Този месец си възложих да направя обзор на женските списания в България. Но след като прочетох около десетина такива издания, усетих как душата ми се изпълва с горчива печал, а краката ми се изпъват в нервен контрашпиц.
Всички тези списания са абсолютно еднакви! Клишетата в тях са потресаващи. Сякаш са извадени от една и съща матрица, която задължително съдържа следните рубрики:
“Интро” е модерният термин за уводна статия. Обикновено е съпроводена от снимка на редакторката, на която тя си е облякла някаква нова дрешка, погледнала е закачливо и се е опитала да изглежда добре (но не й се е получило).
Характерно за интрото е, че е изсмукано от пръстите и обикновено не казва нищо. Най-често там се споменава с по няколко думи съдържанието на статиите в броя. Има обаче и редакторки с поетически наклонности, които подканят читателките си да се огледат за красотата около тях, да повярват в себе си, да преоткрият тръпката във взаимоотношенията си.
Понякога интрото е сюжетно, тип: “Вчера, докато пиех кафе с най-добрата си приятелка, тя ми сподели, че напоследък изживява страхотни оргазми...” Силно начало. След това обаче историята внезапно се сдухва, защото вместо да разкаже подробности за половия си живот, приятелката се отплесва да философства и заявява, че тайната била в това да имаш “силна духовна връзка с партньора си”, каквото и да означава тая простотия.
Накрая редакторката решава също да умнее и заключава, че и списанието й имало “силна духовна връзка” с читателките си. Проста да падладейш!
Най-често в тях се съдържа сърцераздирателен зов за помощ, например:
“Мило списание! (кой нормален човек ще говори така на печатно издание?) Не знам какво да правя. От няколко месеца приятелят ми сякаш охладня към мен. Затворил се е в себе си. Все по-рядко правим секс, романтиката изчезна. Объркана съм. Какво да правя?
В.К., Пазарджик”
Ами размърдай си мързеливия задник, кифло! Купи билети за кино, сготви му нещо вкусно, врътни му една свирка, вместо да пишеш тъпи писма.
Списанието обаче отговаря с гнусен менторски тон:
“Скъпа В.К. Във всяка връзка има добри и лоши дни. Има периоди на възход, но има и спадове. Не позволявай рутината да убие любовта ви. Подарете си романтичен уикенд, вечеря на свещи, сподели му какво те вълнува”... и т.н. докато на читателя му се доповръща от скапаните идеи, които със сигурност няма да решат проблемите на В.К.
След такова тъжно писмо, редакторите обикновено слагат нещо лигаво от сорта:
“Хей, момичета от списание еди кое си, супер сте! Вие правите най-доброто списание. С нетърпение чакам всеки ваш брой и го прочитам от кора до кора. Много ми харесват хороскопите, а също и статията ви за Виктория Бекъм - страхотна е. Искам да ви помоля да направите интервю с Графа – много е сладичък. Цунки на целия ви екип! Димитричка, Нова Загора”
Отговорът обикновено е следният:
“Благодарим ти, Димитричка! Правим най-доброто списание, защото имаме най-добрите читатели. Този месец голямата ни награда е за теб. Ти печелиш кутийка тампони за многократна употреба - перат се на 40 градуса, но без омекотител, щото се разбридат...
P.S. Графа е в близките ни планове за интервю. И ние много си го харесваме.
Има около двайсетина мъже, които са давали интервюта по всички женски списания, така че няма да откажат и още едно. Всяко едно интервю започва с традиционен увод от сорта: “Срещаме се с Милен Цветков (Валери Божинов, Магърдич Халваджиян, Зуека, Бойко Борисов) в едно кафене. Докато си разменяме баналните реплики за времето и задръстванията, той си поръчва капучино, а аз фрапе”...
Не че някой се интересува какво пие репортерката, но тя си го е написала, понеже е видяла, че конкуренцията така прави.
После започват въпросите, винаги едни и същи:
- Как минава един ден на Милен Цветков (Валери Божинов, Магърдич Халваджиян, Зуека, Бойко Борисов)?
На този въпрос интервюираният обикновено отговаря, колко много е зает и от сутрин до вечер блъска, разбираш ли, та да се чудиш кога му е останало време за това интервю.
- Каква е цената на успеха?
Тук запитаният отговаря, че успехът има много висока цена – къртовски труд, нерви, лишения, блъскане от сутрин до вечер, разбираш ли, но той не се оплаква, защото сам си бил избрал да върви по тоя труден път.
- Какво правите в свободното си време?
Интервюираният въздъхва тежко и си признава, че почти няма свободно време, щото бачка като луд, блъска от сутрин до вечер, разбираш ли, и то не остава време за нищо... Ако е по-отворен, може да сподели и за някое свое хоби, за което напоследък почти не му остава време – риболов, затваряне на царска туршия, шиене на гоблени и т.н.
- Романтичен ли сте?
Умерено, казва интервюираният, да не би да го помислят за гей. Понякога правел романтични жестове на жената до себе си (примерно я разхождал в мола да й купи ботушки).
- Трудно ли е да си секссимвол?
На този въпрос интервюираният почти се насира от кеф, че му говорят така, но заема позата на кораво копеле и обяснява, че в България няма секссимволи, щото сме малка страна, всички се познаваме и т.н.
- Какво е за вас голямата любов?
Интервюираният се сеща за едно незабравимо ебане на Слънчев бряг през 2003 година, но се овладява и казва, че голямата любов – това е жена му. Тя много го разбирала и го подкрепяла, разбираш ли.
- Какво мислите за секса за една нощ?
Ми кво да мисли – идеална работа, стига да попаднеш на някоя сърцата пичка. Ама как да го каже в интервюто, като после жена му ще го чете? Затова интервюираният заявява, че никога не е правил секс без чувства, а чувствата не могат да се зародят за една вечер.
Този тип статии най-често се правят като комикс – поредица от десетина снимки, на които грозновата женица по трико прави упражнения на фона на някаква тъжна драперия. Под всяка снимка се обяснява какво точно прави в момента женицата. В края на комикса деликатно се намеква, че тия упражнения дават резултат само ако се мажете с новия суперскъп крем на фирмата, спонсорирала статията.
Посланието на този жанр е, че има успели жени, които са забогатели не благодарение на единия курвалък, а защото притежават изключителни мениджърски и интелектуални качества. В такива текстове репортерката се изживява като душеприказчик-позитивист със склонност към безпричинен патос. Ето един образец за такъв тип очерк:
Просто Цеци
Тя е женствена и чаровна, но силна и упорита. На пръв поглед никой не би предположил, че зад крехката външност на това нежно момиче се крие железен характер и воля за победа.
Служителите й я гледат с респект, конкурентите – със страх. Защото знаят – за Цецка Кабачешмелиева няма невъзможни неща!
Посреща ме в просторния си офис на централна софийска улица. Часът е едва 10, но за нея работният ден отдавна е започнал. Облечена е в строг костюм с двустранно закопчаване, полата – на няколко сантиметра от коляното, както повелява бизнесетикетът. Ръкостискането й е деловито. Започваме разговора направо, без излишни любезности. Само след няколко минути вече имам чувството, че се познаваме от години. Да, Цецка Кабачешмелиева владее изкуството да скъсява дистанцията, без да фамилиарничи. “Медийният бизнес вече е друг”, започва тя, сякаш е отгатнала въпроса ми, преди да го задам. “Романтичният период вече е изживян, сега е времето на прагматиците. Няма да забравя как преди 10 години започнахме в една мизерна стаичка с един стар компютър, но с много любов и всеотдайност. И стигнахме дотук”. С трепет в гласа госпожица Кабачешмелиева си спомня за срещата си с големия руски бизнесмен Альоша Светофарович. Среща, оказала се съдбовна за нея. “Бях в тежък период, работех по 16 часа на ден, но не виждах резултатите от труда си. Нелоялната конкуренция, административните проблеми, липсата на ясни правила в бизнеса ме отчайваха. Бях на ръба да се откажа, когато срещнах г-н Светофарович и той изяви желание да инвестира в компанията ми. Просто ми повярва. После се появиха какви ли не гнусни слухове, че съм му била любовница, че сме правили секс в тоалетната на някакъв ресторант, че жена му го напуснала заради мен и какво ли не. Истината е, че ние бяхме и си оставаме просто едни добри бизнеспартньори...”
Очите на Цеци се напълват със сълзи, затова решавам да сменя посоката на разговора. Питам я откъде идва екзотичната й фамилия.
“Ами това е името на прадядо ми, оживява се тя. Даскал Гаврил Кабачешмелиев е прочут революционер, който за малко е щял да участва в Априлското въстание, но хванал грип и това осуетило намеренията му. Докато оздравее, въстанието свършило. Даскал Гаврил е една светла, незаслужено позабравена личност. Мисля, че съм наследила от него борбения дух и свободолюбието”.
Мъжете в твоя живот? - питам я директно, защото вече съм разбрала, че с човек като Цецка Кабачешмелиева няма смисъл да го увъртам.
“Знаеш ли, мъжете са голямото ми разочарование. Имам чувството, че се плашат от силни жени. Винаги съм търсила мъж, който да ме закриля, да ме кара да се чувствам слаба, беззащитна, женствена. Дори да е малко грубичък и първичен, но да усещам силата му. А попадам на такива, които искат едва ли не да съм им майка. Е няма да стане. Предпочитам да съм сама. Затова в момента няма мъж до мен. Но не съм се отказала да го чакам”
И аз така, мисля си. А какви са малките женски радости, които си подарява?
“Ами почти не ми остава време за такива неща, но веднъж седмично задължително се виждам с приятелки, излизаме да изпием по едно питие, да поклюкарстваме (смее се). Когато много се изнервя, отивам на шопинг и похарчвам луди пари за обувки, които след това дори не обувам (смее се). Така релаксирам от стреса на делника.” Какво ще пожелае на читателките на нашето списание?
“Да вярват в себе си, да преследват мечтите си и да се борят за щастието си”. Силни думи, изречени от една силна жена. Жена, която конкурентите наричат “тигрицата”, бизнесанализаторите - “феноменът Кабачешмелиева”, а онези които наистина я познават – просто Цеци.
Тази тема е вездесъща. Във всички женски списания репортерките са насъскани да преследват митичната G-точка и да предлагат различни варианти за намирането й. Статиите за G-точката се пишат по следния начин:
Разтърсващият оргазъм на G-точката
Много жени се оплакват, че все не могат да открият своята G-точка.
Няма нищо по-лесно от това. Ето как да го направите:
Най-добре е да пристъпите към търсенето на G-точката по време на пролетното или есенното равноденствие. Балансът между астрономическия ден и астрономическата нощ влияе положително на хормоналното ви равновесие, а то в случая е важно.
Важни са и атмосферните условия. Установено е, че G-точката се открива най-лесно при температура 25.4 градуса, влажност на въздуха 43.8% и атмосферно налягане 837 хектопаскала.
Първата стъпка е да намерите азимута, тоест точния ъгъл между географския и магнитния север. Това става най-лесно с помощта на компас. След като намерите азимута, легнете по гръб върху него и разтворете крака, така че да се получи ъгъл 58 градуса между дясното ви бедро и мислената линия между клитора ви и левия ви палец. Повдигнете леко таза, така че ъглополовящата към вътрешната страна на лявото ви бедро да сочи на югоизток. Сега е моментът партньорът ви да вкара пениса си. Желателно е той да е с твърдост 1.8 – 2.3 по скалата на Моос и да поддържа постоянен интензитет на възвратно-постъпателните движения. При тези движения налягането на пениса към влагалищните стени трябва да е 16 нютона на кв.см., а честотата на фрикциите 23 херца.
Не забравяйте, че скоростта на пениса е един вид векторна величина, тоест тя може да се променя както по големина, така и по посока. За достигане на G-точката партньорът ви трябва да движи пениса си в посока противоположна на безименния пръст на десния ви крак, който сочи на северозапад.
В този момент може да смените позата, но не забравяйте, че ако лежите по гръб, пенисът ще влиза по-дълбоко благодарение и на земната гравитация, която го дърпа надолу досущ като нютонова ябълка.
Сега партньорът ви трябва енергично да ви го “спуща”, така че ако мислено си представите координатната система, дясното ви бедро, положено на кревата да бъде абсцисата, а пенисът на партньора ви -ординатата.
След като партньорът ви извърши 82 тласъка по гореописания начин, вие започнете въртеливи движения с таза си в посока обратна на часовниковата стрелка. Движенията трябва да са със скорост 38 оборота в минута и да описват кръг с радиус равен на разстоянието от клитора до пъпа ви.
За да повиши възбудата ви, партньорът ви трябва да издава стонове, достигащи 14-18 децибела.
При така създадените обстоятелства G-точката ви ще бъде интензивно стимулирана и ще изживеете незабравим разтърсващ оргазъм. Опитайте!
1. Как ви нарича партньорът ви?
а) коте
б) мишленце
в) кифло
2. Партньорът ви отива на мач. Вие:
а) сготвяте любимата му мусака, защото като се върне ще е гладен
б) отскачате до любовника си за един бърз секс
в) обаждате се на приятелката си и два часа си говорите какви лайна са мъжете
3. Научавате, че той ви изневерява с най-добрата ви приятелка.
а) предлагате му да направите тройка с нея
б) изчуквате се с шефа му
в) докато спи, му отрязвате топките
4. По време на секс...
а) шепнете името му
б) шепнете името на бившия
в) четете списание, и му викате да е по-тихичък, за да не ви разсейва
5. Когато искате секс...
а) обличате си еротично бельо и пускате Бари Уайт
б) обличате си пеньоара и пускате Тони Стораро
в) заключвате се в банята и пускате вибратора
6. Той е забравил за рождения ви ден.
а) каните го на ресторант да го почерпите. На всеки се случва да забрави.
б) изтривате всички игри от компютъра му
в) изпращате мейл до всичките му приятели, че сте го хванали с мъж в леглото
7. Каква е представата ви за романтичен уикенд?
а) да похарчите 1 000 лева в мола
б) да похарчите 5 000 лева в мола
в) да похарчите 10 000 лева в мола
Отговори на теста:
Ако преобладават отговорите “А”, “Б” или “В”, с партньора ви не си подхождате кой знае колко. Романтиката във връзката ви е отстъпила пред скуката на ежедневието и често изпитвате неудовлетвореност. С основание се питате дали той е човекът, с когото искате да остареете. Намерете сили в себе си и го зарежете! Той не ви заслужава.
Това също е задължителна рубрика, което ме навежда на мисълта, че списанията се четат предимно от дебели жени. Диетите най-често изглеждат така:
Закуска
Две стафиди
Половин слива
1 чаена лъжичка син камък
Обяд
1 лешник
3 зърна черен пипер
2 листенца магданоз
Вечеря
2 твърдосварени зърна леща
1 скилидка чесън
1 стръкче копър
* Текстът е публикуван в сп. MAX, май 2008