07:13 ч. Скъпо дневниче, днес се събуждам от златния ми стенен часовник. Вместо кукувица, излиза малка гелосана фигура на майка ми, а традиционното “Ку-ку” е заменено от: “Ставай, сине, днес пак ще си номер едно.”
07:15 ч. Правя лицеви опори, докато двете мадами в леглото пърдят под сатенените чаршафи. Много мразя курвенски номера, дори държачката на тоалетната ми хартия е по-скъпа от живота на тия двете мацорани.
07:45 ч. Направих 10 000 лицеви опори и 20 000 коремни преси и съм малко объркан дали това по челото ми е гел или пот. Лайното ще ми излезе от задника като турски локум – демек квадратно и стегнато като плочките на корема ми.
08:01 ч. Чукам в Гугъл да видя къде се намира България. Май там трябваше да играем утре с “Лудата гора”. Ще им покажа как се бие пряк свободен удар след заставане тип Пикаещата крава.
08:06 ч. Разбирам, че България е в Европа, а София е името на града, в който ще играем. До сега бях чувал само за една Софѝя и тя е Лорен. Сигурно българската столица е кръстена на актрисата, но не разбирам само защо ударението се слага на различни места. Не ми пука особено. Ще им скъсам бандажите на тия новаторчета.
08:43 ч. Акам с няколко повторения, а урината пускам на три серии. Обичам да изпълнявам програмата си стриктно, защото малките неща са важни, за да си винаги номер едно.
10:13 ч. Ще летим с личния ми самолет. Уредих го и ще надписваме фактури и пътни листове за гориво. Правя пари от всичко, пък от друга страна, трябва да съм лидер не само на терена, а и извън него. Съотборниците ми трябва да знаят, че съм готов на всичко за тях, даже в самолета си да ги кача. Без мен са гола вода и кал по гърба.
11:00 ч. Излитаме за оная държава, в която ще играем мач. Рамос и Хамес ми препоръчват някакъв нов гел с много силна фиксация. Нямало никакви следи от пърхот, а това е важно, защото като приготвям сандвичи на Ирина, тя винаги ме пита защо съм ги посолил.
11:30 ч. Вече 30 минути гледам думата “сандвичи” в дневника и ще се предам. Мама ми е увила два с маргарин от млад бик и хамон. Ако Татко Карло ме види, ще ме подстриже нула номер и този път наистина ще имам повод да се разрева.
13:00 ч. По време на полета печеля заплатата на Хамес. Тоя хлапак никога няма да се научи да играе на сварка.
13:15 ч. Правим си селфи с Пепе в самолета. Някаква ми е написала нещо, което не може да го преведе и Гугъл транслейт. Тия българи ще се окажат по-големи цигани от испанците.
13:30 ч. Кацаме на летището в София, което изглежда като помощното игрище на Реал Кастиля.
13:42 ч. Виждаме тълпа, в която журналистите викат по нас повече от феновете ни.
13:45 ч. За първи път се чувствам бял като снежинка, защото единственият, когото обиждат на циганин, е Марсело. Двама просяци на ВИП сектора на летището пропускат да покажат празната си шепа само пред него, имайки го за свой. Винаги съм му казвал да сложи гел на тая туфа, че прилича на диспарадо калдера ен ла кана де – тоест на гръмнал бойлер в тръстика. Откакто Германия му вкара 7 на Световното, той просто не е същият. Радвам се, че отпаднахме по-рано.
14:30 ч. Настаняват ни в хотел, който с фамилията на една, дето ебах преди време. На другия ден скъсахме, защото започна да коментира представянето ми. Аз съм Кристиано Роналдо, по дяволите. Винаги съм най-добрият! Много мразя да ми се правят на важни разни жени, които съм пецкал всякак и съм им правил къмшот.
16:00 ч. Викнах масажиста да ми оправи прическата, защото искам после да ме масажира. Схванал съм се от пътуването.
17:00 ч. Вечеряме салата от рукола и сьомга, хваната в Барселона. Татко Карло ни пуска след това да правим каквото пожелаем, но без да излизаме от хотела, защото българските курви били много опасни и отвличали футболисти. Раздадоха ни листовки да се пазим от една жена:
17:55 ч. С Рамос и Пепе сме се преоблекли като андалусийски селяни и си купуваме банички с извара и пирожки от подлеза срещу хотела. Ако Анчелоти ни набара, ще трябва наистина да се връщам в Юнайтед, където Рууни имаше корем като на тираджия до миналата година. Там играят на 2 промила алкохол в кръвта и няма проблеми.
19:00 ч. Карим Бензема се връща от някъде с баклава. Утре щял да става в 6 да ходи на джамия, но го е страх да не му откраднат бутонките като се събуе отвън.
22:00 ч. Всички по леглата. Слагам гел и вратовръзка и си лягам.
01:00 ч. Събуждат ме някакви разгонени котки. Не, момент. Това са фенки, които вият под прозореца.
03:00 ч. Пак фенките. Пак съм буден. Ставам да ги видя през прозореца, но този път наистина са разгонени котки.
05:00 ч. Чувам и улични кучета, които ебават майката на надеждите ми да се наспя. Сигурен съм, че ще припадам на мача и ще ми се вие свят.
8:05 ч. След последните 3 часа сън ме събужда пронизващ звук на бургия от строежа срещу хотела. Първо си мисля, че Пике ми е счупил краката и ми ги ампутират. Или може би сънувам, че съм кариес на човек, чиито зъби се обработват от неопитен зъболекар с оная дразнеща машинка, която е с няколко децибела по-шумна от вибратора на моята Ирина.
08:30 ч. Правя 30 000 коремни преси и вече нямам дъх, но точно в този момент Чичарито чука на вратата и влиза. Карам му се, че ме е прекъснал, защото съм можел да направя още 40 000. Това е невъзможно, но той е под наем и трябва да му натривам носа при всеки удобен момент, пък и трябва да изглеждам велик.
10:00 ч. Закуската ни е в 10:30 ч., така че с Рамос и Пепе водим Ияраменди на баничките. 24-годишният Асиер, който ще започне титуляр тази вечер, изяжда осем кренвиршки. Тия испанци винаги са си падали по циганските номера.
10:30 ч. Закуската в хотела е банички от подлеза. Татко Карло умее да ни изненадва. Аз не поглеждам порцелановата чиния, пълна с мазночи, но Ияраменди изяжда още 8 и излиза на бегом до стаята. На португалски е ЕЗ ГУЛОЗА, демек лаком гъз.
11:30 ч. Включваме плейстейшъна на Пепе, но се оказва, че е изпотрошил джойстиците. Играл мач Португалия – Германия и много се ядосал. Било го срам да ни каже още в Испания. Пепе е бавен. Според мен някой ден ще се обеси на собствените си черва. Трябва да имаш психика, за да си футболист.
13:30 ч. Водя скайп разговор с мама. Тя винаги е до мен. Нося нейна снимка до гела, винаги ми е под ръка. Докато си говорим се гледам в екрана на лаптопа, камерата ме е фокусирала добре и си скубя веждите. После остава само да се обезкосмя и съм готов за мача.
17:00 ч. През оная ми работа е за мача, лошо ми е и ми се вие свят. Ще припадна, защото не спах добре снощи.
21:45 ч. Първи съдийски сигнал. Стадионът е пълен, но е доволно малък. Изобщо не сме разучили Лудогорец, но Чичарито е чел цяла нощ за тях и го пускат титуляр. Ияраменди не казва, че е преял и също започва титуляр.
21:50-22:30 ч. Бях сигурен, че ще припадна и стана, при което ми дадоха дузпа. Чичарито също припадна, нали беше чел цяла нощ. Тоя съдията наистина е голям пич, както каза Татко Карло. Личи си обаче, че Ияраменди не може да се движи. Игра с топката два пъти, защото го уцелиха без да искат. Испански свине такива. Не случайно биковете редовно ги газят.
22:30-22:40 ч. Не съм виждал Анчелоти толкова ядосан. Каза, че сме дебили и ще влезе Карим, защото е ял баклава. 1:1 било пълна излагация, но президентът ги хващал на Еврофутбол, което е добре. За второто полувреме щял да звънне на съдията Крейг Томпсън, който пък бил много ядосан, защото в София от “Паркинги и гаражи” му били поставили скоба на колата за неправилно паркиране пред стадиона, така че имало какво да им връща.
12:30 ч. Вкарах гол и трябва да го кажа на журналистите. Излизам от съблекалнята, те ме чакат с микрофони и камери. Някакъв ми говори на развален английски, явно научен от Картун Нетуарк. Пита ме за някакъв Моци, а аз го питам кой? Препоръчвам му да научи езика, защото се излага. Следващият въпрос е много силен: кажете нещо за мача, как ще го коментирате… Радвам се, че ме питат неща, които не са ме питали никъде другаде. Радвам се и на това, че не ме питат дали ще се връщам в Манчестър, както и други въпроси, които могат да родят новина.
2:45 ч. Целият отбор се редим пред хотелската стая на съдията, за да му благодарим устно за подкрепата. Той черпи с бонбони “Сезони” с вкус на портокал. Щяло да има повече, когато Флорентино Перес му преведе парите.
12:00 ч. Като се замисля, много се радвам, че вкарах дузпата. В момента съм най-големия голмайстор на Шампионска лига, макар че на стадиона нещо се объркаха хората и ми викаха “Меси”. Няма значение. Вече пътуваме за Испания, а Пепе се закани да отреже главата на този, който ме срита на мача. Понякога се радвам, че имам приятели психопати.