Леля Добринка живеела в Люлин... за да и́ е гадно. Работела ча-а-ак някъде около завод Електроника... пак за да и́ е гадно. За да е изтормозена и каталясала всеки ден. Най-често пазарувала от Кирков, за да мъкне по-дълго пазарските чанти и... да и́ е гадно.
Една мразовита ноемврийска вечер, леля Добринка вървяла, огъната като въдица под тежестта на битейските кахъри, вятърът прежулвал лицето и́ и тъкмо пресмятала колко сол ще трябва на туршията, когато от тъмното пред нея изскочили двама младежи.
Пъпчиви, дрогирани и премръзнали...
- Ш-ш-ш, краво! Ела ма!
- Ела тука штиебамайката, дърта брантийо! - заговорили тинейджърите леля ти Добринка.
Жената нищо не отвърнала само ускорила крачка.
- Ама, краво, щи седна на лицето ма! Щъ ебъ в устата докат фръкнеш! Щъ изнасиля, курво!
- Ще смачкам, ма - заканил се през зъби по-едрия от двамата. - Щи потроша ребрата, щи права главата поликлиника, ма! Ела, ма, ела ти размажем тъпата мутра дебела.
Леля Добринка спряла, осъзнавайки прекрасно, че с двайсетте кила зелки няма шанс да избягя.
- Добре де, разбрах. Ти искаш да ме изнасилиш, а ти искаш да ме пребиеш, нали така? Айде помогнете на леля ви Добринка да качи зелето до вкъщи, ша ви сипя по една ракийка, ша ви резна по една салатка и кой за каквото е дошъл... Става ли?
Тинейджърите се спогледали и веднага се съгласили. Нямали други ангажименти за вечерта и приели предложението, като веднага притичали да отменат с торбите уморената жена.
Чичо Добри, съпруг на леля Добринка от 36 години, бил огромен, необезкосмен българин, който щом свършел работа в касапницата на пазара се отдавал на единственото си хоби - да прелива виното от дамаджаните по шишетата и обратно. Тъкмо се секнел в окървавената престилката (не я свалял и вкъщи), когато се звъннало на вратата. Чичо Добри заклатил стоте и шейсетте си кила да отвори.
- Добринке кви са тия двамата, ма? За к'во не ме извика, ми плащаш на хамали да ти качват зелето?
- А тия не са хамали, Добри, не са. Ей тоя - казала леля Добринка, като посочила по-хилавия - иска да ме ебе, а другия - посочила тя по-ячкото момче - иска да ме пребие...
Чичо Добри врътнал ключа и въздъхнал тежко. Хванал тинейджърите за яките и ги помъкнал навътре.
- Тоя ли беше бияча? - попитал, докато засувал яката на едрия до задушаване.
- Тоя, тоя, Добри... Каза, че ще ми скача на главата...
Добри си поел дълбоко въздух и набил с цялата си тежест една глава на побойника. Младежът се свлякал в несвяст. Чичо Добри го вдигнал и започнал да го навива като персийска пътечка за пране. Скочил му веднъж трупешката и след като се уверил, че побойникът няма вече нито един здрав зъб, повикал с жест изнасилвача да го последва в спалнята.
- Тоя ли беше ебача, Добринке?
- Тоя, тоя, Добри... Каза че таковаа... докато фръкна....
Чичо Добри не казал нищо повече и директно засурнал обезумелия от ужас младеж към спалнята.
По пътя, изпод престилката, измъкнал своя трийсе и един сантиметров хуй, деформиран от вени и хематоми и започнал да го подготвя за предстоящата любовна игра. Тук е мястото да добавим, че главата на чичо Добревия хуй била подобна на детска ръчичка стиснала портокал, както се казва.
Виковете, които се чували от съпружеските покои, били ужасяващи. След двадесетина минути чичо Добри се показал зачервен и плувнал в пот. Огледал са за жена си и се провикнал:
- Добринке-е-е, я ми дай онова швейцарското ножче, дет' ми го подариха кумовете, да цепна няколко сантима, че нищо не става!
Младежът-изнасилвач през сълзи, със задавен глас, проплакал:
- Чичо Добри, бе... чичо Добри... Като човек ти се моля... Нека опитаме още един път!