<-Назад | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24
Поп Грую извади чепа си от задника на Елена и започна да го бърше в расото си. Бонка мина зад приятелката си и зяпна.
– Ленчеее, ако знаеш каква дупка ти е отворил отзаде! Попе, не ща вече да опитвам, че то ти… ти ще ме разшириш като… като на Елена кравите ще стана отзад.
– Ти пък откъде знаеш какви са ми кравичките отзад, ма? Ох, ама верно ли съм толкоз широка?
– Нищо ти няма, Ленче, лъже те тая уруспия, дето ме подлъга да вляза в грях.
– Я да не ме обиждаш! Уруспия съм била! Няма пък да ти дам!
– Отче, тя вярно голяма уруспия бе! И мене подлъга да вляза в грях. Че то иначе аз сама нямаше да дойда при тебе. Хайде да я хванем и да я…
– Пуснете ме бе! Ще викам! Ааа!
– Викай, викай, белким Господ ти помогне, ама не вярвам, Той ги наказва таквиз кат` тебе. Дръж я, Ленче, ей тука да я сложим.
Елена хвана ръцете на Бонка, изви ги отзаде и двамата с попа я тръшнаха дружно на дивана. Ебливият свещеник плясна дупето й с ръце и месестите му бузки се разтресоха примамливо.
– Мръсници, ще се оплача на кмета от вас, той ми е братовчед и… и… олеле, не ми бъркайте отзаде бее! Нее!
– Спокойно, ма, той само с пръст. Я и аз да бръкна… Ох, че горещо. Попе, и аз ли бях тъй гореща?
– Ти и сега си гореща, Ленче, огън-жена си ти!
Бонка вече се бе примирила със съдбата си, когато поп Грую започна да я маже с някакво масло по ануса. Щом привърши процедурата по смазването на задника й, отчето замастурбира усилено, за да надърви огромнния си пенис. Елена го загледа с умиление.
– Олеле, отче, направо ти се възхищавам, така да знаеш – такъв голям го вадиш и все успяваш да го вдигнеш.
– Абе… успявам аз… ама сега нещо…
– А, значи ми се размина! Отче, така ми било писано, щом не ти става, няма да ме таковаш. Знаех си аз, че Господ ще се смили над мене, той всичко вижда и знае кое е правилно и кое…
– Я погледни насам, ма, патко.
Бонка извърна глава назад, отвори очи и примря.
– Въх, ама ти… Олеле, попе, това нещо ще ми го вкарваш в дупенцето?! Ох, нещастница съм аз.
– А няма, а няма, то не боли, ее – питай Ленчето.
– Ами, никак даже не боли.
Бонка за пореден път затвори очи, стисна зъби и зачака неизбежното. А то дойде твърде бързо. Поп Грую се намести отгоре й, прицели се и натисна.
– Аа! Болии! Попе, спри, спри, че ще умра.
– А стига си пищяла, ма, още главичката не съм вкарал… Ох, ама каква си се стиснала такваз… Я се отпусни, че иначе ще те боли повече… а така… Виждаш ли как почна да влиза?
– Ооох! Аау! Нищо не виждам, отче, само звезди ми святкат пред очите… Аа! Ох, има ли още да влиза?
– Има, има, не бой се, само главичката е вътре… Хооп… Ох, тебе нали са те оправяли тука вече бе, как си тъй тясна още? Ох, да му се не види!
– Олеле, майкоо!
А в това време Елена бе съзряла една доста дебела свещ и намисли да си отмъсти за преживяната преди малко болка, когато попът разпъваше гъза й. Изчака отчето да започне да се кефи и с всички сили заби свещта в косматия му задник. От възбуда започна да се драпа по путката, докато ебеше попа.
– Аа, какво беше туй! Елено, извади го веднага, какво ми пъхаш отзаде?
– Ленче, ама ти верно ли го наеба?! Ох, че кеф!
– Жено, махай… махай това чудо веднага! Аа! Не го върти! Аа!
– Ухаа, Бонке, ама той нашият поп бая широчък дирник имал. Ой, че хубаво се плъзга. Ей сега, отче, ще ти мине болката, даже ще почне да ти харесва.
– Недей, ма, жено, нее! Аа!
– Давай, давай, Ленче, сигурно и без това са го шибали здраво в Семинарията!
– Вие сте обладани от дявола! Ааа! Елено, проклетийо такава! Аа!
– Няма страшно, отче, само не мърдай много, че като подпаля сега фитила… Хи-хи-хи, голяма веселба, а, Бонке?
– Как ще палиш фитила, ма, ще ми опърлиш задника?!
– Бонке, стига си го плашила, ма, взе да му омеква. Ох, попе, ха върши работа де, тя само майтап си прави Ленчето, няма да запали свещта, ама ти мене… ти мене ме подпали и… и ако не ме угасиш веднага… ох, Ленче, то наистина било хубаво… Ааах… Попе, давай по-бързо, че… ох, как хубаво ме начесваш, само там не бях… не бях… Ааах, попе, искам да се изпразниш вътре в мене, както се изпразни в Ленчето! Ааа!
– Да се изпразня аз, ама то не остана вече какво да изпразвам… Ох, Елено, по-леко с тая свещ бе, по-лекичко… Ооох, а тъй… така е добре… …
Елена синхронизира ритъма, с който набиваше свещта в задника на поп Грую, с ритъма, с който той трамбоваше в задния двор на Бонка и скоро една шепа сперма се изля в дупката на Бонка.
– Ааах, че е хубавоо! Аах, че е хубаво като се празниш! Ааах!
– Елено, махни най-после тая свещ, ма!… ох… аа! Леко! По-бавно я вади, че ми задра нещо… ооох…