Наскоро си говорих с мой приятел – търговец на книги. Той ми каза, че в момента най-търсените заглавия на пазара били така наречената езотерична литература.
Най-продавана била някаква книга, озаглавена “Подсъзнанието може всичко”. Заглавието ме шокира. Излиза, че не само Бойко Борисов може всичко, но и подсъзнанието. Тази новина ме накара да преосмисля досегашната си житейска философия и аз реших рязко да вляза в крак с модните тенденции и да се хвърля в света на езотеричната литература.
Купих си десетина книги по темата и настървено се хвърлих да ги чета. Веднага ми стана ясно, че съм тръгнал по един нелек път. Всичките книги ме уверяваха, че съм презрян представител на едно консумативно общество, което е загърбило духовното познание и ако не се обърна незабавно към вътрешния си свят, ме чака мъчителна гибел.
Послушах този съвет и се обърнах незабавно към вътрешния си свят. Но вътрешният ми свят не даваше кой знае какви ясни сигнали, като изключим стомашните киселини. А тях не знам как да ги тълкувам.
Интересен детайл в езотеричните книги е фактът, че в тях всички термини се изписват с главни букви. Например не се пише вътрешен свят, а Вътрешен Свят. Обаче не разбрах каква е разликата между двата.
Един от авторите ме съветваше да се обърна към Отвъдното и да потърся контакт с Духовните Масиви, които се намирали в Задгробния Живот. Там имало Позитивни Енергии, които “чакали да бъдат отключени”. Спомних си, че и аз веднъж си бях счупил ключа от апартамента и чаках ключар, за да бъда отключен. Много е неприятно.
Най-интересна ми се видя теорията за Кармата. Смисълът на тази теория е, че човек не бива да се тревожи много-много, защото всичко в живота е предначертано. Ако знаех по-рано за тази теория, може би нямаше да се ядосвам на Гонзо за пропуснатата дузпа срещу БАТЕ Борисов. В светлината на езотеричните учения тая дузпа си е била кармично изпусната отвсякъде.
Теорията за Предопределеността обаче не се отнася само за Гонзо. Според повечето автори Колелото На Живота е предопределено и няма значение как живееш. Ебаси кефа! Излиза, че може всеки ден да се напиваш като свиня и да цомбиш наред всичко женско с убеждението, че това е Личният ти Път към Просветлението и Нирваната. Макар че според мен и Нирваната вече не е същата, откакто умря Кърт Кобейн.
Някои книги препоръчват Аскезата, чрез която човек можел да овладее изкуството на Преминаването на Реката. Не ми стана съвсем ясно какво точно е Аскезата. Предполагам, че е някакъв вид свирепа диета, при която сядаш в поза “лотус” и ядеш само обелки от картофи.
Навлизайки в дълбините на духовното самопознание, започнах да се сблъсквам с непреодолими проблеми. Книгите ме наставляваха да обикна всички хора и винаги да им прощавам. Как обаче да обикна съседа, който всяка събота точно в 7 сутринта пуска бормашината и събужда целия квартал с малоумния трясък на трудещия се? Как да му простя?
Книгата на Свами Панчадаси се занимава с феномена на човешката аура. Тя е озаглавена “Човешката аура: Астрални цветове и мисъл – форми”. Според Панчадаси аурата била “фино етерно излъчване, което обгръща човека и се простира на 80-90 сантиметра от тялото му”. Сигурен съм, че е така. Ако човек се качи през лятото в софийски автобус, може да усети аурите на всички пътници. Имат неприятна миризма на вкиснало. През зимата аурите са по-трудно доловими, може би заради дебелите дрехи.
Много важна тема в езотеричните книги е светът на сънищата. Повечето автори са категорични, че образите, които се явяват в съня ни, носят важни послания. В моите сънища обаче образите се винаги женски и носят предимно неприлични послания. Как да ги тълкувам?
Интересен въпрос поставя авторът Нийл Доналд Уолш в книгата си “У дома с Бога”. Ще ни бъде ли разрешено да злословим в Рая, пита Уолш. Аз мисля, че би трябвало да е разрешено. Иначе какъв Рай ще е това, ако не можеш да теглиш една сосна, облекчаваща псувня.
Свами Рама е автор на книгата “Духовност: трансформация отвътре и отвън”. Купих я, защото очевидно имам нужда от трансформация отвън – иска ми се да съм малко по-елегантен и да мога да вляза в джинсите, които си купих миналата есен. Оказа се обаче, че “трансформацията отвътре и отвън” е дълъг процес, включващ много медитации и контакти с отвъдното, а гаранция за успех няма. Май по-разумно ще е да започна да спортувам....
Може би най-озадачаващата от всички езотерични философии е идеята за Чакрите. Доколкото разбрах, всеки човек имал седем Чакри, които представляват Енергийни Центрове и трябвало да ги отвори посредством настойчиво побарване на определени места от тялото, за да достигне Себереализация на Духовно Ниво. Оказа се, че без да подозирам нищо за тази духовна практика, в продължение на дълги години съм си стимулирал една от Чакрите, но поради липса на информация съм смятал това за онанизъм. А то било Път Към Себепознанието. Това звучи гордо. След като изчетох всички теории, аз реших да заживея по правилата на езотериката.
Събудих се сутринта, седнах в леглото и направих лека медитация. Затворих очи, вдишвах и издишвах дълбоко и по съвет на един от авторите мислено се опитвах да събудя Божественото Дете в себе си. Но вместо Божественото Дете се събуди жена ми. Погледна ме мрачно и ме попита какво съм се разпухтял. Обясних й, че се обръщам към вътрешния си свят. “По-добре се обърни към водопроводчик”, каза тя. “Защото чешмата в банята капе от два месеца”.
Усмихнах се. Какво е една чешма в сравнение с Вселената? И не е ли този теч проявление на Божествената Капка, която дарява с живот всички твари под небесния свод?
Облякох се и тръгнах за работа. Реших да отида пеша, за да вдишам с пълни гърди от Диханието на Майката Земя и да се заредя с позитивизъм.
Установих, че рано сутрин Диханието на Майката Земя е наситено с бензинови изпарения. А не са ли бензиновите пари аурата на автомобилите?
Вдишах дълбоко от аурата им и се почувствах по-добър, по-мъдър, по-просветлен. Застанах на светофара в очакване на зеленото човече. Всички около мен тръгнаха да пресичат на червено човече и ме оставиха сам. Но зеленото човече най-сетне светна и аз тръгнах. Направих няколко крачки и внезапно върху мен връхлетя забързан голф тройка. Шофьорът очевидно беше открил Божественото Дете в себе си, защото спря на сантиметри от мен, без да ме прегази. Погледнах го с цялата хармония на Вътрешния си свят, а той ми викна: “Къде гледаш бе, да ти еба майката?”
Обзе ме топло чувство. Този човек очевидно също беше практикуващ езотерик и бе открил, че най-висшата ценност е Любовта към Майката. Майката-земя, Майката-природа и Майката-родителка. Той всъщност искаше да се слее с Майката в Свещения Съюз на Любовта.
Сетих се за теорията за Преминаването на Реката и отидох до Перловец. Минах няколко пъти напред-назад над реката по мостчето пред стадиона, но не усетих никакво Озарение. Може би идеята на езотериците е била да навия крачоли и да прецапам реката, но не намерих в себе си духовни сили да нагазя в тия лайна. През деня се опитах на няколко пъти да медитирам в офиса, но колегите пресякоха поривите ми към Самопознание със злостни подигравки. Те твърдяха, че не съм просветлен, а изтрещял. Eдин колега каза, че две големи уискита предизвиквали същия ефект като един час медитация, а след четвъртото уиски се отваряли всичките чакри и третото око започвало да вижда всяка жена като суперпичка.
Усетих как Аурата ми започва да пулсира от възмущение и прекарах остатъка от работния ден в поза “заключ”.
Прибрах се вкъщи и пуснах новините.
Те ме изпълниха с чувство за Хармония и Душевен Баланс. Хора от правителството откраднали пари от САПАРД... Нима парите са най-важното? Защо гледаме само в сметките на политиците? Защо сме слепи за Вътрешната им Красота?
Някакъв митничар с прякор Пурата не бил отвлечен, а ходил да спортува в планината... Колко езотерична постъпка. Явно е посетил Ефирния Свят в търсене на Свещена Обител и е открил Самопознанието чрез Небесната Светлина.
Преслава си намалила бюста... Това означава, че е отхвърлила Земната Суета и е пуснала в душата си Смирението, което със сигурност ще я отведе към Духовните Масиви на Отвъдното.
ези прекрасни новини отключиха в мен Позитивни Космически Енергии. Усетих как Божествена Топлина прониква в тялото ми и ме отнася към Животворните Извори на Хармонията. С такива чувства заспах на дивана пред телевизора. На сутринта ме боляха всичките чакри.
Текстът е публикуван в сп. MAX, януари 2009