Има едни велики дъвки “love is...” - с картинки и кратки послания за това какво е любовта. Те са добра алегория за нашето Общество. У нас обаче на хартишките на тези милиони дъвки пише друго. Пише “чалга е!”. Не с многоточие, а с удивителна.
Чалга е! След глагола “е” няма такива работи като послания и милиони варианти! Край на многоточията! Опитайте дъвките “chalga is!”. Те са еднакви като манифест (или хатихумаюн), сладки като парфе (или баклава), опиват като шампанско вино (или наргиле)! Опитайте дъвките “chalga is!”. Те приличат на онази деформирана част от пъпчетата върху огъващите се кореми на ханъмите! А вие всички искате да докоснете с език тези пъпчета, въпреки че в тях се събира мъхът от смисъла на живота! Яж чалга, пий чалга, сънувай чалга, чукай чалга - бъди чалга! Чалга е! Дъвчи и си купи още една!
Въпреки че никой в тази страна не очаква да има написано нещо след удивителната на “чалга е!”, аз ще ви допиша няколко такива дъвкови послания. Да започнем простичко, за да бъдем разбрани (и от тях):
На турски език “чал!” е заповедната форма на “свири!”. На цигански производната дума “шалджъ” вече е ъпгрейдната до “певец” или “касетофон”. На български означава определен вид музика, която слушат 93 процента от населението (НСИ, април 1999). Стотици изследователи и противници на чалгата (вкл. Каналето) твърдят, че след като чалгата е толкова разпространена, ние не трябва да я отричаме. Трябва да се съобразяваме с общия вкус, маниер и да търсим и да открием нещо важно, символично и народопсихологично. Или поне да я търпим.
Но няма да стане така! Проклети да сте! И триклети да сте, и пет-клети да сте, и седем-осем и да сте паднали! Да го духат всички, които мислят по този начин и да ходят на Централна гара със Софи Маринова да правят свирки на случайно преминаващи турски конвои за Косово! Да се сплуят дано всички като един Кондьо и да оглупеят като Елвира Георгиева! Защото колкото повече:
А) едно НЕЩО е разпространено след много хора
Б) които ти говорят, че ТО е нещо нормално и
В) трябва да се съобразяваш с него,
толкова повече ТОВА НЕЩО има шанса ДА Е СБЪРКАНО ОЩЕ В САМИЯ МУ ЗАМИСЪЛ!
Когато някой каже на вас, седемте жалки процента, че трябва да се съобразявате с 93% от населението на една страна, това е поличба. Трябва бързо да си съберете багажа и да избягате от тази страна! Защото, колкото и да е дребен проблемът, по който 93% от населението мислят еднакво, малко след тази поличба някак си естествено идват на власт едни хора с мазни перчеми, неестествени мустаци, които обичат да крещят на език, на който нормалните хора разговарят само с конете си.
Просто се сетете, че най-големите грешки са правени когато всички мислят еднакво и не се сещат да си кажат един на друг, че нещо не е наред.
Чувам миризливите Гласове на Популистите, усещам мнението на животрептящите Трепанатори на Обществения Череп, и долавям неприязънта на Лоботомистите от Последния Ден! Единственото, с което може да бъдете прокълнати, е да почнете да се обличате като Луна, да се дехуманизират като Мечо и да се ожените по любов за Сашка Васева! Но тази студия не е за тях! Това е една студия за семплер, китара и 7% от населението!
Колко пъти сте се противопоставяли на дискриминацията при слушането на музика? Никога! Някога да сте отивали и да сте казвали, че тази музика не ви е по вкуса?! Случва се само обратното - това е историята за един култов ди-джей на Боровец по време на абитуриентски балове на средно елитна гимназия. Той бил заплашен “да спре с тия неговите глупости”, и да пусне чалга, защото “всички ще си излязат от заведението”. Веднага след това дошъл босът на заведението и казал на ди-джейя, че ако всички си излязат, той “няма да си излезе жив оттука”. Ди-джеят излязъл за малко, купил някакви сборни касети и се върнал - за да продължи живота си.
Същата история е описана от Ерих Мария Ремарк в “Черния обелиск”. Ако някой не иска да слуша точно това радио - просто да излезе от тази кръчма и да ходи в западна посока докато падне на земята и си поиска вода на италиански.
Представете си, ако чалга слушаха единствено шепа чалгари, винаги на първи юли! Представете си момиче и момче да срещаха Слънцето с чалга на САМО първи юли, на морския бряг! Представете си хората слушащи чалга просто да си правеха на първи юли своя тих купон, наречен “чалгай-джулай”! Как чудесен щеше да изглежда светът! Хората щяха да седят и да мислят различно, а други щяха само да седят. И да слушат чалга. И тази държава нямаше да изглежда така.
Не ме разбирайте грешно - аз от музика нищо не разбирам. Но в един момент усещам, че и музиката нищо не разбира то мен. А друга няма! Живея на място, където няма нищо друго освен чалга. Дори да бях чалга-фен, аз пак щях да се притесня от липсата на алтернатива.
Примерно Лили Иванова най-накрая узря в творчески план и записа рок-албум! Явно е: въпреки че живеем с 50 години назад, май че времената са се променили! Ама пък как ми се падна да живея в страна където няма дори подражатели на Джони Холидей?! Оказа се за десет години свобода на творенето на музика, че няма да имаме поне Карeл Гот! Ами Дийн Рийд?! Но какво говоря - поне подражатели на Секс Пистълс, Ролинг Стоунс, Пинк Флойд, Пако де Лусия, Доорс, Джими Хендрикс, Висоцки, АС/DC, Джанис Джоплин, Стинг?! Поне идиот като Ричард Клайдерман!
Поне едно унгарско “Плешиво куче”! Имената може и нищо да не ви говорят, защото и аз едвам си ги спомних - все пак съм роден след Втората Световна война. Ние дори не можем да мечтаем за Скънк Ананси, Мадона, U2, Рейдиохед, Металика, ние Таркан не можем да си позволим, та камо ли техно, габа, рос, бритпоп, алтърнатив, ню-ейдж и прочие.
Толкова ли е тъпа тази нация, че даже подражатели няма, след като има фенове (вярно е всъщност че дори и феновете са малко - повечето ги познавате поименно)?!
Ние си нямаме нищо. Време е да си го признаем, че осиротяхме, братя! А докато погребваме несъществуващото тело на старата Естрада, на Гробищата за Музикални Любимци циганите са си спретнали такъв купон, че вече те е срам да заплачеш.
Но гробищата за музикални любимци са видели много неща: не се срамувайте - нека поплачем поне за несъществуващите български Спайс Гърлс! Хипотетично те не трябваше да могат да пеят - поне щяха да се снимат голи в някое списание. И щяха да се казват “Неродени Моми”. Не е лошо името.
Интелигентният човек не може да има нищо против чалгата. Това е като докторът да се опитва да оперира високата температура на болен човек. Чалгата не прави една нация да изглежда проста. Простата нация по естествен път ражда чалга. Чалгата е резултат, а не причина. Вижте къде и как живеете, вижте как и за какво си говорите, вижте какво и колко получавате. Виждали ли сте свинщината на мръсните улици, лошото обслужване превърнато в класика, вселенското отебаване, виждали ли сте как децата се спъват по неравните тротоари на детството си, а бащите им ги псуват и им пожелават да окьоравеят като майка си, на която “ше и ебат майката!” и това отеква, защото е тихо?
Виждали ли ли сте как автобусите разнасят към панелните коптори работната сланинеста ръка на остаряващата нация, която мъкне торби със сланина за децата си, за да има с какво да мезят те?! Да мезят и да спрат да крещят, че нищо не се случва и че в тази страна тишината ги подтиска?
Виждали ли сте гнусния пасторал на разградения двор, неподдържаната градина, подивялата асма, спускаща се върху масата с изгнила мушама, където в пластмасови употребявани чашки, пълни с домашна ракия, седи Националният Дух и се чуди защо е толкова тихо?
Виждали ли ли сте?!
Виждали сте. Но тези картинки няма да са толкова страшни, ако пуснете музика върху тях. Тя не бива да е Пинк Флойд, защото хората ще започнат да се самоубиват. Тя не бива да е от “Трейнспотинг”, защото и другарите ще станат дрогари. Съвсем няма да е от “Родени убийци”, защото всеки, който се казва Пантуди Харалампиев ще се почувства като Уди Харелсън и ще започне да избива уволнени оператори и репортери от БНТ.
Не, тази музика трябва да е весела. Да се говори за мацки и хубави коли. За кинти и бандити. За любов и раздяла. Визията иска озвучаване и тя си го получава. Пусни музиката!
Слушам пуснатата музика и нищо не разбирам. Защо като на тази картинка й отиваше някакъв безотговорен рокендрол, в момента звучи ангажиран кючек?!
Търсенето на литературни примери често отвежда писателите в тоалетната. Сетих се какво е чалгата! Представете си една цяла нация с десетилетия да седи пред вратата на оборудвано WC, да й се ходи по голяма нужда (“да й се сере мноого”, би казала самата нация) и нещата въобще да са на път да излязат от контрола на културологичното задържане. А “културологично задържане” е наистина сериозен термин от народопсихологията, свързан с авторитарния режим на комунизма.
Така че представете си в един момент някой да пусне нацията като едно цяло в кенефа, и там да се осъществи едно епохално изхождане, въпреки, че не е много чисто! Изхождане на емоции и съдържание от миналите дни, изхождане на неотработен смисъл (какъвто има много в живота на всяка нация). Седи нацията, клечи и рисува с нокът върху латекса от стената на тоалетната. Рисува прободени сърца и пише години на уволнение: кефът е пълен! И то не само защото същата нация е казала в прав текст, че едно сране си е половин ебане. Ясно е, че който много е чакал, после дълго ще седи в кенефа.
Сега вече се успокоих. Който и да е човек, която и да е нация, няма да може да прекара целия си живот в кенеф. Там е скучно дори и за най-извратените и престискали се хора и нации. Рано или късно, бързо или постепенно, един ден човек излиза от тоалетната облекчен и все едно че нищо не се е случило. Нека да го забравим, наистина.
Запишете си: Интелигентността в тази страна е третичен полов белег. Тук умен е този, който може да крещи по-силно и да гледа по-лошо. Атавизми от едно минало, когато кючекът наистина е бил национален танц, но не се е танцувал много от българките. Днес културолозите си отдъхват облекчено, че едно време е било страшно: слушала се е сръбска музика на сръбски. А днес се слуша сръбска музика на български, което било по добре. Освен тази музика се слуша и гръцка музика на български, циганска музика на български, чисто турска музика на български и големият ужас - македонска музика на български. Дотук всичко е наред за мене. Чакам само да ми пуснат българска музика на български, за да стана убеден музикален интернационалист. Чакам!
Всичката гадост във Вселената е намерила своя концентриран изказ на Петолъчката край Сливен. Там може да намерите на касета ретушираните култури на всички нации, на които не искаме да приличаме (без братска Русия!). Независимо откъде е крадена музиката, на обложката има или руса гола мадама или трима тъмнокожи и подозрителни типа. Снимките обикновено са взети от РПУ. И въпреки опитът в този музикален продукт да се създаде илюзия за “нашенско” - истината е друга:
Чалгата технически не е български продукт в 99% от асортимента си! Българският текст не оправдава правенето на песни, които са хитове в Гърция, защото те тук не стават хит, дори и да се продават добре. Музиката е най-универсалния и убеждаващ език и кой какво точно пее вътре не е баш важно, като се имат впредвид текстовете на българската чалга. Няма такъв пример в световната музикална история - това е все едно да има кънтри на немски, шансони на английски, руски романси на афганистански и тиролски провиквания изпълнени на балалайка от сърбин! Всички сме модерни хора и интернационалисти, ама не дотам!
Хората, които правят чалга, я правят защото това им е животът. Така правят всъщност и всички останали. Когато едно нещо ти е живота, пък и с него си купуваш почти ново “БМВ-яйце”, вече не е много логично да приемаш каквото и да е чуждо мнение. Но в настоящата студия за китара, пиано и 7% от населението няма да говорим за хората с нисък IQ, които създават продукти за хора с нисък IQ. Няма да е достойно, ако не бъдат споменати другите хора, които спомагат да се лансира явлението чалга. Те са българи, които помагат примерно при превода на “Доко, Доко” от цигански на български. Те са хора, които могат примерно да преведат “Бургаски вечери” на Тоника СВ от български на цигански. Мисля че това е единственото действие за приобщаване на ромите в културната ни общност. Другото е приобщаване на българите към ромската общност.
Това са хората, които продават стъклени чуждоземни мъниста на индианците в резервата. Никой не бива да бъде осъждан, че работи за пари. Само може да бъде споменат:
1. Тончо Русев - във всяка обществена изява в една страна има по един вездесъщ Кашчей Безсмъртни. Тончо Русев е неувяхващият символ на българската естрада, чалга и прочие музика. Друга българска музика просто няма. В тази стремглаво застаряваща страна Тончо Русев(ците) имат статус-символ, който може да бъде сравнен с онова, което е примерно Андрю Лойд Уебър за Англия. Боже мой!
2. Надежда Захариева - у нас поетите се хранят от това, което най-много мразят. Жената на Дамян П. Дамянов почти пази в тайна работата си за Кондьо и компания. Всеки умен човек би го правил - на нея може само да й се радваме, защото в текстовете на чалгърите отдалеч си личи пърформанса на една сръчна рима. За сравнение с големите - съществува шотландски фолк по стихове на Робърт Бърнс. Но не е същото, боже мой!
3. Недялко Недялков - синът на поета, настоящ революционер Йорданов. Един чудесен хроникьор, на който ако пайнерите не му плащат добре, това означава, че всичко в тази страна се прави напусто. Никой не е направил повече за популяризацията на чалгарията от този непознат човек. За сравнение с големите тук не може и дума да става: това ще означава един човек да получи награда Пулицър, само защото умее да се пули адски добре.
За пореден път случаят идва да покаже, че дървената естрада, сивата поезия, жълтата хроника, тъжния таксиметров бекграунд и големите цици набучени кол (вместо овнешка глава) могат да разбият изгнилите врати на безкритичното национално съзнание.
Защо е безкритично?! Както пояснихме по-горе: много се е стискало.
Не, не е прекалено. Докато светска Турция излъчва убийствени и модерни клипове
с тънката червена полумесечна линия в тях, у нас нещо не е наред. Докато Франция
разработва своя държавна политика в противовес на американското и английското
влияние в културата, у нас нещо не е наред. Докато мексиканците даже вече
престанаха да подражават просто на северните си братя - културните хегемони,
у нас нещо не е наред. У нас на ориенталски маанета се пее за лош секс с българки.
Иде ми да изпея "не съм националист и никога няма да бъда"! Просто
питам защо у нас всеки музикант прави римейци на “Гол кючек 2”, а никой не
разрови дори един Йоан Кукузел, за да сглоби поне едно нещо приличащо на “Амено”
(Ера). Нищо хубаво не се случва напоследък и наистина нищо не е наред.
Помислете малко за Теория на конспирацията в глобален музикален мащаб.
Знаете ли какво щеше да ви каже Мел Гибсън от филма “Теория на конспирацията”,
ако го питате какво мисли за чалгата. Щеше да ви каже буквално следното:
Мел: Основна задача на масоните и евреите е с помощта на американците да изтикат
славянското влияние отвъд проливите. По този повод се водят малки регионални
войни и се създават невзрачни муслимански държави, които са част от огромен
замисъл: да се създаде ислямска музикална дъга по веригата Босна, Черна гора,
Албания, Косово, Тетово, Македония, Родопи, Кърджалийски анклав, Странджа
Сакар, Делиорман барабар с Варна. Така гърците ще бъдат изолирани от православието
по суша, а ислямът отново ще вижда Виена с просто око и ще може да смущава
виенските валсове с гласа на мюезина. Руските романси и интереси се отдалечават
със стотици километри, а Шер, Рики Мартин и Дженифър Лопес ще се слушат само
от Евгени Минчев и благоверния му испански посланик.
И ако в този план сърбите вече са победени по най-тежкия начин (забелязахте
ли, че те воюваха срещу американските ракети предимно с рокендрол - това трябва
да ви говори много!) и половината дъга е готова, то с втората част от тази
ислямска музикална дъга няма проблем. Неусетно и почти българите сами както
винаги пускат ВЕФ-а и му нагласят станциите на ориенталска вълна. Защо така
се получава при вас, не мога да ви кажа, защото ме гонят тайните музикални
служби на ложата на софийските таксиметрови шофьори. Изчезвам, не си ме виждал!...
Ето това щеше да каже Мел Гибсън по въпроса за теорията на музикалната конспирация
и щеше да емигрира. Налудничаво е, нали?
Има една страна, която си няма собствено име. Тя си търси името и звученето,
затова засега ние ще я наречем условно Чалгария. От нея да се излезе е трудно,
а да останеш в нея също не е лесно. Тя е населена от обслужващ персонал и
е пълна с екзотика. Хората са тъжни и мръсни, обаче са дебели и добри. В тази
страна Господ винаги избира най-неподходящите хора за своите намерения.
Казаха ми преди дни че в Чалгария чалгата е народна музика. Ще повярвам в
това само когато панелните блокове в Студентския град се пръснат на парчета
като във филм на Пинк Флойд, по улиците му потекат реки от кръв и сперма,
от небето потече огън, жупел, сироп и карамелизирана захар и сам Иисус Христос
слезе по анцуг на Земята, щракайки с пръсти и кършейки кръст. През това време
небесните ангели със зурни ще му свирят парчето “Кючек му е майката, гюбек
му е таткото, добро е детето...”
Дали Господ ще гледа всичко това отгоре тих и невъзмутим?
(когато музиката се произвежда от оторизираните дилъри на фирмени ковчези за християни)
чалга е!
(когато Господ избира най-неподходящите хора за своите намерения)