Елена Блаватска:
„В окултизма съществува странен закон, който е бил засвидетелстван и доказан в течение на хилядолетен опит; също така, през всички години, изминали от началото на съществуването на Теософското Общество, този закон неизменно се потвърждава почти във всеки случай. Трябва само някой да стъпи на пътя на „изпитвания“, когато се появяват окултни следствия. И първото от тях е проявяването навън на всичко, което досега се е намирало у човека в спящо състояние: негови недостатъци, навици, качества и скрити желания, добри или лоши, или безразлични.
Например, ако човек, по силата на атавизма или кармичното наследство, е тщеславен или чувствителен, или самомнителен, то всичките тези пороци неминуемо ще се проявят у него, дори да е успявал досега успешно да ги скрива и потиска. Те ще се проявят неудържимо и ще му се наложи да се бори с тях сто пъти по-силно, отколкото по-рано, преди да успее да изкорени у себе си подобни наклонности.
От друга страна, ако той е добър, великодушен, целомъдрен и въздържан или има някакви добродетели, намиращи се до този момент у него в скрито или спящо състояние, те също така неудържимо ще се проявят, както и всичко останало. Така цивилизованият човек, който не търпи да го приемат за светец и поради това си налага маска, няма да бъде в състояние да скрие истинската си природа, независимо дали е низостна, или благородна.
В областта на окултното това е незименен закон.
Неговото действие е толкова по-ярко, колкото по-искрено и сериозно е изразеното от кандидата желание и колкото по-дълбоко той е почувствал действителността и значението на приетото от него задължение.“
Учителя:
„В окултната наука се стремят да докарат всичките мозъчни центрове в хармония. Когато някой път кръвта нахлуе в мозъка, у вас се събуждат тия стари навици. Вземе някой да се моли, но веднага му дойде на ум, че трябва да яде кисело зеле. Ще напусне молитвата, ще отиде да вади кисело зеле. Пак започне да се моли, ще му дойде на ум да пийне малко винце. Ако не се моли, няма да му дойде тази мисъл. Решите ли се да живеете благочестив живот, веднага всичките дяволи ще дойдат отгоре ви. То е закон. Това ще се предизвика, няма какво да се сърдите.“
„Ще ви дам сега някои вътрешни обяснения за живота на ученика. Който и да е ученик, от каквото и да е положение, от каквото поле и да е, каквито знания и да има, дали е той прост, или учен, когато влезе в пътя на ученичеството, в окултната наука, всякога се повдига една вътрешна борба, а борбата е едно вътрешно съпротивление. Няма да ви обяснявам защо става това съпротивление. То е тъй естествено, както тренът, който се движи, среща съпротива. Колкото по-бързо се движи, толкова по-голямо е и съпротивлението. Както параходът, който се движи, среща съпротивление, но и той трябва да го победи. Законът е такъв. Съпротивлението именно показва, че вие сте в пътя, значи движите се. Ако няма съпротивление, значи стоите на едно място. Следователно всички изпитания, изкушения, които могат да дойдат в живота ви, признават, че вие се движите. Сега, тия съпротивления са от различен характер.
Най-първо ще се яви в ума ви едно съмнение дали вие сте на правия път, дали този път е пътят, по който сте тръгнали, или има друг път някой. Дотогава може да не сте мислили по този въпрос никога, но щом влезете в този път, ще започнете да мислите дали този е пътят или не. След това, като решите, че този е пътят, ще се роди друга една мисъл: дали този е най-краткият път или не. Като разрешите този въпрос, ще се роди друг: дали ще можете да изходите, да извървите този път, или ще се спрете. След като решите, че сте намерили този път, че той е най-добрият път, ще ви дойде следното желание: „Е, като сме на пътя, чакай да си останем малко, тъй да се поразположим малко“ – и може да заспите. Това са ред изкушения. Който е тръгнал по пътя, не му се позволява да спи. На ученика не му се позволява да спи на пътя. Добре ще схванете това, а не буквално. Ще кажете: „Без спане не може.“ Може, разбира се. Без спане, то подразбира да е будно съзнанието. Мислите ли, че животът на спането е необятен живот? – Не. При тия условия, при които сега живеем, спане има за земята, нов пътя, по който върви човек, той не трябва да спи.Там например спане се нарича, ако твоят ум се отвлече назад, спомниш си твоето минало, благата, които си преживял, и се поражда едно желание у теб пак да заспиш. Туй е едно заспиване. Преживеете вашето минало, то е заспиване. Вие ще ми кажете: „Какво лошо има в това, човек да преживее своето минало?“ – Няма лошо, но и нищо ново няма да научи. Представете си, че някога, след като сте свършили университет, пожелаете да преживеете някой ден от своето детинство. Взимете буквара и го четете отначало. Четете го един-два-три пъти. Питам: Какво разбирате от това, когато в туй време може да четете някоя съдържателна книга, а вие ще четете буквар. Ще кажете: „Едно време тъй четох аз буквара.“ Оставете вашия буквар в наследство, да го четат другите и когато те го четат, вие се радвайте. На вас стар буквар не ви трябва. И когато някой човек преживява своето минало, то е губене на време в какъвто и да е смисъл.
После има друга една опасност за ученика. Когато един ученик влезе в този път, у него се заражда желание, де когото срещне от своите другари ученици, да ги подпитва как е разбрал другаря си, какво е разбрал от учението и т.н. Той не се заема сам да чете, ами почва да запитва другарите си. Туй е друго изкушение. Ще кажеш: „Върви си на мястото, но не смущавай!“
Ще дойде четвърто изкушение, ще кажеш: „Ето хора, които не ме разбират, които не ми помагат.“ В пътя сам ще си помагаш, няма да търсиш помощ от никого.“
„Човек в своя духовен път ще мине през една тъмна зона. Това е най-опасното място, в което може да се намерите. За онзи, който знае, няма нищо опасно, но за онзи, който не знае, това е огън. Ще се намерите при същества хитри, лукави, злобни, от най-разен калибър. Те ще намерят най-малката слабост в тебе, ще искат да те разрушат. А ти се мислиш за господар. Всеки ден те турят в ума ти и в сърцето ти някой взрив и ти изгубваш равновесие.“
„Ти никога не размишлявай защо е злото. Знай само, че злото може да се избегне. Тези същества на злото ще дойдат. Те имат интерес. Ще турят в ума ти най-лошите мисли. Тези лоши мисли, които ще имаш в ума си, това не си ти. Това е тяхното състояние. Ти имаш нещо и те искат да те оберат. За да те оберат, трябва да размътят ума ти. И светлите същества ще дойдат и ще внесат в тебе най-хубавите мисли. И те не са твои. Къде е човекът? Ти си човекът, който едновременно изпитваш и доброто, и злото, и ще вадиш поука.
Всички ще минете през изпит. Когато човек се намира в най-големи противоречия, страдания, да бъде благодарен на Бога, да има радост и хармония в него. Това е изпит. Господ казва: „Много работи мога да ти кажа, но по напред искам да знам дали можеш да носиш това, което ще ти дам.“
Всеки човек е изложен на изкушение. Някой път все ще дойде изкушението. Всички трябва да минете през огън. Докато златото не мине през огън, не може да се пречисти. И трябва дълъг процес, хиляди години да минат за това. Като стане човек коравосърдечен, тогава го слагат на огън. Като мине огънят, човек казва: „Сега почнах да поумнявам.“
Някои състояния, които изпитвате, не са ваши, а от нисшите същества. Тъмните същества на ада, като влязат в Божествената светлина, нищо не виждат, но като влязат в ада, там тъмницата е тяхната светлина. Щом държиш идеята за Бога, ти си в Божествената светлина. Тъмните духове в тази светлина са слепи, нищо не виждат и ти си спасен. Това е начинът да се отървеш от тях. Една аналогия. Нали бухалът денем нищо не вижда, вечер вижда много добре.
Грехът в човека е неподчинение на разумното, на Божественото, а подчинение на един нисш живот. Има крадци в духовния свят. Тъкмо си влязъл в пътя, и те влизат под кожата ти и почват да те надуват. Казват ти: „Ти си много повече от другите. Ти си това, онова.“ И после те накичат c всички епитети и ти казват: „На тебе никакъв Господ не ти говори.“
Земята тук е място за матура. Който тук издържи, дават му билет навсякъде да отиде. Напредналите същества от невидимия свят искат да дойдат тук да държат матура.“
„Христовото учение е дълбоко мистично учение. То може да се приложи само от мистици. Когато човек иска да го приложи, ще бъде изложен на ред изкушения, чрез които ще искат да го отклонят. Ще му обещаят хиляди блага, само да го спрат в пътя му.“
„Окултният ученик трябва да бъде смел, безстрашен, със самообладание, защото като военните ще бъде подложен на престрелки от всички страни.“
Влад Пашов:
„Онзи, който тръгне в този път, от него преди всичко се изисква чистота на сърцето и самообладание на ума. Той трябва да има сила и смелост да се противопостави на ужасите, които ще срещне на пътя си. И ако някой неподготвен е успявал по някакъв начин да повдигне булото на Изида, булото, което покрива тайните на света, той скъпо е плащал за това. Ако не е плащал с живота си, той е полудявал, разстройвал се е психически. Такъв пример е даден в окултния роман Занони, който не е бил подготвен и се срещнал с ужасните пазачи на прага… И Плутарх, гръцки историк, разправя за ужасите, прекарвани от Посветените преди последното откриване на Истината и го сравнява с приготовление за смъртта. Затова и Учителят казва, че пътят на Мъдростта е съпроводен с големи страдания и изпитания, и минава през скалисти върхове и пропасти. Затова във всички школи на мистериите, във всички окултни школи, както казах и по-горе, ученикът е трябвало най-напред да измени начина на живота си, за да придобие чистота както на тялото, така и на сърцето и да придобие морален гръбнак и да постигне контрол на ума. Това има за цел да обуздае чувствената природа на човека. Това се е постигало чрез пост, промяна на начина на храненето и ново направление на неговия живот, както и неговите чувства и мисли трябва да се променят изцяло.
Това пречистване и тези изпитания са имали за цел от една страна да калят нервната система и да внесат мир в сърцето, защото Светлината на Мъдростта, която се предлага на Посветения е с много силни вибрации и той няма да издържи, ако не е готов, ще се стопи или ще полудее под напора на нейните силни вибрации. Затова той трябва да бъде чист по сърце и с калена нервна система, за да може да издържи срещата с Духа. Защото Посвещението има за цел да срещне ученика с Духа. Той се приготовлява да влезе в един по-възвишен свят, с други вибрации и сили, на които без упражнения и изпитания той не може да издържи.“
Рудолф Щайнер:
„Човек първо трябва да овладее мистичното познание и едва после да напредва към ясновидството. И ако той промени тази последователност, би заприличал на едно новородено дете, което разполага с уши и очи, но не и с мозък. Дори пред него да се простират светове от багри и звуци, той не би знаел как да пристъпи в тях.“
Якоб Бьоме:
„Ако Природата надари един учен, разумен човек с дарбите си, тогава дяволът прави всичко, което може, за да го съблазни с плътски наслади, горделивост и алчност за богатства и власт.“
Кришнамурти:
„Не пожелавай да имаш психични сили: ти ще ги придобиеш, когато Учителят види, че е ударил часът ти. Развиеш ли ги насила и преждевременно, с това ще си навлечеш големи беди. Често притежателите на такива способности (сиддхи) се превръщат в играчка на природните духове или пък стават високомерни и се мислят за непогрешими. А времето и енергията, изхабени напразно за придобиването на тези сиддхи, могат да се употребят в работа за обща полза. Тези сили сами ще дойдат през времето на нашето развитие — те трябва да дойдат. И ако Учителят види, че за тебе ще бъде полезно ще бъде полезно вече да ги овладееш. Той ще ти каже как можеш да ги развиеш безопасно. Дотогава за тебе е по-добре да не ги притежаваш.“
Конфуций:
„Не жадувайте да постигате целите си бързо. Не се изкушавайте по дребните изгоди. Желанието нещата да се постигат бързо пречи да се постигнат качествено.“
* * *
Днес у мнозина, едва встъпващи в духовния път, се заражда силното желание да получат дарби – да виждат аури, да четат в хрониката Акаша и т.н. В това обаче се крият ред опасности, които едва след като осъзнаем и преодолеем, ще бъдем допуснати до истинските духовни висоти.
Преди всичко, нека бъде изяснено следното заблуждение: В наши дни има много хора, които живеят досущ като животните – ядат, пият, тънат в страсти и пороци, не изпълняват дори 10-те Божи заповеди, и един ден внезапно започват да чуват гласове или да виждат определени неща отвъд видимото. Пълно непознаване на Вселенските закони би било да считаме, че Бог раздава дарбите на подобен случаен принцип. Достатъчно е да се зачетем в житията на светиите, за да видим по колко години са живели в покаяние, пости и молитва, докато станат достойни да приемат Божията милост под формата на определена духовна способност. Тези „дарове“ обаче са от Дявола, за да се съблазни и възгордее човек, че е нещо повече от другите. Пред останалите обаче, които получават наготово, се открива пропаст, от която само най-будните могат да се предпазят. Първо, у тях егоизмът става непреодолимо силен и започват да смятат, че са богоизбрани, специални, и че дори без да са приложили Закона на Любовта и на Саможертвата, някак са се сдобили с дарбата. Изиграли са системата – същински герои!
Те обаче не знаят, че в духовните светове не всички духове са доброжелателно настоени към нас и че много от тях могат да ни използват за свои цели и да ни превърнат в играчки в техните ръце. И така, поради липса на задълбочени знания, тези „ясновидци“ приемат всичко, което им се диктува или показва, за чиста Истина, и отричат всичко, което противоречи на това. В противен случаи те би трябвало да признаят, че вместо Бог или негов ангел, чрез тях действа демонично същество. В този случай себелюбието им не би допуснало подобно нещо и с всички сили защитават лъжата, затъвайки все по-дълбоко. Това може и да звучи като измислена история, но всъщност е доста често срещана.
Въпросът пред нас е:
Как можем да предпазим от подобна опасност преди да е станало твърде късно, а ако можем и да предпазим другите като им открием Истината?
В основата на всеки духовен стремеж можем да поставим пет качества: Любов, Мъдрост, Истина, Воля и Търпение.
Любовта е необходима преди всичко, защото без нея никой Небесен ангел не би ни обърнал внимание. Докато сме безплодни дървета, фокусирани в собственото си благополучие, ние трудно можем да бъдем инструменти в Божиите ръце и служители за Христовото дело. По тази причина всеки, желаещ да се нарече един ден Син Божи, трябва да възпита у себе си морално чувство, да облагороди сърцето си и да постави за идеал в живота си общото благо. Чрез това той ще привлече към себе си много невидими помощници, които пък от своя страна имат нужда от пробудени и добронамерени хора, чрез които да се проявяват.
Познаването на Истината и стремежът към Мъдростта пък са нужни, за да се насочим към правомерните методи за пробуждане на висшето съзнание – за тях ще стане дума по-обстойно в следващия раздел. За тях Рудолф Щайнер казва в своята книга „Как се постигат знания за Невидимите светове“:
„Нека посочим още, че тук се предлагат такива методи, които по никакъв начин не крият опасност за телесното и душевно здраве. Несъмнено, има и други пътища, водещи по-бързо към целта, обаче нашето изложение няма нищо общо с тях, понеже те упражняват определени въздействия върху човека, които един опитен окултист не може да приеме. Тъй като отделни подробности от тези пътища са вече достояние на обществеността, длъжни сме категорично да предупредим за техните опасни последици. Поради причини, в които може да се вникне само Посветения, тези пътища никога не трябва да бъдат официално разисквани. А отделните фрагменти от тях, които се появяват тук или там, не водят до нищо добро, а само разрушават здравето, щастието и душевния мир. Който не иска да влиза в съюз с тъмните сили за чиято истинска същност и произход той не може и да знае нищо, нека изобщо да не се занимава с такива неща.“
Учителят пък казва така:
„Който се готви за духовния свят, трябва да изучава неговите Закони.“
Силната Воля е не по-малко значима, тъй като тя е това, което ще определи дали ще преодолеем низшата си природата, а също и леността, и ще впрегнем всички свои сили в името един висш идеал.
За да илюстрирам важността на Търпението ще си послужа с един пример:
Представете си ако ви се даде ясновидство (възможността да прониквате в духовните светове) преди да сте изградили в съзнанието си съвършено ясна представа за невидимите светове; за нашата истинска същност; за това кой е Христос; а също и как да различавате добронамерените от злонамерените духове. Това не само може да доведе душата до пълно объркване, но и да я превърне в жертва на злонамерени същества, възползващи се от нейната неподготвеност при проникването в духовните светове.
В този случай не само не можете да намерите достоверна информация, тъй като нямате база, за да я проверите, ами и е доста вероятно да повярвате на неща, в които няма и грам и Истина, а след това и с всички сили да разпространявате добронамерено тези мракобесни влияния.
Неслучайно умението за различаване на Истината е било едно от най-важните във всички окултни школи. В този случай една дарба само би ни разконцентрирала и не би ни позволила спокойно да съградим солидни основи, върху които да поставим нашата по-нататъчна работа.
Единственото спасение от тази опасност е усърдно четене и размишление върху духовните въпроси, както и духовните упражнения, дадени от Учителите на Бялата Ложа.
Важно е да знаем също, че много от дарбите не могат да се проявят в произволно време, а изискват определено физическо и духовно устройство у човека. Например Учителя казва:
„Човешкият живот можем да разделим на три периода от по седем години. Но от друго гледище можем да го разделим на периоди от по 33 години. В 33-та си година всеки човек, съзнателно или несъзнателно, влиза в духовния Живот. В него нещо се уравновесява вътрешно.“
На друго място пък казва:
„Човек, като стане на 40 години, едва тогава може да изучава основния закон – Любовта към Бога. Към тридесетата си година човек минава криза, решава се неговото положение – дали ще стане човек или не. По задачите, които решавате, ще познаете в кой клас сте.“
А също и:
„Окултизмът бил изучаван още от древни времена, но в окултните школи допущали само възрастни и стари хора – млади не се допущали. – Защо? – Защото не могат да дъвчат сами храната си. Изобщо, младият човек не може да бъде окултист, понеже не може да мисли право, т.е. не са изникнали всичките му зъби. Докато не може да съпоставя нещата правилно, човек не може да бъде окултен ученик. За да бъде окултен ученик, той трябва да сортира мислите и чувствата си, да отделя правите от кривите, за да не изпада в заблуждения и разочарования.“
Също така, окултен факт е, че различните обвивки (тела) на човек не стават изведнъж активни. Физическото тяло е безпомощно дълго време след раждането – до седемгодишна възраст се развива предимно то. Към седемгодишна възраст (със смяната на млечните зъби) се ражда етерното тяло, а към 14-ата година (с настъпване на половата зрялост) се ражда астралното тяло. Към 21-годишната възраст се ражда менталното тяло (или Азът) и с него може да се каже че започва действително съзнателния живот на човека. Но през следващите 7-годишни периоди продължават да се раждат и развиват още по-висши съставни части от човешкото същество, които са пряко свързани и с неговите духовни способности. Щайнер ги нарича „сетивна душа“ (развива се през периода 21-28 г.), „разсъдъчна душа“ (28-35 г.), „съзнателна душа“ (35-42 г.) и др.
Следователно от нас се иска не бързане, а постоянство и послушание, като оставим Висшите Сили да преценят кога е най-удачно да бъдем дарени с определена способност, и с произтичащата от нея отговорност към човечеството. С думите на Учителя:
„Човек не бива да бърза. Тези, които го товарят, те ще го и разтоварят. Така е и с мислите, и с желанията. Колко от вас са господари на своите мисли и желания? Мнозина ще кажат, че са господари, но щом ги поставят на изпит, сами ще се убедят в противното. Следователно на такъв човек, който не е господар на мислите и желанията си, не може да се даде свобода на действията, защото ще се увлече и ще направи големи пакости. За него ще настъпи това, което се нарича «страшен съд»“
* * *
Още една опасност в окултизма е изразена от Богомил Райнов:
„Към края на 20-те години около баща ми (Николай Райнов) се бе събрал известен брой приятели и съидейници, които създадоха теософска ложа, наречена „Орфей“. Събираха се веднъж седмично вкъщи, за да обсъждат различни въпроси на теософията.
С течение на времето ентусиазмът у членовете на ложата като че взе да се изпарява. Посещенията ставаха нередовни, сбирките – все по-редки, додето накрая групата се разпадна. Много по-късно разбрах, че при подобни групи процесът на постепенно разпадане е далеч по-обичаен от процеса на мечтаното възлизане към светлата цел. Повечето кандидати за ученици се насочват към Учението с измамната надежда да се облагородят в кратък срок и да получат едва ли не наготово всички черти на съвършенство, а от там – и всички плодове на житейска сполука. Такива хора смятат, че само защото са проявили интерес към Учението, то е длъжно да им се отблагодари, като им осигури бърз и всестранен успех. А когато открият, че трябва да постигат всичко сами с големи и постоянни усилия, поривът им замира и те неусетно се връщат към всекидневното вяло съществуване, с всекидневните дребни грижи и дребни стремежи. Ние сме свикнати да гледаме на героизма като на нещо изключително, ала истината е, че има доста хора, готови на еднократен подвиг. Значително по-малко са онези, които са способни на продължително и търпеливо съграждане, ден подир ден и стъпка по стъпка към избраната прекрасна цел. Защото съграждането, стремежът към хармония и съвършенство изисква постоянно усилие, – не в смисъл на болезнено напрягане, а на висок духовен устрем. Докато разпадането не изисква никакво усилие, то настъпва естествено и неизбежно именно там, където енергията на преодоляване замира. То е обратно на растежа. То е гниене.“