“Влагалището осигурява евакуацията
на менструалното течение, както и депонирането
на семенната течност в близост до маточното
отвърствие и съхраняването й върху
невроговорящия епител на матката...”
из дефиниция за влагалище
Ура! Пост-модерното Общество най-сетне успя да дефинира всьо и вся! По-горната дефиниция за женски полов орган е върховното постижение на прогреса и знанието как стоят нещата на този свят. Също така донякъде това е и желанието на учените да облагородят представата на хората за обикновената путка.
Обаче между хилядите дефинирани понятия със сексуално, икономическо, политическо и философско значение дори татко Фройд не е успял да даде добро определение на едно тривиално човешко (мъжко) желание. Желанието да накараш двата бели гълъба да настръхнат, да бръкнеш в моминска пазва или както казват децата: да цомбиш женки.
Циците! Циците!
Ах, ангели са те! Големите или малки образувания мастна тъкан върху гръдния кош на жените са върховото постижение на хуманоидната програма: каквито и да са едни цици (освен ако не са нарязани на тънко) на мъжа му се ще да ги пипне. Ще му се да ги пипне, па макар и с научна цел. Ако мъжете решат да анализират поведението си, нека просто една сутрин се събудят и да се самонаблюдават. Ами първата работа на мъжа сутрин е да хване жената до себе си за циците! Може би прави това, за да може да я обърне към себе си по-лесно и да види с кого е спал снощи? Може би го прави случайно, само защото няма къде да си сложи ръцете? Може би това е обикновената сексуална Сутрешна Учтивост (СУ)? Не, това е импулс. Импулс предизвикан не само от проста инженерна ергономия. Дотолкова цицеалният магнетизъм е силен, че дори учените, замаяни от него, още не са успели да го дефинират.
за мъжете и циците
Основното желание на мъжете към циците е да ги стискат, след като им се нагледат. Тъпо е, обаче е точно така. Жените рядко изпитват подобно желание и си струва да съжаляват за това. Когато обаче един мъж стане близък с една жена, тя подсъзнателно прехвърля желанието за стискане върху неговите пъпки и черни точки. Ако надмогнете отвращението си по най-суров начин ще отбележите, че приликата на някои циреи, с някои видове малки цици е поразителна. За големите цици пък да не говорим - винаги, когато се е налагало да стискам големи цици ме е било страх да не се пукнат и от тях да не потече гной.
Въпреки това мъжете са луди по циците. Колкото и да обясняваме, че това е първичното желание на мъжа да бозае - за всеки е ясно, че то не е всичко. Рационално погледнато функцията на циците при сексуален акт е нищожна - те не са направени да бъдат обладавани както повечето части на женското тяло. Ако някои иска да спори - нека знае, че за акробатичните турски изпълнения в порнофилмите се наемат специални каскадьори.
Циците явно имат друга функция. Те са морфологичен белег у жената, хормоналната тояга, която тя държи в ръцете си. И с която перфектно манипулира мъжкото съзнание. Просто ако една жени има хубави цици, тя трябва да ги постави на линията на погледа на мъжа и леко да ги движи. Така, по този способ тя може да отведе мъжа където си поиска, стига да не го разсейва и да му досажда с други неща освен с циците си.
Така е - покажи на един интелигентен мъж вагина - и той ще се обиди. “Аз да не съм за една вагина!” - ще каже интелигентният мъж. Но точно тази му реплика води до едно златно Женско Правило (ЖП):
Мъжът никога не е за една вагина. Обаче за две цици е готов на всичко.
Въобще - носете си новите цици, момичета.
за хомосексуалистите и циците
Всеки нормален хомосексуалист тайно съжалява, че неговият приятел няма цици. Но той лесно се примирява с това. Там е и разликата между нормалните хетеросексуални и нормалните хомосексуални мъже. Просто педалите разполагат с две нормални мозъчни полукълба в черепа си, докато на повечето обикновени мъже мозъчните цицекълба в главите им пречат на мисленето.
Хомосексуалистите винаги са се възхищавали от женската красота. Те ценят циците като неясен обект на желанието. Те се възхищават от това творение на Създателя, както се възхищават на художника-кубист, решил до премине към по-овални форми. Финесът и красотата на хомосексуалните отношения донякъде бива смущаван от грубото нахълтване на жени и цици в техния свят. Но хомосексуалистите са изключително адаптивни и под плясъка на хилядите чифтове женски млечни жлези - те няма да се изнервят. А напротив - ще изтанцуват още едно скерцо и ще се приберат в гримьорните си.
А животът наистина е жесток към тях. Жесток като виц - прибира се детенцето в къщи и пита:
- Вече съм на 16 години! Мога ли да нося сутиен?!
- Не! - отсича нежно майката - мисля, че за теб, Гошенце, още е рано!
Може би тези дни съвършеният сексуален обект изглежда като малка пластика на неизвестен художник, където върху идеалният женски торс не е поставена женска глава, а еректирал красив гръцки фалос. В стремежа на този фалос към небето и в желанието на обикновения мъж да докосне монументалността на циците се изразява цялата унисекс-философия на следващия век. Нейният лозунг е прост: “Дръж хуя за циците и не преставай да гледаш напред!”
за класификациите и циците
Семплираните периодични издания са пълни с картинки и описания на цици. Обикновено циците се представят като :
“големи” (Доли Партън),
“нескромни” (Памела Андерсън),
тип “отдавна непоругавани” (Адриана Скленарикова преди да се ожени за Карембьо),
тип “дълги” (дует Ритон),
“къси” (Росица Кирилова),
“дебели”, “тесни”, “високи” (Сашка Васева, Глория, Нона Йотова)
От снимките в пресата може да откриете и цици тип:
“дебел депутат” (фолк певеца Кондьо),
цици като марксизъм (Мадона),
цици като жалейка (Мила Йовович),
цици като обществена пейка (Аня Пенчева), и прочие.
Както и да класифицират циците обаче, съвременните вестникари винаги го правят по пространствен признак. Примерно, ако циците са 2D - веднага ги определят като тип “асансьорни бутони” или “уши на кокершпаньол”. При 3D циците нещата пак си остават простички: най-ценени са тези, които приличат на медицински топки пълни с вода.
Тези класификации са дълбоко погрешни и въпреки че продават добре вестникарска хартия, те карат читателите да изпаднат в заблуда. И да мразят жените си, защото нямат циците от пред-предпоследната страница на в. “Труд”
Общо взето, ако сте забелязали, медиите носят информация, тревожат ни или ни радват, но като че ли всичко това става някъде в междуцицното пространство по вестниците. Между големи и малки, облечени или голи цици човек все пак успява да прочете последните футболни новини, вестта за увеличаването на цигарите и след жълтата фланелка и обиколката на Франция веднага попада на какво?! На последната гръдна обиколка на фолк-звездата Сливия (тя има единствените големи цици на този свят, който наистина си струва да престискаш - просто така, като победа на поп-арта над поп-фолка).
Предполага се, че Вестникарският Актуален Цицеон (ВАЦ) е една своеобразна класация на очното плакнене. Предполага се, че това е и налагане на някакъв критерий за “хубави цици”. Но тази класация е неуспешна и неверна.
Неверна, защото умните хора знаят, че хубавите цици са времево понятие и нямат нищо общо с пространствените мерки. Хубавите цици са от 16 до 29 годишна възраст при всички жени и някои по-дебели мъже. Това е.
за индустрията и циците
Ако някой ден животът ми олющи и изрони същността си, аз ще поискам от съдбата да бъда собственик на малко предприятие за цицехватки и цицедържачи. Защото техническият прогрес се измерва на три части:
- от надбедрената превръзка до корсажа
- от корсажа до сутиена
- от сутиена нататък
Забележете, че най-тъмните времена на човечеството са били по времето на корсажа. След освобождаването на циците от банела-решетка започва и промишлената революция. Циците са знаме на прогресивното човечество (спомнете си Дьо Лакроа!). И прогресивното човечество отдавна е превърнало това знаме в индустрия. Няма филм без цици! Няма рекламна кампания без цици! Няма изборна победа без цици (спомнете си мис Протест)! Във всяко обществено начинание, акт и процес, циците са някъде наоколо, избиват в пукнатините на смисъла и се веят набучени на копието (а за върха на това копие се говори, че там се намира Свободата).
Разбира се, тази индустрия е профанизирана и зле организирана. Сутиенът се е превърнал в алегорията на Пост-Модерното Общество - той е нещо красиво и скъпо, нещо към което се стремиш, за да свалиш, налигавиш, намачкаш и захвърлиш в тъмното. Сутиенът обаче остава да свети в съзнанието на мъжете, защото той е и символът, който твърди, че Нещата не са такива, Каквито Изглеждат Със Сутиен. И че Сутиенът е Обществената Цензура, която хората слагат на всяко едно красиво, истинско, нежно и топло нещо, към което се стремят милиони погледи и ръце.
Добре, че е Сутиенът. Ако него го нямаше, ако я нямаше тази ефирна цицеспирачка, този еластичен мамо-ограничител - циците щяха да плъзнат свободно по света и да заемат цялото обществено съзнание. Защото колкото и да не ни се вярва, циците все пак са само едно добро начало в секса. Едно добро начало, което остава да си тежи на мястото и да дава храна и смисъл на поколенията. Най-вече на бъдните поколения. И ако това не е индустрия, здраве му кажи.
за циците и хората
Хората не могат без циците. Циците са сборна метафора на всичко това, към което си стремим и посягаме с ръка. Като децата към всеки по-обемист предмет. В началото на Великата Обществено-Сексуална Революция (ВОСР) под грохота на Големия Цицепад, в който се къпе пост-модерния свят, има три недефинирани понятия. Това са Обществената вагина, Общественото семе и Общественото зачеване. Някой ден недефинираната Обществена вагина, ще ретранслира Общественото семе по начин, който прилича на Зачеване. И ако от това се роди Нещо, то при всички положения ще трябва да се нахрани с храната на атавистичния модерен Цицеон, от който бозаем и сега.
Всъщност, каквото и да се случва, и както и да го наричаме, сигурното е едно: гърдите на младите момичета ще продължават да бъдат леки и твърди. А момчетата ще ги опипват сякаш нищо никога не се е случвало преди тях.