Силвия

 

Част 1. 

Телефонно проучване

 

Набирам поредния телефонен номер от списъка и след обичайния сигнал чувам отсреща леко дрезгав женски глас:

         –Ало. Моля!

         –Ало! Добър ден! Обаждам се във връзка с една обява от вестника, нали не съм сбъркал? – питам аз.

         –Не, не си. Всичко е точно, обявата е моя. – в гласа се прокрадва леко игрива нотка.

         –Ами... искам да попитам – какви точно “забавления” предлагате? И – за цената, разбира се.

         –Така, значи тридесет лева, това включва един час френска любов и стандартен секс, на мой терен.

         –Аха... ясно, ами Вие как изглеждате? . – продължавам да любопитствам аз.

         –На двадесет и пет години, един и седемдесет и пет висока, с кестенява коса, слаба. Хубава съм! – гласът става все по-убедителен.

         –А, добре, е... ама аз като съм само един и седемдесет, май няма да си паснем особено... – разочаровано казвам аз.

         –Абе ти момиче за секс ли си търсиш, или ще се снимаш с мен! – ядосано отговаря младата дама и прекъсва връзката.

Право си е момичето, кой знае колко пъти й звънва телефонът, преди да се престраши поредният клиент. Пък и всички – все с претенции, на едни им дай - ниски, на други – високи, на трети – гърдести...

Продължавам да чета обявите от списъка. Има страстни, има руси, има даже и една “мулатка”, кой я знае от коя махала е. Вероятно повечето обяви са фалшиви, от сорта на секс-телефоните, дето само те омайват с приказки, за сметка на импулсите.

Решавам да пробвам с още един номер:

         –Ало... Да, слушам – гласът като че ли звучи с лек акцент.

         –Добър ден. Попадна ми тук една обява от вестника, пише нещо за “вашите секс фантазии”- цитирам аз - Ваша ли е?

         –Да, моя е.

         –Ами за какви фантазии става въпрос? И колко ще ми струва?

-          Предлагам френска любов и стандартен секс. За един час – двадесет и пет лева. Може на мой, може и на твой терен – акцентът започва да става дразнещ, тази като нищо ще се окаже и тя “мулатка”, от местните.

         –Ами на Ваш терен – как е? Имате ли си баня, топла вода? – питам аз, малко смутен от ниската цена.

         –Имам, ами как иначе! В гарсониера съм, близо е до центъра. Само ми се обади малко преди да дойдеш.

         –Добре, ако реша ще звънна. Чао. – този  път аз прекъсвам връзката.

Явно и “фантазиите” са в рамките на стандартните оферти. Аз почти се бях размечтал... Пък и за такава цена, ясно какво ще получиш – това, дето го предлагат мургавите момичета по магистралата. В най-добрия случай – някоя екзема и – посещение на кожния кабинет…

 

Преди няколко години, в резултат на спонтанно породен интерес, бях изпробвал няколко от така наречените “секс-телефони”, но за добро или лошо – не останах особено впечатлен. Всичко ми се стори прекалено изкуствено, за да предизвика в мен някакви по-особени емоции. Може би не бях случил на достатъчно талантливи “омайници”, а може би липсата на желания ефект се дължеше на факта, че все едно - всичко си оставаше единствено и само на думи.

   Наскоро, преглеждайки небрежно вестника, който бях купил, попаднах на страницата с обявите за платена любов. Стана ми интересно и понеже за момента нямах някаква належаща работа, реших да науча малко повече за предлаганите услуги. Разбира се, за решението ми спомогна и току-що изпитата бира, насочвайки мислите ми към нещо по-необичайно от ежедневните скучни занимания. Не, че въобще имах намерение, да се възползвам от подобна “оферта”, но все пак усещането, че там зад съответния глас се крие наистина реално предложение за секс, ми се стори доста интригуващо. Обадих се на няколко от телефоните и за кратко време установих, че в общи линии всички предлагат едно и също. Имаше, разбира се, известна разлика в цените, но явно това зависеше от личните качества на дамите и вероятно –  от обстановката  на “терена”, където се консумираше услугата.

И така, първото ми телефонно проучване на платените секс услуги, завърши с известно разочарование. Въпреки това аз – може би от скука, а може би и от още нещо – след няколко дена повторих експеримента, продължавайки по списъка. Разбира се, всичко си оставаше същото, дори и гласовете си приличаха, докато не попаднах на въпросния телефон...

 

         –Да, моля. – гласът беше приятен и топъл.

         –Добър ден. Чета тук една обява от вестника и реших да се обадя...

         –Добър ден. Да, обявата е моя.

         –Искам да попитам, какво се крие зад нея? – питам аз.

         –Това е обява за платена любов. Включва френска любов и стандартен секс, на мой терен. Цената е тридесет и пет лева на час. – гласът беше спокоен и уверен.

         –Ами... Вие как изглеждате, ако не е тайна? – продължих аз с обичайните си въпроси.

         –Не е тайна, разбира се. Аз съм на двадесет и една година, висока съм почти един и седемдесет, с руса коса и зелени очи. – подробно отговори момичето.

         –Да, дотук всичко звучи добре, а това че моите години са четиридесет и осем, проблем ли е? – не спирам аз с въпросите.

         –Не, разбира се, че не! Нямам нищо против годините Ви. Дори предпочитам по-възрастни клиенти – учтивата форма на обръщение веднага ми направи впечатление.

         –Ами... прощавайте за въпроса, но все пак – какви са условията при Вас?

         –Не се притеснявайте, всичко е наред. Елате и ще се убедите сам. Ако нещо не Ви хареса, веднага можете да си тръгнете обратно. Няма да Ви се сърдя! И още нещо да Ви кажа – гръдната ми обиколка е осемдесет и пет! – в гласа вече се долавяше гордост и леко кокетство.

         –Това наистина е страхотно! Далече ли сте от центъра? 

         –Не много – с кола пътят е около пет минути. Но трябва да ми се обадите предварително. Като решите да идвате – ще Ви дам адреса.

         –Как се казвате? – зададох аз последния си въпрос.

         –Силвия.

         –Добре, може би наистина ще Ви се обадя скоро. Чао, Силвия! Пожелавам Ви всичко най-добро!

         –Чао, чао! И на Вас също! Ще се радвам, ако се обадите!

 

Всъщност, съдържанието на разговора не се отличаваше по нищо от останалите. Това, което ми направи впечатление беше гласът на момичето и начинът по който обясняваше. Няколко дена по-късно, реших да продължа с проучването на въпросните обяви и се обадих на още два-три телефона от списъка. След като за сетен път се убедих, че всичките си приличат, отново позвъних на Силвия. Не споменах, разбира се, че вече съм разговарял с нея. Тя за втори път ми обясни търпеливо условията на предложението, като с готовност отговаряше на всичките ми въпроси – този път още по-многобройни. На моменти дори проявяваше и чувство за хумор – нещо доста необичайно за останалите дами от обявите. Личеше си, че беше възпитана, говореше спокойно, не се сърдеше или нервираше, дори и когато усети по думите ми, че явно обаждането няма да доведе до нещо повече. Обадих й се още няколко пъти, като след всяко поредно обаждане, в мен започна да назрява желанието, в началото дори неосъзнато, за един по-реален контакт с това момиче...

Понякога затварях очи и си я представях – млада, хубава, с гладка бяла кожа, с руси коси, разпилени по нежните й рамене и със страхотни гърди, достойни за първата страница на Плейбой. Представях си, как се доближавам до нея, прегръщам я, свалям бавно дрехите й и започвам да изучавам всяка една извивка от релефа на тялото й. Но може би най-възбуждащото в представите ми бяха очите й – зелени, с един особен блясък, който събуждаше в мен спомена за едни други очи...

А може би причината се криеше точно в това, че Силвия от обявите за платена любов, по някакъв странен начин ми напомняше за една друга млада дама, с руси коси и зелени очи. Загадъчната виртуална дама, която случайно срещнах преди време в дебрите на Интернет. Жената, с която можех да говоря свободно за всичко и с която всяка вечер се пренасяхме в един друг свят, в друго измерение. Светът, създаден от нас двамата, в който бяхме само ние и където всичко беше почти съвършено. Но... за съжаление всички форми на общуване с виртуалната дама – в това число и сексът, си  останаха единствено и само виртуални...

И ето сега имах усещането, че съдбата иска донякъде да поправи този пропуск, като ми изпраща това момиче, предлагащо платена любов. Едно чисто физическо въплъщение на русата зеленоока чаровница от Интернет. Силвия може би беше момичето, което би ми помогнало – по своя си начин да се пренеса – дори и за час, отново в един друг свят. Не в света на виртуалното съвършенство, а в света на греховната плътска любов... 

 

 

Част II

Силвия

 

Сядам в таксито и казвам адреса, който Силвия току-що ми даде. Шофьорът кимва с глава и потегля, без да задава уточняващи въпроси. Явно често пътува в тази посока. След няколко светофара и пресечки напускаме центъра и навлизаме в един от новите квартали. Видът на сивите жилищни  блокове, покрай които ме понася таксито, са в пълен унисон с мрачния есенен ден. Еднообразието на панелната архитектура се нарушава единствено от пъстрите реклами на евтините заведения, предлагащи основно “скара-бира”, или – “кафе-кола”. В пластмасови чинийки и чашки, с неизменния съпровод на всеобхватната чалга. За сетен път се замислям, накъде отивам, дори се опитвам да се погледна някак си “отстрани”. Трудно ми е да преценя, дали въобще си струва – авантюрата, която съм започнал. Давам си сметка, че резултатът от приключението, едва ли ще съвпадне с илюзията, която сам си създадох и развих с въображението си. Най-вероятно всичко ще завърши с поредното разочарование. Но също така знам, че ако се откажа, после нещо дълго време ще ме гложди отвътре и няма да ми дава покой.

Спираме до един от блоковете, плащам и излизам от колата. Насочвам се към втория вход. Влизам и отново се обаждам на Силвия от мобилния си телефон, тъй като все още не знам номера на апартамента й. Според уговорката, тя трябва да излезе и да ме посрещне. Явно момичето си остава път за отстъпление, в случай че визуалната оценка на непознатия клиент се окаже извън критериите.

         –Ало, Силвия? Вече съм във входа.

         –Добре – отговаря тя – сега ще сляза да Ви посрещна.

След няколко минути се чува приглушен шум от отваряне на врата и някой тръгва надолу по стълбите. Аз пък бавно поемам нагоре, за да не изглеждам прекалено подозрително, стоейки на едно място, ако се окаже че стъпките са на случаен съсед. След първата площадка виждам, че отгоре слиза някакво младо момиче, с руси коси. Оглеждам я безизразно, за да не стане някоя досадна грешка. Облечена е с дънки и яке, както повечето момичета на нейната възраст. На пръв поглед изглежда симпатична и най-малко от всичко има вид на компаньонка, посрещаща поредния си клиент. Тя изведнъж се усмихва - явно съм издържал визуалния тест - подава ми ръка и казва:

         –Здравейте, аз съм Силвия.

         –Здравейте, Силвия, аз пък съм Георги – ръката й е топла и приятна на допир – като гласа й.

         –Хайде с мен, аз съм на следващия етаж – повежда ме нагоре по стълбите Силвия.

Влизаме в малък коридор с приглушена светлина, а от него в стая със спуснати щори. Забелязвам широко легло, шкаф и гардероб. Изглежда доста чисто и спретнато. Силвия ме поглежда и казва:

         –Добре дошли! Ако желаете, можете да ползвате банята. Свалете спокойно дрехите си тук, както ще направя и аз – усмихва се Силвия и бавно започва да се съблича.

Аз замирам в очакване и се втренчвам в нея, забравил за банята. На светлината на слабата стенна лампа Силвия наистина изглежда хубава! Косите й са руси, падат свободно малко под раменете, а очите й са зелени и красиви. Тя сваля блузата си, оставя я на малката табуретка и започва да разкопчава дънките. Не носи сутиен, а гърдите й... гърдите й наистина са страхотни! Дънките също падат от нея и тя ги премята до блузата. Поглежда ме и се засмива леко, прочитайки възхищението в очите ми. След което плавно смъква бикините си и ги оставя върху останалите дрехи. Забелязвам, че е гладко избръсната. После сяда на леглото, кръстосва крака, обляга се назад, при което гърдите и сластно се разлюляват и ме поглежда:

         –Ваш ред е - май забравихте за банята?

         –А, да – сепвам се аз. – Разбираемо е – след такъв вълнуващ стриптийз – отговарям аз и започвам бързо да се събличам, като си мисля, че гледката едва ли ще е особено вълнуваща за нея.

Свалям дрехите от себе си и се отправям към банята в коридора. Там също е подредено и чисто. Влизам под душа и пускам водата, а пред очите ми е образът на Силвия. Не губя излишно време, след няколко минути съм готов. Подсушавам се набързо с кърпата, която виси на закачалката – “за гости”, както ми спомена момичето и се връщам обратно в стаята. 

Силвия е на леглото, но вече лежи, като е подпряла главата си с ръка. Гърдите и отново завладяват вниманието ми. Определено изглеждат доста възбуждащо с леко настръхналите си зърна и големите тъмни кръгчета около тях. Единият й крак е изпънат, а другият - присвит в коляното, като по този начин прикрива съкровеното място между бедрата. В стаята вече е по-топло – в единият ъгъл работи малка печка, с вентилатор.

         –А, да не забравя – сещам се аз, бъркам в джоба на якето, което виси на дръжката на гардероба и изваждам парите. Оставям ги на малката ракла – до леглото.

         –Не се притеснявайте, щях да Ви напомня. Пък и нямате вид на мъж, който не си плаща сметката – казва с усмивка Силвия. – Елата при мен, времето вече е ваше.

Сядам на леглото и се отпускам назад до нея. Тя ме прегръща със свободната си ръка и леко се притиска към мен. Усещам приятния допир на гърдите й и долавям лек, ефирен и ненатрапчив аромат на парфюм.

         –Знаете ли – казвам аз – преди няколко години за първи път опитах с едно момиче, предлагащо платена любов, но случаят завърши малко неприятно за мен. От тогава не съм пробвал. Честно казано леко се притеснявам. Но все пак – като за начало - нека да си говорим на “ти”.

         –Разбира се, нали вече се познаваме. Може би е нормално да се притесняваш, все пак сме заедно само от няколко минути. Всъщност – от какво точно са притесненията ти?

         –Ами... може би първо от това, че си толкова млада – бих могъл да ти бъда баща – казвам аз, при което тя отново се  засмива. Въобще Силвия се оказа доста весело момиче. - Второ – малко ме гризе съвестта - все пак съм женен мъж, с деца. Изневярата е...

         –Не, не, недей! Това не е изневяра – прекъсва ме Силвия – Това е платена любов. Изневярата е свързана с чувства, с емоции, с любов. Тогава, когато искаш изцяло да се отдадеш да другия. При мен ще получиш всичко на всичко един час секс. За което вече си платил. Сега просто трябва да се отпуснеш. Да забравиш проблемите си и да ги оставиш там, където са -  пред вратата на стаята ми. А останалото е моя грижа.

 

След тези думи Силвия плъзга ръката си надолу по корема ми, хваща нежно мъжкото ми достойнство и започва леко да го масажира. Аз – донякъде окуражен от думите и действията ѝ – също започвам да я галя с ръка. Кожата ѝ наистина е нежна и гладка – почти като в представите ми. Ръката ми вече е върху гърдата ѝ, опитвам се да я обхвана цялата, но така и не успявам – наистина е доста голяма. Хващам зърното ѝ с пръстите си и леко го притискам, а тя продължава да си играе с члена ми, който постепенно се пробужда и надига глава. Движенията на ръката ѝ стават все по-ритмични, с което бързо изтиква притеснения ми на заден план. Без да ме изпуска, Силвия се надига, протяга свободната си ръка над главата ми и измъква отнякъде презерватив. Разкъсва със зъби лъскавата опаковка и го надява плавно и уверено на члена ми. След това сяда от лявата ми страна, навежда се над мен и бавно прокарва език по латекса. Забелязвам, че неизвестно кога и как е успяла да завърже русите си коси на опашка, вероятно за да не пречат на френските ласки. Постепенно ме обхваща нежно с устни и започва плавни движения – нагоре-надолу, като не забравя да включи и езика си в играта. Начинът по който седи до мене, ми дава възможност отново да галя прекрасните й гърди, което определено засилва все повече и повече възбудата ми. Тя усеща това и след още няколко движения с уста се изправя, разтваря бедрата си и внимателно сяда върху мен. Усещам как плавно прониквам в нея. Тя започва да се движи умело нагоре-надолу и наляво-надясно, а усещането от допира на младото ѝ тяло е върховно. Аз я гледам като омагьосан и отново не мога да откъсна очи от гърдите ѝ. Като че ли прочела мислите ми, Силвия се навежда над мене, подпирайки се с ръцете си от двете ми страни и ето - сега гърдите й се разлюляват на сантиметри над мен. Аз я придърпвам с ръце, заравям лице между тях и затварям очите си. В представите ми изплува образът на виртуалната дама и аз се понасям мислено някъде далече с нея, докато момичето върху мен продължава своя ритуален еротичен танц. Виртуалната мечта се слива с реалната Силвия в един почти съвършен образ, което засилва неимоверно възбудата ми и насладата от акта. След още няколко мига, минути, или часове – трудно е да се оцени времето в такъв момент – светът около мен избухва в ярка светлина и... краят все пак настъпва. При което аз съвсем загубвам представа къде съм – дали във виртуалния свят със загадъчната дама, или в обятията на също така прекрасната Силвия...

 

Силвия плавно се отпуска върху мен, целува ме леко по бузата, след което се изтяга встрани, като поставя главата си на ръката ми. Косите ѝ - отново разпуснати - се разпиляват по възглавницата. Погледнати отстрани вероятно имаме вид на любовници, по време на поредната си среща. Гласът й ме извежда окончателно от транса:

         –Ако искаш върви до банята – казва ми тя.

Ставам и се отправям по вече познатия ми път през коридора. Измивам се под душа и се връщам обратно в стаята. Лягам отново до нея и се облягам назад.

         –Май забравих да ти кажа – ти си много хубаво момиче, Силвия. И имаш страхотни гърди! Определено ще ги сънувам често – казвам аз с благодарност.

         –Благодаря ти! – засмива се доволна Силвия. – Е, малко имам нужда да поотслабна. Радвам се, че ме харесваш. Надявам се, че вече не се притесняваш, нали?

         –Ами да, май си права – след всичко, което изпитах с теб.

         –По едно време си мислех, че си се пренесъл някъде. Така поне изглеждаше. И... още нещо – стори ми се, като че ли споменаваше някакво име в края... – поглежда ме Силвия с леко дяволит поглед.

         –Аха, да... възможно е – не си спомням – въпреки, че ми е ясно, за чие име става въпрос.

         –Е, едва ли е било името на съпругата – протяга се сластно Силвия.

         –Хубаво е при теб. Дори само да лежа така и да те гледам до мен е истинско удоволствие. Така гола и красива ми приличаш на гръцка богиня. Може би – на Афродита. Само не знам, дали пък и тя случайно не е била с руси коси и зелени очи, след като се е родила от морската пяна... – при което и двамата се засмиваме от сърце.

         –Днес наистина получих много комплименти. Не, че не ми се случва често, но винаги е приятно. Надявам се, че наистина ти е било хубаво – казва Силвия.

         –Комплиментите са искрени. И аз наистина прекарах един страхотен час при теб. Ти се оказа права – като че ли успях да оставя проблемите си пред вратата ти. Дори и за кратко. Но – май ще трябва да тръгвам вече, ако още малко се позабавя, после едва ли ще имам сили да го направя. – казвам аз и ставам с нежелание.

 

Обличам се внимателно, без да бързам. Силвия седи на леглото и ме наблюдава мълчаливо. Аз - вече готов - поглеждам към нея и се доближавам. Тя се изправя, прегръща ме - за довиждане, а аз я целувам леко по бузата. Не мога да се сдържа и докосвам за последно гърдите й. Излизаме в коридора, тя ми отваря вратата, като се прикрива зад нея и казва:

         –Беше ми приятно. Наистина!

         –Чао, Силвия. Пожелавам ти всичко най-добро! Не знам кога ще имам отново възможност, но определено ще дойда пак при тебе.

         –Чао, чао! И аз ще се радвам, да те видя пак!

 

 

Част III

Епилог

 

Излизам от входа и се отправям надолу по пътя. На идване забелязах, че наблизо има стоянка за таксита. Навън е все така облачно, блоковете – и те са си същите, но странно защо, вече не ми изглеждат така угнетяващо мрачни. Може би – причината е в преживяното приключение, или - в усмивката на Силвия? Или пък - в срещата с красивата дама от виртуалния свят, изместила за кратко нейния образ? А може би  – просто в порочната красота на онзи почти нереален свят, в който ме въведе за кратко Силвия? Поглеждам назад и се опитвам да намеря блока, в който току-що бях, но не успявам – толкова си приличат всичките. Колко ли подобни малки и съвсем различни светове има в тези до болка еднакви домове?

Като се старая да овладея и подредя всички тези спонтанни размисли и емоции,  спирам до таксито и отварям вратата. И в този момент в главата ми изплува една мисъл на стар немски философ, която като че ли чак сега осъзнавам напълно:  “Светът е моя представа!”. Да, светът наистина, като че ли е в нас самите, в представите ни – понякога студен и враждебен, друг път – изпълнен с любов и доброта, понякога – виртуално красив, а понякога – реално суров.

Сядам в таксито, казвам кратко на шофьора “До центъра.” и си мисля, че днес съдбата бе благосклонна към мен, защото за кратко ме пренесе в един друг вълнуващ свят – светът на Силвия – очарователното момиче от обявите за платена любов...