КАК СЕ ПРАВИ БЪЛГАРСКО КИНО
- Асен
Блатечки е с кожено яке, пуши цигара и гледа лошо.
- Звукът
е глух, сякаш излиза от задника на режисьора. Повечето реплики не се
чуват.
- Сексуалната
сцена във филма е брутално изнасилване. Българското кино не познава друг
вид секс.
- Главната
героиня през цялото време „търси себе си“, но е толкова загубена, че не
успява да се намери. Случайно среща рибар-алкохолик (примерно Антон
Радичев), който ѝ говори ужасяващи баналности от сорта „Любовта е като
морето – понякога шумна, понякога тиха, но вечна!“ Тя слуша тези
мъдрости с отнесен поглед и леко наклонена встрани глава.
- Задължително
има герой-веселяк, който псува на диалект – „майка ти дайба“.
Това, според режисьора, е смешно.
- Актрисата,
която играе главната роля, принципно става, но в голите сцени е заснета
толкова лошо, че циците ѝ предизвикват по-скоро съжаление.
- Музиката
към филма е написана от култова съвременна група („Фанданго“, „ПИФ“,
„Латинопартизани“) В интервю по БНТ те заявяват, че този филм е голямо
предизвикателство за тях.
- Дядото
на главната героиня носи плетен елек и е сталинист.
- Всички
герои страдат. Но най-много страда публиката.
- Филмът
е „по идея на“. Това означава, че режисьорът е гледал някой хубав
американски филм, да речем „The Departed” и си е казал: бе аз що не
взема да направя нещо такова, да речем „Под прикритие“. И толкова се е
изкефил на идеята си да гепи от Скорсезе, че се е написал в началните
надписи като идеолог.
- Главният
герой, изтощен от неразрешиимите въпроси на битието, решава да се
завърне към корените си. Във всички български филми корените се
изобразяват по един и същ начин – колело от каруца, забрадена бабичка с
насълзени очи, която меси питка, блеене на овце. То напомня на режисьора
за безгрижните времена, когато е бил ведър чобанин в родното си
село.
- Операторът
или е бил пиян по време на снимките, или има проблем с наркотиците. През
цялото време кадърът се люлее и предизвиква у зрителите пристъпи на
морска болест.
- Във
филма задължително има поне един изгрев (или залез). Героите го гледат
продължително и мълчат, но зрителят трябва да се досеща, че в душите им
бушуват урагани.
- Филмът
е с около час и половина по-дълъг, отколкото е трябвало.
- В
интервю по БНТ режисьорът обяснява, че филмът е негледаем, защото е
стойностен.
- В
епизодичните роли се появява бивше спортно величие (Стоичков, Бербатов,
Армен Назарян). Снимал се е без хонорар, по приятелска линия, а целта му
е „да дърпа зрители“. Уви, не успява да ги дръпне.
- Филмът
е изпратен на всички възможни международни филмови фестивали. Не е
спечелил нито една награда, но според режисьора навсякъде е бил „приет
възторжено от критиката“.
- Във
филма задължително има продуктово позициониране. Но не на скъпи
автомобили или световна марка компютри, а на някоя непродаваема нашенска
вафла или паста за зъби. Режисьорът е толкова благодарен на спонсора, че
включва пастата за зъби във всяка сцена от филма: героите си мият зъбите
по осем пъти на ден, освен това лъскат автомобила си с чудодейната
паста.
- Когато
не знае какво да прави (а той през целия филм не знае), главният герой
си тананика бавна народна песен. Така режисьорът подчертава, че му е
много мъчно за времето, когато е бил ведър чобанин в родното си
село.
- Диалозите
във филма са написани от хора, които никога не са чували нормална
човешка реч.
- Хората
във финалните надписи са повече от зрителите в салона.