THE BEATERS (битовото насилие)

елате в страната на Елинг Пелинг!

Не знаете кой е Елинг Пелинг?! Това е българският Стивън Кинг, който написа много отдавна първообраза на “Мизъри”. Това е една история за едно вързано в ярем и неможещо да стане впрегатно животно, рухнало на браздата. То умира в мъки, докато при него седи и с безпокойство го наблюдава неговия приятел, настойник и мъчител. Този автор също така написа и “Земя”, в която се разказва как един брат размазал с камък главата на другия си брат докато последният спял. Но за да не се разбере отсякъл голямо дърво и така го подсекъл, че дънерът да падне върху трупа и да го размаже още по-зрелищно, за да не си личи убийството, а да мине пред селото като нещастен случай.

Разказите на Елинг Пелинг са първите птици на едно ново явление, които са описани в не един или два труда (на последните им страници). В тях понякога има и елементи на неприятна еротика: примерно историята за онази млада жена с име на електрически калкулатор от сагата за “Гераците”. Тя хванала срамна болест от неверния си мъж и почнала да вехне, докато не паднала от един мост в един водопад през една мрачна нощ. Ужас! През това време мъжът й четял писмата на градската си любовница, която била сръбкиня и го наричала в тях “свиньо бугарска”. Обаче той се казвал Павел и се кефел на този начин на изразяване. Това е само един от върховете-примери за битовото насилие по тези земи и как то се е превърнало в литературна класика.

Така дори и най-страшните персонажи на трилърите начело с Фреди Крюгер могат да треперят от онези, които ще наричам за удобство “БИТЪРС”. Това са днешни хора у нас, наследници на страшните “ГЕРАЦИ”, чийто бит ги изкарва от равновесие. Когато това се случи, те откачат главите си от закачалката на Социума и правят това, което иска да снима всеки режисьор на истински ужаси.

Ето как много преди Стивън Кинг у нас исторически и литературно е поставено началото на един нов жанр, който никой няма да снима, защото човек не може да държи камера, докато повръща. Това са разказите за БИТЪРС по вестниците или т.нар.

битово насилие (ужаси)

Българската преса е роман на битовия ужас.

Ако България имаше своя Уес Крейвън, той просто щеше да чете вестници. И щеше да създава шедьоври не от типа Писък 1 и Писък 2, а щяха да се казват зловещо Младост 1 и 2, “Кошмари на ул. “Денкоглу”, Знам какво направи, когато пак спряха топлата вода (т.е. миналото лято)”.

Какво ще кажете за “Обеля” - трета част?! Наистина звучи адски битово и едновременно с това е едно заглавие пълно със сексуално насилие, дране на кожи и разпарчетосване на човешки тела. Да не говорим за “Подуене”.

Ние живеем в кошмар. Битовото насилие в тази страна е узаконено от слабите обществени институции, както и от вживотняването на БИТЪРСИТЕ. Защото по принцип БИТЪРСЪТ не е опасно животно, ако си седи в кочината и не напада другите. БИТЪРСЪТ е опасен само когато животът го е заливал с помията си в течение на десетилетия. Тогава той не издържа, подува се, почва да вони и се вживотнява.

Журналистите с удоволствие разказват за БИТЪРСИТЕ и за това, което се случва сред най-пустеещите пространства на тази страна. Не, това не са тъмните горски селца и антиутопичните панелни пейзажи. Най-пустото пространство между хората е разстоянието между тях.

В най-леката форма на Бит, човек просто се ядосва на бременната си жена, че не го пуска да пийне с приятели и пробива с юмрук картонената врата от велпапе на антрето. Това може да се случи на всеки. Ето ви обаче едни тежки примери за

хронични случаи на бит:

Първи случай на Бит

Подрастващ БИТЪР с вид на ангел вади джобно ножче и го забива в прасеца на мама. Тя пада ничком, а детето продължава да я ръчка със джобното ножче. На такива ножчета в тази страна им казват “чекийки”. И Фройдистки звучи, и по Едиповски. У нас всеки носи по една “чекийка” в джоба на панталона си. Но историята продължава! По стълбите се качва баба и се чуди какво става. Вижда мама и започва да бърше кръвта от лицето й. През това време детето-БИТЪР отива до другата стая, взима тесла и малка брадва. Връща се и удря клекналата си баба с теслата по тилната кост.

После я сече с малката брадва, докато баба спре да вика.

После малкия подрастващ БИТЪР, който е доказан не-психопат, отива в края на селото да лови риба.

Втори случай на Бит

На татко БИТЪР му става горещо. Пуфти и се опитва да си изстуди бира. Дете играе в гарсониера. Отнякъде е домъкнало сладолед. Топка сладолед пада върху косматия гръб на татко и той изкрещява. Не е смешно и детето тича навън на зигзаг, за да избегне ритниците на татко БИТЪР. На вратата татко се сблъсква с мама. Удря й един шамар и й казва да ходи да вземе студена бира от ъгъла. Тя изкрещява, че е много топло, а той й казва че ще си разкъса черния потник и ще се маане от тоа живот. Тя го напсува и добавя пожелание да се сплуе, дано. Дано да се сплуеш, казва тя, че ме пращаш за бира в тая горещина! И отсича категорично за пръв и последен път в живота си, че нема да хода за бира в таа жега. Лош опит. Не трябваше точно сега.

Татко е дебел, червен и пуфти. На татко му хрумва good idea - хваща с една ръка косата на мама и я води до ръба на хладилника, където й удря главата със скорост равна на пътя по времето. Детето гледа от вратата. Малкото му мозъче несъзнателно стига до извода, че винаги силата с която бият майка му, е правопропорционална на силата, с която тя бие него. Този път, обаче се случва друго. Майката, вече не-жива е натъпкана в празния, беден на бира хладилник. Татко БИТЪР отдавна е сложил катинар на хладилника (майката също пие много), който заключва. Заключва и отива за бира в жегата.

Трети случай на Бит

Училище пълно с бъдещи БИТЪРСИ (щото е трудово-възпитателно). И възпитател БИТЪР, за който се предполага, че насилва момичетата. Една абитуриентка от ТВУ го моли да бъде пусната до близкото село да си купи алкохол. Той не й дава. Същата сцена се повтаря след шест часа, когато абитуриентката отнякъде вече се е напила като истински БИТЪР и пак го моли да я пусне до селото за алкохол. Възпитателят пак не й дава. Забранява й, и я бие. Понякога обаче дори и най-големите и яки БИТЪРСИ си изпащат. Абитуриентката докопва остър инструмент и наръгва жестоко възпитателя. Така от един БИТЪР се ражда друг чрез просто делене. Абитуриентката после най-сетне успява да отиде до селото и да си купи алкохол. Тя вече е завършения пациент на пандемията Бит.

И трите случая са простички, но истински, извадени от вестник. И трите не са най-характерните, защото истинското и преобладаващо битово насилие в тази страна завършва без трупове. То е от друг тип и като всеки символ си има свой паметник. Паметникът представлява един старши лейтенант от Строителни войски, който кара жена си да му танцува кючек, докато той пие сам или с приятели. Понякога тя му отказва. Което за него е голям кеф, защото с това тя му дава повод да я пребие. След това продължава да пие - сам или с приятели.

Трите случая обаче си приличат по едно: ако разровите бита на тримата характерни БИТЪРСИ ще откриете една причина, която няма да ви прозвучи в началото много убедително. В бита и на тримата топлата вода е трудно постижимо явление. Тези хора рядко ползват топла вода - това има значение. Помислете още малко - в бита и на тримата тоалетната хартия е кът и те се бършат със силно смачкани вестници. Още един джокер - тоалетните на тези хора са мръсни, повечето са извън дома. Още джокери?! Ако сглобите пъзела на техния бит, поживеете година-две по техния начин, ще видите че наистина не трябва много, за да заприличате на тях.

Хората се възмущават от жестокостта, с която БИТЪРИТЕ реагират на околния свят. Тя е лесно обяснима. Ако те имаха пистолети, щяха да ги използват. Лошото е, че те не разполагат със скъпия за тях пистолет “Зигзауер” и се кълцат и бъхтят с какво сварят, докато кухничките им не заприличат на скотобойни. Когато битът в една къща е скапан, защо си мислите че ножовете ще са добре наточени?!

Ако такива хора можеха да си позволят скъп пистолети за екзекуция на съпругата си, те, разбира се, щяха да имат топла вода, тоалетна хартия, по-добри идеи за премахване на съпругата (и други битови екстри). А когато човек разполага с простичките минимални битови екстри, той нито нож, нито пистолет ще извади на ближния си. Освен ако не реши да му завиди и отнеме простичките минимални битови екстри.

Нека още малко профанираме - винаги е било ясно: у нас една голяма част от цялата простотия се дължи на неупотребата на тоалетна хартия. Когато човек живее зле, когато почне да се вживотнява - тогава около него започва със спиртен пламък да грее Аурата на Битовата Виоленция, която носи съвсем резонни отговори на трудни въпроси:

- Защо трябва да убия жена си?

- Защо трябва да намушкам с нож майка си?

- Каква беше причината да застрелям учителката? (при по-модерните)

БИТЪРСИТЕ имат готови отговори на тези въпроси и интелигентния човек ще разбере тяхната нормалност. Защото причини за битово насилие винаги има. Всеки нормален мъж все някога е искал да убие жена си след като я понаблюдава как тя пазарува, готви или си оставя четката за зъби върху тоалетната чиния. Но истината е, че обикновеният БИТЪР има отговори на тези въпроси само поради една причина: за да не се попита сам:

“Аз не трябва ли да се гръмна?!”

Е, това е много по-трудно. И затова БИТЪРЪТ е много опасно социално животно - като изпадне в афект може да изколи всички пред погледа си, но никога няма да се сети да се обеси сам. Пък и това решение все пак е и въпрос на личен избор, колкото и да не ни харесва.

БИТЪРСИТЕ СА СРЕД НАС

За вас БИТЪРСИТЕ живеят само на последната страница на вестника. Това обаче не е така. Обикновено те са много по-близо до вас, но вие ще го разберете когато вече е късно. БИТЪРСИТЕ са крехки същества, които се оказват винаги близки, роднини и съседи. БИТЪРСИТЕ имат и една неосъзната гоголевска мечта - да попаднат във вестника, преди да влязат в затвора. Е, тя поне им се сбъдва.

Колкото и да ви е криво, но вие все още живеете в страна където Битът ражда чудовища! В края на ХХ век, на това място, където живеете, все още е жив образа на двамата братя-БИТЪРИ, които се секат със секири! Те го правят заради наследство, заради синори, заради грънци, заради дебели циганки, заради реколта от тикви. Или просто ей така заради приятното усещане да държиш секира, когато си пиян. Тук не става дума за сериозни и много болни психопати! Тук наистина не става дума за измислени трагедии от типа “Пенсионер изнасили кокошка заради жена си”. БИТЪРСИТЕ са майстори на една друга трагедия. Трагедията на заразените, освирепелите и победените от бита. Това са агонизиращите битови хора, които разбират че желанията им няма да бъдат изпълнени, мечтите им винаги ще останат затворени от рамката на телевизора, а животът им е кофа с лайна, нахлупена така че да не виждат нищо.

Ето тези хора са хората, които хващат остра форма на Бит и сформират групата БИТЪРС.

БИТЪРСИТЕ СА ПРАВИ!

Прави са защото животът е толкова безсмислен, че каквото и да му се случи на човек (и добро и лошо), той винаги казва заклинанието: “ше-им-еба-майката...”. Става дума точно за хората покрай него. БИТЪРЪТ вижда с очите си как хората го подтискат, правят му номера, изхвърлят го през борда, мразят го (и го лъжат, че го обичат), чукат го и му изневеряват, побъркват го, а уж го забавляват. Кръгът от неща, за които му пука на човека - кръгът все повече се стеснява и се превръща в точката откъдето обикновено следват Големите Взривове. Най-вече човекът го лъжат с пари, експлоатират го, обиждат го, учат го хем да бъде лош, хем да чувства, че не умее точно това. И най-вече го карат да се чувства малък. Във всеки човек дреме като червей по едно битърче, което с времето, колкото по-нещастен става човек, толкова червеят изяжда отвътре човека. И един ден за сценария на филма на битовия ужас е нужно просто чешмата в банята да капе. Само това е достатъчно БИТЪРЪТ да експлоатира и да залее с чужда кръв света около себе си. БИТЪРЪТ не е масов убиец, но някой ден ще се научи и ще еволюира.

Светът е устроен просто. Малкият човек е заложеният в основите пластичен експлозив на Обществото. Ако валякът на Обществото го мачка твърде силно, експлозивът гръмва така, че да изрони поне мазилката на мястото, където живеем. Мазилката у нас отдавна е паднала. А мястото където живеем е пренаселено с БИТЪРСИ. Повечето от тях си ги създаваме сами, ръчна изработка, и са частна собственост. Основното е, че те се чувстват зле и е много трудно да им се помогне.

По това ще ги познаете.

Защото Битът - това е болест и трябва да се внимава с него.