На трийсетина крачки път
от стената на плачът
там нейде в храсталака
намира се една барака.
Със влизането вътре още
се сблъскваш с логаритъм мощен.
По коридора тангенс тича,
че ФМИ се туй нарича!
Попадаш тука в свят зловещ -
кошмарна трансцедентна пещ.
Въвличат те насила в странство
из унитарното пространство.
Капанът се затвори, бако!
Сега - дупе да ти е яко!
Преследват те грабливи птици -
претранспонирани матрици
и всяка има своя ранг -
майор, ефрейтор, лейтенант.
В засада бдят из мрачни зали
пияни диференциали,
а там - на чаша топла бира
квадратен корен Пи скалпира.
Дочул това, на боен слон
насам се носи Поасон.
Лаплас - отчаян атентатор,
размахва набла-оператор.
Коши, сломен от остра хрема,
доказва нова теорема,
а вчера, в бой със динозавър
загина чичо му Моавър.
Избухнаха в две зали бални
две бомбички диференциални,
и всичко се разби на смес
от безкрайно малките dS.
Голям кошмар са тез магии -
да те превърнат в парчетии
и даже Пенкините цици -
във издребняващи редици.
Ермит, възседнал симетралка,
засилва се по сплайн-пързалка,
но скоро асимптота стига -
пребива се и кукурига.
Стокс проклина с хули адски
трудът на Гаус-Остроградски,
а после от коза безплодна
изважда втора производна (сирене)...
03.1991 г. Весо
гр. Хасково
Посред сняг и преспи гладки
падат димки и пиратки -
чудна веселба !
И летят край нас буркани,
и в земята правят рани.
И мирише на война !
Бързай, бързай, Дядо Мраз !
Гробът ти е тук - при нас !
Не докараш ли тротил,
с динамит ще има kill -
бързай, давай газ !
Уж е нощ, а всичко свети -
много бомби и ракети
имаме в запас !
Джамове трошат се славно,
черчевета падат бавно,
а полицията - пас !
Тази нощ не липсва тен !
Цар Тротил - благословен !
Догодина за курбан
доставете ни уран !
София е в плен !
Калифорниево зрънце
ще запали ново Слънце
с гама-светлина !
Някои имат имен ден -
нека е благословен
с мощна ударна вълна !
Весо
" Всяко нещо, изградено върху
погрешна основа е невярно. "
Осев Атимодос
Вятър духа, куче лае,
Нютон моркови копае.
Но пада ябълка ръбата
и му се пръсва о главата.
С псувни дървото той събаря.
И всеки ден се туй повтаря...
Тринайсета цицина зрее,
докато оня проумее,
че не главата, а Земята
привлича със магнит телата...
И после в бинтова одежда
фаталния закон извежда.
Весо
Свинско със зеле на празен стомах -
толкова го исках, бленувах, мечтах!
Ала не сещат насита стомасите
и гладни котаци се скитат под масите...
Стола е празен, в стола е ад -
връщаш се гладен обратно назад.
Гледат те всички със стръв повишена -
носиш ли хлебче - ставаш мишена.
Няма приятелство, няма любов -
стомахът диктува закона суров.
Носиш ли ядене - ти си обречен.
И бъдеще няма - гладът ще е вечен!
10.02.1991 г. Весо
гр.София