Дюнерите са вид храна, използвана главно в диети за отслабване и лечение на целулит.
Представляват пържени картофи и сос, понякога и зеленчуци, завити в арабски хляб, умело маскирани с малко месо.
Дюнерджийниците Мимас (София) и Аладин (Пловдив) са разработили и патентовали специално движение, чрез което се поставя минимално количество месо в дюнера.
Движението представляващо нещо като изтръскване на щипката, с която се слага месо от самото месо, се изучава от всеки начинаещ дюнерджия. Майсторите на движението дори успяват, вместо да сложат, да махнат месо от дюнера и така получават дюнери с отрицателно количество месо.
Песен за Дюнера, изп. Денислав: https://www.youtube.com/watch?v=RdilSI07lB8
текст:
На кой му пука, майна, че съм кофти момче -
след мен влиза моят човек с джюнирите.
Да не би да ти е ясно, че това е парчето?
С ляв, прав в тоя хит влиза момчето.
Шак-шак-шука - дюнерът е тука.
Де го чукаш, то де се пука.
Кат го хванеш, хем е голям, я го лапни, че ме е срам.
Припев:
Дюнера, дюнера, леле майко, дюнера!
Щом го стиснеш, дава ти коз - тайната е в белия сос.
(Женски глас) Абе, не мога да ям такива неща!
Е, стига бе, милооооо!
Има малки, големи и средни само някой отгоре му да не седнИ.
Много е важно тука месото като в покера, братко, асото.