Здравейте малки, големи и още по-големи капути и капутчета, мамини синчета и некадърковци, абсолютни градски боклуци и нечистоплътни селинджъри с лайняни глави! Добре дошли в родната казарма, която ще изтрие девствения мъх от детските ви задници, ще направи ръцете ви корави от бачкане и чикии, ще вкара вечната мъжка кал под ноктите и ще направи, така че да ви боли. Да ви боли не като в песента, а да ви болят сфинктерите и ректумите, така както ги е боляло вашите майките, когато сте си подавали меките глави на този свят! За което от днес нататъка ще има да съжалявате! Дупе да ви е яко, копеленца нещастни, кой говори в строя - аз ше му еба пичката лелина… И майка му курва също!
Много ви харесвам, много сте ми красиви и нещастни - такива като вас ще изяждам на закуска с дузини - с грозните си обръснати глави, размъкнатите си чисто нови непремерени въшкарници и с тесното телено копче на адамовата ябълка! Насирайте се от страх, защото от днес нататък вие, некадърници, ще имате нещо, което досега сте нямали - имате си ново братче и сестриче, което ще ви запази живи и ще ви кара да се пазите и да не преебете УВОЛНЕНИЕТО! Вашето братче се нарича Страх, а вашата нова сестра, която ще си представяте, докато се пипате нощем, се нарича Погнуса! Насирайте се от Страх и Погнуса сега, защото след малко ще усетите първия симптом на влизането в Армията - запек! Запек, копеленца - чист, невиждан запек - мога да се хвана на бас, че няма да посетите кенефа поне десет дни, колкото и да ядете и колкото да се напъвате. Стресът от Вида на Кенефите, от Старшината и Старите, които вият в тъмното - всичко това едва сега започва - започва първият ден от Службата, в който никой няма да спи. Първият ден от вашите 365 дни за вишисти и 547,5 дни за среднисти! Ако зависеше от мен щяхте да служите три години! Като едно време. И със Задръжка за всички, капути нещастни!
Слушай първа команда: Падни!
Казах “падни”, бомбе, не ме гледай през дебелите си лупи… Казах “падни”, нещастник!
Остави!
...Регистрирам изпускане! Защо е нужно да се служи ли?! Някой да ме пита мене защо е нужно да се служи!!! Къв е смисъла ли?! Кой пита?! Който пита: газ! Газ, бегом до лавката и обратно докато не кажа да спреш, бухал! Ясно ли е! Бегомарш!
Къде се намирате бе, чифути! Много се обяснявате нещо - нужно е да се служи и точка! Който пита много ще го духа сополив - през цялата Служба казах! Нужно е да се служи - поради една изключително проста причина - ако ти, баща ти, и баща му - и така нататъка не служите и се скатавате като говна на пост - ние всички дето ни виждаш тука, и майка ти, и сестра ти, и гаджето включително в това число ще правиме свирки на турци с бради по три фута! Това ше ви го каже най-вече Доктора на Поделението.
Няма по-лоша войска от тая, дето е живяла в мирно време! Абе бомбенца, розови и нежни новобранци, ми вижте бе - всички покрай нас, по границата водат идеалните си малки войнички: гърци с турци, албанци със сърби, сърби с резняци, турци с кюрди и всички заедно се мразят. Мразят се, за да имат с кво да се занимават ли мислиш?!
Вижте кво ше ви кажа, бомбета - на тоя свят житието определя битието. Армията, нещастници, е концентриран израз на този свят - ако в света враговете ти са омешани между много хора и за говната, който се налага да ядеш все се намира някой да ти помага - в Армията нема такова нещо! Представи си - всеки в тоя живот (включително и майка ти) иска да те убие, да те съсипе, да те направи на кървав пестил и да те простре да съхнеш! Това дето сте го чели за хуманистичните работи просто не е верно - всеки гледа в тоя живот да те наебе на момента, в който си сваляш ципа да пикаш! Аха да пикаш и вече ти го вкарват! А камо ли на този свят човек да клекне без да се огледа - Както казва Доктора на Поделението: “Прави ше ви наебът, ей!”
Затова повтарям: всичко онова дето са ви турили в главата за разни хуманизми и за “спорта за един мирен свят” ще ви излезе през кура и през носа едновременно! Всеки води по няколко войни в тоя живот и всяка война си е негова! Не искам да чувам, че тая война дето ви я организират в Армията е наужким, не е нужна и не е вашта война - въдят се напоследък пацифисти на килограм - само и само да не служат Службата!
Просто, бомбета, вие не можете да приемете нещата насериозно! И ако някой от вас не знае - аз ще му кажа - това дето го държиш в тънката си като на пичка ръчичка - АК 47 - това нещо стреля и убива - като влезе оловото от едната страна прави дупка, може да се каже естетика има в тази дупка... Обаче като излиза от другата страна на главата не прави дупка, а отнася тила, част от кожата на гърба, поне едно ухо и целата фронтанела на черепа… Ясно ли е?! Тука, копеленца нещастни, нищо не е наужким, колкото и да изглежда така… И като дойдат турците с брадите по три фута и поискат да им правиш цял живот свирка - тогава ли ще се сетиш да питаш откъде и как стреля това нещо - дето си го държиш с два пръста като хуй след ебан...
Какво сте се разприказвали - прави едно! Атом отвсякъде! Падни! Пълзешком напред! Всички утре сутрин в пет и трийсе голи до кръста на плаца…Не ме интересува снег - мег, дъж - мъж… Ефрейтора: слушай моята команда! Четири километра марш на скок с пълно бойно (какво като са голи до кръста), патешко ходене два километра, всеки по шейсе лицеви… и сто и дваесе коремни… Кой казва, че патешкото ходене е забранено - искам ги потни и влажни за закуска!
Между вас може да има много учени, хора дет са прочели повече книги от мене! Може и така да е… Само едно ше им кажем - ебем ви! Всички сте ми еднакви като пушечно месо, като песен на Виолент Фемес и Масиве Атак, така сте ми еднакви, както вие самите не можете да различите кравешко от говеждо месо - и говно! Ебем ви - всички сте ми еднакви! Вие, путки майни, знаете само едно - че армията е пълна с говнари! И тва е верно! Не може само да си представите колко е верно! И съм го казвал много пъти - как може новобранеца да уважава Армията като всички военни изглеждат, държат се и са абсолютни капути! Капути ли са?! Не чувам “тъй верно!”… Ами вижте примерно Доктора на Поделението - От кво е, от заплата ли е, от манталитет ли е, от простотия ли е - обаче като видиш шапкар - първото нещо което си мислиш е за продупчен капут, за смотан до костите си мозък, за череп пълен с гола вода, в която некой е повръщал с години! Военен - това звучи гордо друг път - звучи точно като професионален капут! Много малко военни приличат на войници, такива дето можеш да разчиташ на тях, че ще те защитат от турците като дойдат с брадите по три фута и ни карат да им праиме свирки… Именно затова, бухалчета, вие, не друг, трябва да поемете отговорността - ако стане нещо - от 111 хиляди войника поне половината щикове да са си на местото, когато дойдат ония с брадите по три фута...
Ясно ли е?! Не чувам “тъй верно”! Продължавай да се обучаваш!
Яжте лайна, бомбета! Аз много добре знам какво се говори за Армията в цивилния живот! В Цивила си разказвате страшни случки - че в Армията е като в Затвора и там ше ви бият до ебане и ще ви ебът до припадък! И тва е верно! Има Извращения в тая Армия и това си е!
Ебът ли ги войниците в Армията?! Ето това требва да се разясни на новобранеца - Докторът на Поделението е написал цела книга за това! А има ли такива случаи?! Има! Коскоджами ти танкист го хванали и го наебали някакви от КЕЧ-а! Войниче-българче му се изредили десет бивши циганета с криминално минало. Старите винаги ебат младите - или поне много им се ще. Ама с ебането шега не бива - не може двама стари да фанат млад войник и да го надуят с компресора - или поне не бива!
Аз обаче ше ви кажа друго - ебът тези, които дават да ги ебът! Армията, бомбенца, не променя характера - който си е влязъл лайно - ще си излезе още по-голямо лайно. Който е пич, се втвърдява и излиза още по-пич! В Армията мухъла се разваля, а желязото се калява - Как мож да му дадеш да те наебе, бе човек - нали и ти, и той имате достъпа до огнестрелно оръжие! Ми нали утре ше го застрелям, бе… Е тва е разликата между мъжа и жената - жената като я ебеш - тя вика: “обичам те!”… А нека мене някой да се опита да ме наебе… Ще го обичам ли?!!! - веднага го застрелвам както пожарникарско куче… Вижте, хората са страхливи, колкото и да им се ебе - просто не се давайте на Старите! И в Армията и в Цивила - никога не давайте на Старите дори и да си помислят за това… Ако обаче ви надушат що за жалки типове сте - пишете се вече наебани отвсякъде...
Човек трябва да има воля… Иначе страшната история от N-ското Поделение винаги ще бъде верна - хваща Стария едно бомбенце и още от началото го съсипва психически - това Доктора го нарича психическа зависимост със страхова невроза. Малко бой, шок и психо-атаки - и ето ти готов за секс новобранец. Като му каже Стария : “Бомбе, прави едно!”, новобранеца знае и му прави чикия. Като му каже “прави две!” - прави му свирка… “Прави три!” - това е команда да го наебат всички Стари от взвода. Така може да продължи през цялата Служба и дори накрая да се разделят със сълзи, разбираш ли… И на двамата накрая може да им стане приятно… Има го и това... Ами този дето дал да му наврат компресора отзад и да го подуят с увреждания! Това човек ли е?! Просто ако се наложи, човек трябва да се избира - или влизаш в затвора за убийство… или си с разкъсани от шланга дебели черва и други такива...
Какъв си бе, другарю редник! Директор ли си, какъв си?! На къв се правиш?! Тука си за да опознаеш унижението, болката, съсипията, гнаста и мизерията! Армията е Учебното поле на Живота! По време на Службата като никъде другаде в тоя свят можеш да бъдеш от двете страни на барикадата - просто ставаш Стар след само в месеца! И си връщаш веднага за всичко, нали! Връщаш и за обидите и за извращенията и за целуването на кенефния под и за боя, изяден в спалното и на други, определени за тази цел места… Връщаш, обаче както и на тебе са ти връщали - всичко връщаш на невиновните за твоето унижение, извращение, болка, гнус и мизерия! Връщаш на непознатите по-малки копеленца като тебе… Ако имаше поне един свестен войник в тая държава щеше хладнокръвно да запамети името и адреса на човека, на който има нещо да връща, да го намери след Службата и да му разтури живота… Това е най-нормалното нещо, това е отмъщение, нещастници, а не едните да съсипват другите и така от набор на набор, от урва на урва и от век на век - Падни! Прави “делфин”! Правиш “делфин” - като потна и хлъзгава риба ше пълзиш над креват, под креват и пак над креват, докато обереш мръсотията под тях… Най-обичам команда “изчезни като вятър” - често я казвам на жена ми… “Изчезни като вятър” - трябва много внимателно, с тихо подсвирване на уста, като имитираш ветър да се изнесете от помещението, където се намирате едновременно със Стария… Ясно ли е?! Свободни...сте!
Гаджето ме чака на портала -
моли всеки срещнат офицер:
“Пусни Гошо (Пешо, Мишо) за минутка,
за да види що е путка!”
ой, китаро, чуй тъгата ми!
Я внимавай, мирно! Когато Обществото иска да накаже някого, винаги го лишава от ебане. Затворът и Армията и си приличат само по това нещо. И никой не знае това нарочно ли е така или случайно се е получило. Истината е, че всяка жена разваля дисциплината и е обект на спор. По време на Службата обаче вие ще се научите да цените сексуалната си свобода, ако ме разбирате кво искам да кажа… Всяка божа нощ като си легнете, и бомбета и Стари, настъпва един етап който Докторът на Поделението е нарекъл “Широко-Фантазионен Етап Преди Сън” (Ш.Ф.Е.П.С.). Ш.Ф.Е.П.С. е като КПП-то пред всяко Поделение, като ГСМ за осведомените и като Генщаб за всяка уважаваща себе си Армия. По време на Ш.Ф.Е.П.С. всички се правят на заспали, но никой не спи: всички колосват чаршафите с войнишката си рядка сперма! Като валяци ще се въртите в ужасноскърцащите си кревати (тип русенски) - бавно, тихо, с наместване на образ и картина, докато несменяния с месеци чаршаф се втвърди, опъне и на него, ако имате талант може да си направите кавър на “Великия Мастурбатор” на Салватор Дал… нали така беше?! Или Лопе де Вега беше?...
Единствената постоянна величина на глава от населението в Армията са чикиите… Ако съществуваше едно Всевиждащо Око, то щеше да се затвори от ужас виждайки кулминационния момент на Ш.Ф.Е.П.С., хиляди потулени и полуприкрити войнишки тела и пениси се гърчат и газират децата си като невидели женска ласка и докосване - което в техния случай си е точно така.
Каква заблуда за Командването само, а?! На всеки пост, пред складове с муниции и скривалища, пред караулното и пред Знамето, тайно от всички, всеки войник си прави манипулации от ръкоблуден тип. Знам ви аз вас - всичките си ги правите и няма някой да е пропуснал!!! И то не с цел да се задоволите, а с тривиалната идея да оскверните с жалката си телесна течност всичко свято, което трябва да бъде пазено. И ние сме чели Фройд, не се подсмихвай в строя… да не ти взема колана, копелдак! Точно по Фройд е тая работа: Нещото, което трябва да бъде опазено от войника, след края на караулната смяна “де юре” изглежда опазено. Но “де факто”, ако потърсите следи от пот и семенна течност ще забележите, че нищо свято не е останало в нашата Армия. И то е защото тя доста прилича на затвор. Поне що се отнася до ебането и Широко-Фантазионния Етап Преди Сън (Ш.Ф.Е.П.С.)
По въпроса за чикиите слягаме точка. В Армията никой не говори за тях. От фантук фантатък - фантазирайте!
Свободно! Повечето от вас за първи път едва тук, в Армията ще подхванат някаква работа. Много съм щастлив и доволен за вас - длъжен съм да кажа, че по-гадна работа от тази, която ще ви накарат да вършите в казармата няма и не може да има. Бъдете сигурни - когато се наложи да се копае канал, точно на вас ще ви се падне асфалта и ще счупите сто кирки, докато се стопите от пот. И докато започне да префърква първия сняг. Много съм доволен и мед ми капе на сърцето като се сетя за първото ви дежурство по кухня, което се нарича “работно”. Ше работите у Помиярника - там където се изсипват двете хиляди чинии за миене след всяко ядене! Сърцето ми рипа от радост като си ви представям в работни дрехи, които смърдят така, че най-добрите ви казармени другари - съседите по легло ви хващат и ви изхвърлят през прозореца на спалното. Отритнати и безчувствени отивате да спите пак там - в Помиярника, където подът не е ремонтиран от триесе години, в него мозайката се е изронила и от триесе години в шуплите, дупките и фугите на този под се събира вода. А в тази триесет годишна вода, също от триесе години лежи и се разтваря войнишка храна или поне парчета от нея. Утайката в тези дупки, шупли и фуги представлява зелено-кафява лигава пелена и се нарича “гнас”. Ако не знаете, това е една крайна форма на понятието “гнус”.
Е, та това искам да кажа - че ще ви се наложи да спите в гнаста. Гнаста собствено не мирише на гадно, а на нещо гадно, което отдавна вече се е развалило. Което е добре за вашия жалък и много отворен характер.
Скопявали ли сте прасета?! Не сте?! Бегомарш да скопявате! Косили ли сте трева, тесали ли сте плевели, събирали ли сте сено?! Бегом да го правите и да знаете че такава работа се полага само на вишисти с късмет. Защото има и друг вид работа за хора с две висши: запушило се е не кое да е, а отходния канал на цялото поделение и някой трябва да влезе и да го отпуши. Интересно защо това се случва на всеки набор - поне по два пъти. Ако Стария реши да си прави вино в туба, той ви кара да намачкате гроздето и да хвърлите чепките в кенефа като ги затъкнете добре с лайняния прът. После се оказва, че кенефа на батареята е запушен. Всички бомбета - ходомарш на долния етаж да отвъртат тапите, за да се направи разследване с какво е запушен кенефът. Вие много добре знаете с какво е запушен, но когато отвъртате тапите на долния етаж и истински, реални, застояли, човешки лайна се изсипят върху вас, всички бомбета ще бъдете учудени пред Командването. Защото трябва да се скатае Стария. А Големият отходен канал на цялото Поделение, където човек може да влезе целия, но леко приведен, също така по някое време се запушва. Там има две положения - ако тъп влизаш, защото така са ти заповядали - заповедта е да влезеш до кръста в една не много течна течност, която си виждал само по филмите, но си бил сигурен, че е бутафория. В твоя случай не е бутафория, защото адски смърди - по това се познават истинските неща. Като си до гуша в тях и смърдят.
Ако си хитър пич обаче, преди да влезеш ще си поискаш пет дни домашна отпуска. Командването е благосклонно да раздава отпуски само когато има реални бойни действия и реални лайна. В случая печелиш от находчивост и имаш полза от най-отвратителните неща в този живот. На това, не забравяйте, ви е научила пак Армията. Интересно е само докато ползваш петте си дни и чукаш с кеф някоя путка, дали ще й признаеш как си спечелил тези твои пет дни свобода...
Ако някой не знае, вече трябва да е запомнил - в Армията има военна тайна. Много военна тайна. И то такава, че могат да ви настръхнат всички косъми по тялото. Военната тайна може да бъде издадена на противника по много начини, но онзи начин по който ще я издадете вие, ще ви се случи само на вас. Просто ще бъдете на пост и страшно ще ви се досере. Такова досиране се случва на човек само един път в живота и то когато е на пост в Щаба през ноща, тоалетните (те са за офицери) са заключени и пред вас е блеснал лъскавия под на щабните коридори и просто няма къде да се изсерете. Това е пост N1, а напускането на всеки пост е пет години затвор по военните закони. Но животът и Армията са ви научили да се справяте във всяка ситуация. И понеже в момента имате Ситуация, просто си подавате задника през един от прозорците в коридора и като засрамена гаубица изтрясквате снаряда някъде в тъмното навън. Понеже сте културен войник и човек - намирате по кабинетите некаква хартия и се избърсвате с нея културно и малко гузно. Животът ви отново е хубав, защото вече знаете - може да е кофти в Армията, но да си в Армията и да ти се сере - това е няколко пъти по-кофти.
Което се оказва и вашата трагедия веднага на следващия ден. Изчезнал е свръхсекретен документ, на който са били дешифрирани, примерно, позивните на II-ра българска армия за стрелба към Одрин и Солун. Този документ наистина е свръхсекретен и вие си давате сметка за това със спокойствие. Докато не се разчува партенката, че точно с този документ (позивните) някой си е избърсал гъза и го е захвърлил в храстите.
Животът вече не е чудесен и лек. И то не само за вас. Военното контраразузнаване нарежда целия личен състав да се строи пред лечебницата, за да дава проби. Проби, не от къде да е, а от космите на задника. Щото докато сте се бърсали един косъм-издайник от задника ви се е залепил за омазаните хартишки, които (както вече и Врагът разбра) са суперсекретен документ. Просто вас ще ви разкрият по космите на задника ви - а в тях, както знаете, се съдържа повечето генетична информация на човека.
Така или иначе ще ви хванат - хубаво е да дадете проби от космите си на задника след като цялото поделение вече е дало. Не за друго, а защото Армията ви е направила философ и тъжен регистратор на живота. А да регистрирате такова нещо си струва - четиристотин епруветки с четиристотин криви мъжки косъма в тях. Косми от задника.
Сега вече се досещате защо Докторът на Поделението е такъв идиот.
Вече сме приятели, май а?! Оправи строя! Всяко Поделение, момчета, си има свой Царски път - там откъдето се бяга. Защо бягат войниците?! Докторът на Поделението пак има свое решение на този въпрос - щото им е скучно. Скуката, такава, каквато ще я изпитате, болезнената, взривяващата скука, в която няма какво да правиш. Или всичко, което ти се прави е забранено. От такава скука човек се подува, става идиот, започва да фъфли и да не си уцелва устата с лъжицата. Войникът бяга, защото му е гот да си открадне часове свобода - да си я заслужи, да не го хванат и да измами системата, самата Армия. Когато войникът започне да бяга и вече не го хващат (често) - той вече може да се уволнява - повече от това в точно тази Армия той няма какво да научи.
Бяга се най-често до близкото село за Алкохол. Той е причина Старите да те признаят за пич и да престанат да се ебават с тебе. Който от бомбетата донесе една мешка с алкохол от селото без да го хванат - печели правото на бухалясване - ритуал, в който бухалчето става стар бухал, стар бик - въобще Стар! Ритуалът представлява да минеш през шпалира на Старите и всеки да те съсипе от бой с квото е хванал в ръце - с възглавници примерно, но и с лопати, кубинки, дръжки на брадви и прочие твърди предмети.
Бяга се защото гаджето ти се е наебало с друг. Това е най-неуважителната причина за едно бягство. За такова нещо аз пращам в затвора. Разбира се, че ще се наебе с друг. И при нея да си, тя пак ще си намери да се наебе с друг.
Бяга се също, защото в близост до всяко Поделение има по една ПеСеКа (Приснодева Селска Курва - обикновено се казва Дишка), с която половината от наличния състав осъществява сексуални контакти, а другата половина още не, защото не знае за нея. И тази Дишка е единственият начин да станеш близък със Старите и особено с Ефрейторите, ако изключим възможността да се сбиеш с тях (по-добре дъщеря - манекенка, отколкото син - ефрейтор).
Бяга се, защото не се издържа на простотията на себеподобните. В Армията, ако някой иска да те пита дали си имаш приятелка, той се изразява по армейски. А по армейски въпросът звучи така: “Имаш ли си путка?!”
Бяга се защото затворения човек има цел. И тя е да избяга. Нищо че ще го хванат. Бяга се за спорт, просто заради един дъх Цивилизация. Най-честите бягства са само на няколко метра от оградата - самият факт, че си извън Армията и Поделението вече те прави друг човек.
Изправи се гора от стомана
насочете се бойни дула
насочете се в гневна закана
към Врага, който носи Война...
Никой да не мърда! И всички по спалните помещения!
Никой не иска Армия. Никой не иска Война. Обаче Война има. Не може без Война, както не може без жени, ебане, алкохол и американско кино. А Войната не може без Армия. Не може да си представите какво щастие е за всички ни, че имаме една отвратителна Армия, която не ни се налага да използваме в една чудесна Война.
И който се скатава от Войната и от Армията - той става жертва на себе си. Знам, че няма да го разберете сега, но един ден ще го усетите - онова нещо, което те кара да пееш в мирновременна обстановка - такова нещо откриваш, когато пееш заедно със още сто човека. А със сто човека ти се удава да пееш единствено в Поделението. Нито един от вас не може да пее добре, обаче понеже сте много, понеже се стараете и сте уверени, понеже краката ви отиват някъде и ви правят ритъм - песента, пичове, се получава. И от песента усещаш онази животинска гордост, че не си сам, че няма да се дадеш лесно и ако се наложи може да убиваш понеже- Понеже така се налага - както при всяка Война. Защото Армията е вашият малък, нужен, тренировъчен, имитиран Апокалипсис. Апокалипсис сега, като малка тренировка, в която си губите времето, за да може като дойде истинския Апокалипсис, като дойде отново времето за мъже - да сте мъже в оня смисъл, в който малко мъже го могат. В Армията ставаш мъж не защото вече си готов да посрещнеш Апокалипсиса утре, а защото по най-безопасния начин разбираш как изглежда той. Който не е минал оттам не само, че не е мъж, ами като му дадеш автомат започва да си играе на войници. Което винаги е едно взривоопасно упражнение за всяко едно Общество.
Понякога Апокалипсисът не идва с години и с поколения - той се появява в някакъв неведом цикъл - молете се да не се появи докато сте живи. Налага се да се молите.
Налага се да мразите и да пиете кръв от циците на Самотата, да се справяте и да се напъвате, да се страхувате и да плашите, да слушате Възхвала на простотията и да треперите от безсилие и ярост, от врява и безумство. Никога не сте си мислели с тийнейджърския си мозък, че има място, където всичко свързано с мисленето трябва да бъде предоставено на други. Трябва се да се подчините. Малко по-късно, сред хилядите случаи на подчинение и компромиси в твоя живот разбираш, че единствено първия път си е заслужавало да се подчиняваш. Пък и няма как.
Има, верно е - има неподозирани глупости, има ужас и загуба на време която никой не може да прости - обаче си заслужава. Понякога си заслужава материално, морално, физически и психически да паднеш толкова ниско, колкото не си и предполагал, че можеш - просто защото това е Светът, това е лайняния ви Живот, това е Война и това е Армия все пак. В тези четири неща няма победители. Има само оцелели.
карлово 1998