Иде най-тежкото изпитание за баба Илиийца като символ на българската жена. За съжаление няма спор кой е официалният символ на българката – чисто имиджово трябва да избираме между баба Илийца и една простутитка на магистрала Хемус. Разбира се, че има други символи, но никой не им позволява да влязат в официална употреба.
Тежкото изпитание, което иде за баба Илийца като официозен първообраз на българската жена, е да роди. Вчерашните вестници са пълни с ужасната информация, че от три деца само едно е българче. Ха-ха-ха. Когато Карбовски показва цигани на екрана всички крещат: “Стига с тия цигани бе, няма ли други теми!” Когато цигани ви разбирят апартамента, веднага се обаждате на Карбовски за да направи репортаж. Ха-ха-ха.
Няма други теми освен баба Илийца и циганите. Защото на една демографска карта от днес виждаме как българите навсякъде са повече от останалите два етноса у нас. Но ако съберете турци и цигани уравнението се изравнява – в Разград, Шумен, Русе, а в Кърджали турците са двойно повече от българите. Но това не е страшната новина. По-страшно е, че средната възраст на българското население е два пъти по-висока от средната възраст на цигани и турци. Това е тенденция. На тази тенденция й трябват само 15 години, за да заприличаме на Македония и Косово.
Ние сме повече, но сме по-дърти. Те са по-малко, но са млади. Иначе всички сме равни и се обичаме. Това е тенденция в цяла Европа, приемете го нормално, опитайте се да поспите. Поспете, докато Хасан и Гошо Ромски правят четвъртото си дете без много крясъци и желание за оргазми от страна на жените им.
Баба Илийца скоро ще умре. Това е последната шега с нея – сепва се баба Илийца и се досеща, че вече не може да има деца. Символите, които нямат деца, умират много бързо. Аз нямам деца. Надявах се да остана символ сред децата, които вие ще родите, докато аз се правя на символ. И в мен има нещо от баба Илийца.
Може би проблемът е в мене.
А може би е във вестниците.
Във вестниците интелектуални гадове се борят за мястото на Пророка и твърдят, че нямаме идеали. Нямаме идеали, така е. Но това не е причината да нямаме деца. И циганите нямат идеали, но снощи предполагам че около 2000 циганки са забременяли като “стой-та-гледай”.
Проблемът не е в идеалите. Проблемът е, че дневният ред на нацията се определя от баба Илийца и от Васа Ганчева. От импотентни и климактериумни хора. От лъжливи римо-лози и жълти вестници. От политици като Панайот Ляков, който е седесар, но на бюрото ми лежи негово славословие за БКП от 1989-та година. От хора, които никога не са си и мислили, че демокрацията е нещо различно от америкрацията. От дисиденти, които живеят като активни борци. От кретени, които не обясняват живота, но седят на трибуната на нацията и плюскат остатъците на мутри и мафия.
Светът на баба Илийца и нейните изпитания е мъртъв свят. Светът на неона, лизинговите схеми, пластмасовите пари и момичета с обици на пъповете също не е най-прекрасният нов свят, в който бихме искали да живеем. Но нека не се лъжем – никой вече не иска да живее в света на баба Илийца. Никой.
Зорлем отците ни ни накараха да побегнем от техните кошари и да работим за чичо Сам, да плащаме данъци и да раждаме американци, които да се бият в Ирак. Отците и патриарсите ни са проклети свише. Защото живяха в лъжа и заблуди през целия си съзнателен живот. Защото те днес искат ние да платим заради техните заблуди, лъжи и грехове. Ние не искаме обаче да плащаме. И смятаме да им отмъстим. Първо: ще избягаме. Второ: няма да родим.
Нека раждат баба Илийца, Васа Ганчева и Недялко Йорданов. Ние ще почиваме в Ибиса по това време с някое момиче от Пловдив, което обича Фейтлес. Нека старците да крещят след нас: “ Къде отивате млади хора?” А ние ще им крещим от самолета на лек пловдивски диалект – “… ибиса, бабо Илиийцо, ибиса…”