Ексклузивно и само за Брато.бг – личните разговори и срещи на първите мъже в държавата! Наши източници ни пратиха дневника на Голямата Перука, а наш журналистически дълг е да го публикуваме без редакторска намеса. Всичко се върти покрай онази прословута среща в Сърбия за Евро 2028 и Мондиал 2030, където имаше олюляване пред камерите…
7:11 ч.
Треперят. Ръцете ми треперят, а вече пих една мастика. Първо закусих попара с бело вино, щото не можеш да почваш да пиеш без да си подложил, но пак треперят. Това е вълнение. Днес е голям ден. Трябва да съм във форма. Мхммм…
7:20 ч.
„Този невероятен, този фантастичен Боби Михайлов“, пуснал съм си дузпите от мача с Мексико. Така се надъхвам, а и пиенето ми върви по-добре, когато си има повод. Баси, какъв вратар бях, какъв пийняк съм сега. Почнах да поркам малко преди мача с Швеция в малкия финал на Мондиала в САЩ, на почивката обаче поисках смяна, че бях на кокал и отнесох четири парцала за 45 минути. Днес още не ме пуска, бах тая пукница… Мхмммм…
7:38 ч.
Жабуря си устата със специална вода за избелване на зъбите. В нея има алкохол – задължително. В мене също. Пак задължително. Няма проблеми, проучете, това ви е работата.
7:49 ч.
Под елхата намирам подрък за мен. Както си бях пожелал – Чичко Тревичко. Ще го нося на фризьор да му обира връхчетата и да му оформя бакенбарди. Поне на него. Ех, преди ходих на фризьор с Ники, познат в средите като Малката Перука, ей така, да си спомня и аз за тези времена, но сега и двамата сме еднакви, ама той пази като със счупени ръце. Жив и здрав да ми е. Даже измислих як виц за синкашина. Знаете ли защо само той боцка Николетка без презерватив? Защото само той не може да хване нищо. Мхмммм…
8:30 ч.
Пътуваме към летището с Красен и Бойко. Отиваме в Сърбия. Няма никакво значение къде и с кой, важно е колко. Нямам търпение, там ракията е огин. Краси не спира да дъвче някакви кюфтета отзад и да говори с пълна уста. Дръпнал съм си седалката отпред възможно най-близо до таблото, за да може да се хване. Изпънал съм се, косата ми опира тапицерията отгоре в купето, а шофьорът на НСО се дразни, че почти закрива предния джам и не вижда добре светофарите.
Краси и Бойко подхващат темата за оплешивяването. Яд ги е нещо на мене. Годинките им личат и по килцата, и по главите. „Бобка – вика Краската – твоето чердже къде ти го изплетоха?“. Препоръчвам им Турция, където сме с връзки заради Камен Костадинов от Изпълкома на БФС. Той ме открехна, че ракията върви с кьопоолу, а уискито – с баклава. С него слагаме на масата само рязан хляб.
10:45 ч.
Излитаме за Белград. Красен е категоричен, че трябва да спрем по път за работен обяд, за да обсъдим предложенията си пред сърбите. Напълно съм съгласен, не ударя ли две ракии преди този семинар, денят ми ще е празен.
11:15 ч.
Вече сме на сръбска земя. Звъня на Люпко Петрович, за да ми даде съвет коя кръчма е най-добрата тук. Той също като мен няма празен ден, но с тази разлика, че и пиян прави отборите си шампиони, а аз само бели правя в БФС.
„Бобчо, седнете при майстор Миро в Белград и си поръчай от ракията на Люпко, те знаят! така ме съветва старият тактик. – Но внимавай, от нея ще ти се подкосят краката и ще ти се изправят косите.“
За косите съм сигурен, че няма как, ама това с краката някак ме обижда. Черният ми дроб е в топ форма, толкова не съм пил и по време на незабравимото американско лято през 94-та. Добре, че Пената тогава ми даде да гаврътна пет текили преди дузпите с мексиканците, по една за всяка.
12:30 ч.
Наздраве! Вече ме изтърваха! Красен и Бойко ми се виждат двойни, което не е добре, нема от къде да се мине покрай тях. Те и на трезво са си двойни, значи сега са четворни. Бах, как го сметнах като бюджета на Българския футболен съюз. Двамата ме носят към конферетната зала, където ще протече събитието. Качил съм се върху гърба на Краската и с един балон, пълен с хелий, сурвакам Бойко. Шефът обаче нещо се дразни. Обещавам му, че ако ме изтърпи до края на деня, ще му съдействам да го изберат за футболист на годината. То и без това няма кой, даже Ники Михайлов вече е по-дебел от него.
12:45 ч.
Вече сме вътре. Хълцам. Тук има още пиене. За да не ме гледат с упреци Кралев и Борисов, решавам да си сипа малко дюлева в бутилка от минерална вода. Под прикритие, батко. Малииии, а тая е веднъж! Резлива скоросмъртница! На тръгване ще си сипя пак, но вече в бутилка от 5 литра. Не занеса ли на Камен Костадинов, Ахмет Доган, Емел Етем, Дюран Дюран, Севджан и Имамбаялдъ, ще им се преебе Коледата.
13:00 ч.
Бойко говори нещо на микрофона. Мислим за следващия световен цикъл. Какъв цикъл? Ок, добре. Пореден цикъл. Квалификационен ли, какъв? Ок, но аз се оглеждам и търся с поглед Преслава. Мхмммм… Вече ми е много яко, напил съм се като член на Изпълкома по време на конгрес на БФС. Добре, че си ме избраха пак мен, че тоя Любо и без това не кърка. Какъв е този футболен президент, който не пие? Ще станем за резил пред сърбите. Батето беше класа с тая работа – води ме по пресушени бъчви и прочетени книги. Имам сили да се преборя с първото.
13:05 ч.
Шефът продължава да говори, само да не ми даде думата, че няма да ме разбере ни Бойко, ни Красен, камо ли сърбите. Езикът ми се е подул все едно съм го пекъл на фурна с бакпулвер. Правя още няколко големи глътки от шишето с минерална вода, а министърът май усети, че вътре има сръбска отвара. Всичко се върти, думите на Борисов ми се сливат. Коляното се подгъва. Време е да се подпра на Красен. Бах тоя гръб, голем е.
13:15 ч.
Изнасят ме, сръбкиня ме е прегърнала през бъбреците, май е Весна Змиянац, дано набара мекия. Някой ми тегли шишето с ракията, но не си го давам. Аз съм Боби, Боби Уокър. Ръцете долу! Къш! „Като бебе с биберон е този Бобчо“, казва пиарката на Красчо. Хубавица.
Звъня на моите хора от БФС-то да дойдат към Белград, защото ми е скучно. Павката Колев е на телефона отсреща.
-Павче, не виждаш ли какво става? Няма първенство, елате да ударим по едно.
-Г-н Михайлов, имаме много работа…
-Не, Павче, ти явно си сляп!
-Г-н Михайлов, нека да…
-Не, Павко, не ми говори, ти явно не можеш да прогледнеш!
Затварям. В голямата зала тече пресконференцията, аз съм при кетъринга. Красинко и Бочко не пият и цялото пиене е само за мене. Ако държат да го изпия, ще трябва да си седя тук до 2030 г., а трябва да къркам и в новата база на националите. Имам от онези глобуси, които като ги отвориш и вътре има 10 шишета с пиячка. Подарък ми е от Божидар Чорбаджийски затова, че го викаме в националния.