1. Защото Тази Страна мирише лошо. Тя е непочиствана и неподдържана като хората, които без да се усещат, живеят в нея. Всичко в Тази Страна се изронва, лющи, обраства и потъва. В Тази Страна природата и хаосът винаги взимат връх над промяната и усилието. Тук, в Тази Страна са красиви само природните гледки, църквите и морето. Отдалеч.
2. Хората на Тази Страна са издигнали Търпимостта в култ. А тя, съчетана с Общественото отебаване дава само един плод - плода на обикновения некачествен егоизъм. Навсякъде в природата и при Хората-работещи-за-себе-си, егоизмът е Машина за Прогрес. Тук тази машина работи колкото да отреже ръцете на Хората-работещи-за-себе-си.
3. На това място е измислена и работи усърдно единствената във философията антитеза на космополитизма. Това е “махалитизмът”. Тази страна се чувства и се държи, сякаш е сама на планетата, а вътрешния й живот къркори най-вече от глад за вътрешен живот.
4. Пак в Тази Страна се твърди, че махалитизмът няма алтернатива.
5. Вечната Нова олигархия. В Тази Страна тя регулярно плячкосва до изнасилване целия обществен ресурс, потенцията на природата и самата нация.
6. Вечната Нова олигархия никога не експлоатира, а циклично пропилява желанията, идеите и възможностите на индивидите си, които разполагат с подобен капитал. И в услуга на Новата олигархия - и Търпимостта е култ, и махалетизмът е безалтернативен и никой нищо не разбира от данъчни декларации.
7. Скепсисът и жалкото съществуване на така наречената “интелигенция”.
8. Оправданият оптимизъм и житейските успехи на така и не-наречената не-интелигенция.
9. Тоталното обществено лицемерие. Езиците, на които говори общественото и индивидуалното съзнание се отричат взаимно и драстично се разминават. Това е нормално за което и да е място на света, но тук комуникацията между тези два езика прилича на мръсните жестове на глухонеми хора, които въобще не са в една стая.
10. Липсата на Правила. В Тази Страна писаните и неписаните Правила висят напечатани на циклостил и набучени на пирон в тоалетната на двора. Когато ти потрябват Правила, винаги се оказва, че някой преди тебе ги е употребил и трябва да ползваш Неговите Правила.
11. Липсата на памет. Нацийната амнезия се състои в осъзнатото и практикувано екзистенциално безсмислие. В тази страна семиотичният знак за “вчера” е неясен точно колкото знакът за “утре”. В тази страна не никой не е оттук и всеки е за малко.
12. В Тази Страна имената на мъртъвците се пазят само 15 (словом: петнадесет) години.
13. Липсата на знаци. Пътни знаци.
14. НеЗнанието. Тери Пратчет казва: “Подозирам, че всъщност никой на тази
планета не знае как точно
работи видеото.” Никой не знае как се точно съществува Тази Страна. Как точно
работи, и въобще работи ли или просто се търкаля. Как катастрофира Тази Страна?
В тази страна никой никога не е чувал тихото мъркане на добре поддържания
Обществен двигател с мощността на няколкото милиона човешки сили.
15. Перманентния Експеримент. Ако всяко поколение се обърне назад и провери по години живота си, без изненада ще забележи, че с него е експериментирано на всеки етап от живота си. Малко от историята на Поколение 70:
1976 година: на 6 години
Провежда се експеримент - могат ли децата да тръгнат на 6 години на училище. Множество деца тръгват на училище на тази възраст и в тази година по системата на Лозанов.
1980 година: на 10 години
В четвърти клас Поколение70 учи материала за пети клас. Идва нареждане за отмяна на системата на Лозанов. Поколение 70 минава в пети клас и учи същото като в четвърти, за да се изравнят по старата система. Една година от живота на Поколение 70 вече е загубена.
1984 година: на 14 години
Поколение 70 влиза в Гимназия. Учи средно четири години, за да разбере че се въвежда експеримент със системата на УПК. Всеки трябва да има професия. Една година (това е 87/88 г.) Поколение 70 учи стругарство, шоколадиерство, тракторизъм, шев, кройка и въобще трудово обучение. Нито един представител на Поколение 70 днес не работи това, което е учил в неясната абревиатура УПК. Още една година от живота на Поколение 70 е загубена.
1988 година: на 18 години.
Поколение 70 влиза в казармата. През 1988 тя е с две годишен срок. През 1990 г. срокът й намалява на година и половина. Така Поколение 70 е последния набор, който служи две години. Само след още една година военната служба се намалява на срок от една година. Това показва, че от живота на Поколение 70 е загубена поредната година.
1995 година: на 25 години.
Поколение 70 губи по семестър или по цяла година защото се занимава с политика - стачки за Луканов и стачки за Виденов. Поколение 70 не смята обаче това време за изгубено. Поколение 70 се радва, че е живяло в интересни времена. Поколение 70 не е дребнаво, то дори си вярва че е посветило част от младостта си на Революцията. Това е характерно за доста поколения у нас, нали?!
Днес Поколение 70 отива към 30 години. Поне три години от живота му дотук са загубени. Могло е да бъдат спестени. Това са 10 % от живота на Поколение 70.
Експериментът продължава.
16. Американската и българската мечта. Разликата между тях е като разликата
между “готина пичка” и “готина печка”. Като разликата между думите “планета”
и “платена”. Като разликата между “банален” и “анален”.
17. В Тази Страна има само два типа хора: Наркомани и Бандити.
Първите седят в духовна и физиологическа абстиненция и задоволяват наркотичния си глад с каквото намерят - от съмнителна джанкова ракия до съмнително прахче. И умират от свръхдоза без да дойдат в съзнание.
Вторите също умират от своята свръхдоза, както и да се нарича тя: холестерол, адреналин при престрелка или кокаин при проститутка.
Между двата типа хора в Тази Страна няма нищо. Това е единственият асортимент на пазара на обществените персонажи.
18. Защото в тази страна никога не е имало импресионисти.
19. Защото ако имаше импресионисти в Тази Страна те щяха да я опишат по следния начин:
“Едно място, където човекът води след себе си стадо Епитети, а то пасе червената трева по Венерините хълмове на Самотата.”
20. Градския транспорт.
21. Заради това че нито един чиновник и бюрократ досега не е бил разкъсан от разярена тълпа, нито едно гише не е строшено с камъни и защото ОПАШКАТА е основната форма на съществуване в Тази Страна.
22. Тази Страна се нуждае от човек, която да я започне и създаде отначало.
23. “Философията на компота”. Едно необяснимо и неизследвано явление, което свежда бита и духовността на един човек, до това как да запази за по-дълго плодовете на своя труд, зеленчуците на своя труд, и арпаджика на своя труд.
24. Креативният гений на Тази Страна. Той стига дотам, докъдето някой е хвърлил стара щайга, която чудесно гори, безплатна е и може да бъде запалена, за да се разгори и да свети под казана превеликата и уникална Философия на компота. А креативният гений на Тази Страна ще стои край компотения огън и ще изправя с камък пироните на щайгата. Те ще бъдат използвани за укрепване на националното самосъзнание на креативния гений на Тази Страна.
Всичко това звучи сложно, но не е.
25. Винаги когато едно поколение си отиде, то завещава на следващото именно тези си две неща - малкото си проверена философия и непроверен брой компоти.
26. Обществените тоалетни - заради връзката на човешкия дух със сюрреализма на местата за голяма нужда.
27. В Тази Страна най-забранената за писане дума, е думата “лайно”. А кенефите, улиците, градовете ни са тапицирани с говна и урина. Направете връзката: в много от страните с най-чисти тоалетни на света, думата “лайно” е прост идиом - любезен признак на несъгласие и негативна оценка.
28. Пренебрежението, неприветливостта и направо омразата на Нормалния свят към Тази Страна.
29. Въпросът, който си задава всеки - наистина ли си заслужихме с нещо тази омраза, или тези хора са просто едни лоши и студени хора, които не желаят да разберат нашата душевност?!
30. Слънчогледовото семе, овъргаляно в сол и брашно, изпечено във фурна и продавано от цигани на улицата. За него в Тази Страна се носи легендата, че ако стара циганка се изпикае в сместа преди печене, семките ставали и чудно вкусни, и силно солени, и хората винаги се връщали, за да си вземат още една фунийка.
31. Хората по улицата. Те са тъжни, с наднормено тегло, неподстригани и небръснати, лошо облечени и зли. Те са най-добрата люпилня за мизантропията - хранителната среда на нихилизма. Те са катализатор на песимизма и щам на типичния балкански сексизъм.
32. Централна гара, РСВ и втора класа на БДЖ.
33. Глаголът “щях”. “Щях” е най-често срещаното глаголно време на тази страна. Но не защото е любимо. В него винаги личи носталгията на миналото, което е щяло да се получи, но е свършило принудително.
34. Нещо изключително патетично и просто: в тази страна никой не знае словосъчетанието “граждански права”. И никой не ги търси, освен в речника, където попада на думите “граница”, “гравитирам” и “грапа”.
35. Околовръстното, Лъвов мост, заради крайните квартали, заради панелите, заради грозотата, сивото и цялата Вселенска Прах, която се е струпала, изглежда, именно тук.
36. Лошата източна музика, чийто стил в превод на български звучи така: “народ-народ музика” (преведи си сам понятието “поп-фолк музика”).
37. Защото у нас на мач футболистите бият съдията.
38. JFK: той беше казал един път - “не питайте какво може да ви даде тази страна, а се попитайте какво вие можете да дадете на тази страна...”
Повечето хора обаче в тази страна й дадоха каквото можаха. Дадоха й шанс - не емигрираха веднага. Хора, като теб и мен, хора, които не могат да бъдат обвинени, че са стояли на едно място. Хора, които опитаха какво ли не, не можаха да станат Бандити, твърде страхливи бяха да станат Наркомани и просто днес си тръгват. Не, не е късно.
39. Остаряващата нация, заради липсата на желание за бебета в Тази Страна.
40. Приятелите ми, заради съучениците ми, заради хората, които си отидоха, които си отиват сега. Заради тези, които дори няма да си отидат: не само че не харесвам тази страна - просто неистово не мога да я разбера и понеса.
41. Моят “Регистър на Изгубените каузи”. Той е отделна книга.
42. Безсмислието да напишеш 49 отговора на въпроса “защо не харесвам тази страна”. После да си вземеш парите, да се напиеш, да се напушиш, да почукаш, да повръщаш, да погледаш видео, после пак да попишеш. Защо ми се струва, че на друго място, на друг език, по същото време, всичко това щеше да има някакъв смисъл?
софия октомври 1999