разсмиваше с нормалните неща от живота. Децата страшно обичаха да го гледат - примерно как си мие зъбите с четка за под, докато от венците му потечеше кръв… Всъщност никой не си спомня вече нито един негов номер - хората от града, направени за всекидневна употреба, просто не можаха да разберат и повярват. И както винаги те проклинат онова, което не можеха да разберат и повярват.
Извратен. Осъзнато извратен. Първата жена, която се опитал да чука избягала с крещене. Бил виждал по филмите, че мъжете и жените, мъжете и мъжете, жените и жените правят секс със себе си и един с друг. Било му непонятно. Винаги му трябвали предмети, сякаш се опитвал да завре части от света на майка си у путката. Редовно насилвал жертвите с дистанционо. Жена припадна в залата за съдебна медицина, когато показаха веществено доказателство №88 - нормално телевизионно 32 канално дистанционно в найлонов плик. Избърсвал всичко със спирт след секс. Наричал това секс. Разглабял до детайли цялото си битие и го почиствал със спирт или уиски. След като убил децата обаче явно се е оставил да го хванат. Искал е да има публика поне един път на истинския си начин на живот.
А жените явно са го харесвали. Когато си е правил труда - явно винаги ги е разсмивал. Веднъж го чули да казва на една жена че пенисът му е твърд и горещ като тостер. От рисунките, снимките и разказите му си личи че е така - дори не си е мъчил да й го завира: просто е издълбал утробата й и поставил тостера там. Скицата се казва "Жена, носеща тостер".
Имало едно момиче, което дори не наранил - но в течение на шест часа опирал бормашина до тялото му. Нямало нищо по влудяващо от неподвижна студена бургия между срамните устни. Било фалически символ. Убил това момиче нежно, просто защото не можел да го пусне. А с много момичета и жени просто се бе чукал като най-нормалното човешко животно - без да им направи нищо и без да им се обади след това.
От многото несвързани неща най-ясно беше това, за което го провокира психиатъра. Лудия доктор каза пред него, че в действията му е пълно със сексуален кич и ненормален буквализъм. Тогава Пепино му отвърнал отчетливо: "Докторът знае… ние сме от клуба на буквалните пичове…"
Все пак някой му зададе великия въпрос защо е правил всичко това. За първи път прояви интерес към света около себе си. Каза, че хората не били програмирани да очакват болка от ближния си. Винаги се изненадвали.
Убийството на двете деца е определено социопатно действие извършено в ясно съзнанние. Обектът е вненяем и носи пълна отговорност за действията си. На прост език може да се обясни че клоунът се е ядосал неимоверно много на двете момчета. Решението е дошло в момент на изключителен афект. Наличието на пистолет - Рюгер у него той счита за свой късмет. Оръжието в неговото съзнание го е отървало от мъчителите му. Извършителят не коментира действията си - той е облекчен от дълго търпян вътрешен проблем
"…Ей, Пепино, червейче проклето,
де си се покрило клето?!
Може би те няма щото,
си навътре във говното…"
Всички се чудят как е могла тази песничка да развеселява и тях и децата им. Пепино правеше всеки свой номер със нея. Тя стана и център в пледоарията на нещастния служебен адвокат. Всички го намразиха. Майката на Пепино цял живот го наричала "червей". Теорията на адвоката беше, че за да може малкото момче да преживее това отношение, то го е приело като игра. Порастналият клоун използвал и повтарял спомена си, превръщайки го в игра за всички. Амфитеатърът се превръщаше в огромна зинала смееща се уста, в която Пепино се луташе и търкаляше, докато езикът на завесата го глътнеше за тази вечер. Защитата се опита няколко пъти да го изкара луд или поне хетеросексуален садист. Не беше използавал нито едно момче в сексуалните си игри.
Един жена от вестниците написа, че клоунът е продукт на цялото общество. Счупиха й прозорците и я линчуваха. Жалко, защото ако бяха прочели докрай щяха да разберат, че обикновените граждани са виновни за криминалните действия на клоуна. И вместо да линчуват журналистката, трябваше да й направят всичко онова, което той е правил на жертвите си. Да й сменят местата на яйчниците и сливиците. Да напълнят вагината й с кучешки лайна и да я карат да се изхожда и лае. Да зашият всичките й отвърствия пълни със слънчогледово семе и да го чакат да ферментира. Да й обръснат всички косми по тялото и да наказват всеки растящ нов косъм с изгаряне, докато главата и слабините й заприличат на изгоряло кърваво желе.
Пресата в момента продава тонове хартия покрай Пепино. Хората включват телевизорите си, слушат как върви процеса, вечерят и консумират рекламираните покрай Пепино продукти. Едно добре ориентирало се парвеню от крайните квартали написа цяла книга за него. Книгата не струваше и мастилото в нея, обаче той продаде правата за една къща пари. Всичко, което бе правил стария клоун в дома си, мазето и цирка бе извадено върху белия чаршаф. А белият чаршаф беше проснат там където се продаваха спокойните сънища на нормалните хора. Само за едно нещо медиите се разбраха тихомълком да премълчат - последните думи на Пепино. Не поиска цигара, не поиска да яде. Каза, че осъдените на смърт се насират, което е неприятно. И че той иска да избегне това. Разбраха го правилно. Поиска бяла непрозрачна кърпичка. Говори около четвърт час и изплаши всички до смърт.
Той имаше един номер: Поставяше бяла непрозрачна кърпа върху главата и очите си, броеше до осем и твърдеше, че като махне кърпата, около него ще има едно голямо Нищо и Всички ще са изчезнали. Беше много смешен когато правеше това на представленията. Махаше кърптата от главата си и объркано-уплашено поглеждаше хилядите хора в амфитеатъра на цирка. После се извиняваше, че този път номерът не е проработил… обаче другия път ще стане.
На съдиите-изпълнители не им издържаха нервите да видят края на номера. Дръпнаха ръчката докато броеше. Успя да преброи до седем. Усещането, че всичко това - затворът, кабината на смъртните, улиците навън, хората, тревата и небето могат да изчезнат веднага след като Пепино преброи до осем - това усещане бе осезаемо и можеше да се пипне. Никой не пожела да рискува.
Пепино поискал да говори прав. Бил висок и непрекъснато разпервал ръце. В кабината на смъртните гласът звучи като в баня, говорил доста несвързано и гледал нагоре и леко встрани - като в цирка:
…майко, прости ми - никога не съм бил роден за всичко това… аз бях малък, но още тогава имах един списък с неща, които трябва да се случат на всеки... хубави неща. Списъкът свърши твърде бързо… а аз направих нов … … и тогава тя ми каза че отдавна не върша обикновените позволени неща, които носят щастие и удовлетворение… какво правих аз цял живот?… просто точка по точка педантично изпълнявах собствените си желания… И един ден, както казвате вие - не съм забелязал - тихо съм преминал размитата черта… чертата още е в къщи и все повече се размива… преди време тя разделяше просто нормалното щастие и ненормалното - но те и двете, приятели мои, са стъпили върху болката всъщност...
…всъщност тоалетната е идеално място да посадиш цветя, но пък е тъмно… ако хората не се срамуваха от себе си, сигурно цветя щеше да има навсякъде. А цветята са децата на този свят, нали така приятели?!
…децата на повечето жени ще се родят като милиони оризови зърна, на които никой нищо няма да нарисува. Хората се грижат само за това как да умрат по-бавно... внимавай да не обидиш смъртника като го попиташ какво е постигнал приживе… хората не правят нищо… на хората им е криво че са живи, защото не могат да ядат непрекъснато, да спят непрекъснато, да се любят непрекъснато… онова което не получих от света е онова, заради което всички ме намразиха - едно огромно легло, на което винаги има нещо за ядене, нещо за чукане, винаги има един негледан видеофилм, а отдолу, под леглото ще има една проста система от тръби, на който щеше да пише: "Тръби MADE IN USA - идеални за урина и лайна." …ето това исках и почти го получих по откровен начин...
и вие го искате, нали приятели мои… искате да имате всички жени, които срещнете… а ето - аз повечето ги имах… никога не съм бил пръв мъж за нито една жена, но винаги бях последният… винаги сте искали да карате бясно кола, да убиете заблудено пешеходно дете и всички да продължават да ви обичат… винаги сте искали да разсмивате целия свят, но след това да спрете и да му се подиграете… винаги сте искали да ядете, да ядете, да се храните и да не спирате, защото е толкова хубаво да ядеш, да ядеш и да продължаваш… искали сте да спите и никога не сте искали да ставате… искали сте милиарди неща, за които нещастната ви кожа е тръпнала и крещяла, но не сте ги взели от света… въпреки че повечето неща, които иска човек винаги са близо до очите му… И после се опитвате да ми кажете, че аз съм луд… луди са тези, които нищо не вземат от света… те са социопатите!
… а вие пазете откровените социопати… аз не съм такъв… аз просто съм от многото неискрени, повредени и невидими хора, които не си признават какво искат от живота, но пък го получават тайно, когато никой не ги вижда… предполагам че всички сте такива, приятели мои… може би само майките ви не са… защото те не са жени…
…а мъжът иначе не обича жената… никой не обича жената, приятели мои … всички обичат секса…ако човек можеше да прави секс без жена, той щеше да го прави с радост и преклонение пред технологиите… и сега го прави също…а жената не обича мъжа… тя желае семе, защото така й се иска… а на мен не ми се иска така…
…а на мен всички ми се смеят…вие не знаете колко е трудно да накараш човек да ти покаже зъбите си, без да те нарани с тях… на мен всички ми се смеят и нищо друго… хората, които убих се чувстваха добре - така или иначе нищо по-интересно от това не можеше да им се случи, ако продължаваха да живеят по този начин…да, те ми се смееха, толкова беше смешно, че не ме чуваха, когато исках да ги попитам нещо…
…винаги съм искал да ви попитам защо по киното не дават изнасилвания… защо… …непонятно защо… в киното на всяка седма секунда умира един човек - ако актьорите умираха наистина сега на тази земя нямаше да сме останали много хора… но изнасилване никога не показват, приятели мои… може би ако показваха изнасилване - щяхме да се убиват по-малко и играта да е по интересна…
…начинът да си щастлив е една игра, в която всички други са мъртви или ги няма… затова и дойдох до тук - искам вас да ви няма… да няма нищо…и всички да изчезнат… да остане едно голямо бяло светло петно, което човек да може да прибере в куфара си и да го отнесе на друго място… нали можем да поиграем тази игра сега, приятели мои…
…сега ще сложа бялата кърпа на очите си и няма да ви виждам… и след като преброя до осем - всички вас няма да ви има… няма да има нищо, освен едно голямо бяло петно… готови ли сте…
…едно…две…три…четири…пет…шест…седем…осем…
… … … получи се! Майко, получи се! Винаги съм знаел, че един ден ще успея да го направя!
Браво, Пепино, браво момчето ми… браво, червейче проклето…